Цацаров пред Dariknews: По делото Прокопиев е имало совалки в кабинети на държавни мъже
Бившият основен прокурор и сегашен ръководител на КПКОНПИ - Сотир Цацаров, е първият посетител в новата графа на Dariknews - Гласът на...
Ръководителят на антикорупционната комисия разяснява запорите на нелегално имущество, връзките сред институциите, някои от знаковите каузи, стартирани по негово време като основен прокурор и траяли досега, измежду които продажбата на EVN, освобождението на Полфрийман и осуетяването на екстрадицията на Желяз Андреев. И още откровения от Цацаров за свободата на словото, защитата от НСО и заканите, отправени към него през годините и до през днешния ден.
За Прокопиев, запорите и свободата на словото
" Мисля, че границата беше прекрачена от тези, които изрекоха всички обвинявания, че е нарушена свободата на словото. Това не се случва за първи път, не се случва единствено във връзка на исковете, които са предявени, и на производството пред съдилища за лишаване на имущество от съответната фамилия. Това е одобрена, не политика - линия на държание, не на въпросната медийна група, а на част от нейните притежатели. Най-лесно е да кажеш, че посягаш на свободата на словото, тъй като по този метод никой не мисли за останалата част от бизнеса ти. Няма нито един запор или забрана на имущество на " Икономедия ". Действително границата се прекрачи - тя се прекрачи с непрестанните изказвания, че някой желае да смачка " Дневник " и " Капитал " - не, никой не желае да ги смачка ".
За оправдателните присъди по делото за EVN
" Дали има напън на съда, знае самият съд. Съдът е взел решение по вътрешно разбиране. Тази присъда не е редно да бъде коментирана, най-малкото, тъй като съм бил арбитър. Присъдата е оправдателна, само че не е влезнала в действие. Следователно мачът, в случай че мога по този начин да се изразя, към момента не е приключил. Рано е още да се тържествува, както е рано едната или другата страна, обвиняването или отбраната, да прави прибързани заключения. Поне обвиняването не ги прави. Що се отнася до натиска, може би би трябвало да кажа следното - за времето от предната седмица до оповестяването на присъдата не знам кое би могло да бъде несъмнено като напън - мълчанието на прокуратурата или изявленията всеки ден в свободните и самостоятелни медии, които бяха свързани с позиции на интернационалните организации, на журналистически организации, несъмнено, част от тях основани като надстройка на тази империя. Мисля, хайде - допускам, че е имало задоволително совалки в посолства, както и в кабинети на държавни мъже. Резултатът от това е постановената присъда. Тя е такава, каквато е. По делото Прокопиев аз не съм имал напън, само че совалки и оферти са съществували, част от които много слаби. "
За освобождението на Полфрийман
" Като че ли нещата се свързаха с това, че делото малко или доста се употребява, с цел да бъде извършен напън върху българските съдии. Реално в делото Полфрийман, в случай че нещо се изгуби, изгуби се справедливостта. Единственото, което не пресметнаха, беше публичната реакция и личния им цинизъм ".
За войната сред президента и прокуратурата
" Правовата страна е по този начин устроена, че нито президентът да може да каже, че няма доверие в прокуратурата, нито прокуратурата да може да каже, че няма доверие в президента. Това са институции, би трябвало да съществува нужният баланс. Този баланс не значи затваряне на очи, просто слагане на връзките сред тях на тази основа, която е предписала Конституцията. В връзките, регламентирани от Конституцията, можеш да снемеш доверие единствено от някого, който си назначил или избрал ".
