В Министерство на земеделието не искат човек от бранша
Бившият към този момент заместник-министър на земеделието даде това изявление особено за „ БАНКЕРЪ “ единствено час, преди министър-председателят да подпише заповедта за освобождението му от поста.
Господин Маринов, какво се „ счупи “ в връзките Ви с министър Десислава Танева?
- Поредният конфликт сред нас пристигна по тематиката за комерсиалните вериги, където има големи проблеми. Те са насъбрани с години и несъмнено би трябвало да бъдат решени. Това обаче би трябвало да стане по конституционно открития ред - с приемане на законови и подзаконови нормативни актове, а не с декрети.<!--![endif]--> <!--![if-->
<!--[if--> <!--[endif]-->
Точно затова - дружно с представители на сектора, организирахме среща с министъра на стопанската система Емил Караниколов. Целта беше да почистим разпоредбите. По време на срещата направихме и онлайн връзка с румънския сътрудник на господин Караниколов. Той ни изясни, че също са тръгнали по този път, само че защото не са били подготвени авансово с нормативните актове, Европейската комисия ги е „ блъснала “. Едва по-късно са съумели да урегулират процеса, само че... единствено ненапълно.
(Вече бе казано първоначално, че към този момент някогашният заместник-министър на земеделието даде това изявление особено за „ БАНКЕРЪ “ единствено час, преди министър-председателят да подпише заповедта за освобождението му от поста.)
Проблемът с продажбите на български артикули в огромните търговски вериги е остарял. Защо за радикалното му решение се заприказва едвам в този момент?
- През годините получавах голям брой сигнали, че търговките вериги отхвърлят да изкупват българска продукция. Аргументите на хората от самите вериги бяха, че нашите производители нямат хранилища, не се оправят с опаковките, не могат да подсигуряват качеството на продукцията. Но никой по този начин и не пожела да им помогне за решаването на тези проблеми.<!--![endif]--> <!--![if--> <!-- --> <!--[if--> <!--[endif]-->
Каква е повода да съществуват тези пороци?
- В цяла Европа механизмът е еднакъв. За да доставят стоките си до огромните търговски вериги, земеделските производители би трябвало да са свързани в обединявания, които да подсигуряват предвидимост в качеството и в количествата. Да оферират изравнени партиди и маркетинг насочени сортове. Продуктите би трябвало да се съхранява в хранилища с следена температура и атмосфера, с висока хигиена. Стоките да бъдат етикирани и да имат документи за качество, които подсигуряват сигурността на тази храна. Това е моделът, по който се работи в цяла Европа. И той се реализира посредством организациите на производителите. <!--![endif]--> <!--![if-->
<!--[if--> <!--[endif]-->
За да се случи всичко това обаче, организациите на производителите получават и финансиране по разнообразни европейски стратегии, нали?
- У нас също е планувано сходно подкрепяне. То се реализира по линия на Европейския фонд за гарантиране на земеделието. Големият "български " проблем е, че претендентите за финансиране по тази стратегия тук са незабележим брой.<!--![endif]--> <!--![if-->
Защо?
<!--[if--> <!--[endif]-->
- Според производителите, повода е в мощно лимитираното финансиране на обособените планове. Едва три организации направиха опит да аплайват по тази стратегия, само че се отхвърлиха. Или по-скоро - бяха отказани...<!--![endif]--> <!--![if-->
Аз също дълго задавах въпроса къде отидоха милиардите европейски дотации за земеделие? И каква е повода у нас да липсват такива структури, които да вземат участие в построяването на модерни логистични бази, ставайки по този метод гаранти на производителите пред комерсиалните вериги?
Но нали Вие бяхте индивидът, който трябваше да даде тези отговори, да сътвори предпоставки тези неща да ги има?
