Тони Блеър: Моментът изисква да се държим като възрастни, царува безпорядък
Бившият министър председател на Англия Тони Блеър към момента желае да има вяра, че Brexit няма да се реализира. Paris Match разгласява осъщественото с него изявление в Лондон, до момента в който Върховният съд разисква законността на бруталното прекъсване на Британския парламент. Actualno.com разгласява цялото изявление, поради митовете, които разбулва то и поради ясната линия, която се обрисува междду причините на лобиращите за и срещу Brexit през последната година.
На 19 септември индивидът, който приема екипът на списанието, е колеблив сред вярата за решение на тежката конституционна и политическа рецесия и паниката от предизвестена злополука.Той е един от най-яростните съперници на Brexit, този, който трансформира Обединеното кралство и модернизира Лейбъристката партия, ръководена през днешния ден от неговия съперник, Джереми Корбин.
Paris Match: Как оценявате обстановката след последните две седмици на политически разтърсвания, белязани от неочакваното прекъсване на Парламента?
Тони Блеър: Царуват неналичието на ред и безпорядъкът. Бъркотията. Това е една голяма каша. А неналичието на парламентарни диспути, нужни в този решителен миг, единствено утежнява напрежението. Допълнителната покруса на Англия в този миг се крие в безредното положение на двете съществени ръководещи партии в страната. Консерваторите и лейбъристите минават в най-лошия миг през една рецесия на легитимността, поставяйки под въпрос, по мнение и измежду техните редици, водачите им, надлежно Борис Джонсън и Джереми Корбин. Що се отнася до самите британци, без значение дали са последователи на напускането или бранители на оставането в Европейски Съюз, всички те са единомислещи по една точка: това би трябвало да завърши. На всички им писна от Brexit!
Paris Match: Как да излезем от тази рецесия?
Т.Б.: Единственото рационално решение би било провеждането на втори референдум, както от месеци споделям аз. В случай, че не се реализира бързо съглашение, което с всеки минал ден наподобява все по-малко и по-малко евентуално, е значимо да се допитаме още веднъж до гласоподавателите.
Paris Match: И в случай че „ Напускаме “ надделее?
Т.Б.: Ще би трябвало да го приемем. Но не съм сигурен, че това ще е резултатът при втори референдум. Ако има проблем и казусът е Brexit, би трябвало да попитате популацията за неговото мнение. Без, обаче, да се смесват тематиките.
Paris Match: Настоящият министър-председател предлага, в противен случай, да се провеждат нови общи избори...
Т.Б.: Това в действителност е негова концепция. Неговият залог, също. Борис Джонсън вижда в това, несъмнено, и на първо място своя интерес, тъй като счита, че може да завоюва изборите. Освен това организирането на избори може да замаскира възходящата непопулярност измежду публичното мнение за Brexit без съглашение - което той пази, без да го декларира намерено, защитавайки се от все по-голямата непопулярност на своя политически конкурент Джереми Корбин и управлението на Лейбъристката партия. И най-после, в този случай поддръжниците на партията Brexit евентуално ще гласоподават за Консервативната партия, различен евентуален фактор за победа. В случая, Джереми Корбин имаше хиляда пъти право да не попадне в този капан и да откаже нови избори. Той рационално ръководи ирационални условия.
Paris Match: За някои коментатори, противопоставяйки се на законодателни избори, това ще бъде първия път, когато Джереми Корбин би се съгласил с вас.
Т.Б.: [Избухва в смях.] Да, за първи път в неговия живот. И в моя, също.
Paris Match: Мислите ли, че към момента е допустимо да се реализира единодушие за овакантяване?
Т.Б.: Ще бъде извънредно мъчно. Защото, в действителност, всичко се свежда до първичен избор, който не бе пояснен вярно през 2015 година, по времето на първия референдум. Нито даже по-късно. Този избор е следният: или Англия остава на единния пазар, поддържайки отворена граница сред Северна Ирландия и Република Ирландия, както се изисква от споразуменията сред Англия и Ирландия - в този случай, за какво тогава желаете да напуснете Европейски Съюз? –, или тя избира овакантяване, наложително доста мъчително. Brexit от своята поява лежи на един основополагащ мит. Англия в никакъв случай не е изгубила даже атом от своя суверенитет, като влезе в Европа. Тя просто се причисли към общ пазар, общ търговски съюз, чието основаване мощно желаеше. Няма какво да се направи, макар казаното пред гласоподавателите. Това е огромното несъгласие. Това е произходът на сюрреалистичната обстановка, в която живеем през днешния ден.