Тълкувателното искане до Конституционен съд е искане, което взема решение проблеми за доста време и случаи напред. Не е ли по-добре да има ясно пояснение от Конституционен съд - кое може и кое не може по отношение на президента, не по отношение на президента Радев, а по отношение на всеки президент на Република България. Не кое може и не може основният прокурор Иван Гешев, а кое може и кое не може основният прокурор на Република България. Нека нещата ги гледаме от тази позиция. "
За Съвета за развиване на гражданското общество към Министерски съвет
" Погледнато от позиция на медиите на " умните и красивите ", надали не, посегнахме върху гражданското общество. Комисията откри три момента в правилника, които будят терзание. Първият от тях беше обвързван със състава на съвета. Очевидно е, че съветът би трябвало да има гаранции, че ще бъдат показани неправителствените организации от целия набор. На второ място беше казано - процедурата по желание, за какво се афишира единствено в една платформа, до която достъп имат единствено заинтригувани. Нещо неприятно ли беше да бъдат оповестени в национални медии? И на трето място - доста са скромни в правилника наредбите за спор на ползи и предварителна защита на спор на ползи на участниците и техния достъп до планове, които сами утвърждават и вземат решение. Е, нещо неприятно ли има да се детайлизират тези разпореждания? "
За защитата от НСО и заканите
" Да, НСО ме охранява като някогашен основен прокурор, не като ръководител на КПКОНПИ, само че в случай че ми позволите една добавка - защитата не е такава, каквато беше по време на моя мандат. По мое лично искане тя се редуцира последователно и мисля, че към есента ще бъда един свободен човек, който няма такава защита, тъй като не я желае. Но това ви го споделям не тъй като в този момент е съвременно да се каже НСО е неверно или е някаква организация, която не може да подсигурява сигурност. Огромната част от хората, които са ме охранявали, са изключителни експерти. Но в случай че някой си мисли, че да живееш седем години непрекъснато с защита, е привилегия, аз не мисля по този начин. Да, към момента ме охранява НСО, само че не смятам, че това е привилегия, виждам го като на известна тежест в живота, от която доста скоро ми следва да се освободя, тъй като имам това право. Единственото, което ще кажа е, че заканите не са били единствено преди пет години и заканите не са и отминали. Но това не е нещо, с което човек би трябвало да спекулира и да приказва. "
Още какво сподели Сотир Цацаров по тези и други тематики - вижте във видеото.
Ръководителят на антикорупционната комисия разяснява запорите на нелегално имущество, връзките сред институциите, някои от знаковите каузи, стартирани по негово време като основен прокурор и траяли досега, измежду които продажбата на EVN, освобождението на Полфрийман и осуетяването на екстрадицията на Желяз Андреев. И още откровения от Цацаров за свободата на словото, защитата от НСО и заканите, отправени към него през годините и до през днешния ден.
За Прокопиев, запорите и свободата на словото
" Мисля, че границата беше прекрачена от тези, които изрекоха всички обвинявания, че е нарушена свободата на словото. Това не се случва за първи път, не се случва единствено във връзка на исковете, които са предявени, и на производството пред съдилища за лишаване на имущество от съответната фамилия. Това е одобрена, не политика - линия на държание, не на въпросната медийна група, а на част от нейните притежатели. Най-лесно е да кажеш, че посягаш на свободата на словото, тъй като по този метод никой не мисли за останалата част от бизнеса ти. Няма нито един запор или забрана на имущество на " Икономедия ". Действително границата се прекрачи - тя се прекрачи с непрестанните изказвания, че някой желае да смачка " Дневник " и " Капитал " - не, никой не желае да ги смачка ".
