Здравко Здравков: Крайно време е да снижим очакванията и изискванията към нашия спорт
Бившият вратар на националния ни тим по футбол Здравко Здравков гостува в предаването " Код Спорт " по ТВ+. Той бе в състава на България на две европейски и едно международно състезание. За „ трикольорите “ записа 70 мача. У нас по-голямата част от кариерата му мина в Левски и Славия. Със “сините ” стана два пъти първенец и два пъти ликува с купата на страната, а с най-стария столичен отбор записа златен дубъл през 1996 година. Тогава бе определен и за вратар номер 1 в шампионата. В “А ” група игра още за Етър, Черно море и Литекс. С ловешкия отбор завоюва последния си трофей – купата на България, като на финала против ЦСКА избави четири дузпи. Зад граница игра сполучливо за Истанбулспор, Аданаспор и Ризеспор. Преди 14 години впечатли с качествата си персонално Арсен Венгер, само че прехвърлянето му в Арсенал се провали в последния миг. След края на спортната си кариера се отдалечи от футбола за няколко години, само че през 2012 година се завърна като помощник на Илиян Илиев в Левски. След това работи в Славия и в анголския Интерклуб. Последното му предизвикателство е в отдалечен Китай – Ханчжоу Грийнтаун. Година и половина отговаряше за подготовката на вратарите в този тим, а от месец май стана старши-треньор на състава.
- Здравко, здравей! Разкажи ни първо за китайския футбол. Защо избра да работиш в тази страна? Много митове има за парите, за равнището на футбола…
- Ще ви опиша за китайската авантюра. Никога не съм мечтал и не съм си представял, че ще отида и ще работя там. Но по една или друга причина получих оферти да стартира работа на азиатския континент и одобрих. Предизвикателствата в никакъв случай не са ме тормозили. Това е опция за мен да покажа какво мога. Смятам, че съм от хората, които доста елементарно и бързо да се приспособяват и това доста ми оказа помощ за работата в Китай. Начинът на работа, лайфстайлът, животът там тече по различен метод. Има други разбирания за метода, по който би трябвало да се случват нещата. Разбира се имах известни компликации първоначално, само че към този момент съм втора година там и се усещам доста добре. Засега не мисля да напущам Китай.
- В Ханчджоу Грийнтаун стартира като треньор на вратарите, а след това стана старши треньор. Как се стигна до тази рокада и подготвен ли бе за този пост?
- Човек в никакъв случай не счита, че е подготвен. Каквото и да му следва, постоянно има някакви терзания. Бях поканен като треньор на вратарите. Като работа и държание убедих управлението, че съм един доста сериозен човек, който извършва съзнателно нещата. През предходната година нашият клуб беше в Супердивизията, само че за жалост изпаднахме. Клубът реши, че трансформира политиката, промени бюджета, освободи миналогодишния треньор от Корея. След това получих предложение да стана старши треньор.
- Свикна ли с дистанциите, с езика? Адаптира ли се към този момент към тази страна?
- Абсолютно. Нямам никакъв проблем. За мен е наслаждение да пътувам. Опитвам се да виждам положително на нещата. Там дистанциите са големи. Може да си ги визиите само, в случай че сте били в тази страна. Китай е не просто огромен, той е голям. Постоянно си на път, с куфари, влакове, самолети, само че това е метод на живот там. Мен това не ме тормози.
- Какъв ще бъде статутът ти през идващия сезон?
- Тази година изпълнихме задачите си – останахме във Втора дивизия. През идващия сезон имаме упоритостта да нападаме елита. Клубът реши, че би трябвало да предложения сериозен експерт. Доколкото знам сега се чака испански треньор. Сега испанците са на мода в Китай, защото двама треньори от тази страна изведоха тимовете си до Първа дивизия. Така че идната година клубът ни желае да предложения испански треньор, а аз получих предложение да работя с вратарите. За мен в това няма нищо неприятно. Сега сме в договаряния и мисля, че в най-скоро време договорът ми ще бъде разгласен.
