Дядо Кольо направи 97 години с ракийка и количка
Бившият кмет на Караджово Никола Колев стартира през днешния ден 97-ата си година. Той е най-старият жив деец от войната в Пловдив и околните села. По-възрастен от него е единствено дядо Милош от първомайското село Поповица. Тази есен военните ветерани ще се съберат да му празнуват 100-годишнината. Колко са останали от тях в България? Между 2500 и 3000 души.
Дори на тази възраст дядо Кольо пращи от сила. Малко преди рождения си ден решил да издигне паметна плоча на собствен съселянин, умрял в Унгария. И желае начело „ за наслада на децата ” да сложи оръдие, дарено от армията. Обещава персонално да го боядиса в зелен цвят. 88-милиметрово или 56-милиметрово оръдие ще сложа, каквото дадат от София, декларира той. В това благородно начинание му оказват помощ двете учителки от селското учебно заведение Мая Здравкова и Мария Димитрова.
И с цел да покаже по какъв начин ще наподобява паметникът, отиде на автобусната спирка в Караджово, изчака автобуса по линия 22, качи се на него и дойде самичък в редакцията на вестник „ Марица ”. Без да се подпре даже на бастун. Качи се самичък до втория етаж. После леко се възмути на предлагането да му помогнем да слезе назад по стълбите.
Съселянинът му Христос Христозов умрял преди 73 години в Дравската епопея, някъде в Унгария. „ Бати Тоско остави четири невръстни дечица. Най-малкото бе на 5 годинки ”, изясни Никола Колев.
Това ще е третият войнишки монумент в Караджово. Селото му в действителност е героично - губи 41 души през Първата международна война и петима през Втората. Идеята му е паметната плоча на Христос да е с лазерно отпечатана негова фотография от сватбата му. Министерството на защитата е изпратило писмо, в което дава обещание бракувано оръдие.
Като селски кмет Никола Колев хванал годините на смяната. Изкарал два мандата на това прохладно място. По негово време раздавали земята. Казва, че локалните са удовлетворени от делбата и не го ненавиждат. Той не се и месил в нея тогава.
Дядо Кольо твърди, че не пази никаква диета. Дори се учуди, че го питат нещо толкоз необичайно. „ Пия си по 20-30 грама ракия с количка и горе-долу вино. Напоследък виното не ми върви. Кръвно сякаш не съм вдигал до момента ”, изяснява той. От 20 години се оправя напълно самичък. Тогава умряла брачната половинка му. Затруднява се да каже какъв брой тъкмо са му правнуците. „ 8 ли бяха или пък 9, в действителност не мога да си спомня ”, споделя дядо Кольо и като всичко към него не можеш да схванеш съществено ли споделя това.
Има 3 деца и 5 внуци. След това „ 8-9 правнуци ” и едно праправнуче. „ Събирам за рождения си ден 26 души най-близки родственици ”, пресмята той. След войната преди 73 години приключил стопанска система. Станал счетоводител в Трудово-кооперативно земеделско стопанство, а по-късно бил в ТПК „ Йордан Бойчев ” в Катуница. „ Всичко правехме! Имахме леярна и произвеждахме пиринчени хаванчета. Много се търсеха, тъй като бяха дефицитна стока за популацията. Леехме и камбани. Пловдивският занаятчия Велеганов работеше при нас ”, спомня си той.
Като деец е непрекъснато в придвижване. Обиколил и няколко страни, където посещава монументи на починали български бойци - Сърбия, Хърватия, Унгария и Македония. Знае всеки един български войнишки монумент в тези страни. Най му харесва по какъв начин се грижи за паметта за ветераните ни Унгария.
Властелинът на пръстените 9 правнуци за рождения ден
Дядо Кольо събра за рождения си ден през днешния ден цялата рода. Очаква 9-имата си правнуци и единия праправнук. Седнал на пишещата машина и написал къса стратегия за честването. По своя дух и практичност тя припомня изумително историите към 111-ия рожден ден на Билбо Бегинс от „ Властелинът на пръстените ”.
В стратегия написа в напълно формален звук:
„ Рожденият ден на 96-годишния деец от Втората международна война о. з. капитан Никола Колев Петров от с. Караджово, Пловдивско, ще бъде отпразнуван на 28 април 2018 година (събота) вместо на 25 април, когато е роден, защото този ден е работен и някои от поканените не биха могли да дойдат.
Поздравления ще се одобряват в ресторант „ Кеви ” в с. Караджово, Пловдивско, след 12.30 часа. Други поздравления ще се одобряват след 13.00 часа на тел... ”
Самоуверен капитан пожертвал цяла тайфа
На 16 септември 1944 година полкът на младия тогава Никола Колев бил в София. Всички били натоварени на „ свински ” вагони и изпратени до Гюешево в Македония. От там вървели един ден и две нощи и стигнали в „ понижен състав ” до 33-ти Добрички полк, който едвам удържал позициите на връх Вакъф.