- За страдание, моето наличие в министерството явно не беше мечтано и предложенията, които давах бяха неглижирани. Аз настоявах да се насърчава обединяването на земеделските производители, само че това по този начин и не бе възприето. Макар насоките на Европейската комисия да са тъкмо в подобен смисъл. В отчетите си тя споделя, че в България степента на организираност на производителите в бранша на плодовете и зеленчуците е към 5.6 на 100. А когато процентът на организираност падне под 20%, обстановката е извънредно сериозна.<!--![endif]--> <!--![if-->
Не смятате ли, че основаването на сходни организации е въпрос на персонален избор от страна на производителите? Защо, откакто те не желаят да защитят личните си ползи, още веднъж страната би трябвало да е отговорна?
- Според мен земеделците към този момент са разбрали, че няма по какъв начин да работят дейно, без да бъдат обединени. Но страната е тази, която би трябвало да инициира процесите. Да приоритизира ограниченията, по които тези организации ще аплайват за финансиране, да промотира техните инициативи и даже да обезпечи в допълнение финансиране, в случай че средствата по европрограмата се окажат незадоволителни. <!--![endif]--> <!--![if-->
Какви бяха съответните Ви оферти, които по този начин и не са били признати?
<!--[if--> <!--[endif]-->
<!--![endif]--> - Още когато встъпих в служба, показах стимулирано предложение в 16 точки, което трябваше да промени посоката на работата във връзка с производителите на плодове и зеленчуци. Едното от тях беше за понижаване на ставката по Данък добавена стойност за тези производства, както и за храните изобщо. В цяла Европа тя е 5-7 на 100. При съседите ни да вземем за пример, даже при тези, които не са членки на Европейския съюз, Данък добавена стойност за храните беше понижен доста. Аргументите в тази посока са елементарни: високият Данък добавена стойност прави българската продукция неконкурентна - и зад граница, и на вътрешния пазар. Трябва да стане като в спорта: идентични условия за всички състезатели. Няма по какъв начин производителите в старите страни членки на Европейски Съюз да получават в пъти по-големи дотации околкото са българските, а ние да се надяваме да ги "бием " на тематика цена! Пазарът е един, правилата на ценообразуване - също. Единствената променлива е държавната политика в бранша. А нашата, както е доста добре известно - е сбъркана.
<!--![endif]--> <!--![if-->
Господин Маринов, какво се „ счупи “ в връзките Ви с министър Десислава Танева?
- Поредният конфликт сред нас пристигна по тематиката за комерсиалните вериги, където има големи проблеми. Те са насъбрани с години и несъмнено би трябвало да бъдат решени. Това обаче би трябвало да стане по конституционно открития ред - с приемане на законови и подзаконови нормативни актове, а не с декрети.<!--![endif]--> <!--![if-->
<!--[if--> <!--[endif]-->
Точно затова - дружно с представители на сектора, организирахме среща с министъра на стопанската система Емил Караниколов. Целта беше да почистим разпоредбите. По време на срещата направихме и онлайн връзка с румънския сътрудник на господин Караниколов. Той ни изясни, че също са тръгнали по този път, само че защото не са били подготвени авансово с нормативните актове, Европейската комисия ги е „ блъснала “. Едва по-късно са съумели да урегулират процеса, само че... единствено ненапълно.
(Вече бе казано първоначално, че към този момент някогашният заместник-министър на земеделието даде това изявление особено за „ БАНКЕРЪ “ единствено час, преди министър-председателят да подпише заповедта за освобождението му от поста.)
Проблемът с продажбите на български артикули в огромните търговски вериги е остарял. Защо за радикалното му решение се заприказва едвам в този момент?
- През годините получавах голям брой сигнали, че търговките вериги отхвърлят да изкупват българска продукция. Аргументите на хората от самите вериги бяха, че нашите производители нямат хранилища, не се оправят с опаковките, не могат да подсигуряват качеството на продукцията. Но никой по този начин и не пожела да им помогне за решаването на тези проблеми.<!--![endif]--> <!--![if--> <!-- --> <!--[if--> <!--[endif]-->
Каква е повода да съществуват тези пороци?