- Какво е равнището на българските експерти, по отношение на тези именити чужденци? Приемат ли ви към този момент китайците като класа?
- В началото е мъчно да те одобряват, само че докажеш ли се, за тях няма разлика в имената. Разликата е във финансите. Всички български експерти като Ясен Петров и Александър Станков, както и в по-далечното минало като Кано Коцев и Димитър Пенев, са се потвърдили. Славим се с това, че съумяваме да създадем от нищо нещо. С по-малко финанси съумяваме да сме конкурентноспособни на топ отборите.
- Работи преди този момент в Ангола. Това случка ли беше?
- Да, може да се каже. Беше опит за мен. Беше значимо, че съм в екип с Илиян Илиев – човек, който извънредно доста почитам. Не съм имал безусловно никакви терзания какво и по какъв начин ще се случи. Когато той ме предложения, бях незает и взех вярното решение. За мен беше от изключителна значимост този опит.
- Във футбола всеки е „ незает “. Дори най-големите в даден интервал стигат до такава степен.
- Горе-долу, да. Особено в България е доста тежко ситуацията с треньорската специалност. Доста постоянно оставаме без работа.
- Но това е част от вашия поминък – в един миг доста работа, след това отмора.
- Приели сме това. Дай Боже, повече да има стрес към нас. Тогава хубавото е, че се усеща работата. По-неприятното е, когато седиш у дома и нищо не се случва към теб.
- Кариерата ти е колоритна. Първо за какво избра вратарския пост в Левски и кой те заведе на „ Герена “?
- Никой не ме е водил и не ме е питал. Беше моя фантазия. Определено не считам, че съм бил огромен гений, само че работих доста и имах вяра, че мога да бъда сполучлив. С доста усърдие съумях да реализира всичко. До ден-днешен нямам доверие в гения. Смятам, че всичко се реализира с труд и предпочитание.
- Но постоянно за теб се е говорело като за „ доста надарен “.
- Не, аз нямам доверие в гения. Да, има основа, която може да ти даде известна преднина, само че за мен всичко потегля от главата, която управлява всичките ни дейности и решения. Никога не съм се определял като надарен човек.
- На какъв брой години беше, когато стартира да пазиш на мъжкия тим на Левски?
- Може би нямах 18 години. Получих късмет, благодарности на Бобата Жечев, шапка му смъквам. Един самоуверен треньор! Даде ми късмет с Димитър Попов. Може би почитателите от по-далечното минало си спомнят. В днешно време е много по-трудно да намериш треньор, който да заложи на 18-годишен вратар. Даже съвсем е невероятно. Аз имам наследник – вратар, 18-19-годишен. Забелязвам, че много по-трудно му се получават нещата, само че евентуално и аз съм повода. Със сигурност синовете и дъщерите на съумелите персони би трябвало да демонстрират освен това.
- Защо се раздели с Левски като състезател? Остана някакъв горчив привкус, че раздялата не бе по най-хубавия метод.
- Дойде миг, в който не се усещах оценен. Левски си продължи победния ход, когато аз се отделих от клуба. Никога не съм се сърдил. Оставам с най-хубави усеща. Мога твърдо да заявя, че съм левскар, макар че не утвърждавам доста от нещата, които се случват в днешно време.
- Какво не одобряваш?
- Стана прекалено много бизнес, прекалено много ползи. Работих и като треньор, съумях да видя и усетя доста неща, само че да не задълбаваме в тематиката. Разделих се с Левски с положителни усеща. Ръководството направи прекрасен ход – не ми направи проблеми да отида в Славия, където се доразвих на национално равнище и съумях да изляза в чужбина.
- Коя е най-успешната ти година като футболист в българското състезание? Може би 1996-а, когато завоюва купата и купата, стана вратар номер 1 и дебютира за националния тим...