„ Немците бяха на върха - воювали бяха към този момент 4 години, накачени по бориките с автоматите си. И чакат да сглупим и да нападаме. Цяла нощ бях на телефонната централа и можех да чувам какво си приказват командирът на едната тайфа - кап. Овчаров, и командирът на полка ни - майор Сотиров. И капитанът сподели на майора, че момчетата му горят от предпочитание да влязат в пердах без артилерийска подготовка. А това е неприемливо! Въпреки това Сотиров му позволи. Дружината от 360 души потегли нагоре, а немците ги дочакаха да приближат и ги почнаха. Оцеляха едвам 50-60 наши момчета ”, споделя дядо Никола. За капитан Овчаров не се е чуло нищо повече. Пуснали се клюки, че се предал на немците или че е погубен. /Марица.бг
Дори на тази възраст дядо Кольо пращи от сила. Малко преди рождения си ден решил да издигне паметна плоча на собствен съселянин, умрял в Унгария. И желае начело „ за наслада на децата ” да сложи оръдие, дарено от армията. Обещава персонално да го боядиса в зелен цвят. 88-милиметрово или 56-милиметрово оръдие ще сложа, каквото дадат от София, декларира той. В това благородно начинание му оказват помощ двете учителки от селското учебно заведение Мая Здравкова и Мария Димитрова.
И с цел да покаже по какъв начин ще наподобява паметникът, отиде на автобусната спирка в Караджово, изчака автобуса по линия 22, качи се на него и дойде самичък в редакцията на вестник „ Марица ”. Без да се подпре даже на бастун. Качи се самичък до втория етаж. После леко се възмути на предлагането да му помогнем да слезе назад по стълбите.
Съселянинът му Христос Христозов умрял преди 73 години в Дравската епопея, някъде в Унгария. „ Бати Тоско остави четири невръстни дечица. Най-малкото бе на 5 годинки ”, изясни Никола Колев.
Това ще е третият войнишки монумент в Караджово. Селото му в действителност е героично - губи 41 души през Първата международна война и петима през Втората. Идеята му е паметната плоча на Христос да е с лазерно отпечатана негова фотография от сватбата му. Министерството на защитата е изпратило писмо, в което дава обещание бракувано оръдие.
Като селски кмет Никола Колев хванал годините на смяната. Изкарал два мандата на това прохладно място. По негово време раздавали земята. Казва, че локалните са удовлетворени от делбата и не го ненавиждат. Той не се и месил в нея тогава.
Дядо Кольо твърди, че не пази никаква диета. Дори се учуди, че го питат нещо толкоз необичайно. „ Пия си по 20-30 грама ракия с количка и горе-долу вино. Напоследък виното не ми върви. Кръвно сякаш не съм вдигал до момента ”, изяснява той. От 20 години се оправя напълно самичък. Тогава умряла брачната половинка му. Затруднява се да каже какъв брой тъкмо са му правнуците. „ 8 ли бяха или пък 9, в действителност не мога да си спомня ”, споделя дядо Кольо и като всичко към него не можеш да схванеш съществено ли споделя това.
Има 3 деца и 5 внуци. След това „ 8-9 правнуци ” и едно праправнуче. „ Събирам за рождения си ден 26 души най-близки родственици ”, пресмята той. След войната преди 73 години приключил стопанска система. Станал счетоводител в Трудово-кооперативно земеделско стопанство, а по-късно бил в ТПК „ Йордан Бойчев ” в Катуница. „ Всичко правехме! Имахме леярна и произвеждахме пиринчени хаванчета. Много се търсеха, тъй като бяха дефицитна стока за популацията. Леехме и камбани. Пловдивският занаятчия Велеганов работеше при нас ”, спомня си той.
Като деец е непрекъснато в придвижване. Обиколил и няколко страни, където посещава монументи на починали български бойци - Сърбия, Хърватия, Унгария и Македония. Знае всеки един български войнишки монумент в тези страни. Най му харесва по какъв начин се грижи за паметта за ветераните ни Унгария.
Властелинът на пръстените 9 правнуци за рождения ден
Дядо Кольо събра за рождения си ден през днешния ден цялата рода. Очаква 9-имата си правнуци и единия праправнук. Седнал на пишещата машина и написал къса стратегия за честването. По своя дух и практичност тя припомня изумително историите към 111-ия рожден ден на Билбо Бегинс от „ Властелинът на пръстените ”.
В стратегия написа в напълно формален звук:
„ Рожденият ден на 96-годишния деец от Втората международна война о. з. капитан Никола Колев Петров от с. Караджово, Пловдивско, ще бъде отпразнуван на 28 април 2018 година (събота) вместо на 25 април, когато е роден, защото този ден е работен и някои от поканените не биха могли да дойдат.
Поздравления ще се одобряват в ресторант „ Кеви ” в с. Караджово, Пловдивско, след 12.30 часа. Други поздравления ще се одобряват след 13.00 часа на тел... ”
Самоуверен капитан пожертвал цяла тайфа
На 16 септември 1944 година полкът на младия тогава Никола Колев бил в София. Всички били натоварени на „ свински ” вагони и изпратени до Гюешево в Македония. От там вървели един ден и две нощи и стигнали в „ понижен състав ” до 33-ти Добрички полк, който едвам удържал позициите на връх Вакъф.
„ Немците бяха на върха - воювали бяха към този момент 4 години, накачени по бориките с автоматите си. И чакат да сглупим и да нападаме. Цяла нощ бях на телефонната централа и можех да чувам какво си приказват командирът на едната тайфа - кап. Овчаров, и командирът на полка ни - майор Сотиров. И капитанът сподели на майора, че момчетата му горят от предпочитание да влязат в пердах без артилерийска подготовка. А това е неприемливо! Въпреки това Сотиров му позволи. Дружината от 360 души потегли нагоре, а немците ги дочакаха да приближат и ги почнаха. Оцеляха едвам 50-60 наши момчета ”, споделя дядо Никола. За капитан Овчаров не се е чуло нищо повече. Пуснали се клюки, че се предал на немците или че е погубен. /Марица.бг
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