Батков: Отборът на Армията не е ЦСКА, Левски беше тръгнал по този път
Бившият президент на Левски Тодор Батков приказва пред сътрудниците от "Топспорт ". Той съобщи, че тимът на "Армията " не е ЦСКА, като добави, че "сините " на няколко пъти са били на крачка от сходно нещо.
Търпяхте ли негативи от директното си присъединяване в управлението на клуба? Загуби ли бизнесът Ви, пострада ли персоналният Ви живот от времеемката и трудоемка задача "Левски "? През известна част от времето, в което бяхте отпред на клуба, водехте и едно от най-големите каузи - Чорни против Дерипаска, да речем. Процес за 3 милиарда $.
- Доста безпорядък се бе възцарил в моите бизнеси. Все още не мога да си оправя нещата. Бях доста ангажиран и съвсем не слизах от самолетите. Бях натрупал 3 млн. благи в една от фирмите, с които пътувах, безусловно за няколко години. И Левски ми беше на главата. Няма да не помни, играехме решителен мач с Верона на националния стадион за влизане в Шампионска лига. А аз в Букурещ се занимавам с една рафинерия, която беше купил господин Чорни. И съм в тяхната организация по приватизация, само че виждам часовника, че става към този момент 15:30 часа. А мачът беше в 20:00 часа. Вдигнах скандал, споделих им, че няма да чувам повече нелепости, моят тим играе за влизане в Шампионска лига. Обадих се на техния Бойко Борисов, основен секретар по това време, той прати кола с барети, с лампи, която потегли пред моето Ауди. Минахме като фурии през цялостен Букурещ, обадих се на КПП-то в Русе, никаква инспекция и 19:50 часа бяхме на националния стадион. Точно застанах на тунела и ги видях момчетата. Окуражих ги и тъкмо тогава повярвах, че можем да влезем в групите, тъй като видях в очите им хъс, завист. Така, както би трябвало да бъде преди подобен мач. И Топчо, и Бардон гледаха по този начин, както би трябвало да гледа един състезател и войник.
Как се отхвърля оферта за работа и реализация в Съединени американски щати? Как се отхвърля предложение, в размер на $80 000? В тези години. Кое Ви накара да изберете да останете в България, като юридически консултант в Министерски съвет?
- Откъде го знаете това? Да, 1991 година ме поканиха да остана в Тампа, в адвокатска къща, която се занимаваше с емигранти. Очакваха вълна от Русия и бяха впечатлени, че приказвам с изключение на българския и британски, също по този начин и съветски. А и че съм оправен. Предложиха ми $3000 месечна заплата, $500 представителни, участие в клуба на военноморските сили на Съединени американски щати, на Университета в Тампа, който е един от най-старите, $20 000 фирмен заем, в случай че реша да си купя къща и помощ, да си защитя образованието. Перспективата ми беше да стана сътрудник. Те изкарваха до $500 000 на година. Тогава доста мислех, имах и прочувствена причина да остана, разбирате ме, само че беше огромен оптимизъм, нямаше по какъв начин да скъсам с родината. Мечтаех и имах вяра, че... Колко е България? Като една човешка длан. Вярвах, че за десетина години ще я създадем Швейцария. Това е повода да се върна и не скърбя.
Футболът е мелница. Не подадеш ли суровина, камъните стартират да стържат на изсъхнало и в един миг всичко се разпада.
Кой беше най-правилният Ви ход в Левски? А коя беше най-голямата Ви неточност?
- Най-голямото ми достижение е, че успяхме да създадем Левски тематика, която занимаваше цялото общество. Наред с огромните тематики като всекидневието, активността на държавното управление, политиката и така нататък И тази тематика беше основно с позитивен знак. Дадохме наслада на хората. Много дълго време. Грешки доста съм правил.
"Казанската спекулация " ли е най-неприятният миг от престоя Ви отпред на клуба?
