Милен Петков: Започнах да забравям, че съм бил на световно първенство
Бившият футболист Милен Петков гостува в предаването " Код Спорт " по ТВ+. В България играе за Добруджа, ЦСКА и Черно море. С алените записва шампионски дубъл през 1997 година, а два сезона по-късно още веднъж ликува с купата на страната. Близо 10 години играе в Гърция, като вършат усещане мощните му игри с екипа на АЕК (Атина), с който завоюва две купи. В този клуб негови съотборници са капитанът на шампионския тим на Гърция от Евро 2004 Теодорос Загоракис и именитият нападател Демис Николаидис. В Шампионска лига записва мачове против славните Реал Мадрид и Рома, а още при започване на кариерата си с ЦСКА се изправя против Ювентус и Атлетико Мадрид. Участва на последните два форума, на които се класира националния ни отбор – Мондиал 1998 и Евро 2004. За България има 37 мача и 1 гол.
- Здравей, Милене! Всички чакат финала на международното състезание в Русия, където ще спорят тимовете на Франция и Хърватия. Очакваше ли тъкмо тези два тима да излязат на " Лужники " в Москва?
- Очаквах само Франция да бъде на край или най-малко да стигне до полуфиналите. Всички почитатели на футбола знаят, че разполага с едни от най-класните играчи в международния футбол.
- Кой е с по-голям късмет за триумф и за какво?
- Франция е любимец, въпреки че желая Хърватия по някакъв метод да се добере до международната купа, само че ще е доста мъчно.
- Точно преди 20 години през 1998 година бе част от националния тим на България на международното състезание във Франция. Това е и последното ни класиране на шампионат на планетата. Защо се случва по този начин, че ние сме надалеч от огромните конгреси?
- Да, дори към този момент бях почнал да не помня, че съм бил на международно състезание. За жал изостанахме доста в развиването на футбола и много страни ни задминаха с непримиримост и доста работа.
- Знаем какво направи златното потомство на Хърватия през 1998 година, а 20 години по-късно сме очевидци на още по-голям успех на хърватския футбол – край на международно.
- Точно 20 години след златното си потомство те създадоха едно диамантено потомство, а ние не успяхме.
- Ще забележим ли скоро нашия народен тим на огромен конгрес?
- Искрено се надявам и притискам палци. Дано да успеем! Отборите се усилват и това ни дава огромна вяра да се доберем до по този начин мечтаните финали и да поддържаме същински нашия тим.
- По мотив увеличението на тимовете, Наско Сираков съобщи, че даже и да създадат 84 участниците на финалите, ние отново нямаме шанс…
- Сигурно има някаква вътрешна информация… (смее се)
- Тази седмица стартира присъединяване на българските тимове в европейските клубни шампионати. Видяхме какво се случи с Левски – загуба от тим от Лихтенщайн. Делио Роси сподели, че това не е срамно, само че не е тъкмо такова съгласно теб?
- Всеки има право на мнение и знае доколко е срамно. Първите мачове не са показателни за качествата на един тим. Доста постоянно български отбори влизат неподготвени в тези мачове, само че в следствие нещата се трансформират, в случай че несъмнено съумеят да продължат и стигат до някакви триумфи.
- Не са ли прекомерно доста чужденците в българския футбол? Славия единствено с български играчи реализира победа във Финландия, до момента в който Левски, както сподели Венцеслав Стефанов, падна от „ колоса “ Вадуц…
- Лудогорец даде образец, че футбол се прави с класни чужденци и който желае да го конкурира, би трябвало да последва неговия метод на работа. Това е показателно, че чужденците са нужни на българския футбол, в случай че желае един клуб да има триумфи в Европа.
- Как ще наподобява ЦСКА без головата си машина Фернандо Каранга?
- Отбор като ЦСКА доста бързо ще му откри заместител. Като знам работата на Стойчо Стоилов, който ми е непосредствен другар, мисля, че е въпрос на часове да намерят по-класен нападател от Каранга.
- Ще бъде ли конкурентен ЦСКА на Лудогорец? През предишния сезон три-четири кръга преди края на шампионата „ алените “ имаха късмет за титлата…
- Мисля, че ще продължи да се конкурира с Лудогорец. Надявам се тази година да бъде още по-интересно и купата да се реши в последния мач.
- Ще те върна при започване на кариерата ти - кой те насочи към футбола и кой те заведе в школата на Добруджа?
- Насочих се самичък към футбола, тъй като го обичах. На 13 години прекосих в спортното учебно заведение в Добрич и по този начин.
- На 17 години към този момент си част от мъжкия тим на Добрич, когато отборът е в „ Б “ група и печели промоция в елита. Какво беше отношението на старите, когато за първи път се появи в съблекалнята?