Paris Match: Настроените про-Brexit обаче упрекват Европейски Съюз за интервенция във вътрешните работи на страната.
Т.Б.: Това е мит! Лъжа. Измислица. Бях министър-председател в продължение на 10 години и не бих могъл да изтъквам даже един закон, който съм желал да видя обнародван, и това да е било блокирано от Брюксел. И назад. Европа в никакъв случай не е имала дума по нашите национални въпроси, без значение дали става въпрос за здравната система, образованието или данъчното облагане. Нито, несъмнено, по отношение на вътрешната сигурност. Страната не е и в никакъв случай не е била в Шенгенското пространство. Така че, да упрекваме Европейски Съюз на доктрина за приток на имигранти на нашата земя, до момента в който страната управлява сама границите си, е неуместно. И въпреки всичко това е посланието, което е популяризирано от години от про-Брекзит настроените и което, уви, способства за гласуването „ Напусни “. Истинският спор, който би трябвало да се организира през днешния ден, е да разберем за какво сме в Европа. За останалото, проблемите, неправилно повдигнати в подтекста на Brexit, пораждат от настоящето положение на западния свят, сред икономическата застоялост и културните разлики. С една дума, глобализацията, наложена ни от другите.
Paris Match: Какво ще се случи в последните седмици преди крайния период на 31 октомври?
Т.Б.: Ако не бъде реализирано съглашение, което за жалост наподобява евентуално, поради неналичието на действителни договаряния сред държавното управление и Брюксел, Борис Джонсън ще би трябвало да изиска удължение на периода за задействане на член 50. Независимо дали той желае или не.
Paris Match: И в случай че Европа постави завършек на това?
Т.Б.: Рискът съществува. Ето за какво бих желал да защищавам в нашия случай пред Европейски Съюз и ръководителите на европейските страни. Решението на еднин проблем, толкоз сериозен, претрупан с последици, под въздействието на неспокойствие, изтощение или даже изтощеност, би било историческа неточност от страна на европейците. Този въпрос ще дефинира бъдещето на няколко генерации. Както и силата на Европа в света. И салдото в границите на Европейския съюз. Живеем миг с изключителна гравитация. Това изисква от страна на всички, които са наранени, съвестност и самообладание. Празни приказки и нервни рецесии са неприемливи. Това не е моментът да се държим като младежи нито да усилваме детски провокации.
Ако вторият избор за Brexit обезсили първия, това ще бъде вечно краят на този спор.
Paris Match: Мислите ли, че Европа има какво да губи още?
Т.Б.: Очевидно е! Борис Джонсън желае да сложи един тип „ офшорен “ съперник пред вратите на Европейски Съюз. Което ще стане неизбежно при положение на " корав " Brexit. Европа безусловно ще пострада, даже следствията да не се усетят незабавно. Всяко вътрешноевропейско разделяне ще има негативни последици, до момента в който силата на Китай се утвърждава с всеки минал ден. Ще бъде належащо да се развие един тип икономическо съдействие, което ще бъде доста комплицирано за реализиране. Уверявам, че разбирам Еманюел Макрон и другите европейски държавни глави, които показват своето отчаяние и незадоволеност. Но също по този начин ги апелирам да вземат поради какво Англия носи на Европа, а то не е малко. По този метод, Англия няма да бъде заличена от пейзажа. Тя още веднъж ще бъде мощна. И Европа ще има изгода. Обратно, един раздор би я отслабил за десетилетия, когато се нуждаем от единение. Особено на софтуерния фронт, изправен пред американските и китайските мастодонти.
Paris Match: Какво ще отговорите на европейците, които се опасяват да оставят страната в Европейски Съюз непрекъснато разграничена?
Т.Б.: Те бъркат. Напротив, мога да подсигурявам, че в случай че вторият избор обезсили първия, това ще бъде краят на този спор вечно. Никой не би загатнал тази тематика в страната. И двата лагера имат единствено едно общо предпочитание: да оставят всичко това зад себе си, един път вечно. Парламентът би трябвало да изиска втори референдум. Депутатите би трябвало да го разгласят високо и ясно. И Борис Джонсън ще би трябвало да го чуе.
