Бивш полицай обзаведе гроб с мека мебел
Бившият служител на реда от ОД на Министерство на вътрешните работи в Благоевград Никола Доганджийски-Колевеца изрази по много нетрадиционен метод почитта и уважението си към починалия си към този момент тъст Величко Испиридонов. Върху гроба му, който е в по-голямото от двете гробища на миньорското село Брежани, Колевеца е вдигнал странна гробница, като е сложил върху каменна стена сив железен павилион с доста прозорци и остъклено подпокривно пространство.
Върху прозорците отвътре са залепени хартиени икони. До паметната плоча на Испиридонов в единия завършек на гробницата признателният шурей е сложил саксии с цветя, а вляво е оформил ъгъл за покойника с мека мебел – диван и кресло, застлана с дантелено каренце масичка и три празни ракиени чашки върху нея, подредени върху поднос. Помещението е застлано с килимчета. Не липсва и кош с пластмасов банан, който очевидно е бил измежду обичаните плодове на покойника. Металният павилион е добре звукоизолиран, тъй като от вътрешната страна непрекъснато се чува звученето на църковна музика, само че напълно безшумно, като че ли идва от другия свят, написа struma.bg.
Църковните песнопения през нощта евентуално вършат мястото много злокобно. Колевеца се е погрижил и за пространството към безконечния дом на дядо Величко. До вратата на павилиона води стълбище, а вдясно от нея е инсталирано нещо като пощенска кутия със фотографията и трите имена на покойника. Тя обаче не се употребява за писма до него, а в нея околните оставят свещи, които структурата на кутията пази от вятър и дъжд. Между павилиона и оградата на гробището са засадени млади фиданки, обкръжени от боядисани в бяло и зелено камъчета. Ако не е металният кръст, инсталиран върху телената гробищна ограда на гърба на гробницата, отдалеко тя наподобява по-скоро на бунгало за летовници. „ Човекът си заслужаваше уважението, беше извънредно добър и гостоприемен”, разясниха чистосърдечно хората в Брежани, доста от които досега още не са виждали гробницата на дядо Величко, тъй като тя е направена напълно скоро.
Кметът на селото Благой Стефанов също призна, че единствено е минавал край нея, само че не я е разглеждал обширно. Във всички случаи обаче е единствената такава в България, допусна селският властник.
Павилионът-гробница ще бъде публично осветлен в събота, когато роднините на Величко Испиридонов ще му изнесат 6 месеца. Сред присъстващите във всички случаи ще е и Колевеца, за който се чака да приема поздравления за необикновеното гробищно оборудване. Ако инцидентно времето се случи неприятно, десетина от по-възрастните членове на рода биха могли да се съберат на сушина върху меката мебел, което е спомагателен бонус на гробницата.
Самият дядо Величко е някогашен миньор в мина „ Пирин”, който след пенсионирането си работил като полски надзирател. Пенсионер е и шурей му Н. Доганджийски, който смъкна полицейската униформа след 27 година стаж в системата на Министерство на вътрешните работи.
Коренът на Колевеца е от благоевградското село Логодаж, където той постоянно върви, изключително добре прочут е обаче на благоевградчани, измежду които е минал целият му умишлен живот. Бившият сотаджия доста пъти е попадал във фокуса на публичното внимание поради атрактивното си и директно държание, само че най-драматична бе обстановката през 2011 година, когато той бе профилактиран по лист със 70 евентуални купувачи на изборни гласове. 2 година по-късно го блъсна кола, до момента в който шофираше мотоциклета си, а като житейска отплата съвсем по същото време завоюва 15 000 лева от националната лотария. Сега Колевеца е на 58 година и като млад и деятелен пенсионер има премного време да се грижи както за брачната половинка си Цецка, по този начин и за гробницата на татко й.
Това е вторият необикновен метод за оформяне на безконечен дом в община Симитли, а евентуално и в целия район. През 2008 година в гробището на общинския център калдарашкият жанр на строителния предприемач и член на националното Мешаре Валентин Борисов издълба подземен цяла стая, бетонира стените, пода и тавана и я подреди първокласно, а в средата на бетонната кутия погреба ромския барон Борис Петров. Калдарашите, които са занаятчии и най-богатото съсловие измежду ромската общественост, от епохи погребват членовете си с обичаните им предмети, измежду които тв приемник, включен джиесем, аудиоуредба, облекла, легло, уиски и така нататък Въпреки че са много заможни, не всеки от тях обаче може да си разреши такова фараонско заравяне, което от време на време надвишава 40 000 лв.. Разточителният обред е поради вярването на калдарашите, че със гибелта просто минават в идващия си живот.