- Изпитвах почит към тях. В съблекалнята цареше цялостен безпорядък. Влязох малко неопитен, тъй като бях доста млад, само че в полза на истината много футболисти ми помагаха.
- Имаше ли компликации в този миг? Какво искаше да докажеш на себе си, на публиката, на треньорите?
- Исках да потвърдя във всеки мач, че съм по-добър от другите и заслужавам да играя.
- Получаваше ли ти се?
- В началото не толкоз сполучливо. (смее се)
- Играеш в „ А “ група четири сезона с тима на Добруджа. Кой е най-силният ти спомен от годините, прекарани в града?
- Естествено успехите, въпреки че не бяха толкоз чести. Най-вече оня прославен мач с ЦСКА, в който победихме с 1:0 и вкарах гола. Имаше много положителни моменти, тъй като тимът беше доста обединен. Условията не бяха чак толкоз положителни за футбол, само че по някакъв метод успявахме с доста страдания и компликации всяка година да си запазим мястото в „ А “ група.
- Първият ти сезон в Борисовата градина не е сполучлив – ЦСКА приключва на пето място, а Славия прави дубъл. Как се одобри това класиране тогава, имаше ли драми?
- Естествено, че имаше драми. Знаете, че за ЦСКА второто място е отчаяние, а какво да приказваме за петото!
- През сезон 1996/97 печелиш дубъл с „ армейците “. Кое се оказа решаващо за триумфа?
- Добрата работа на Георги Василев, който построи един доста мощен и обединен тим. С доста мъжки момчета и без доста гръмки имена, успявахме да побеждаваме много постоянно.
- Имаше ли проблеми с титулярното място в ЦСКА? Имаше ли конкуренция?
- В началото имах проблеми с титулярното място, даже и при Георги Василев. Даже на няколко пъти почнаха да нахлуват мисли в главата ми, че несправедливо съм оставал на аварийна пейка, само че очевидно това ме е стимулирало задоволително мощно, с цел да продължа да се боря и да съумея.
- Какво си спомняш от дербитата с Левски в тези години?
- Естествено успехите, загубите се опитваме да ги забравим. Доста постоянно играехме с Левски за другите купи. Спомням си, че имаше доста почитатели по трибуните, за разлика от това, което следя в този момент.
- Не липсва ли същинското дерби сред Левски и ЦСКА на българския футбол? На стадионите в този момент вървят по 7-8 до 10 хиляди зрители…
- Предполагам, че нещата се трансформираха, тъй като се появи и различен фактор във футбола ни и това е Лудогорец. Един доста сериозен съперник. Мисля, че и това повлия за Вечното дерби, тъй като повече се насочва интереса към Лудогорец.
- Докога ще продължи превъзходството на Лудогорец в родния футбол?
- Мисля, че ще е още много дълга, тъй като тимът израсна доста и продължава да надгражда. Скоро няма да слезе от трона на българския футбол.
- Стигаме до гръцкия ти интервал. През януари 2000 година мина в АЕК (Атина). Кой бе моторът на този трансфер?
- Може да звучи малко изненадващо, само че за прехвърлянето най-голяма роля изигра Венци Стефанов. Той оказа помощ най-вече за прекосяването ми в АЕК.
- С тима от гръцката столица взе участие в групите на Шампионска лига. Там противници ви бяха Реал (Мадрид), Рома и Генк. Какво си казахте, когато видяхте жребия?
- Казахме си, че имаме действителен късмет за третото място! (смее се)
- Но пък направихте шест равенства и нямахте загуба.
- Да, мисля, че не се е случвало до момента подобен абсурд. Не загубихме от такива класни съперници, само че и не можахме да спечелим. Радващото е, че продължихме за Купата на УЕФА и елиминирахме още два противника.
- Каква е страстта на излезеш на „ Сантяго Бернабеу “ и „ Стадио Олимпико “?
- Атмосферата е невероятна, когато видиш такива огромни игрища, цялостни с почитатели. Усещането е, че в действителност си постигнал нещо и се намираш в елита на европейския футбол.
- С какво ти хареса гръцкия футбол, където игра десетина години?
- Най-много ме впечатли с хубавото време – към 300 дни слънце, с хубавата храна и несъмнено с темпераментните почитатели и хубавите игрища. Да не забравяме и една подготовка в годината, което също е доста значимо за един футболист.
- След Гърция игра в Черно море и Добруджа. Завърши там, откъдето потегли към огромния футбол. Лесно ли ти беше да кажеш: Стоп?
- Очаквах този миг и бях квалифициран. Не съм изпитвал компликации. Мисля, че направих продължителна кариера като футболист. Търсех си заместители, адреналин, който по някакъв метод да ми поддържа неналичието на футбола. Мисля, че ненапълно го открих и не изпитвам разтърсвания.
