ПРАВО НА ОТГОВОР
Бившият правосъден министър Христо Иванов изпрати Право на отговор. Публикуваме тези елементи от него, които се отнасят към обявата. Останалата част от публикацията съдържаше хули към вестника и държавното управление, каквито „ Труд ” няма процедура да разгласява.
В своя обява от 15.09.2018 година в. Труд твърди, че съм „ заложил бомбата в комерсиалния указател ” като съм „ отказал да дам ” 100 000 лева за лиценз на „ Oracle ”, с което съм оставил неработещ построения авариен център. Нито едно от тези изказвания не е правилно единствено по себе си и нито едно от упоменатите условия няма отношение към актуалната повреда.
Агенцията по вписванията (АВп) е вторичен разпоредник с бюджет и, надлежно, министрите нито утвърждават нейните оперативни разноски, нито пък вършат преценки за това какъв програмен продукт е необходим. Тоест, ясно е, че решението дали да се вземат такива лицензи или не, няма по какъв начин да е било мое. На трето място – програмното обезпечаване, за което става дума, въобще няма отношение към правенето на копие на данните от Търговския указател. И, на четвърто – има два функциониращи центъра за данни.
Доколкото изграждате цялата си теза към покупката на лицензи за „ Oracle ”, би трябвало да уточня, че всички лицензи за нужното програмно обезпечаване, в това число „ Oracle ” база данни, са били съответно обезпечавани във времето, в което аз съм бил на поста. Така да вземем за пример, обикновена инспекция на уеб страницата на Агенцията по вписванията може да откри, че на 07.12.2015 е бил подписан контракт 93-00-117 с предмет доставка на софтуерни лицензи за „ Oracle Database Enterprise Edition ” и „ Partitioning ”, вид „ Processor Perpetual ” на стойност 103 872 лева с Данък добавена стойност. В съответното Обявление за социална поръчка (00447-2015-0013) се отбелязва, че тези лицензи са предопределени „ за потребностите на Аварийно-възстановителния информативен център на Агенция по вписванията ”.
Вие не уточнявате нищо за параметрите на софтуера, чийто лиценз твърдите, че съм отказал да купя, само че е изцяло ясно, че нужното програмно обезпечаване от „ Oracle ” за Аварийно-възстановителния център е било обезпечено. Очевидно е, затова, че изказванията Ви, че аз съм „ оставил ” този Център без нужния лиценз за „ Oracle ” и по този начин съм заложил някаква бомба в Търговския указател, са крещяща клюка, за която чакам категорично опрощение.
Да се откри съществуването на подобен контракт на страницата на АВп е въпрос на обикновена инспекция.
Става ясно, че непосредствените аргументи за повредата са две. Първо, макар че индикациите за неприятното положение на хардуера са били налични от „ месеци ”, както Вие самите отбелязвате, ограничения не са били взети. С това е била позволена повредата. Второ, не са били спазвани императивните нормативни условия на член 42 от Наредбата за общите условия към осведомителните системи, регистрите и електронните административни услуги, в действие от 01.03.2017 година, където категорично са написани ограниченията за основаване на аварийни копия на всички сходни регистри. Условията за отбягване и на двата казуса са били налични – закупени са били спомагателни сториджи, само че по някаква причина, те не са били пуснати в употреба. АВп разполага с два функционални центъра за данни, само че, по някаква причина, или не са били правени бек-ъпи, или данните са били архивирани на същото място, където е и самият Търговски указател.
В своя обява от 15.09.2018 година в. Труд твърди, че съм „ заложил бомбата в комерсиалния указател ” като съм „ отказал да дам ” 100 000 лева за лиценз на „ Oracle ”, с което съм оставил неработещ построения авариен център. Нито едно от тези изказвания не е правилно единствено по себе си и нито едно от упоменатите условия няма отношение към актуалната повреда.
Агенцията по вписванията (АВп) е вторичен разпоредник с бюджет и, надлежно, министрите нито утвърждават нейните оперативни разноски, нито пък вършат преценки за това какъв програмен продукт е необходим. Тоест, ясно е, че решението дали да се вземат такива лицензи или не, няма по какъв начин да е било мое. На трето място – програмното обезпечаване, за което става дума, въобще няма отношение към правенето на копие на данните от Търговския указател. И, на четвърто – има два функциониращи центъра за данни.
Доколкото изграждате цялата си теза към покупката на лицензи за „ Oracle ”, би трябвало да уточня, че всички лицензи за нужното програмно обезпечаване, в това число „ Oracle ” база данни, са били съответно обезпечавани във времето, в което аз съм бил на поста. Така да вземем за пример, обикновена инспекция на уеб страницата на Агенцията по вписванията може да откри, че на 07.12.2015 е бил подписан контракт 93-00-117 с предмет доставка на софтуерни лицензи за „ Oracle Database Enterprise Edition ” и „ Partitioning ”, вид „ Processor Perpetual ” на стойност 103 872 лева с Данък добавена стойност. В съответното Обявление за социална поръчка (00447-2015-0013) се отбелязва, че тези лицензи са предопределени „ за потребностите на Аварийно-възстановителния информативен център на Агенция по вписванията ”.
Вие не уточнявате нищо за параметрите на софтуера, чийто лиценз твърдите, че съм отказал да купя, само че е изцяло ясно, че нужното програмно обезпечаване от „ Oracle ” за Аварийно-възстановителния център е било обезпечено. Очевидно е, затова, че изказванията Ви, че аз съм „ оставил ” този Център без нужния лиценз за „ Oracle ” и по този начин съм заложил някаква бомба в Търговския указател, са крещяща клюка, за която чакам категорично опрощение.
Да се откри съществуването на подобен контракт на страницата на АВп е въпрос на обикновена инспекция.
Става ясно, че непосредствените аргументи за повредата са две. Първо, макар че индикациите за неприятното положение на хардуера са били налични от „ месеци ”, както Вие самите отбелязвате, ограничения не са били взети. С това е била позволена повредата. Второ, не са били спазвани императивните нормативни условия на член 42 от Наредбата за общите условия към осведомителните системи, регистрите и електронните административни услуги, в действие от 01.03.2017 година, където категорично са написани ограниченията за основаване на аварийни копия на всички сходни регистри. Условията за отбягване и на двата казуса са били налични – закупени са били спомагателни сториджи, само че по някаква причина, те не са били пуснати в употреба. АВп разполага с два функционални центъра за данни, само че, по някаква причина, или не са били правени бек-ъпи, или данните са били архивирани на същото място, където е и самият Търговски указател.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