- Всичко съм направил в името на Левски. Опитвах се по някакъв метод да вкарам пари в клуба. Защото това е мелница, разбираш ли? Не подадеш ли суровина, камъните стартират да стържат на изсъхнало и в един миг всичко се разпада. А парите са последна големина. Имат това неприятно качество, че свършват. Вечният противник ми го подреди това. Но те си заплатиха, общо-взето. Има Господ за това. Както и да е. Не им искам злото. То, в действителност, къде е безконечният противник? Те май към този момент не са 1948, а си останаха единствено ЦСКА, по този начин ли? Тези, които са в "Б " група. Не е ли това същинското ЦСКА? Не желая да се заяждам, само че мисля, че са в огромна илюзия тези, които поддържат сега тима на Ловеч, който играе на стадион "Българска войска ". Това не е ЦСКА. Това не го позволих да се случи с нас. Ние сме били няколко пъти на крачка от сходно нещо. Първо, когато господин Чорни се отдръпна, умерено можех да се направя на мишка. Слава Богу, че не съм подобен. Март 2004 година, късно, дори шампионата не беше свършило. Тогава сякаш се борихме нещо с Жоро Илиев, лека му пръст, въпреки че беше ясно, че той ще стане първенец, а в един миг спонсорът се отдръпна. Аз какво върша? Можех да кажа, че скърбя, да се извиня и да приключа всичко. Вторият случай беше драмата с лицензирането 2014/2015 година, когато потеглих да правя подарък акции на хората против помощ за лицензиране. Имаше доста тежки моменти. Но паричният проблем, отново споделям, е главен.
Връщаме се към сегашното - трябваше ли да бъде освобождаван Даниел Боримиров? Защо, съгласно Вас, се стигна до това решение?
- Винаги съм имал политика да давам опция на някогашните футболисти, митове или както желаете ги наречете, да останат в клуба и да се занимават. Това съм го правил безкористно. Съобразявал съм се с всевъзможни прищявки, искания. Тъй като футболистите, в огромната си част когато са звезди, като пристигна моментът за привършване на дейната спортна кариера, не си трансформират съзнанието. Те остават със същите искания и упования от живота, а нещата не са такива. Нито могат да получават същите пари, нито пък да бъдат толкоз известни. Не го споделям в тази ситуация за Боримиров. Напротив. Той ме поддържа 2008 година, окачи обувките на пирона, което може би беше неточност. Ако той играеше, нямаше да се издъним с БАТЕ (Борисов) и можеше да играем още един сезона в Шампионската лига. Така си мисля.
Дани е положително момче, обича Левски, само че в последна сметка дано дадем опция на новото управление да си подбере екипа, с който да работи. Дани постоянно е бил и ще бъде левскар. Не желая да приказвам от името на новите. Но мисля, че това е обикновено и разумно. Не може всички да са там. Иначе с възрастните ветерани постоянно съм бил търпелив. И с Бобата Жечев, и със Стефан Аладжов. За тях, по мое време, постоянно е имало място. Доколкото знам това продължи и по-късно.
Петър Хубчев. Това ли е точният човек за тима? Обеща, че ще има дисциплинираност, че ще разчита на младите гении от школата и в последна сметка го прави. Дойде ли време за завършек на безконечните треньорски промени в клуба?
- От България - да, той е точният избор. Според стила му на работа, сякаш е най-подходящ за клуб като Левски. Желязна дисциплинираност в съблекалнята, по време на тренировки, на публични мачове. Спазване и на тактическа дисциплинираност. Така би трябвало да бъде. Изпуснеш ли контрола стартират групички, чужденци против българи, "звезди " против "незвезди ", млади против остарели... И се вижда на терена, а след това и в резултатите. Но наложително би трябвало да се дава път на младите.
Имаше ли задграничен треньор, който се оправи на доста положително равнище с работата си в тима? Трябваше ли някой от тях да остане отпред? Видяхме какво реализира Йоканович в Англия.
- Да, може би това беше неточност. Той беше доста добър треньор, само че имаше чудноват жанр. Не споделяше с тима. Поиска независим кабинет, освободихме му съдийската стая. Идваше на стадиона 15 минути преди подготовка, тръгваше си 15 минути след подготовка. С тима споделяха неговите помощници. За изискванията на България това не мисля, че беше доста добре. При състояние, че в отбора имаше наши, непознати, по-млади, по-стари... Не можах да установя с него добър контакт. Освен това станаха една-две издънки. Помня че доста се ядосах на един мач с Любимец, където колкото да ги бихме, след това бях на договаряния с "Газпром ", когато стана издънката с Локо (София) и тогава ми падна пердето, обадих се на Сираков и му споделих "Наско, хайде стига ". Може би сбърках. Може би. Тогава тимът нямаше постоянен финансов тил. Аз не можех да извършвам тази функционалност. Може би това е било повода.
