Бившият нападател на Левски Емил Ангелов е от футболистите, които

Бившият нападател на Левски Емил Ангелов е от футболистите, които рядко дават изявленията. Бабангида, който на 17 юли ще навърши 37 години, се е заел с ново предизвикателство - треньор е на мъжкия тим на родния си Хасково, където футболът беше съживен след краха с отбора, достигнал до " А " група.  Бабангида е роден на 17 юли 1980 година в Хасково, стартира кариерата си в Граничар (Свиленград). Облича екипа на Левски през зимната пауза на сезон 2003/04. Бележи и трите гола, с които " сините " на Станимир Стоилов отстраняват Артмедия, както и единствения и надвит гол против Динамо (Букурещ) в последната минута на мача от груповата фаза за Купата на УЕФА. Има общо 8 попадения за Левски в евротурнирите, измежду които и това за 1:1 против Шалке 04 на четвъртфинал сред двата отбора, игран на " Фелтинс Арена " през 2006 година. Има общо 107 мача и 39 гола за " сините " във всички шампионати. Два пъти първенец и два пъти притежател на Купата на България за сезони 2004/2005 и 2006/2007. Младият експерт даде изявление за " ШОУ ", в което приказва за сегашната обстановка в Левски и за предишното: - Емо, по какъв начин си? С какво се занимаваш? - Добре съм, към този момент съвсем една година съм треньор на мъжкия тим на Хасково, преди този момент работих в школата. Бяхме на прага от класиране в Трета лига, само че загубихме на баража от Сокол (Марково). Разчитам най-вече на млади момчета, имаме 16 и 17-годишни. Големият ми наследник също играе в тима. - Ти излизаш ли към момента на терена? - Не, завърших към този момент, не играя. А и си имам правила. Ще ми бъде некомфортно примерно да съм на терена и да се карам на момчетата след някоя неточност, а по-късно и аз да позволи такава. Щом си треньор, не е редно да играеш.   - Въпросът с финансирането на клуба по какъв начин стои?  - Реално нямаме финанси, оказват помощ единствено локални предприемачи. Надявам се, в случай че се класираме в Трета лига, Общината да ни обърне внимание. Жалко е за град като Хасково да няма сериозен тим в професионалния футбол. От тук постоянно са излизали гении.  - Каква заплата получаваш? - Може и да не повярвате, но вече една година съм без нито една стотинка. Не получавам пари за това, което работя. Тук не става дума за заплата. Правя го за идеята. Още преди няколко години взех решение да се заема с треньорството. Тъкмо натрупвам опит, таман оказвам помощ на клуба майка, от който съм произтекъл. Още при започване на плана, когато разговарях с управлението, им споделих, че първоначално не желая заплата, а искам да развиваме младите футболисти на Хасково. И аз съм млад в занаята, още съм първоначално. Поласкан съм от поканата на Станимир Стоилов. Мъри постоянно ми е служил за образец, знаете какъв брой доста постигнахме с него в Левски. Той ми се обади и ме помоли да оглавя мъжкия тим на Хасково. Приех на драго сърце. В началото съвместявах две длъжности - треньор освен на първия отбор, а и на юношите.  - Станимир Стоилов оказва помощ ли съществено на футбола в Хасково? - Той най-вече оказва помощ и заслужава възторженостти. Мъри непрекъснато вади лични средства за футболния тим на Хасково. Реално, в случай че го няма, нямаше да го има футбола в града ни. Не приказваме единствено за екипи и топки, знаете, че има доста разноски във всеки тим. Мъри постоянно ми е бил за образец. Учил съм се, а и не преставам да се изучавам от него, както и от Стамен Белчев. На сегашния треньор на ЦСКА бях асистент в Хасково, когато бяхме в " А " група.  - А Григор Димитров оказва помощ ли на футбола в родния си град? - Всички се възхищаваме на Григор и му стискаме палци да реализира огромни триумфи. За момента не ни оказва помощ, само че и въпреки всичко не е задължен да го прави. - Познаваш ли се с него? - Лично не го познавам, зная татко му Димитър. Григор към този момент не е посочил, че се интересува от футбола в града. Идва си много рядко, в никакъв случай не съм приказвал с него досега. Последният път, когато го видях, беше при едно награждаване на кортовете тук - когато публично стана почетен жител на Хасково. Разплака се от неспокойствие момчето. Каза, че доста обича родния си град и е обикновено да бъде по този начин. Развива своя спорт - тенисът. Има академия, кортове, треньори... Познавам татко му Димитър Господинов. Аз също играя тенис. За момента обаче не съм излизал на корта против бащата на Григор. Играл съм обаче против някои от треньорите им.  - Стамен Белчев е цесекар, а ти левскар, по какъв начин се разбирате? - Това няма значение. Хората в България не би трябвало да сме крайни. Важното е да се почитаме. Без Левски и ЦСКА не може. Напоследък обаче сме очевидци на доста неприятни и грозни неща. Наблюденията ми са, че народът е ужасно озлобял. Вижте единствено в Левски какво се случва. Много е елементарно, когато един човек e паднал, да го удариш и да го довършиш, а не да му подадеш ръка и да го спасиш. В Левски всеки плюе по другия. Да, тимът не е на върха, само че не може по този противен метод почитатели да наскърбяват футболисти. Говоря за случилото се с Божидар Митрев в баража с Верея. Жал ми стана за момчето. Познавам го от години. Когато бях в Левски, а той пристигна от юношите, знаете ли какво правеше всякога? Винаги след подготовка ме молеше да оставаме в допълнение. Викаше ми " Бате Емо, апелирам те, остани да ми биеш удари ". Казваше ми, че желае един ден да бъде като Митко Иванков. Беше още 16-годишен, идваше с градския превоз на тренировките. Божката дава всичко от себе си за обичания тим. Той е върл левскар, а вижте на какво го направиха против Верея. Брутална история! Да си псуван от свои, и то откакто майка му е умряла, лека й пръст! Недоумявам по какъв начин може да има такива хора, и с какви очи се назовават почитатели на Левски.   - По ваше време напрежението май не беше чак толкоз огромно? - Да, по този начин е. А в този момент е ужасно. Псувни, събличане на играчи - от личните почитатели, което е безумието в тази ситуация. Не знам кой вкара тази мода в Левски. Този свят клуб не заслужава сходни грозотии. Това не са същинските почитатели на Левски, не са тези, които се радваха на " Синята приказка " с Мъри и Сираков. Тогава също сме губили, само че даже след загуба ни приветстваха и бяха на крайници, с цел да ни изпратят. По този метод публиката ни вдъхваше сили и кураж, помагайки ни бързо да се изправил след проваляне. Сега обаче е противоположното. Виждат, че човек се дави, а не му подават ръка. Даже в противен случай – потапят му главата, казано нагледно... - Имаш ли любим в настоящия Левски и коментарът ти за миналия сезон? - Чак любим, не бих споделил. Неприятно ми е за момчетата, които явно са смазани душевен. Вярвам, че имат качества, не всички, наблягам, само че ядрото от титулярите са положителни футболисти.  - Кое поражда психическото напрежение? - То е резултат от недоверието на почитателите. Играчите усещат, че няма тил. Борят се сами, нямат нужната опора, стадионът е празен, а в ЦСКА е тъкмо противоположното. Феновете им са зад техните футболисти и по тази причина им се получават нещата. Поздравявам Стамен Белчев за сполучливия им сезон. Истината е, че в мачовете на Левски вървят единствено хора, които са на трибуните, с цел да хулят.  - Защо Левски е без трофей от 2009-а насам? - Защото го няма нужното обединяване. От години се разяснява едно и също - че се притеглят най-различните чужденци, които идват поради парите, и бързо си отиват. Факт е обаче, че няма единение - управление, треньори, почитатели... всички би трябвало да сме едно. А не всеки да вика на другия " ти си отговорен ". Дори се стига до обстановка, в която не се знае кой е президент. А по наше време всички знаехме: Тодор Батков, след него Наско Сираков, треньорът Мъри Стоилов, на четвърто място в йерархията бяха почитателите, чак след тях бяхме футболистите. Имаше го обединяването тогава. Всичко беше ясно написано и начертано. - Какво е мнението ти за Даниел Боримиров и Николай Митов? - Борето го познавам от години, играхме дружно. Категорично мога да заявя, че е сериозен човек. Винаги съм му имал доверие. Трябва да се гласоподава доверие на Боримиров и Митов, а освен злословене и обиди.  - С Митов познаваш ли се? - Не съм другар с него. Аз като играех, той беше в школата. От там го знаех. Смятам, че е добър треньор, само че му би трябвало успокоение. Дани Боримиров ще направи селекцията и ще стабилизира Левски, убеден съм в това. Призовавам почитателите за самообладание. - Кои са най-паметните ти мигове с екипа на Левски? - Много са. Знаете какво направихме в Купата на УЕФА с достигането до четвъртфиналите, головете, които вкарах, по-късно в групите на Шампионска лига, завоювах шампионски трофеи и купи с обичания тим. Все паметни мигове. Изпъква обаче попадението ми против Динамо (Букурещ) - най-важният ми гол. Ако не бях вкарал, не знам дали щяхме да напишем " Синята приказка " с Мъри и Сираков, за която постоянно ще се приказва. Не може да се отхвърли, че постигнахме доста, бяхме класен тим. Тим с изключителни фигури и потвърдени експерти - Стоилов и Сираков.  - Какви бяха заплатите и наградите тогава? - По наше време нямаше чак толкоз високи заплати като в този момент. Вземахме междинни заплати, не доста огромни, само че в точния момент всичко беше съвършено и изчистено до датата, за която сме се споразумели. А в този момент чета по какъв начин в този клуб от пет месеца не били взимали заплати, в различен пък от три.  - Искаш ли да бъдеш още веднъж в Левски, вероятно да работиш в детско-юношеската школа на клуба? - За момента няма сходен вид. След година-две считам да се върна в София със фамилията ми и тогава може би ще разясня с хората, които са в клуба. Искам да бъде още веднъж в Левски. Това е тимът, който в действителност ми е на сърце. Винаги съм давал всичко от себе си за Левски.  - Кои са приятелите ти, останали от оня тим на Левски? - Най-близък съм с Боримиров, Гошо Петков и Коприваров, който още играе, в Австрия е от години.  - Петков споделял ли ти е проектите си - дали ще играе още или ще стопира? - Няма да се откаже, ще държи до края. Той не желае да стопира, обаче ще го откажат. Ех, единствено като се сещам какъв тим бяхме... И Ричард Еромоигбе, Вагнер, Томашич, Топчо, Йовов, Мечо Телкийски - все супер момчета. След Левски бях и в други клубове, само че не беше същото. Най-яко ми беше на " Герена ".  - Кой беше най-големият шегобиец измежду съотборниците ти? - Петков и Ричи. Жоро какъв брой номера ни е спретвал, в случай че знаете.  - Сподели за някоя преживелица? - Веднага ви споделям какво беше измислил на формалната ни подготовка на " Ноу Камп " в деня преди мача ни с Барселона. Провикна се на Деко (б.р. - Мирослав Иванов) " ей, Деко, ела да преместим аварийна пейка! ", и Миро търчи, с цел да му помогне. И след секунди гледаме как Деко хванал пейката и я дърпа, а тя циментиране и не помръдва. В този миг всички припадаме от смях. Култови случки сме имали, все мемоари, които остават.  - Впечатлен ли си от плана Лудогорец, който към този момент шест следващи години е първенец на България? - Най-силният тим у нас сега. На този стадий са хегемон в България. Това е тимът, който показа доста мощно страната ни на европейската сцена. Аз съм реалист и споделям истината - на този стадий Лудогорец е най-хубавият тим. Уважавам всички тимове, само че те са с крачки пред останалите.  - И двамата ти синове ли са футболисти? - Да, огромният е в първия тим, както към този момент ви споделих, аз съм му треньор. На 16 години е, има огромно предпочитание да се развива. Малкият е един от най-хубавите в своя набор - родените 2009 година. Надявам се да не престават по този начин старателно да работят и както аз съм се преборил, по този начин и те да станат положителни футболисти. Ако не се преборят, ще си останат единствено футболистчета. ПЛАМЕН СЛАВОВ