Paris Match: Вярвате ли, че ще се Brexitще се случи?
Т.Б.: Подължавам да мисля, че няма да се случи.
На 19 септември индивидът, който приема екипът на списанието, е колеблив сред вярата за решение на тежката конституционна и политическа рецесия и паниката от предизвестена злополука.Той е един от най-яростните съперници на Brexit, този, който трансформира Обединеното кралство и модернизира Лейбъристката партия, ръководена през днешния ден от неговия съперник, Джереми Корбин.
Paris Match: Как оценявате обстановката след последните две седмици на политически разтърсвания, белязани от неочакваното прекъсване на Парламента?
Тони Блеър: Царуват неналичието на ред и безпорядъкът. Бъркотията. Това е една голяма каша. А неналичието на парламентарни диспути, нужни в този решителен миг, единствено утежнява напрежението. Допълнителната покруса на Англия в този миг се крие в безредното положение на двете съществени ръководещи партии в страната. Консерваторите и лейбъристите минават в най-лошия миг през една рецесия на легитимността, поставяйки под въпрос, по мнение и измежду техните редици, водачите им, надлежно Борис Джонсън и Джереми Корбин. Що се отнася до самите британци, без значение дали са последователи на напускането или бранители на оставането в Европейски Съюз, всички те са единомислещи по една точка: това би трябвало да завърши. На всички им писна от Brexit!
Paris Match: Как да излезем от тази рецесия?
Т.Б.: Единственото рационално решение би било провеждането на втори референдум, както от месеци споделям аз. В случай, че не се реализира бързо съглашение, което с всеки минал ден наподобява все по-малко и по-малко евентуално, е значимо да се допитаме още веднъж до гласоподавателите.
Paris Match: И в случай че „ Напускаме “ надделее?
Т.Б.: Ще би трябвало да го приемем. Но не съм сигурен, че това ще е резултатът при втори референдум. Ако има проблем и казусът е Brexit, би трябвало да попитате популацията за неговото мнение. Без, обаче, да се смесват тематиките.
Paris Match: Настоящият министър-председател предлага, в противен случай, да се провеждат нови общи избори...
Т.Б.: Това в действителност е негова концепция. Неговият залог, също. Борис Джонсън вижда в това, несъмнено, и на първо място своя интерес, тъй като счита, че може да завоюва изборите. Освен това организирането на избори може да замаскира възходящата непопулярност измежду публичното мнение за Brexit без съглашение - което той пази, без да го декларира намерено, защитавайки се от все по-голямата непопулярност на своя политически конкурент Джереми Корбин и управлението на Лейбъристката партия. И най-после, в този случай поддръжниците на партията Brexit евентуално ще гласоподават за Консервативната партия, различен евентуален фактор за победа. В случая, Джереми Корбин имаше хиляда пъти право да не попадне в този капан и да откаже нови избори. Той рационално ръководи ирационални условия.
Paris Match: За някои коментатори, противопоставяйки се на законодателни избори, това ще бъде първия път, когато Джереми Корбин би се съгласил с вас.
Т.Б.: [Избухва в смях.] Да, за първи път в неговия живот. И в моя, също.
Paris Match: Мислите ли, че към момента е допустимо да се реализира единодушие за овакантяване?
Т.Б.: Ще бъде извънредно мъчно. Защото, в действителност, всичко се свежда до първичен избор, който не бе пояснен вярно през 2015 година, по времето на първия референдум. Нито даже по-късно. Този избор е следният: или Англия остава на единния пазар, поддържайки отворена граница сред Северна Ирландия и Република Ирландия, както се изисква от споразуменията сред Англия и Ирландия - в този случай, за какво тогава желаете да напуснете Европейски Съюз? –, или тя избира овакантяване, наложително доста мъчително. Brexit от своята поява лежи на един основополагащ мит. Англия в никакъв случай не е изгубила даже атом от своя суверенитет, като влезе в Европа. Тя просто се причисли към общ пазар, общ търговски съюз, чието основаване мощно желаеше. Няма какво да се направи, макар казаното пред гласоподавателите. Това е огромното несъгласие. Това е произходът на сюрреалистичната обстановка, в която живеем през днешния ден.