Търпяхте ли негативи от директното си присъединяване в управлението на клуба? Загуби ли бизнесът Ви, пострада ли персоналният Ви живот от времеемката и трудоемка задача "Левски "? През известна част от времето, в което бяхте отпред на клуба, водехте и едно от най-големите каузи - Чорни против Дерипаска, да речем. Процес за 3 милиарда $.
- Доста безпорядък се бе възцарил в моите бизнеси. Все още не мога да си оправя нещата. Бях доста ангажиран и съвсем не слизах от самолетите. Бях натрупал 3 млн. благи в една от фирмите, с които пътувах, безусловно за няколко години. И Левски ми беше на главата. Няма да не помни, играехме решителен мач с Верона на националния стадион за влизане в Шампионска лига. А аз в Букурещ се занимавам с една рафинерия, която беше купил господин Чорни. И съм в тяхната организация по приватизация, само че виждам часовника, че става към този момент 15:30 часа. А мачът беше в 20:00 часа. Вдигнах скандал, споделих им, че няма да чувам повече нелепости, моят тим играе за влизане в Шампионска лига. Обадих се на техния Бойко Борисов, основен секретар по това време, той прати кола с барети, с лампи, която потегли пред моето Ауди. Минахме като фурии през цялостен Букурещ, обадих се на КПП-то в Русе, никаква инспекция и 19:50 часа бяхме на националния стадион. Точно застанах на тунела и ги видях момчетата. Окуражих ги и тъкмо тогава повярвах, че можем да влезем в групите, тъй като видях в очите им хъс, завист. Така, както би трябвало да бъде преди подобен мач. И Топчо, и Бардон гледаха по този начин, както би трябвало да гледа един състезател и войник.
Как се отхвърля оферта за работа и реализация в Съединени американски щати? Как се отхвърля предложение, в размер на $80 000? В тези години. Кое Ви накара да изберете да останете в България, като юридически консултант в Министерски съвет?
- Откъде го знаете това? Да, 1991 година ме поканиха да остана в Тампа, в адвокатска къща, която се занимаваше с емигранти. Очакваха вълна от Русия и бяха впечатлени, че приказвам с изключение на българския и британски, също по този начин и съветски. А и че съм оправен. Предложиха ми $3000 месечна заплата, $500 представителни, участие в клуба на военноморските сили на Съединени американски щати, на Университета в Тампа, който е един от най-старите, $20 000 фирмен заем, в случай че реша да си купя къща и помощ, да си защитя образованието. Перспективата ми беше да стана сътрудник. Те изкарваха до $500 000 на година. Тогава доста мислех, имах и прочувствена причина да остана, разбирате ме, само че беше огромен оптимизъм, нямаше по какъв начин да скъсам с родината. Мечтаех и имах вяра, че... Колко е България? Като една човешка длан. Вярвах, че за десетина години ще я създадем Швейцария. Това е повода да се върна и не скърбя.
Футболът е мелница. Не подадеш ли суровина, камъните стартират да стържат на изсъхнало и в един миг всичко се разпада.
Кой беше най-правилният Ви ход в Левски? А коя беше най-голямата Ви неточност?
- Най-голямото ми достижение е, че успяхме да създадем Левски тематика, която занимаваше цялото общество. Наред с огромните тематики като всекидневието, активността на държавното управление, политиката и така нататък И тази тематика беше основно с позитивен знак. Дадохме наслада на хората. Много дълго време. Грешки доста съм правил.
"Казанската спекулация " ли е най-неприятният миг от престоя Ви отпред на клуба?
