Бившият министър на отбраната Николай Ненчев публикува в личния си

Бившият министър на защитата Николай Ненчев разгласява в персоналния си Facebook профил коментар, в който подлага на критика договарянията, водени от България със Съединени американски щати по отношение на закупуването на нови изтребители F-16 от страната ни.

Предоставяме ви коментара му без редакторска интервенция:

За F-16, oт опит знам: Ако искаш едно нещо да се случи - отиваш ти! Ако не искаш - пращаш заместника си!

Ако държавното управление не успее да се контракти в точния момент със Съединени американски щати и процедурата се отсрочи, това най-вероятно ще докара до крах на плана и до нова стратегическа победа на Москва. Провалът на F-16 и наливането на още стотици милиони в остарялата руска техника е съветският “голям шлем ” в българската защита.

Изявлението от 14 май 2019 година на министъра на защитата Красимир Каракачанов, че към този момент държавното управление не може да се споразумее за преференциална цена за изтребителите F-16 е доста смущаващо. Това предвещава закъснение на процедурата и по всяка възможност отсрочване на сключването на контракта за след лятната почивка на Народното събрание.

Познавайки българската процедура, протакането е потвърдено дейно средство за пропадане на всяко начинание. Ако не бъде подписан договорът доникъде на годината, каквито са в началото оповестените планове, най-вероятно за България няма да има F-16.

Преди няколко месеца държавното управление и Народното събрание взеха стратегически правилно решение – България да избра да придобие F-16, блок 70 от Съединени американски щати. Истината е, че до момента не сме видели осезателен прогрес и нямаме изясненост за идващите стъпки по процедурата, тъй че тя да завърши с стремежи резултат доникъде на годината. Нещо, което е и допустимо, и належащо.

За голямо страдание до този миг с изключение на решенията на държавното управление и Народното събрание са налице само красиви думи и декларативни планове, а времето тече.

Част от делегацията ни за договарянията още е в Съединени американски щати. Надеждите остават, въпреки че на стратегическо равнище към този момент не се вижда задоволително увереност и действителна воля договорка в действителност да има доникъде на 2019 година Министърът на защитата дори позволи при крах със Съединени американски щати да се договаря с Швеция и Италия. В случая това е не изключително успешно завоалиран намек, че ще изберем не различен аероплан, а Грипен.

А дали задачата през цялото време не е била да се даде преимущество на Грипен, като се разиграе спектакъл с F-16? И по този начин хем да се даде сигнал, че избираме стратегическия сътрудник Съединени американски щати, хем в последна сметка да завоюва офертата на Швеция, която е най-безопасна за Русия и нейните ползи. Грипен е по-малкото зло за съветските самолети. Така още веднъж България е в схемата „ постоянно със Съединени американски щати и НАТО, само че в никакъв случай срещу Москва “...
Давайки в началото преимущество на офертата на Съединени американски щати и водейки толкоз колебливо договарянията, че да е малко евентуално да се реализира триумф, опцията за F-16 се обрича на програмиран неуспех през цялото време. И през задната врата се вкарва пожеланият от българските русофили Грипен като безалтернативно решение. Дано това да не е злокобният сюжет, който се разиграва в този момент!

Очевидното обаче е, че до момента държавното управление не е дало ясни сигнали, че подхожда задоволително съществено към контракта със Съединени американски щати. Помним добре и неяснотите и процедурните турбуленции, преди да бъде оповестено решението в интерес на F-16 в края на декември 2018 година Днес чакаме ли нещо по-различно?

На фона на компликациите, които среща кабинетът да се споразумее със Съединени американски щати за преференциална цена за F-16, внезапно изпъква лекотата, с която бяха контрактувани покупко-продажбите с Русия и Беларус за ремонта на старите руски самолети МиГ-29 и СУ-25. При тях нямаше проблеми по отношение на цената. Тези противоречиви поправки ще костват близо 200 милиона лв. с Данък добавена стойност на българските данъкоплатци, а процедурите за тях минаха дискретно и експедитивно. Гостите пристигнаха в Министерството на защитата, видяха и получиха своето.

Като стана дума за ремонта на СУ-25 в Беларус, преди дни се разбра, че парите за ремонта не са били сполучливо преведени и той може да се провали поради наказания на Европейски Съюз против страната. Въпросът е къде ще отидат в този момент тези върнати близо 100 млн. лева с Данък добавена стойност? За какво ще бъдат изхарчени? Вероятно стремително в края на годината!?

Още по-интересно е, че тези пари са регистрирани в бюджета за защита за 2018 година и с тях се образуват окончателните данни за разноските за защита, изложени в признатия през днешния ден, 15 май 2019 година, от Народното събрание Доклад за положението на защитата и въоръжените сили на Република България през 2018 година

Въпросът е какво в реалност са дали своят вот през днешния ден депутатите – финансово правилен отчет или документ със повишени, „ розови “ финансови индикатори за бюджета за защита като условен дял от Брутният вътрешен продукт? Ако парите за СУ-25 са регистрирани, само че действително не са изхарчени, тогава и бюджетът за защита няма да е 1.48% от Брутният вътрешен продукт, а по-малко и не се приближаваме към задачата, която сме си сложили в НАТО, да достигнем 2% от Брутният вътрешен продукт разноски за защита.

Проблемите са забележими. Липсата на задоволителна политическа воля и решителност за придобиване на F-16 не може да остане скрита.

И какво излиза - за F-16 държавното управление не може да се контракти, а за ремонтите на МиГ-29 СУ-25 може!