Бившият голмайстор на Берое и Левски Венцислав Христов се надява

Бившият голмайстор на Берое и Левски Венцислав Христов се надява в близко бъдеще да стане ясно къде ще заиграе. За последно 28-годишният нападател бе футболист на изпадналия от елита Нефтохимик. Той се озова в Бургас, откакто бе отписан от " сините ". " Шейховете " обаче му дължат три заплати, като Христов описа, че някогашните му съотборници са получили парите си за април, а единствено на него не е било платено.  Записалият 8 мача за националния тим нападател даде изявление за БЛИЦ СПОРТ, в което главно приказва за Левски, откъдето бе освободен с идването на Люпко Петрович през септември 2016 година: - Венци, по какъв начин си? Откриваме те на комплекса " Царско село ", тук ли тренираш? - Да, подкрепям форма с втородивизионния  Царско село и самостоятелно във фитнеса.  - Ботев (Пловдив) демонстрира сериозен интерес към теб, ще приемеш ли офертата им? - От България нищо съответно не е достигало до мен. По-конкретните неща са от клубове зад граница. Приоритет ми е да изляза още веднъж в чужбина, само че не непременно. - Защо всеки се стреми да излезе в чужбина? - От една страна поради по-доброто възнаграждение, а от друга - дано погледнем българските тимове от какви футболисти вършат селекция. - Защо не съумя да се задържиш по-дълго в Левски? - Не знам за какво по този начин се получи. Обърнете се към ръководителите. Аз нямах проблеми да си потегли, когато ми споделиха, че не ме желаят. Не съм стоял принудително в Левски. - Кой ти заяви, че би трябвало да си тръгнеш, защото си нежелателен повече? - Станислав Ангелов. - При Стойчо Стоев играеше постоянно. С идването на Люпко Петрович ли се объркаха нещата за теб? - Нямам концепция, не се връщам обратно. Продължавам напред. Левски е затворена страница. Аз съм удовлетворен от всеки един мач, в който съм играл. За 15 мача напролет на 2015/2016 вкарах 8 гола. - Има ли горчилка поради случилото се? - Не. Но в този момент не бих отишъл да играя още веднъж в Левски. В България съм се чувствал най-добре в Берое. Стара Загора е футболен град, чудесна атмосфера, прелестна база. - Там сякаш напрежението не е толкоз огромно, както в столичните грандове Левски и ЦСКА? - Напрежението въздейства на хора, които се съмняват в персоналните си качества. Аз не съм от тях. И в Стара Загора има напрежение. Футболен град е, почитателите са взискателни, желаят да виждат красива игра. Да, не желаят всяка година да са първенци, само че държат тима да играе прелъстителен футбол и колкото се може повече да побеждава. Koгато не се получи това, не си стоят кротки и спокойно.  В Левски се вършат нещастия от най-малкото, даже от тъждество в някой мач. Донякъде излишно се нагнетява ситуацията. Аз в случай че бях играл в реванша със Сутиеска в Черна гора, несъмнено почитателите щяха да ме изгонят с камъни. - Толкова слаб Левски ли видя в реванша? - Не ми се разяснява... - Има ли късмет против Хайдук? Играл си в Риека и познаваш противника на Левски. - Хърватските тимове играят намерено, не се затварят. Не подхващат тактиката да изчакат противника да сбърка повече от нас. Излизат и играят добър футбол. Поне такива са усещанията ми, до момента в който играх в Хърватия. Излизат да се надиграват. Имат прилични реализатори, само че не мога да кажа, че са по-добри реализатори от нас. Научени играчи са. Хайдук има една от най-хубавите публики на Балканите, темпераментни почитатели.  - Играл си против Хайдук, доста мъчно ли ще бъде на Левски в гостуването в Сплит? - Доколкото на един футболист му е неприятно да играе пред цялостни трибуни, може да му е мъчно гостуването. - При теб имало ли е миг, в който да се стъписаш при излизане пред цялостни трибуни? Срещу ЦСКА, да вземем за пример? - За страдание не взех присъединяване във безконечното дерби, нямах този късмет с екипа на Левски.  - Можеше да носиш екипа на ЦСКА. Не е загадка, че беше мечтан и от " армейците ". Имаше ли миг, в който да избираш - ЦСКА или Левски? - Нямаше подобен миг. Двата гранда ме желаеха в разнообразни интервали. Но имаше миг, когато избирах сред ЦСКА и Лудогорец. Имаше вид да бъде на " Армията ". Предпочетох да играя в ЦСКА, само че не се случиха нещата. Ръководствата не се схванаха, за което скърбя. Предпочитах да играя в ЦСКА, в сравнение с в Металург (Донецк). По-късно отново избрах ЦСКА пред Риека, само че все не се случваха нещата по този начин, както желая. - Преди няколко дни беше на Панчарево и гледа ЦСКА - Етър. Веднага потегли слух, че се предлагаш на " армейците ", по този начин ли е? - Гледах и Берое с израелците в Бояна, бях и на Царско село - Локомотив (Пловдив). Значи се предлагам и на Берое, и на Локомотив (Пловдив). Няма вид за ЦСКА. Просто вървя да виждам мачове. - Сега по-слаб ли е Берое от времето, когато ти играеше там? - Времето и резултатите ще покажат. Онзи тим, който спечелихме Купата и Суперкупата, още първоначално като се събрахме при Хубчев, се усещаше, че сме тим от спечелили. Бяхме като семейство. Всички бяхме другари. Основното нещо беше, че се уважавахме на терена. Почти по през целия ден дружно. Но и в Нефтохимик момчетата бяха по през целия ден дружно, само че изпаднаха.  - Защо? - Защото не се уважаваха на терена. Като другари отвън него всички се разбираха, а на терена нямаше почитание. Хората, които би трябвало да поемат отговорност, да излязат, а освен да се оправдават. Аз считам, че не получих задоволително късмет в Нефтохимик.  - Изчисти ли взаимоотношенията си с Нефтохимик? - Не, ще си диря парите. За април на всички преведоха заплати, само че единствено на мен не. Изненадах се. Да не приказваме за май и юни, към момента нищо не съм получил.  - Отписал ли си парите или ще ги търсиш? - Редно е да си ги диря, има си контракт, който би трябвало да се съблюдава. Не считам, че аз съм отговорен за травмите, които ме сполетяха последните осем месеца, откогато съм в Бургас. Когато ме поканиха да играя при тях и да оказа помощ на тима, нямаше спорене. Аз в никакъв случай не се пазарувам за персоналните си условия. Досега, където съм бил, постоянно работодателят ми споделят какъв брой заслужавам и какъв брой може да ми заплаща. Ако желая, отивам, в случай че не - не отивам. При мен пазарлъци няма.  - Направи ли опит да се свържеш с някого от управлението на Нефтохимик? - Преди към месец и половина ми споделиха, че всичко ще ми бъде платено и би трябвало да приключим взаимоотношенията. Тиражираше се, че договорът ми е преустановен по взаимно единодушие, а това не беше по този начин. Имаше джука сделка сред мен и управлението - в случай че ми изплатят заплатите за април и май, да го прекратим при започване на юни. Но те по този начин и не ми заплатиха. -  Съжаваляваш ли, че преди време не си заиграл в Лудогорец, в случай, че там са най-скъпоплатените футболисти? - Не, и 100 пъти да имам късмет да предпочитам сред Лудогорец и ЦСКА, бих предпочел ЦСКА. Не единствено поради почитателите. ЦСКА е по-големият клуб, има обичаи. - Не се ли опасяваш, че почитателите на Левски в този момент ще се нахвърлят против теб? - Не. Защо почитателите на Левски да ми се разсърдят? Затова, че споделям, че ЦСКА е по-голям клуб от Лудогорец ли? За да има мощно състезание и забавни мачове, би трябвало да има мощни Левски и ЦСКА. Не знам почитателите на Милан и Интер да не се почитат, да вземем за пример. Да, има състезание, само че във футбола сме виждали всевъзможни прехвърляния. - Кои са най-паметните ти мигове във футбола, най-ценните голове и победи? - Голът против Азербайджан за националния тим. Това ми беше дебютът в формален мач за родината. Също по този начин дебютът ми в стартовите единадесет против Чехия през 2013 година, когато Любослав Пенев ме повика за първи път в националния. Тогава изпитах удоволствието да играя пред цялостен " Васил Левски ", това е най-хубавата аудитория. Жалко, че загубихме. Мечтая това да се повтори - още веднъж да играя пред цялостни трибуни в мач на националния тим.  - Имаме ли към момента късмет за класиране на Световното или загубата от Беларус ни прекърши? - Ако си имаме вяра, имаме късмет. Ако не си имаме вяра - нямаме шансове. Една загуба от Беларус не може да ни е прекършила повече от загубите от Франция и Швеция преди този момент. Когато има въодушевление в тима и си имаме вяра, играем мощно против мощните.  - Има ли неща, за които съжаляваш? - Със сигурност съм правил неточности, щом и сега се стига до тази обстановка. Но не скърбя за нищо. - Левски и ЦСКА имат ли късмет против Лудогорец през новия сезон? - Имат. ЦСКА е по-силният тим сега. И Черно море има своите шансове, направиха добра селекция. - Георги Иванов - Гонзо търсил ли те е? - Не, няма вид за Черно море. Вече споделих - последния месец никой български клуб не ме е търсил. - Коментарът ти за селекцията, която се прави в Левски това лято? - Не виждам нищо по-различно от последните години. Всеки трансферен прозорец Левски взима по 7-8 футболисти. - Чувстваш ли се отритнат за сметка на някой чужденец? - Не, няма такова нещо. Стремя се да играя в тимове, които имат високи цели, конкуренцията не ме плаши. - Но пък на Бабатунде Адениджи се дава повече късмет, в сравнение с теб, да вземем за пример.  - Така е, само че щом продължава да играе, значи оправдава доверието. Нямам друго разумно пояснение. - Рядко обаче бележи голове.  - Това са проблеми на Левски, на управлението. Как ще се борят за купата, това си е техен проблем. Аз не подлагам на критика никого. Всеки си гледа личната паничка. Дали вкарва, дали не вкарва, момчето си е заслужило и си играе. - След последното постоянно дерби недоволни почитатели на Левски скочиха на играчите и им съблякоха фланелките. Коментарът ти за тази преживелица? - Така са решили, сметнали са го за вярно. Всеки си носи кръста. - Имал ли си сходни пробеми - след загуба да те атакуват? - Да, само че аз не мога да обръщам внинание на всеки един човек, който не е удовлетворен от играта ми. Имам треньор, той ми споделя какво да върша на терена и аз се стремя да извършвам. - Как стартира с футбола и кой беше първият ти треньор? - Бях доста дребен, когато се записах в школата на Локомотив (София). Започнах при по-големите, тогава още нямаше образуван тим от моя набор - 1988 година Коце Табаков ми беше първият треньор. След това при Ивайло Георгиев до 15-годишен. След това ми беше Стойчо Стоев. До 18-годишен бях в Локомотив. - Следиш ли какво се случва в родния ти клуб? - Интересувам се. Не знам за какво по този начин се получи последните години. Локомотив е клуб с обичаи, мястото му е в елита.  - Би ли се върнал още веднъж в " Надежда "? - Защо не. Някой ден може да се върна. - Кой е идолът ти? Може би някой от героите от САЩ`94? - Стоичков, Пенев, Костадинов, Лечков - все футболисти, на които като дребен съм се възхищавал. - И може би си им подражавал? - Аз съм на правилото, че не би трябвало да подражаваш на някого, а да търсиш себе си. Съмнявам се примерно Стоиков и Пенев да са подражавали на някого. И поради това са били огромни футболисти.   - Кога ще се повтори незабравимото американско лято? - Когато имаме мощни Левски и ЦСКА, със мощно българско наличие в тях. Силни Ботев, Берое и Локомотив (Пловдив)... и когато в българските клубове играят повече наши момчета, с които е работено вярно. Да им се дава късмет и да им се има вяра. Ако стартира да върви повече аудитория на мачовете, това неизбежно ще вдигне равнището на футбола в България. Процесът е взаимствен. Ние обаче имаме навика да споделяме " за какво да отивам на този мач, гледай ги по какъв начин играят? ". Като бях в Берое за първи път попаднах на тим с аудитория. В Стара Загора идваха по 4-5 хиляди на стадиона, атмосферата беше напълно друга. И когато си изтощен, към този момент след 70-80-та минута на мача, примерно играеш един на един против противник, преодолееш го, и тогава почитателите те подвигат още повече. Колкото и да си изтощен, това ти дава мощ да бягаш още и още. Адреналинът се повишава. Възгласите и поддръжката от трибуните те подвига просто. А като играеш пред празни трибуни, не се получават нещата. - Кой е обичаният ти тим? - Милан. - Защо симпатизираш навръх " росонерите "? - Много ми харесваха Шевченко, Кака, Ривалдо и Руи Коща. Иначе още не съм ходил на " Сан Сиро ". Надявам се това да се случи и да виждам онлайн мач на Милан. - Преди дни се включи в мач на дребни малки врати, приемайки поканата на Кирил Евтимов. Често ли играеш с другари?  - С наслаждение одобрих поканата му. Той постоянно провежда мачлета с благотворителна цел. Когато мога, се включвам в сходни дела. Сега е сполучлив миг, защото нямам тим. Играе ми се футбол, само че не обичам толкоз да виждам по малкия екран. Искам да съм забъркан в играта. - Семейният живот промени ли те?  - Чудесен е фамилният живот. Променил ме е дотолкоз, че към този момент мисля за второ дете. Синът ми Ники през днешния ден навършва три годинки. - Рита ли топката към този момент? - Подритва я и то доста добре. Аз няма да го карам на мощ да става футболист. Единственото, което бих го предиздвикал, е да тренира някакъв спорт. Защото спортът възпитава, калява и построява темперамент. ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