- Не съм мислил по този въпрос. Но може би 1996 година, когато за най-кратък интервал се случиха най-вече неща. Наистина годината в Славия бе най-успешна. Бях един от главните играчи, които способстваха за триумфите. Там беше рубиконът за моята кариера.
- Дебютният ти мач за националния тим бе при 0:0 със Словакия. Помниш ли този мач? Пената ли ти заяви, че си титуляр?
- Пената не съобщаваше, той просто споделяше: „ загряваш и влизаш “. Не ти изяснява нищо. В днешно време би трябвало да работим седмици наред върху логиката на психиката и подготовката на един футболист. Едно време нямаше такива настройки. Просто ти се дава късмет и знаеш, че би трябвало да го използваш, тъй като евентуално няма да има повторно. Влизаш и се доказваш. Спомням си мача доста добре. Завърши 0:0 с един добър тим. Играх за първи път паралелно до Стоичков, Пенев… Силната генерация на България, която е незабравима!
- Димитър Пенев те включи и в групата на европейското състезание в Англия. Как се усещаше измежду четвъртите в света? Имаше ли почит?
- Много необичайно. Големи имена, които играят в огромни тимове, гледал съм ги по малкия екран. Много мощни характери! Чувствах се неловко, само че множеството, да не кажа всички, ме поддържаха. Щом попаднеш в групата, те одобряват. А едно време беше много тежко да бъдеш извикан. Сега е доста размита картината за националния тим, защото прекалено много футболисти попадат там и получават късмет, само че преди 20 години не беше по този начин.
- След Славия шест години игра с триумф в Турция. Лесно ли се раздели с един от най-колоритните президенти Венцеслав Стефанов?
- С него не съм се разделял. Поддържаме връзка. За мен той е втори татко. Давал ми е директиви освен за футболната кариера, а постоянно и за вложения. Човек, който извънредно доста почитам.
- Кой е най-хубавият ти спомен от турското състезание? В Истанбулспор бяхте една мощна българска група…
- В Турция нямам огромен триумф или извоювана купа, само че там завоювах доста другари. В началото нямах огромни упоритости и предпочитание да оставам, само че изкарах близо 10 години в Турция. Смятам, че в този интервал бях доста по-популярен в Турция, в сравнение с в България. Най-успешна година? Много са. В чужбина не те търпят дълго време, в случай че не се доказваш. Имало е моменти, в които съм бил неуверен, само че като цяло направих една доста сполучлива кариера в Турция.
- Точно в интервала, когато комерсиализацията беше тотална в турския футбол.
- Да, само че тогава към момента имаше много българи около мен, помагахме си един на различен. Играх дружно с Ивайло Петков и Сашо Александров – Кривия. Там беше и Албан Буши. Имаше много български имена като Гошо Гинчев.
- Твоят късмет за титулярно място в националния тим пристигна на международното състезание във Франция през 1998 година. Тогава катастрофирахме против Испания. Можеше ли да имаме друга орис на това състезание?
- Можеше да имаме друга орис. Изиграхме три мача против Парагвай, Нигерия и Испания. Срещу Парагвай бяхме по-добрите. Ако бяхме победили, щеше да е друго. Но в следствие Парагвай продължи напред. След това с Нигерия още веднъж имахме добър мач, само че загубихме с 0:1. А по отношение на мача с Испания, там се получи един срив. Имаше някои дрязги в тима, които незабавно се видяха. При първите един-два гола на Испания всичко се скъса в тима, спряхме да играем и се стигна до 1:6.
- Размени ли си фланелката с Хосе Луис Чилаверт?
- Не, не съм или най-малко нямам спомен.
- А уважаваш ли го Чилаверт?
- Изключителна персона, ексцентричен. Знаете стила му на игра, фауловете… За мен беше чест да играя против него.
- Има една любопитна история с теб. През 2002 година си на проби в Арсенал. Всичко върви към трансфер, само че в последния миг нещо се обърква. Разкажи ни за какво не се стигна до прекосяването ти при “артилеристите ”?
