Словения вероятно ще влезе в сериозна политическа сила
Бившият министър председател реакционер Янез Янса, непосредствен до унгарския министър-председател Виктор Орбан, е на път да завоюва предварителните избори в Словения. Това сочат данни от изследване, оповестено от публичната телевизия RTV в края на изборния ден, само че не е несъмнено дали Янша ще успее да събере болшинство за държавно управление, откакто множеството влизащи в Народното събрание не желаят коалиция с него.
Известен участник на политическата сцена в Словения от 1991 година, когато някогашната югославска република става самостоятелна страна с разпадането на Югославия, партията на Янса Словенска демократическа партия /СДП/ получава доверието на 24,4% от гласувалите в предварителните парламентарни избори. Второто място евентуално ще бъде заето от лявоцентристката „ Листа на Мариян Шарец “. Общо на изборите се явиха над 1600 претенденти от 25 политически партии и обединения.
Два депутатски мандата са оставени за представителите на италианското и унгарското малцинство. Мандатът на националните избраници е 4 години, за влизане в Народното събрание би трябвало да се преодолее 4-процентна преграда.
Според екзитпола, в бъдещия парламент влизат имат 7 политически сили: СДП, „ Листата на Мариян Шарец “ (12,6%), Социалдемократите (9,3%), Партията на актуалния център (9,8%), „ Нова Словения – Християнска национална партия “ (6,6%), „ Левите " (9,5%) и Демократичната партия на пенсионерите на Словения (5%). " Алиансът на Аленка Братушек " (5,5%) крайнодясната Словенска национална партия (4,3%). За съставяне на държавно управление е належащо да се преодолее 40% преграда, с цел да се получи парламентарно болшинства.
Около 1,7 милиона жители на страната, имащи право на глас, трябваше да изберат 88 депутати в Държавното заседание.
Причината за изборите стана политическата рецесия, провокирана от оставката на премиера Миро Церар. Той се отдръпна от поста си на 14 март поради решение на Върховния съд, отменящо резултатите от референдума, на който беше утвърдено строителството на железопътната линия Копер-Дивач - на стойност 1 милиарда евро. За нейното реализиране гласоподаваха 53,5% от гласоподавателите. Това беше най-големият капиталов план на дясноцентристкото държавно управление. Церар дефинира като „ преломен миг “ решението на съда и съобщи, че по този метод „ са нанесли удар тези, които желаят да спрат развиването на страната “.
Указът за изборите беше подписан от словенския президент Борут Пахор на 14 април. Датата за изборите беше избрана след заседание с главните парламентарно показани политически сили. Служебен министър председател не беше назначен, тъй като парламентарните групи, които имат право да повдигнат неговата кандидатура за този пост, не съумяха да реализират единодушие в избрания от закона период.
Наблюдателите отбелязваха преди изборите, че премиерското кресло, най-вероятно, ще бъде заето от Мариян Шарец, който е водач на едноименната партия. Този вид ще стане вероятен при положение, че се образува лявоцентристко държавно управление с присъединяване на неговата партия, Социалдемократите, „ Нова Словения “ и Партията на актуалния център. В същото време всички тези партии обявиха, че няма да влизат в коалиция със СДП, до момента в който тя се оглавява от Янса.
Известен участник на политическата сцена в Словения от 1991 година, когато някогашната югославска република става самостоятелна страна с разпадането на Югославия, партията на Янса Словенска демократическа партия /СДП/ получава доверието на 24,4% от гласувалите в предварителните парламентарни избори. Второто място евентуално ще бъде заето от лявоцентристката „ Листа на Мариян Шарец “. Общо на изборите се явиха над 1600 претенденти от 25 политически партии и обединения.
Два депутатски мандата са оставени за представителите на италианското и унгарското малцинство. Мандатът на националните избраници е 4 години, за влизане в Народното събрание би трябвало да се преодолее 4-процентна преграда.
Според екзитпола, в бъдещия парламент влизат имат 7 политически сили: СДП, „ Листата на Мариян Шарец “ (12,6%), Социалдемократите (9,3%), Партията на актуалния център (9,8%), „ Нова Словения – Християнска национална партия “ (6,6%), „ Левите " (9,5%) и Демократичната партия на пенсионерите на Словения (5%). " Алиансът на Аленка Братушек " (5,5%) крайнодясната Словенска национална партия (4,3%). За съставяне на държавно управление е належащо да се преодолее 40% преграда, с цел да се получи парламентарно болшинства.
Около 1,7 милиона жители на страната, имащи право на глас, трябваше да изберат 88 депутати в Държавното заседание.
Причината за изборите стана политическата рецесия, провокирана от оставката на премиера Миро Церар. Той се отдръпна от поста си на 14 март поради решение на Върховния съд, отменящо резултатите от референдума, на който беше утвърдено строителството на железопътната линия Копер-Дивач - на стойност 1 милиарда евро. За нейното реализиране гласоподаваха 53,5% от гласоподавателите. Това беше най-големият капиталов план на дясноцентристкото държавно управление. Церар дефинира като „ преломен миг “ решението на съда и съобщи, че по този метод „ са нанесли удар тези, които желаят да спрат развиването на страната “.
Указът за изборите беше подписан от словенския президент Борут Пахор на 14 април. Датата за изборите беше избрана след заседание с главните парламентарно показани политически сили. Служебен министър председател не беше назначен, тъй като парламентарните групи, които имат право да повдигнат неговата кандидатура за този пост, не съумяха да реализират единодушие в избрания от закона период.
Наблюдателите отбелязваха преди изборите, че премиерското кресло, най-вероятно, ще бъде заето от Мариян Шарец, който е водач на едноименната партия. Този вид ще стане вероятен при положение, че се образува лявоцентристко държавно управление с присъединяване на неговата партия, Социалдемократите, „ Нова Словения “ и Партията на актуалния център. В същото време всички тези партии обявиха, че няма да влизат в коалиция със СДП, до момента в който тя се оглавява от Янса.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