Върху прозорците отвътре са залепени хартиени икони. До паметната плоча на Испиридонов в единия завършек на гробницата признателният шурей е сложил саксии с цветя, а вляво е оформил ъгъл за покойника с мека мебел – диван и кресло, застлана с дантелено каренце масичка и три празни ракиени чашки върху нея, подредени върху поднос. Помещението е застлано с килимчета. Не липсва и кош с пластмасов банан, който очевидно е бил измежду обичаните плодове на покойника. Металният павилион е добре звукоизолиран, тъй като от вътрешната страна непрекъснато се чува звученето на църковна музика, само че напълно безшумно, като че ли идва от другия свят, написа struma.bg.
Църковните песнопения през нощта евентуално вършат мястото много злокобно. Колевеца се е погрижил и за пространството към безконечния дом на дядо Величко. До вратата на павилиона води стълбище, а вдясно от нея е инсталирано нещо като пощенска кутия със фотографията и трите имена на покойника. Тя обаче не се употребява за писма до него, а в нея околните оставят свещи, които структурата на кутията пази от вятър и дъжд. Между павилиона и оградата на гробището са засадени млади фиданки, обкръжени от боядисани в бяло и зелено камъчета. Ако не е металният кръст, инсталиран върху телената гробищна ограда на гърба на гробницата, отдалеко тя наподобява по-скоро на бунгало за летовници. „ Човекът си заслужаваше уважението, беше извънредно добър и гостоприемен”, разясниха чистосърдечно хората в Брежани, доста от които досега още не са виждали гробницата на дядо Величко, тъй като тя е направена напълно скоро.
Кметът на селото Благой Стефанов също призна, че единствено е минавал край нея, само че не я е разглеждал обширно. Във всички случаи обаче е единствената такава в България, допусна селският властник.
Павилионът-гробница ще бъде публично осветлен в събота, когато роднините на Величко Испиридонов ще му изнесат 6 месеца. Сред присъстващите във всички случаи ще е и Колевеца, за който се чака да приема поздравления за необикновеното гробищно оборудване. Ако инцидентно времето се случи неприятно, десетина от по-възрастните членове на рода биха могли да се съберат на сушина върху меката мебел, което е спомагателен бонус на гробницата.
Самият дядо Величко е някогашен миньор в мина „ Пирин”, който след пенсионирането си работил като полски надзирател. Пенсионер е и шурей му Н. Доганджийски, който смъкна полицейската униформа след 27 година стаж в системата на Министерство на вътрешните работи.
Коренът на Колевеца е от благоевградското село Логодаж, където той постоянно върви, изключително добре прочут е обаче на благоевградчани, измежду които е минал целият му умишлен живот. Бившият сотаджия доста пъти е попадал във фокуса на публичното внимание поради атрактивното си и директно държание, само че най-драматична бе обстановката през 2011 година, когато той бе профилактиран по лист със 70 евентуални купувачи на изборни гласове. 2 година по-късно го блъсна кола, до момента в който шофираше мотоциклета си, а като житейска отплата съвсем по същото време завоюва 15 000 лева от националната лотария. Сега Колевеца е на 58 година и като млад и деятелен пенсионер има премного време да се грижи както за брачната половинка си Цецка, по този начин и за гробницата на татко й.
Това е вторият необикновен метод за оформяне на безконечен дом в община Симитли, а евентуално и в целия район. През 2008 година в гробището на общинския център калдарашкият жанр на строителния предприемач и член на националното Мешаре Валентин Борисов издълба подземен цяла стая, бетонира стените, пода и тавана и я подреди първокласно, а в средата на бетонната кутия погреба ромския барон Борис Петров. Калдарашите, които са занаятчии и най-богатото съсловие измежду ромската общественост, от епохи погребват членовете си с обичаните им предмети, измежду които тв приемник, включен джиесем, аудиоуредба, облекла, легло, уиски и така нататък Въпреки че са много заможни, не всеки от тях обаче може да си разреши такова фараонско заравяне, което от време на време надвишава 40 000 лв.. Разточителният обред е поради вярването на калдарашите, че със гибелта просто минават в идващия си живот.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