- Говореше се, че е поради мениджърски ползи. Далеч съм от тази мисъл. Може би нещо не ми доближи. На няколко пъти към мен имаше интерес и от водещи турски клубове – и Фенербахче, и Галатасарай, и Бешикташ в разнообразни интервали, само че по този начин или другояче не се стигна до трансфер. Явно нещо не беше задоволително, с цел да играя в топ клуб в Европа. Търся виновността в себе си, в никакъв случай не диря извинения и оправдания кой какво не е направил. Може би нещо не ми е достигнало, само че е реалност, че бях на проби в Арсенал с играчи като Анри и Сиймън. Видях, че нямам огромна разлика с Дейвид Сиймън. В тренировките се вижда доста ясно. Може би това, че съм българин… Знаете, че огромните клубове мъчно пазарят недоказани футболисти от Изтока. Няма инцидентни неща - веднага като не са ме привлекли, решили са, че няма да съм потребен.
- Връщам те у нас – през 2004 година игра край за купата на България. Беше на вратата на Литекс против ЦСКА. Равен резултат в постоянното време, следват продължения и дузпи. Ще продължиш ли историята?
- Това е един от паметните мачове. Вече бях на към 34 години – златна възраст за един вратар. На тези години се чувстваш съвършено, убеден си, нямаш никакви съмнения. Просто знаеш, че нещата се получават. Всичко ще бъде тип-топ. Имахме добър тим. Гриша Ганчев постоянно съумява да окомплектова положителни сформира, които се борят и демонстрират темперамент. Труден мач, останахме с 10 индивида, само че добутахме до дузпи, където имах опцията да се изявя и да прибавя още една купа във витрината на Литекс.
- На последния огромен конгрес, който взе участие националният ни тим – европейските финали през 2004 година в Португалия също бе титуляр. Защо всичко това към този момент е спомен и към този момент 13 години сме отвън огромната игра?
- Крайно време е да снижим упованията и условията към нашия спорт като цяло, освен към футбола. Във времето разбираме, че самото класиране е било триумф, макар че тогава бяхме охулени за играта, за резултатите. Там също можеше да различен метод да протекат нещата. Но времето демонстрира, че сме били сполучливи. Трябва да тръгнем от по-ниско, без огромни упования. Чета постоянно и мнения по отношение на националния тим. Мисля, че би трябвало да снижим нещата. Трябва повече работа без оправдания. Далеч сме от огромните.
- Кога разбра, че футболът не е всичко в този живот?
- Когато стопирах с футбола. Докато играеш, смяташ, че всичко е футбол. Всички познават футболистите, те са най-известните и най-влиятелните. Навсякъде другари, всички те поздравяват, имаш пари, можеш да си позволиш всичко. Но когато спреш, действителността става друга и идваш в действителността. Това е проблем на доста футболисти и спортисти – да живеят същински живот.
- Караш мотор, разпускаш със сноуборд, искаш да летиш със аероплан. Откъде тази обич към рисковите спортове?
- Харесва ми да върша разнообразни неща. Допълват ме, обогатяват ме като човек. Така релаксирам. Обичам простите неща. В Китай също имам електрическо моторче и се блъскам в тапите съвсем ежедневно.
- Има и друга страна Здравко Здравков. Изкарал си курс за сомелиери и си ходил на курсове по китара. Защо?
- Харесвам виното, а с това е обвързвано сомелиерството. Също съм и огромен меломан. В колата и у дома непрекъснато свири музика от разнообразни стилове. Обичам музика онлайн. Китарата по някакъв метод ме добавя, макар че в Китай дълго време не съм се опитвал да изсвирвам.
- Имаш трима синове, един от тях Павел е вратар на Царско село – клуба на Стойне Манолов. Как се оправя?
- Смятам, че се оправя доста добре. Не желая да му върша реклама, само че съм предал това, което мисля, че е най-важно. Той е работлив и не се оплаква. Затова съм сигурен, че ще успее. Ще му бъде доста мъчно, тъй като зад тила му е татко му и това много му пречи. Но съм сигурен, че пред него има бъдеще.