- В цяла Европа механизмът е еднакъв. За да доставят стоките си до огромните търговски вериги, земеделските производители би трябвало да са свързани в обединявания, които да подсигуряват предвидимост в качеството и в количествата. Да оферират изравнени партиди и маркетинг насочени сортове. Продуктите би трябвало да се съхранява в хранилища с следена температура и атмосфера, с висока хигиена. Стоките да бъдат етикирани и да имат документи за качество, които подсигуряват сигурността на тази храна. Това е моделът, по който се работи в цяла Европа. И той се реализира посредством организациите на производителите. <!--![endif]--> <!--![if-->
<!--[if--> <!--[endif]-->
За да се случи всичко това обаче, организациите на производителите получават и финансиране по разнообразни европейски стратегии, нали?
- У нас също е планувано сходно подкрепяне. То се реализира по линия на Европейския фонд за гарантиране на земеделието. Големият "български " проблем е, че претендентите за финансиране по тази стратегия тук са незабележим брой.<!--![endif]--> <!--![if-->
Защо?
<!--[if--> <!--[endif]-->
- Според производителите, повода е в мощно лимитираното финансиране на обособените планове. Едва три организации направиха опит да аплайват по тази стратегия, само че се отхвърлиха. Или по-скоро - бяха отказани...<!--![endif]--> <!--![if-->
Аз също дълго задавах въпроса къде отидоха милиардите европейски дотации за земеделие? И каква е повода у нас да липсват такива структури, които да вземат участие в построяването на модерни логистични бази, ставайки по този метод гаранти на производителите пред комерсиалните вериги?
Но нали Вие бяхте индивидът, който трябваше да даде тези отговори, да сътвори предпоставки тези неща да ги има?
- За страдание, моето наличие в министерството явно не беше мечтано и предложенията, които давах бяха неглижирани. Аз настоявах да се насърчава обединяването на земеделските производители, само че това по този начин и не бе възприето. Макар насоките на Европейската комисия да са тъкмо в подобен смисъл. В отчетите си тя споделя, че в България степента на организираност на производителите в бранша на плодовете и зеленчуците е към 5.6 на 100. А когато процентът на организираност падне под 20%, обстановката е извънредно сериозна.<!--![endif]--> <!--![if-->
Не смятате ли, че основаването на сходни организации е въпрос на персонален избор от страна на производителите? Защо, откакто те не желаят да защитят личните си ползи, още веднъж страната би трябвало да е отговорна?
- Според мен земеделците към този момент са разбрали, че няма по какъв начин да работят дейно, без да бъдат обединени. Но страната е тази, която би трябвало да инициира процесите. Да приоритизира ограниченията, по които тези организации ще аплайват за финансиране, да промотира техните инициативи и даже да обезпечи в допълнение финансиране, в случай че средствата по европрограмата се окажат незадоволителни. <!--![endif]--> <!--![if-->
Какви бяха съответните Ви оферти, които по този начин и не са били признати?
<!--[if--> <!--[endif]-->
<!--![endif]--> - Още когато встъпих в служба, показах стимулирано предложение в 16 точки, което трябваше да промени посоката на работата във връзка с производителите на плодове и зеленчуци. Едното от тях беше за понижаване на ставката по Данък добавена стойност за тези производства, както и за храните изобщо. В цяла Европа тя е 5-7 на 100. При съседите ни да вземем за пример, даже при тези, които не са членки на Европейския съюз, Данък добавена стойност за храните беше понижен доста. Аргументите в тази посока са елементарни: високият Данък добавена стойност прави българската продукция неконкурентна - и зад граница, и на вътрешния пазар. Трябва да стане като в спорта: идентични условия за всички състезатели. Няма по какъв начин производителите в старите страни членки на Европейски Съюз да получават в пъти по-големи дотации околкото са българските, а ние да се надяваме да ги "бием " на тематика цена! Пазарът е един, правилата на ценообразуване - също. Единствената променлива е държавната политика в бранша. А нашата, както е доста добре известно - е сбъркана.
<!--![endif]--> <!--
КОМЕНТАРИ