Paris Match: Настроените про-Brexit обаче упрекват Европейски Съюз за интервенция във вътрешните работи на страната.
Т.Б.: Това е мит! Лъжа. Измислица. Бях министър-председател в продължение на 10 години и не бих могъл да изтъквам даже един закон, който съм желал да видя обнародван, и това да е било блокирано от Брюксел. И назад. Европа в никакъв случай не е имала дума по нашите национални въпроси, без значение дали става въпрос за здравната система, образованието или данъчното облагане. Нито, несъмнено, по отношение на вътрешната сигурност. Страната не е и в никакъв случай не е била в Шенгенското пространство. Така че, да упрекваме Европейски Съюз на доктрина за приток на имигранти на нашата земя, до момента в който страната управлява сама границите си, е неуместно. И въпреки всичко това е посланието, което е популяризирано от години от про-Брекзит настроените и което, уви, способства за гласуването „ Напусни “. Истинският спор, който би трябвало да се организира през днешния ден, е да разберем за какво сме в Европа. За останалото, проблемите, неправилно повдигнати в подтекста на Brexit, пораждат от настоящето положение на западния свят, сред икономическата застоялост и културните разлики. С една дума, глобализацията, наложена ни от другите.
Paris Match: Какво ще се случи в последните седмици преди крайния период на 31 октомври?
Т.Б.: Ако не бъде реализирано съглашение, което за жалост наподобява евентуално, поради неналичието на действителни договаряния сред държавното управление и Брюксел, Борис Джонсън ще би трябвало да изиска удължение на периода за задействане на член 50. Независимо дали той желае или не.
Paris Match: И в случай че Европа постави завършек на това?
Т.Б.: Рискът съществува. Ето за какво бих желал да защищавам в нашия случай пред Европейски Съюз и ръководителите на европейските страни. Решението на еднин проблем, толкоз сериозен, претрупан с последици, под въздействието на неспокойствие, изтощение или даже изтощеност, би било историческа неточност от страна на европейците. Този въпрос ще дефинира бъдещето на няколко генерации. Както и силата на Европа в света. И салдото в границите на Европейския съюз. Живеем миг с изключителна гравитация. Това изисква от страна на всички, които са наранени, съвестност и самообладание. Празни приказки и нервни рецесии са неприемливи. Това не е моментът да се държим като младежи нито да усилваме детски провокации.
Ако вторият избор за Brexit обезсили първия, това ще бъде вечно краят на този спор.
Paris Match: Мислите ли, че Европа има какво да губи още?
Т.Б.: Очевидно е! Борис Джонсън желае да сложи един тип „ офшорен “ съперник пред вратите на Европейски Съюз. Което ще стане неизбежно при положение на " корав " Brexit. Европа безусловно ще пострада, даже следствията да не се усетят незабавно. Всяко вътрешноевропейско разделяне ще има негативни последици, до момента в който силата на Китай се утвърждава с всеки минал ден. Ще бъде належащо да се развие един тип икономическо съдействие, което ще бъде доста комплицирано за реализиране. Уверявам, че разбирам Еманюел Макрон и другите европейски държавни глави, които показват своето отчаяние и незадоволеност. Но също по този начин ги апелирам да вземат поради какво Англия носи на Европа, а то не е малко. По този метод, Англия няма да бъде заличена от пейзажа. Тя още веднъж ще бъде мощна. И Европа ще има изгода. Обратно, един раздор би я отслабил за десетилетия, когато се нуждаем от единение. Особено на софтуерния фронт, изправен пред американските и китайските мастодонти.
Paris Match: Какво ще отговорите на европейците, които се опасяват да оставят страната в Европейски Съюз непрекъснато разграничена?
Т.Б.: Те бъркат. Напротив, мога да подсигурявам, че в случай че вторият избор обезсили първия, това ще бъде краят на този спор вечно. Никой не би загатнал тази тематика в страната. И двата лагера имат единствено едно общо предпочитание: да оставят всичко това зад себе си, един път вечно. Парламентът би трябвало да изиска втори референдум. Депутатите би трябвало да го разгласят високо и ясно. И Борис Джонсън ще би трябвало да го чуе.
Paris Match: Вярвате ли, че ще се Brexitще се случи?
Т.Б.: Подължавам да мисля, че няма да се случи.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