Изповедта на Жуниор Мораеш за ужаса в Украйна
Бившият нападател на ЦСКА Жуниор Мораеш описа още детайлности за дните, които претърпя в Украйна, откакто съветските войски влязоха в страната.
" Имах опция да си потегли самичък. Един доста авторитетен мой другар ми се обади и сподели: " Жуниор, има кола за теб, подготвена е да те вземе и да те закара до границата, с цел да можеш да напуснеш Украйна ". Благодарих му, само че споделих, че ще остана, до момента в който си тръгнат всички ", стартира Мораеш пред eport.ua, представен от " Мач Телеграф ".
Жуниор Мораеш: Последните четири дни бяха най-тежките в живота ми
" Всички бяха под извънреден стрес "
" Украйна е огромна част от живота ми, нали. Децата ми живеят в Украйна по-дълго, в сравнение с в която и да е друга страна. Приятели, учебно заведение, връзки, всичко... По-голяма част от професионалната ми кариера мина тук, имам доста другари и близки. Украйна значи доста за мен. Наистина още не мога да възприема всичко, което се случва. Изглежда като призрачен сън. Изглежда, че всеки миг ще се събудя от него, тъй като видях доста неща да бъдат издигнати, а в този момент - разрушени. Имам сходна картина в главата си. Наранен съм.
Говорим за случилото се на площада в Харков - постройката на държавното управление. Когато играех там, обичах да отивам на този площад, да пия кафе, да се поразходя.... И тогава ракетата удари този площад и унищожи всичко. Имам възприятието, че съм там тъкмо преди ракетата да го удари, разбирате ли? Непрекъснато си го представям. Бих могъл да съм там...
Все още е доста, доста необичайно. В тази война виждаме доста гибел, доста грозни неща. И когато помагате за спасяването на живота на някого, се чувствате по-добре. Това ми донесе облекчение и усетих мощ да продължа.
Не можеш да се успокоиш, до момента в който тази война не спре. Мислите ми бяха ориентирани към извеждането на хората от хотела в Киев. Имахме бебе на 4 месеца с нас, още три бебета, деца от три до пет години, както и възрастни, майки на футболисти, бавачка. В нощта в петък против събота някои играчи започнаха да се паникьосват - най-вече млади. Опитаха се да избягат рано сутринта. Отидоха до вратата на хотела, с цел да видят по какъв начин стоят нещата. Когато стигнаха до там започнаха детонации и това ги избави. Мисля, че това им избави живота, тъй като се изплашиха и се върнаха вътре. Моята задача сега е да оказа помощ за прекъсването на войната. Говорим за спасяването на животи. Опитвам се да оказвам помощ на хора, които останаха там. В момента не мога да мисля за бъдещето си като футболист ", приключи Мораеш.
" Имах опция да си потегли самичък. Един доста авторитетен мой другар ми се обади и сподели: " Жуниор, има кола за теб, подготвена е да те вземе и да те закара до границата, с цел да можеш да напуснеш Украйна ". Благодарих му, само че споделих, че ще остана, до момента в който си тръгнат всички ", стартира Мораеш пред eport.ua, представен от " Мач Телеграф ".
Жуниор Мораеш: Последните четири дни бяха най-тежките в живота ми
" Всички бяха под извънреден стрес "
" Украйна е огромна част от живота ми, нали. Децата ми живеят в Украйна по-дълго, в сравнение с в която и да е друга страна. Приятели, учебно заведение, връзки, всичко... По-голяма част от професионалната ми кариера мина тук, имам доста другари и близки. Украйна значи доста за мен. Наистина още не мога да възприема всичко, което се случва. Изглежда като призрачен сън. Изглежда, че всеки миг ще се събудя от него, тъй като видях доста неща да бъдат издигнати, а в този момент - разрушени. Имам сходна картина в главата си. Наранен съм.
Говорим за случилото се на площада в Харков - постройката на държавното управление. Когато играех там, обичах да отивам на този площад, да пия кафе, да се поразходя.... И тогава ракетата удари този площад и унищожи всичко. Имам възприятието, че съм там тъкмо преди ракетата да го удари, разбирате ли? Непрекъснато си го представям. Бих могъл да съм там...
Все още е доста, доста необичайно. В тази война виждаме доста гибел, доста грозни неща. И когато помагате за спасяването на живота на някого, се чувствате по-добре. Това ми донесе облекчение и усетих мощ да продължа.
Не можеш да се успокоиш, до момента в който тази война не спре. Мислите ми бяха ориентирани към извеждането на хората от хотела в Киев. Имахме бебе на 4 месеца с нас, още три бебета, деца от три до пет години, както и възрастни, майки на футболисти, бавачка. В нощта в петък против събота някои играчи започнаха да се паникьосват - най-вече млади. Опитаха се да избягат рано сутринта. Отидоха до вратата на хотела, с цел да видят по какъв начин стоят нещата. Когато стигнаха до там започнаха детонации и това ги избави. Мисля, че това им избави живота, тъй като се изплашиха и се върнаха вътре. Моята задача сега е да оказа помощ за прекъсването на войната. Говорим за спасяването на животи. Опитвам се да оказвам помощ на хора, които останаха там. В момента не мога да мисля за бъдещето си като футболист ", приключи Мораеш.
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