Бившият вече наставник на хебърци Танчо Калпаков пое треньорския мостик

Бившият към този момент ментор на хебърци Танчо Калпаков пое треньорския мостик на тима в сложен миг през зимата на 2017-та година, наследявайки на поста търновецът Йордан Петков.

По това време Хебър беше злополука и като футболисти, и като игра, и като резултати.

След всеки мач Данчо Петков обясняваше на публицистите какъв брой вярно играел Хебър, само че все малшансът пречел за успехите.

Резултатът - 11-то място в класирането на Трета Югозападна лига след есенния полусезон.

През зимата се стигна до разлъка по „ взаимно единодушие ” с Петков, а на „ Бенковски ” дебаркира панагюрецът Танчо Калпаков.

Първите седмици къдрокосият експерт трябваше да пренастрои чиповете си от равнище Втора лига, където беше работил в последните няколко години, към аматьорския футбол на „ В ” групата.

Танчо дори се обърка като след първото си подготовка в Хебър потърси „ хазаин ” на стадион „ Бенковски ” – щат, който беше закрит преди към 10 години в пазарджишкия клуб.

Постепенно Хебър се усъвършенства организационно, а редом с това селекционно и спортно-технически.

За малко време Калпаков трансформира пазарджишкият отбор в добре смазана машина, която напролет на 2017-та година стана шлагер в шампионата на Трета лига.

„ Зелените ” не се церемониха нито с влизащите, нито с изпадащите, демонстрирайки победния си марш по терените в Югозапада.

Прошка нямаше за никои въпреки че тимът рискува всички наранени от това „ да му скачат на кръв ” през идната година. Което прочее и стана.

От 11-ти в класирането след есенния полусезон на 2016-та, Хебър приключи директно зад първите 4-5 тима от челото и даде поръчка, че още веднъж може да бъде най-малко фактор, в случай че не главен претендент за първото място през идващия сезон.

Някои споделят, че точно напролет на 2017-та година Хебър под управлението на Калпаков е играл най-хубавият, изчерпателен и ефективен футбол след рестарта на клуба през лятото на 2016-та та и до през днешния ден.

На идващия сезон – 2017-18-та година година Хебър не съумя да се сбори за първото място с ЦСКА 1948 въпреки че направи неподражаема за този интервал в целия български футбол серия от 14 следващи победи.

Нашите се сгромолясаха против водача в подреждането с 0:2 и по този начин сложиха завършек на очакванията за влизане в „ Б ” група.

Загубата стана причина за първите вербални офанзиви на неодобрение към Танчо Калпаков и екипът му, главно поради избора на състав за този мач, тактичност и смени.

Тенденциозното съдийство на Димитър Буров и малшансът пред тима обаче оставиха в периферията дюдюканията по адрес на Танчо Калпаков.

Хебър довърши сезона почтено, само че подразни почитателите си с един факт – допускането на реми на връх юбилея на клуба, когато нашите стигнаха на „ Бенковски ” единствено до 1:1 против Сливнишки воин, главно поради пробния състав в този мач.

През лятото отборът се концентрира към подготовката си за настоящия сезон, в който наложителна цел пред „ зелените ” е първото място.

Хебър направи невиждана за новата си история двумесечна лятна подготовка, през която изигра 12 контроли.

За жал още на старта пазарджиклии започнаха с домакинско реми, което бе признато повече от мъчително.

По подигравка на ориста това беше един от най-хубавите мачове на „ зелените ” досега, само че загубата на 2 точки се одобри мъчително, както от страна на управление, по този начин и от страна на почитатели.

Последва серия от 7 сполучливи мача за състезание и продължение напред в шампионатите за купа на Лигата и купа на България.

Две загуби за 5 дни костваха главата на треньора.

Най-напред Танчо Калпков разгласи, че жертва мача за купата с Берое с цел да резервира силите на своите преди значимата борба с Оборище няколко дни по-късно. По-късно се оказа, че това не е било целесъобразно.

Срещу заралии Хебър излезе в безусловно непредвиден и за най-големите почитатели на научната фантастика състав и стана жертвено агне на противника си, допускайки непозната в новата история на клуба разгромна домакинска загуба с 1:6. Точно преди борбата на " Орчо челник " треньорът трябваше да се занимава не с друго, а с разпръскване на психологическия товар от главите на футболистите.

Разгромът от Берое, несъмнено можеше да бъде преглътнат с една концепция по-лесно, в случай че единствено 4 дни по-късно Хебър не бе паднал и от Оборище. Този мач ерозира тотално доверието на управлението към треньора и в последна сметка се стигна до днешната рокада.

Танчо Калпаков не един път споделяше, че негов наставник във футбола е Костадин Ангелов – Лаптопа, треньор с нетрадиционни обноски и визии, както за играта, по този начин и за живота.

Неговият възпитаник обаче по този начин и остана недоразбран в Пазарджик във връзка с някои сякаш тривиални неща.

Кибици, експерти и почитатели се питаха – може ли тим да играе сполучливо с непрекъснати ротации; за какво се вади от групата за даден мач футболист, който е решил с головете си предишния; за какво се сменят постовете на състезатели, в случай, че на скамейката има задоволително други такива; за какво се стигна до безспорен дебаланс в селекцията – струпване на футболисти в нападение(цели 6!), за сметка на външни халфове и защитници; има ли в тима богопомазани състезатели(звезди), на които се прости всичко и мястото им е обезпечено, без значение от формата, за сметка на черноработници?

Всичко това несъмнено нямаше да има чак такова значение в този момент, в случай че Хебър се движеше по график, както бе до преди няколко дни.

С оглед на създалата се обстановка, пред управлението имаше два разновидността: гласоподаване на заем на доверие на Танчо Калпаков с всички следващи опасности, в случай че той не бъде оневинен във времето с резултати или шокова терапия с нов треньор, който да даде мигновен подтик и удрана доза адреналин на тима преди идващите два основни мача – домакинство на Вихрен и посещение на Пирин(Разлог).

Шефовете на клуба в лицето на УС избраха очевидно втория вид. Дали са били прави, както постоянно ще покаже времето - най-хубавият съдник.

В световен проект макар позволените неточности и някои негативни резултати интервалът на Танчо Калпаков като треньора на Хебър би трябвало да бъде оценен като положителен и сполучлив.

Все отново той оставя отбора на лидерската позиция в класирането на Трета лига, с всички шансове за осъществяване на крайната цел.

Относно бъдещата си работа на треньорското занятие Танчо би трябвало да разбере някои елементарни житейски истини – че се простят разнообразни, а не идентични неточности и че прекомерното упорство(преминаващо на моменти в твърдоглавие) и нереалност не постоянно са гаранция за триумф на футболното поле.

Но в последна сметка всеки треньор, както и всеки човек се учи, до момента в който е жив.