Сашо Йорданов: Има ли връзка между Петър Христов и...
Бившият ръководител на Народното събрание Александър Йорданов разви своя тайна доктрина обвързвана с задачата на убития безнесмен Петър Христов в Афганистан, съветските му връзки и дали те не са причина за гибелта на предприемача, които основава там.
Той написа това във Facebook:
СПОКОЙНО! ОТГОВОРЪТ НЯМА ДА УЗНАЕМ
Бог да елементарни новопредставилият се предприемач Петър Христов. Жестоко ликвидиране, отвратителна история. Чета в този момент мнения на публицисти, на хора които са го познавали. И с шок научих, че този великотърновски предприемач през 1987 година, едвам приключил сержантското учебно заведение в Горна Оряховица, получава особено, очевидно от висока инстанция, позволение да се включи в руската 40-та войска в Афганистан.
Там, написа на 1 март 2010 година журналистът Петър Ангелов, бъдещият „ бизнесмен” „ завързва огромни приятелства”. В Афганистан сержант Христов изкарва година и половина, даже е раняван, само че както самичък е признавал, не желае да разяснява тази част от живота си. Защо? Нелогично!
Връща се жив и здрав, до момента в който руската войска губи близо 15 000 убити и над 50 000 остават инвалиди за цялостен живот. Една безусловно безумна руска случка, която форсира разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, случка като тая на Русия през днешния ден в Сирия. Връща се сержант Христов от Афганистан, учи известно време във военното учебно заведение във В.Търново, само че вместо да продължи с военната специалност, основава охранителна компания.
Историята на така наречен „ охранителни фирми” е добре известна. Основната им активност в ония години бе рекета, притискането на всеки който стартира частен бизнес. Тези охранителни компании на практика стопираха опцията хора отвън средите на Държавна сигурност и комунистическата номенклатура, да стартират частен бизнес.
България стана рекордьор по охранители на глава от популацията, а несигурността растеше с всеки минал ден и година. Охранителната компания на Христов овладява „ охраната” на Горна Оряховица.
Близо 200 обекта – заведения, магазини, хранилища, нощни заведения. Сега горнооряховчани си спомнят неговият голям джип ескортиран от няколко мерцедеса. Това е да си „ сержант” от руската 40-та войска изпратен от комунистическа България в Афганистан по времето, когато българите и до Петрич не можеха да отидат без милиционерските фуражки да ги погледнат изкривено.
През 1994 година охранителната компания на Христов „ Дито” застава на входа и на изхода на паметното соцпредприятие „ Захарни заводи” в Горна Оряховица. Появява се компанията „ Дито шугър”.
Следва приватизация на „ Лактима” и вложение на милиони долари в нея. Така е. У нас има специфични хора, които като щракнат с пръсти и незабавно получават милионни заеми.
Христов основава десетки – близо 100, компании. В множеството от бизнеспроектите му вземат участие руснаци. Мечтите се сбъдват. Горнооряховският сержант, доброволецът от руската войска, става предприемач.
На 5 октомври 2009 година той декларира в изявление:
„ На този стадий аз не се виждам като кмет на Велико Търново, само че в случай че това се наложи и хората го изискат, бих го направил”. Днес приятелите му приказват за него като за добър човек, почтен предприемач, доброжелателен и добродетелен. Вярвам че е бил подобен.
Но в случай че не е извършил някое „ забравено” обвързване към съветски фронтови или бизнес приятели? Отговорът няма да узнаем. Но не тъй като не се знае, а тъй като е неуместен.
Особено за страна ръководител на Съвета на Европейски Съюз. А на фотографията изпод виждате руски приятели на Христов в Афганистан. /Марица.бг
тагове петър христов афганистан сашо йорданов
Той написа това във Facebook:
СПОКОЙНО! ОТГОВОРЪТ НЯМА ДА УЗНАЕМ
Бог да елементарни новопредставилият се предприемач Петър Христов. Жестоко ликвидиране, отвратителна история. Чета в този момент мнения на публицисти, на хора които са го познавали. И с шок научих, че този великотърновски предприемач през 1987 година, едвам приключил сержантското учебно заведение в Горна Оряховица, получава особено, очевидно от висока инстанция, позволение да се включи в руската 40-та войска в Афганистан.
Там, написа на 1 март 2010 година журналистът Петър Ангелов, бъдещият „ бизнесмен” „ завързва огромни приятелства”. В Афганистан сержант Христов изкарва година и половина, даже е раняван, само че както самичък е признавал, не желае да разяснява тази част от живота си. Защо? Нелогично!
Връща се жив и здрав, до момента в който руската войска губи близо 15 000 убити и над 50 000 остават инвалиди за цялостен живот. Една безусловно безумна руска случка, която форсира разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, случка като тая на Русия през днешния ден в Сирия. Връща се сержант Христов от Афганистан, учи известно време във военното учебно заведение във В.Търново, само че вместо да продължи с военната специалност, основава охранителна компания.
Историята на така наречен „ охранителни фирми” е добре известна. Основната им активност в ония години бе рекета, притискането на всеки който стартира частен бизнес. Тези охранителни компании на практика стопираха опцията хора отвън средите на Държавна сигурност и комунистическата номенклатура, да стартират частен бизнес.
България стана рекордьор по охранители на глава от популацията, а несигурността растеше с всеки минал ден и година. Охранителната компания на Христов овладява „ охраната” на Горна Оряховица.
Близо 200 обекта – заведения, магазини, хранилища, нощни заведения. Сега горнооряховчани си спомнят неговият голям джип ескортиран от няколко мерцедеса. Това е да си „ сержант” от руската 40-та войска изпратен от комунистическа България в Афганистан по времето, когато българите и до Петрич не можеха да отидат без милиционерските фуражки да ги погледнат изкривено.
През 1994 година охранителната компания на Христов „ Дито” застава на входа и на изхода на паметното соцпредприятие „ Захарни заводи” в Горна Оряховица. Появява се компанията „ Дито шугър”.
Следва приватизация на „ Лактима” и вложение на милиони долари в нея. Така е. У нас има специфични хора, които като щракнат с пръсти и незабавно получават милионни заеми.
Христов основава десетки – близо 100, компании. В множеството от бизнеспроектите му вземат участие руснаци. Мечтите се сбъдват. Горнооряховският сержант, доброволецът от руската войска, става предприемач.
На 5 октомври 2009 година той декларира в изявление:
„ На този стадий аз не се виждам като кмет на Велико Търново, само че в случай че това се наложи и хората го изискат, бих го направил”. Днес приятелите му приказват за него като за добър човек, почтен предприемач, доброжелателен и добродетелен. Вярвам че е бил подобен.
Но в случай че не е извършил някое „ забравено” обвързване към съветски фронтови или бизнес приятели? Отговорът няма да узнаем. Но не тъй като не се знае, а тъй като е неуместен.
Особено за страна ръководител на Съвета на Европейски Съюз. А на фотографията изпод виждате руски приятели на Христов в Афганистан. /Марица.бг
тагове петър христов афганистан сашо йорданов
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