- Знаем, че си доста завързан към фамилията ти. Как издържаш без тях в Китай?
- Семейството е моята опора. Това са хората, които ме зареждат. Те са и мое семейство, и мои другари. Обичам да извозвам времето си с тях. Много ми липсват, само че това е нашата треньорска орис. Може би наподобява лесна специалност, само че изисква доста ограничения и има доста стрес. Семейството ми дава силата да продължа напред. Затова се пробвам в дребното моменти, когато съм свободен, да бъда постоянно с тях.
Красимир Минев и Владимир Памуков, ТВ+
- Здравко, здравей! Разкажи ни първо за китайския футбол. Защо избра да работиш в тази страна? Много митове има за парите, за равнището на футбола…
- Ще ви опиша за китайската авантюра. Никога не съм мечтал и не съм си представял, че ще отида и ще работя там. Но по една или друга причина получих оферти да стартира работа на азиатския континент и одобрих. Предизвикателствата в никакъв случай не са ме тормозили. Това е опция за мен да покажа какво мога. Смятам, че съм от хората, които доста елементарно и бързо да се приспособяват и това доста ми оказа помощ за работата в Китай. Начинът на работа, лайфстайлът, животът там тече по различен метод. Има други разбирания за метода, по който би трябвало да се случват нещата. Разбира се имах известни компликации първоначално, само че към този момент съм втора година там и се усещам доста добре. Засега не мисля да напущам Китай.
- В Ханчджоу Грийнтаун стартира като треньор на вратарите, а след това стана старши треньор. Как се стигна до тази рокада и подготвен ли бе за този пост?
- Човек в никакъв случай не счита, че е подготвен. Каквото и да му следва, постоянно има някакви терзания. Бях поканен като треньор на вратарите. Като работа и държание убедих управлението, че съм един доста сериозен човек, който извършва съзнателно нещата. През предходната година нашият клуб беше в Супердивизията, само че за жалост изпаднахме. Клубът реши, че трансформира политиката, промени бюджета, освободи миналогодишния треньор от Корея. След това получих предложение да стана старши треньор.
- Свикна ли с дистанциите, с езика? Адаптира ли се към този момент към тази страна?
- Абсолютно. Нямам никакъв проблем. За мен е наслаждение да пътувам. Опитвам се да виждам положително на нещата. Там дистанциите са големи. Може да си ги визиите само, в случай че сте били в тази страна. Китай е не просто огромен, той е голям. Постоянно си на път, с куфари, влакове, самолети, само че това е метод на живот там. Мен това не ме тормози.
- Какъв ще бъде статутът ти през идващия сезон?
- Тази година изпълнихме задачите си – останахме във Втора дивизия. През идващия сезон имаме упоритостта да нападаме елита. Клубът реши, че би трябвало да предложения сериозен експерт. Доколкото знам сега се чака испански треньор. Сега испанците са на мода в Китай, защото двама треньори от тази страна изведоха тимовете си до Първа дивизия. Така че идната година клубът ни желае да предложения испански треньор, а аз получих предложение да работя с вратарите. За мен в това няма нищо неприятно. Сега сме в договаряния и мисля, че в най-скоро време договорът ми ще бъде разгласен.
- Какво е равнището на българските експерти, по отношение на тези именити чужденци? Приемат ли ви към този момент китайците като класа?
- В началото е мъчно да те одобряват, само че докажеш ли се, за тях няма разлика в имената. Разликата е във финансите. Всички български експерти като Ясен Петров и Александър Станков, както и в по-далечното минало като Кано Коцев и Димитър Пенев, са се потвърдили. Славим се с това, че съумяваме да създадем от нищо нещо. С по-малко финанси съумяваме да сме конкурентноспособни на топ отборите.
- Работи преди този момент в Ангола. Това случка ли беше?
