Бившият нападател на Нефтохимик Антон Спасов е сред най-известните футболисти

Бившият нападател на Нефтохимик Антон Спасов е измежду най-известните футболисти на " шейховете ". През сезон 1997/1998 година той стана голмайстор на " А " група, финиширайки със 17 гола дружно с Бончо Генчев от ЦСКА. В днешно време Спасов учи гениите от Бургас на футбол. Намираме тогавашния голаджия от Казанлък благодарение на известния почитател Кирил Евтимов. Ето какво показа Антон Спасов пред Sportal.bg :

- С какво се занимаваш сега?
- Работя в една частна школа в Бургас. Казва се " Бургас Спорт ". Главен треньор и началник на школата съм. Във футбола съм, не съм някъде настрана. Като условия, като капацитет от страна на децата, които упражняват при нас, всичко е добре.

- Има ли млади гении, които скоро да радват бугарските почитатели?
- Децата имат качества и поле за развиване, освен при нас. Като виждам по тимове, ми е малко болно, когато приказваме за юноши. Мисля, че би трябвало да имаме малко повече доверие в младите футболисти.

- Може ли да разкажеш за твоите изяви по терените на Бургас?
- Имах удоволствието да играя и за Черноморец, и за Нефтохимик. В началото изкара година и половина в Черноморец, след което прекосих в Нефтохимик, където за моя наслада попаднат в един превъзходен тим. Направих една доста мощна година, в която станах голмайстор на " А " група. Имах удоволствието да играя и за двата бургаски тима, които са емблематични за българския футбол. За времето си обаче, тъй като сега го караме единствено на име.

- Има ли нещо, за което съжаляваш от годините си като футболист?
- Да играеш пред 20 000 фенове всеки мач, не може да се опише. Това би трябвало да се усети, би трябвало да си участвал на стадиона - дали като футболист, или като фен. Наистина страстта е незабравима! В Нефтохимик бяхме страховит колектив. Трябва да се усети… Спомени! Приятни мемоари.

- Имаше ли оферта за теб от чужбина?
- Да, в годината, когато станах голмайстор на шампионата, имаше оферта от италиански клуб. Но не се стигна до прехвърлянето, не можаха да се схванат за трансферната сума. Клубовете не се схванаха. Не мога да кажа дали щях да се осъществявам, тъй като не съм бил там. Ако бях излязъл на открито тогава, щеше да е още една крачка в моята кариера, само че не се стигна до нея. Не скърбя обаче. За мен беше огромно наслаждение да съм част от тима на Нефтохимик.

- Контузиите попречиха ли на кариерата ти?
- Да, по този начин се случи. Получих една травма, която не беше кой знае какво, само че по-късно получих затруднения, които повлияха по-нататък. Дори сега си пострадвам от тези усложения, които получих след интервенция.

- С кой от тима ти беше най-приятно на терена?
- Не бих отличил особено някой. Всеки един в Нефтохимик по това време беше добър футболист и за мен е било наслаждение да съм част от този тим.

- Има ли причина да стоиш надалеч от клуба в днешно време?
- Имах удоволствието да бъда старши треньор на Нефтохимик дружно с моя съотборник и съгражданин Станимир Димитров. Бяхме треньори на тима, за наша наслада успяхме да вкараме Нефтохимик в " А " група, само че се разделихме по аргументи, които са ясни за бургаското общество - финансови, тимът изпитваше компликации. След това получих оферта от други някогашни съотборници - от Милен и Георги Чиликов, да поема частната школа " Бургас Спорт ". Като се захвана с нещо, което всичко си му е наред си правя лоялно работата. Лоялен човек съм. Поставил съм си някакви цели, които желая да извърша.

- На какво се дължи рецесията в Черноморец и Нефтохимик? Трибуните не се пълнят.
- Някой може да одобри моите думи, само че не ги усещам тези тимове, като тимовете, които бяха преди време. Играл и в двата тима, работил съм и в двата тима. Знаем през какво са минали двата клуба, какъв брой пъти са банкрутирали, започвали са от нулата, още веднъж и отново… Това приказва за безпринципност. Би трябвало да следваш цели, които да се случват поетапно. Не се работи за ден. Дай през днешния ден да сме добре, пък на следващия ден да не се знае какво ще се случи. Трябва да се огледа в дълготраен проект, тогава може би нещо ще се случи най-малко с един от двата клуба. Не виждам някаква вероятност, за жалост. Не единствено от финансова позиция, тъй като въпреки всичко разполагат с някакви финансови средства. Просто се гледа единствено за днешния ден. Когато хората видят, че работи малко по-целенасочено, те биха припознали един тим на Бургас.

- Синът ти върви по твоите стъпки. Няколко думи за него?
- Да, сега е в U19 на Берое. От 3-4 години е в Стара Загора. Не съм татко с заболели упоритости, доверил съм се на треньорите, които работят с него, те дават отговор за неговото развиване. Разбира се, зависи си и от него самия. Това важи за всички млади футболисти. Рядко беседваме на футболна тематика с него в полза на истината, не му приказвам непрекъснато на главата, не му натрапвам вижданията си, не съм му треньор. Повечето ми препоръки към него са за живота, който го чака. Футболът е живота е до едно време.

- Кой е най-силният ти дуел?
- Имам доста мачове, доста приятни мемоари. Винаги обаче на прима виста ми излиза мача с Литекс, когато ги победихме с 3:2 в Бургас. Херо беше треньор на Литекс, беше му първи мач против Нефтохимик. Поведохме 2:0, Литекс изравни 2:2, най-после направихме 3:2, аз вкарах два гола тогава. Емоционален мач! Стадионът, естествено, беше цялостен.

- Какво си пожелаваш в разгара на лятото?
- Здраве да има. Здрави ли сме, с всичко можем да се оправим.