За оправдателните присъди по делото за EVN
" Дали има напън на съда, знае самият съд. Съдът е взел решение по вътрешно разбиране. Тази присъда не е редно да бъде коментирана, най-малкото, тъй като съм бил арбитър. Присъдата е оправдателна, само че не е влезнала в действие. Следователно мачът, в случай че мога по този начин да се изразя, към момента не е приключил. Рано е още да се тържествува, както е рано едната или другата страна, обвиняването или отбраната, да прави прибързани заключения. Поне обвиняването не ги прави. Що се отнася до натиска, може би би трябвало да кажа следното - за времето от предната седмица до оповестяването на присъдата не знам кое би могло да бъде несъмнено като напън - мълчанието на прокуратурата или изявленията всеки ден в свободните и самостоятелни медии, които бяха свързани с позиции на интернационалните организации, на журналистически организации, несъмнено, част от тях основани като надстройка на тази империя. Мисля, хайде - допускам, че е имало задоволително совалки в посолства, както и в кабинети на държавни мъже. Резултатът от това е постановената присъда. Тя е такава, каквато е. По делото Прокопиев аз не съм имал напън, само че совалки и оферти са съществували, част от които много слаби. "
За освобождението на Полфрийман
" Като че ли нещата се свързаха с това, че делото малко или доста се употребява, с цел да бъде извършен напън върху българските съдии. Реално в делото Полфрийман, в случай че нещо се изгуби, изгуби се справедливостта. Единственото, което не пресметнаха, беше публичната реакция и личния им цинизъм ".
За войната сред президента и прокуратурата
" Правовата страна е по този начин устроена, че нито президентът да може да каже, че няма доверие в прокуратурата, нито прокуратурата да може да каже, че няма доверие в президента. Това са институции, би трябвало да съществува нужният баланс. Този баланс не значи затваряне на очи, просто слагане на връзките сред тях на тази основа, която е предписала Конституцията. В връзките, регламентирани от Конституцията, можеш да снемеш доверие единствено от някого, който си назначил или избрал ".
Тълкувателното искане до Конституционен съд е искане, което взема решение проблеми за доста време и случаи напред. Не е ли по-добре да има ясно пояснение от Конституционен съд - кое може и кое не може по отношение на президента, не по отношение на президента Радев, а по отношение на всеки президент на Република България. Не кое може и не може основният прокурор Иван Гешев, а кое може и кое не може основният прокурор на Република България. Нека нещата ги гледаме от тази позиция. "
За Съвета за развиване на гражданското общество към Министерски съвет
" Погледнато от позиция на медиите на " умните и красивите ", надали не, посегнахме върху гражданското общество. Комисията откри три момента в правилника, които будят терзание. Първият от тях беше обвързван със състава на съвета. Очевидно е, че съветът би трябвало да има гаранции, че ще бъдат показани неправителствените организации от целия набор. На второ място беше казано - процедурата по желание, за какво се афишира единствено в една платформа, до която достъп имат единствено заинтригувани. Нещо неприятно ли беше да бъдат оповестени в национални медии? И на трето място - доста са скромни в правилника наредбите за спор на ползи и предварителна защита на спор на ползи на участниците и техния достъп до планове, които сами утвърждават и вземат решение. Е, нещо неприятно ли има да се детайлизират тези разпореждания? "
За защитата от НСО и заканите
" Да, НСО ме охранява като някогашен основен прокурор, не като ръководител на КПКОНПИ, само че в случай че ми позволите една добавка - защитата не е такава, каквато беше по време на моя мандат. По мое лично искане тя се редуцира последователно и мисля, че към есента ще бъда един свободен човек, който няма такава защита, тъй като не я желае. Но това ви го споделям не тъй като в този момент е съвременно да се каже НСО е неверно или е някаква организация, която не може да подсигурява сигурност. Огромната част от хората, които са ме охранявали, са изключителни експерти. Но в случай че някой си мисли, че да живееш седем години непрекъснато с защита, е привилегия, аз не мисля по този начин. Да, към момента ме охранява НСО, само че не смятам, че това е привилегия, виждам го като на известна тежест в живота, от която доста скоро ми следва да се освободя, тъй като имам това право. Единственото, което ще кажа е, че заканите не са били единствено преди пет години и заканите не са и отминали. Но това не е нещо, с което човек би трябвало да спекулира и да приказва. "
Още какво сподели Сотир Цацаров по тези и други тематики - вижте във видеото.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