- Да, може да се каже. Беше опит за мен. Беше значимо, че съм в екип с Илиян Илиев – човек, който извънредно доста почитам. Не съм имал безусловно никакви терзания какво и по какъв начин ще се случи. Когато той ме предложения, бях незает и взех вярното решение. За мен беше от изключителна значимост този опит.
- Във футбола всеки е „ незает “. Дори най-големите в даден интервал стигат до такава степен.
- Горе-долу, да. Особено в България е доста тежко ситуацията с треньорската специалност. Доста постоянно оставаме без работа.
- Но това е част от вашия поминък – в един миг доста работа, след това отмора.
- Приели сме това. Дай Боже, повече да има стрес към нас. Тогава хубавото е, че се усеща работата. По-неприятното е, когато седиш у дома и нищо не се случва към теб.
- Кариерата ти е колоритна. Първо за какво избра вратарския пост в Левски и кой те заведе на „ Герена “?
- Никой не ме е водил и не ме е питал. Беше моя фантазия. Определено не считам, че съм бил огромен гений, само че работих доста и имах вяра, че мога да бъда сполучлив. С доста усърдие съумях да реализира всичко. До ден-днешен нямам доверие в гения. Смятам, че всичко се реализира с труд и предпочитание.
- Но постоянно за теб се е говорело като за „ доста надарен “.
- Не, аз нямам доверие в гения. Да, има основа, която може да ти даде известна преднина, само че за мен всичко потегля от главата, която управлява всичките ни дейности и решения. Никога не съм се определял като надарен човек.
- На какъв брой години беше, когато стартира да пазиш на мъжкия тим на Левски?
- Може би нямах 18 години. Получих късмет, благодарности на Бобата Жечев, шапка му смъквам. Един самоуверен треньор! Даде ми късмет с Димитър Попов. Може би почитателите от по-далечното минало си спомнят. В днешно време е много по-трудно да намериш треньор, който да заложи на 18-годишен вратар. Даже съвсем е невероятно. Аз имам наследник – вратар, 18-19-годишен. Забелязвам, че много по-трудно му се получават нещата, само че евентуално и аз съм повода. Със сигурност синовете и дъщерите на съумелите персони би трябвало да демонстрират освен това.
- Защо се раздели с Левски като състезател? Остана някакъв горчив привкус, че раздялата не бе по най-хубавия метод.
- Дойде миг, в който не се усещах оценен. Левски си продължи победния ход, когато аз се отделих от клуба. Никога не съм се сърдил. Оставам с най-хубави усеща. Мога твърдо да заявя, че съм левскар, макар че не утвърждавам доста от нещата, които се случват в днешно време.
- Какво не одобряваш?
- Стана прекалено много бизнес, прекалено много ползи. Работих и като треньор, съумях да видя и усетя доста неща, само че да не задълбаваме в тематиката. Разделих се с Левски с положителни усеща. Ръководството направи прекрасен ход – не ми направи проблеми да отида в Славия, където се доразвих на национално равнище и съумях да изляза в чужбина.
- Коя е най-успешната ти година като футболист в българското състезание? Може би 1996-а, когато завоюва купата и купата, стана вратар номер 1 и дебютира за националния тим...
- Не съм мислил по този въпрос. Но може би 1996 година, когато за най-кратък интервал се случиха най-вече неща. Наистина годината в Славия бе най-успешна. Бях един от главните играчи, които способстваха за триумфите. Там беше рубиконът за моята кариера.
- Дебютният ти мач за националния тим бе при 0:0 със Словакия. Помниш ли този мач? Пената ли ти заяви, че си титуляр?
- Пената не съобщаваше, той просто споделяше: „ загряваш и влизаш “. Не ти изяснява нищо. В днешно време би трябвало да работим седмици наред върху логиката на психиката и подготовката на един футболист. Едно време нямаше такива настройки. Просто ти се дава късмет и знаеш, че би трябвало да го използваш, тъй като евентуално няма да има повторно. Влизаш и се доказваш. Спомням си мача доста добре. Завърши 0:0 с един добър тим. Играх за първи път паралелно до Стоичков, Пенев… Силната генерация на България, която е незабравима!
