Бившият южнокорейски диктатор Чун Ду-хван почина на 90-годишна възраст
Бившият южнокорейски деспот Чун Ду-хван умря на 90-годишна възраст, заяви националната осведомителна организация " Йонхап ".
Новината оповестиха сътрудници на Чун. Бившият южнокорейски президент, който е имал хронични болести, е умрял тази заран в дома си в столицата Сеул.
Чун Ду-хван управляваше страната с стоманен пестник след боен прелом през 1979 година Управлението му провокира големи митинги за народна власт.
Чун е имал многоброен миелом, рак на кръвта, който е бил в ремисия, а му се е влошило неотдавна, посочи пред кореспонденти някогашният му прессекретар Мин Чун-ки.
Бивш боен пълководец, Чун управлява клането на продемократични стачкуващи от армията в град Куанджу през 1980 година, закононарушение, за което по-късно беше наказан и получи смъртна присъда, сменена с по-леко наказване.
Смъртта му настъпи към месец откакто съзаговорникът в преврата и негов правоприемник президента Ро Тае-у, който изигра решаваща, само че спорна роля в проблематичния преход на страната към народна власт, умря на 88-годишна възраст.
Надменен, изправен, сякаш е глътнал бастун, по време на процеса против него в средата на 1990-те години на предишния век Чун отбрани преврата като нужен за спасяването на страната от политическа рецесия и отхвърли изпращането на бойци в Куанджу.
" Сигурен съм, че бих подхванал същите дейности, в случай че възникне същата обстановка ", настоя Чун пред съда.
Чун е роден на 6 март 1931 година в Юлгок-мьон, безпаричен фермерски град в югоизточния окръг Хапчеон, по време на японското ръководство над Корея.
Той се причислява към армията напряко след гимназията, проправяйки си пътя към висшите чинове в армията, до момента в който не беше назначен за пълководец през 1979 година Поемайки отговорността за следствието на убийството на президента Пак Чун-хи през същата година, Чун ухажва основни военни съдружници и придобива надзор над южнокорейските специфични служби, с цел да оглави преврата на 12 декември.
" Пред най-влиятелните организации при президентството на Пак Чун-хи ме изненада какъв брой елементарно (Чун) получи надзор над тях и какъв брой ловко се възползва от събитията. В един момент той като че ли се трансформира в колос ", разяснява Пак Джун-кван, зависещ на Чун по време на преврата, по-късно пред журналиста Чо Габ-же.
Осемгодишното ръководство на Чун в президентския Син дом се характеризираше с грубост и политически репресии. То обаче беше белязано и от възходящ стопански разцвет.
Чун подаде оставка от поста на фона на предвождано от студенти в цялата страна демократично придвижване през 1987 година, настояващо за директна изборна система.
През 1995 година той е упрекнат в бунт, държавна измяна и е задържан, откакто отхвърля да се яви в прокуратурата и заобикаля в родния си град.
На това, което локалните медии нарекоха " процеса на века ", той и Ро бяха приети за отговорни за бунт, държавна измяна и рушвет. В присъдата си съдиите дефинираха, че възходът на Чун на власт е пристигнал " посредством противозаконни средства, които нанесоха големи вреди на народа ".
Смята се, че хиляди студенти са били убити в Куанджу съгласно свидетелства на оживели, някогашни военни и следователи.
Ро получи нескончаем затвор, до момента в който Чун беше наказан на гибел. Това обаче беше сменено от Върховния съд в Сеул в символ на самопризнание за ролята на Чун в бързото икономическо развиване на азиатския " Тигър " и мирното прекачване на президентството на Ро през 1988 година
Новината оповестиха сътрудници на Чун. Бившият южнокорейски президент, който е имал хронични болести, е умрял тази заран в дома си в столицата Сеул.
Чун Ду-хван управляваше страната с стоманен пестник след боен прелом през 1979 година Управлението му провокира големи митинги за народна власт.
Чун е имал многоброен миелом, рак на кръвта, който е бил в ремисия, а му се е влошило неотдавна, посочи пред кореспонденти някогашният му прессекретар Мин Чун-ки.
Бивш боен пълководец, Чун управлява клането на продемократични стачкуващи от армията в град Куанджу през 1980 година, закононарушение, за което по-късно беше наказан и получи смъртна присъда, сменена с по-леко наказване.
Смъртта му настъпи към месец откакто съзаговорникът в преврата и негов правоприемник президента Ро Тае-у, който изигра решаваща, само че спорна роля в проблематичния преход на страната към народна власт, умря на 88-годишна възраст.
Надменен, изправен, сякаш е глътнал бастун, по време на процеса против него в средата на 1990-те години на предишния век Чун отбрани преврата като нужен за спасяването на страната от политическа рецесия и отхвърли изпращането на бойци в Куанджу.
" Сигурен съм, че бих подхванал същите дейности, в случай че възникне същата обстановка ", настоя Чун пред съда.
Чун е роден на 6 март 1931 година в Юлгок-мьон, безпаричен фермерски град в югоизточния окръг Хапчеон, по време на японското ръководство над Корея.
Той се причислява към армията напряко след гимназията, проправяйки си пътя към висшите чинове в армията, до момента в който не беше назначен за пълководец през 1979 година Поемайки отговорността за следствието на убийството на президента Пак Чун-хи през същата година, Чун ухажва основни военни съдружници и придобива надзор над южнокорейските специфични служби, с цел да оглави преврата на 12 декември.
" Пред най-влиятелните организации при президентството на Пак Чун-хи ме изненада какъв брой елементарно (Чун) получи надзор над тях и какъв брой ловко се възползва от събитията. В един момент той като че ли се трансформира в колос ", разяснява Пак Джун-кван, зависещ на Чун по време на преврата, по-късно пред журналиста Чо Габ-же.
Осемгодишното ръководство на Чун в президентския Син дом се характеризираше с грубост и политически репресии. То обаче беше белязано и от възходящ стопански разцвет.
Чун подаде оставка от поста на фона на предвождано от студенти в цялата страна демократично придвижване през 1987 година, настояващо за директна изборна система.
През 1995 година той е упрекнат в бунт, държавна измяна и е задържан, откакто отхвърля да се яви в прокуратурата и заобикаля в родния си град.
На това, което локалните медии нарекоха " процеса на века ", той и Ро бяха приети за отговорни за бунт, държавна измяна и рушвет. В присъдата си съдиите дефинираха, че възходът на Чун на власт е пристигнал " посредством противозаконни средства, които нанесоха големи вреди на народа ".
Смята се, че хиляди студенти са били убити в Куанджу съгласно свидетелства на оживели, някогашни военни и следователи.
Ро получи нескончаем затвор, до момента в който Чун беше наказан на гибел. Това обаче беше сменено от Върховния съд в Сеул в символ на самопризнание за ролята на Чун в бързото икономическо развиване на азиатския " Тигър " и мирното прекачване на президентството на Ро през 1988 година
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