- Всичко съм направил в името на Левски. Опитвах се по някакъв метод да вкарам пари в клуба. Защото това е мелница, разбираш ли? Не подадеш ли суровина, камъните стартират да стържат на изсъхнало и в един миг всичко се разпада. А парите са последна големина. Имат това неприятно качество, че свършват. Вечният противник ми го подреди това. Но те си заплатиха, общо-взето. Има Господ за това. Както и да е. Не им искам злото. То, в действителност, къде е безконечният противник? Те май към този момент не са 1948, а си останаха единствено ЦСКА, по този начин ли? Тези, които са в "Б " група. Не е ли това същинското ЦСКА? Не желая да се заяждам, само че мисля, че са в огромна илюзия тези, които поддържат сега тима на Ловеч, който играе на стадион "Българска войска ". Това не е ЦСКА. Това не го позволих да се случи с нас. Ние сме били няколко пъти на крачка от сходно нещо. Първо, когато господин Чорни се отдръпна, умерено можех да се направя на мишка. Слава Богу, че не съм подобен. Март 2004 година, късно, дори шампионата не беше свършило. Тогава сякаш се борихме нещо с Жоро Илиев, лека му пръст, въпреки че беше ясно, че той ще стане първенец, а в един миг спонсорът се отдръпна. Аз какво върша? Можех да кажа, че скърбя, да се извиня и да приключа всичко. Вторият случай беше драмата с лицензирането 2014/2015 година, когато потеглих да правя подарък акции на хората против помощ за лицензиране. Имаше доста тежки моменти. Но паричният проблем, отново споделям, е главен.
Връщаме се към сегашното - трябваше ли да бъде освобождаван Даниел Боримиров? Защо, съгласно Вас, се стигна до това решение?
- Винаги съм имал политика да давам опция на някогашните футболисти, митове или както желаете ги наречете, да останат в клуба и да се занимават. Това съм го правил безкористно. Съобразявал съм се с всевъзможни прищявки, искания. Тъй като футболистите, в огромната си част когато са звезди, като пристигна моментът за привършване на дейната спортна кариера, не си трансформират съзнанието. Те остават със същите искания и упования от живота, а нещата не са такива. Нито могат да получават същите пари, нито пък да бъдат толкоз известни. Не го споделям в тази ситуация за Боримиров. Напротив. Той ме поддържа 2008 година, окачи обувките на пирона, което може би беше неточност. Ако той играеше, нямаше да се издъним с БАТЕ (Борисов) и можеше да играем още един сезона в Шампионската лига. Така си мисля.
Дани е положително момче, обича Левски, само че в последна сметка дано дадем опция на новото управление да си подбере екипа, с който да работи. Дани постоянно е бил и ще бъде левскар. Не желая да приказвам от името на новите. Но мисля, че това е обикновено и разумно. Не може всички да са там. Иначе с възрастните ветерани постоянно съм бил търпелив. И с Бобата Жечев, и със Стефан Аладжов. За тях, по мое време, постоянно е имало място. Доколкото знам това продължи и по-късно.
Петър Хубчев. Това ли е точният човек за тима? Обеща, че ще има дисциплинираност, че ще разчита на младите гении от школата и в последна сметка го прави. Дойде ли време за завършек на безконечните треньорски промени в клуба?
- От България - да, той е точният избор. Според стила му на работа, сякаш е най-подходящ за клуб като Левски. Желязна дисциплинираност в съблекалнята, по време на тренировки, на публични мачове. Спазване и на тактическа дисциплинираност. Така би трябвало да бъде. Изпуснеш ли контрола стартират групички, чужденци против българи, "звезди " против "незвезди ", млади против остарели... И се вижда на терена, а след това и в резултатите. Но наложително би трябвало да се дава път на младите.
Имаше ли задграничен треньор, който се оправи на доста положително равнище с работата си в тима? Трябваше ли някой от тях да остане отпред? Видяхме какво реализира Йоканович в Англия.
- Да, може би това беше неточност. Той беше доста добър треньор, само че имаше чудноват жанр. Не споделяше с тима. Поиска независим кабинет, освободихме му съдийската стая. Идваше на стадиона 15 минути преди подготовка, тръгваше си 15 минути след подготовка. С тима споделяха неговите помощници. За изискванията на България това не мисля, че беше доста добре. При състояние, че в отбора имаше наши, непознати, по-млади, по-стари... Не можах да установя с него добър контакт. Освен това станаха една-две издънки. Помня че доста се ядосах на един мач с Любимец, където колкото да ги бихме, след това бях на договаряния с "Газпром ", когато стана издънката с Локо (София) и тогава ми падна пердето, обадих се на Сираков и му споделих "Наско, хайде стига ". Може би сбърках. Може би. Тогава тимът нямаше постоянен финансов тил. Аз не можех да извършвам тази функционалност. Може би това е било повода.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