- Димитър Пенев те включи и в групата на европейското състезание в Англия. Как се усещаше измежду четвъртите в света? Имаше ли почит?
- Много необичайно. Големи имена, които играят в огромни тимове, гледал съм ги по малкия екран. Много мощни характери! Чувствах се неловко, само че множеството, да не кажа всички, ме поддържаха. Щом попаднеш в групата, те одобряват. А едно време беше много тежко да бъдеш извикан. Сега е доста размита картината за националния тим, защото прекалено много футболисти попадат там и получават късмет, само че преди 20 години не беше по този начин.
- След Славия шест години игра с триумф в Турция. Лесно ли се раздели с един от най-колоритните президенти Венцеслав Стефанов?
- С него не съм се разделял. Поддържаме връзка. За мен той е втори татко. Давал ми е директиви освен за футболната кариера, а постоянно и за вложения. Човек, който извънредно доста почитам.
- Кой е най-хубавият ти спомен от турското състезание? В Истанбулспор бяхте една мощна българска група…
- В Турция нямам огромен триумф или извоювана купа, само че там завоювах доста другари. В началото нямах огромни упоритости и предпочитание да оставам, само че изкарах близо 10 години в Турция. Смятам, че в този интервал бях доста по-популярен в Турция, в сравнение с в България. Най-успешна година? Много са. В чужбина не те търпят дълго време, в случай че не се доказваш. Имало е моменти, в които съм бил неуверен, само че като цяло направих една доста сполучлива кариера в Турция.
- Точно в интервала, когато комерсиализацията беше тотална в турския футбол.
- Да, само че тогава към момента имаше много българи около мен, помагахме си един на различен. Играх дружно с Ивайло Петков и Сашо Александров – Кривия. Там беше и Албан Буши. Имаше много български имена като Гошо Гинчев.
- Твоят късмет за титулярно място в националния тим пристигна на международното състезание във Франция през 1998 година. Тогава катастрофирахме против Испания. Можеше ли да имаме друга орис на това състезание?
- Можеше да имаме друга орис. Изиграхме три мача против Парагвай, Нигерия и Испания. Срещу Парагвай бяхме по-добрите. Ако бяхме победили, щеше да е друго. Но в следствие Парагвай продължи напред. След това с Нигерия още веднъж имахме добър мач, само че загубихме с 0:1. А по отношение на мача с Испания, там се получи един срив. Имаше някои дрязги в тима, които незабавно се видяха. При първите един-два гола на Испания всичко се скъса в тима, спряхме да играем и се стигна до 1:6.
- Размени ли си фланелката с Хосе Луис Чилаверт?
- Не, не съм или най-малко нямам спомен.
- А уважаваш ли го Чилаверт?
- Изключителна персона, ексцентричен. Знаете стила му на игра, фауловете… За мен беше чест да играя против него.
- Има една любопитна история с теб. През 2002 година си на проби в Арсенал. Всичко върви към трансфер, само че в последния миг нещо се обърква. Разкажи ни за какво не се стигна до прекосяването ти при “артилеристите ”?
- Говореше се, че е поради мениджърски ползи. Далеч съм от тази мисъл. Може би нещо не ми доближи. На няколко пъти към мен имаше интерес и от водещи турски клубове – и Фенербахче, и Галатасарай, и Бешикташ в разнообразни интервали, само че по този начин или другояче не се стигна до трансфер. Явно нещо не беше задоволително, с цел да играя в топ клуб в Европа. Търся виновността в себе си, в никакъв случай не диря извинения и оправдания кой какво не е направил. Може би нещо не ми е достигнало, само че е реалност, че бях на проби в Арсенал с играчи като Анри и Сиймън. Видях, че нямам огромна разлика с Дейвид Сиймън. В тренировките се вижда доста ясно. Може би това, че съм българин… Знаете, че огромните клубове мъчно пазарят недоказани футболисти от Изтока. Няма инцидентни неща - веднага като не са ме привлекли, решили са, че няма да съм потребен.
- Връщам те у нас – през 2004 година игра край за купата на България. Беше на вратата на Литекс против ЦСКА. Равен резултат в постоянното време, следват продължения и дузпи. Ще продължиш ли историята?
- Това е един от паметните мачове. Вече бях на към 34 години – златна възраст за един вратар. На тези години се чувстваш съвършено, убеден си, нямаш никакви съмнения. Просто знаеш, че нещата се получават. Всичко ще бъде тип-топ. Имахме добър тим. Гриша Ганчев постоянно съумява да окомплектова положителни сформира, които се борят и демонстрират темперамент. Труден мач, останахме с 10 индивида, само че добутахме до дузпи, където имах опцията да се изявя и да прибавя още една купа във витрината на Литекс.
- На последния огромен конгрес, който взе участие националният ни тим – европейските финали през 2004 година в Португалия също бе титуляр. Защо всичко това към този момент е спомен и към този момент 13 години сме отвън огромната игра?
- Крайно време е да снижим упованията и условията към нашия спорт като цяло, освен към футбола. Във времето разбираме, че самото класиране е било триумф, макар че тогава бяхме охулени за играта, за резултатите. Там също можеше да различен метод да протекат нещата. Но времето демонстрира, че сме били сполучливи. Трябва да тръгнем от по-ниско, без огромни упования. Чета постоянно и мнения по отношение на националния тим. Мисля, че би трябвало да снижим нещата. Трябва повече работа без оправдания. Далеч сме от огромните.
- Кога разбра, че футболът не е всичко в този живот?
- Когато стопирах с футбола. Докато играеш, смяташ, че всичко е футбол. Всички познават футболистите, те са най-известните и най-влиятелните. Навсякъде другари, всички те поздравяват, имаш пари, можеш да си позволиш всичко. Но когато спреш, действителността става друга и идваш в действителността. Това е проблем на доста футболисти и спортисти – да живеят същински живот.
- Караш мотор, разпускаш със сноуборд, искаш да летиш със аероплан. Откъде тази обич към рисковите спортове?
- Харесва ми да върша разнообразни неща. Допълват ме, обогатяват ме като човек. Така релаксирам. Обичам простите неща. В Китай също имам електрическо моторче и се блъскам в тапите съвсем ежедневно.
- Има и друга страна Здравко Здравков. Изкарал си курс за сомелиери и си ходил на курсове по китара. Защо?
- Харесвам виното, а с това е обвързвано сомелиерството. Също съм и огромен меломан. В колата и у дома непрекъснато свири музика от разнообразни стилове. Обичам музика онлайн. Китарата по някакъв метод ме добавя, макар че в Китай дълго време не съм се опитвал да изсвирвам.
- Имаш трима синове, един от тях Павел е вратар на Царско село – клуба на Стойне Манолов. Как се оправя?
- Смятам, че се оправя доста добре. Не желая да му върша реклама, само че съм предал това, което мисля, че е най-важно. Той е работлив и не се оплаква. Затова съм сигурен, че ще успее. Ще му бъде доста мъчно, тъй като зад тила му е татко му и това много му пречи. Но съм сигурен, че пред него има бъдеще.
- Знаем, че си доста завързан към фамилията ти. Как издържаш без тях в Китай?
- Семейството е моята опора. Това са хората, които ме зареждат. Те са и мое семейство, и мои другари. Обичам да извозвам времето си с тях. Много ми липсват, само че това е нашата треньорска орис. Може би наподобява лесна специалност, само че изисква доста ограничения и има доста стрес. Семейството ми дава силата да продължа напред. Затова се пробвам в дребното моменти, когато съм свободен, да бъда постоянно с тях.
Красимир Минев и Владимир Памуков, ТВ+
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