- Защо реши да влезеш в ръководството на ФК Добруджа?
- Мислех, че мога да оказа помощ за развиването на моя роден клуб с насъбраните познания и опит, с цел да върнем обичания ми клуб още веднъж в „ А “ група.
- Какво не се получи? Тръгна ли си афектиран?
- Просто концепциите и проектите, които имах, не се получиха. Не се усещам афектиран и не обвинявам никого. Не съумях да привлека спонсорите и бизнеса, който е необходим за футбола. Реших, че ще бъда потребен на друго място.
- Разкажи за годините в националния тим – по кое време дебютира в мъжкия отбор?
- На едно турне в Малайзия с Димитър Пенев през 1995 година Точно след лудото американско лято бяха организирали едно турне, на което не участваха всички титуляри. Бяхме нещо като втори тим. Направихме три мача в Куала Лумпур. Беше много прелестно.
- Споменахме, че си играл на международното във Франция през 1998 година, по-късно бе на европейското състезание в Португалия през 2004 година Там каква бе ситуацията в нашия тим?
- Не можах да взема присъединяване в мач, просто бях там като фен от близко. През 1998 година упованията бяха огромни. Все отново българският народен тим беше четвърти в света. Очакваше се най-малко да минем групите, само че разочаровахме.
- Мачът с Испания сякаш бе злополуката във Франция.
- Да, тъй като загубихме с подобен сериозен резултат. В предходните два мача се държахме почтено – паднахме мъчно от Нигерия и направихме тъждество с Парагвай.
- Дълги години сте другари с Христо Йовов – кой от двамата е с по-голямо възприятие за комизъм? Някога сърдил ли си се на Христо, който доста обича да се майтапи?
- На него непрекъснато му се дразня, тъй като има доста огромно възприятие за комизъм. Вече не мога да му го разбирам. Постоянно сме ядосани. Не знам до каква степен ще стигне нашето приятелство… Ако продължава с това мощно възприятие за комизъм, към този момент няма да мога да го устоя и ще завърши.
- Кой от двамата играе по-добре карти?
- Естествено, че аз! Единственото ми условие към него е да си крие добре картите, с цел да не му ги вижда съперникът. Прави го много ловко и съм удовлетворен от неговата игра.
- Разкажи ни за фамилията, имаш три деца – щерка Славена и двама сина – Алекс и Мартин…
- Много ги обичам и се веселя, че порастват здрави и красиви. Подкрепям ги в техните инициативи. Дъщеря ми съумява да се развива добре в нейната сфера – изкуството. Завърши в Холандия, в този момент стартира да навлиза и да работи по специалността.
- Как виждаш бъдещето на Алекс като футболист, който играе в Шотландия?
- Естествено, че розово като всеки един татко! Все отново това са първите му крачки в професионалния футбол. Надявам се да успее, тъй като футболът е огромно благополучие.
- А дребният ти наследник Мартин?
- Той още не е насочен с какъв спорт ще се занимава. Разколебан е – ту футбол, ту тенис.
- Засега кое взима връх?
- Засега е 50 на 50. Занимава се и с водни спортове - с уинд сърф. Все отново е още дребен, само че допускам, че ще направи своя избор.
- Нещо за край?
- Нека всички почитатели да обичат футбола и да поддържат тимовете си!
- Здравей, Милене! Всички чакат финала на международното състезание в Русия, където ще спорят тимовете на Франция и Хърватия. Очакваше ли тъкмо тези два тима да излязат на " Лужники " в Москва?
- Очаквах само Франция да бъде на край или най-малко да стигне до полуфиналите. Всички почитатели на футбола знаят, че разполага с едни от най-класните играчи в международния футбол.
- Кой е с по-голям късмет за триумф и за какво?
- Франция е любимец, въпреки че желая Хърватия по някакъв метод да се добере до международната купа, само че ще е доста мъчно.
- Точно преди 20 години през 1998 година бе част от националния тим на България на международното състезание във Франция. Това е и последното ни класиране на шампионат на планетата. Защо се случва по този начин, че ние сме надалеч от огромните конгреси?
- Да, дори към този момент бях почнал да не помня, че съм бил на международно състезание. За жал изостанахме доста в развиването на футбола и много страни ни задминаха с непримиримост и доста работа.
- Знаем какво направи златното потомство на Хърватия през 1998 година, а 20 години по-късно сме очевидци на още по-голям успех на хърватския футбол – край на международно.
- Точно 20 години след златното си потомство те създадоха едно диамантено потомство, а ние не успяхме.
- Ще забележим ли скоро нашия народен тим на огромен конгрес?
- Искрено се надявам и притискам палци. Дано да успеем! Отборите се усилват и това ни дава огромна вяра да се доберем до по този начин мечтаните финали и да поддържаме същински нашия тим.
- По мотив увеличението на тимовете, Наско Сираков съобщи, че даже и да създадат 84 участниците на финалите, ние отново нямаме шанс…
- Сигурно има някаква вътрешна информация… (смее се)
- Тази седмица стартира присъединяване на българските тимове в европейските клубни шампионати. Видяхме какво се случи с Левски – загуба от тим от Лихтенщайн. Делио Роси сподели, че това не е срамно, само че не е тъкмо такова съгласно теб?
- Всеки има право на мнение и знае доколко е срамно. Първите мачове не са показателни за качествата на един тим. Доста постоянно български отбори влизат неподготвени в тези мачове, само че в следствие нещата се трансформират, в случай че несъмнено съумеят да продължат и стигат до някакви триумфи.
- Не са ли прекомерно доста чужденците в българския футбол? Славия единствено с български играчи реализира победа във Финландия, до момента в който Левски, както сподели Венцеслав Стефанов, падна от „ колоса “ Вадуц…
- Лудогорец даде образец, че футбол се прави с класни чужденци и който желае да го конкурира, би трябвало да последва неговия метод на работа. Това е показателно, че чужденците са нужни на българския футбол, в случай че желае един клуб да има триумфи в Европа.
- Как ще наподобява ЦСКА без головата си машина Фернандо Каранга?
- Отбор като ЦСКА доста бързо ще му откри заместител. Като знам работата на Стойчо Стоилов, който ми е непосредствен другар, мисля, че е въпрос на часове да намерят по-класен нападател от Каранга.
- Ще бъде ли конкурентен ЦСКА на Лудогорец? През предишния сезон три-четири кръга преди края на шампионата „ алените “ имаха късмет за титлата…
- Мисля, че ще продължи да се конкурира с Лудогорец. Надявам се тази година да бъде още по-интересно и купата да се реши в последния мач.
- Ще те върна при започване на кариерата ти - кой те насочи към футбола и кой те заведе в школата на Добруджа?
- Насочих се самичък към футбола, тъй като го обичах. На 13 години прекосих в спортното учебно заведение в Добрич и по този начин.
- На 17 години към този момент си част от мъжкия тим на Добрич, когато отборът е в „ Б “ група и печели промоция в елита. Какво беше отношението на старите, когато за първи път се появи в съблекалнята?
- Изпитвах почит към тях. В съблекалнята цареше цялостен безпорядък. Влязох малко неопитен, тъй като бях доста млад, само че в полза на истината много футболисти ми помагаха.
- Имаше ли компликации в този миг? Какво искаше да докажеш на себе си, на публиката, на треньорите?
- Исках да потвърдя във всеки мач, че съм по-добър от другите и заслужавам да играя.
- Получаваше ли ти се?
- В началото не толкоз сполучливо. (смее се)
- Играеш в „ А “ група четири сезона с тима на Добруджа. Кой е най-силният ти спомен от годините, прекарани в града?
- Естествено успехите, въпреки че не бяха толкоз чести. Най-вече оня прославен мач с ЦСКА, в който победихме с 1:0 и вкарах гола. Имаше много положителни моменти, тъй като тимът беше доста обединен. Условията не бяха чак толкоз положителни за футбол, само че по някакъв метод успявахме с доста страдания и компликации всяка година да си запазим мястото в „ А “ група.
- Първият ти сезон в Борисовата градина не е сполучлив – ЦСКА приключва на пето място, а Славия прави дубъл. Как се одобри това класиране тогава, имаше ли драми?
- Естествено, че имаше драми. Знаете, че за ЦСКА второто място е отчаяние, а какво да приказваме за петото!
- През сезон 1996/97 печелиш дубъл с „ армейците “. Кое се оказа решаващо за триумфа?
- Добрата работа на Георги Василев, който построи един доста мощен и обединен тим. С доста мъжки момчета и без доста гръмки имена, успявахме да побеждаваме много постоянно.
- Имаше ли проблеми с титулярното място в ЦСКА? Имаше ли конкуренция?
- В началото имах проблеми с титулярното място, даже и при Георги Василев. Даже на няколко пъти почнаха да нахлуват мисли в главата ми, че несправедливо съм оставал на аварийна пейка, само че очевидно това ме е стимулирало задоволително мощно, с цел да продължа да се боря и да съумея.
- Какво си спомняш от дербитата с Левски в тези години?
- Естествено успехите, загубите се опитваме да ги забравим. Доста постоянно играехме с Левски за другите купи. Спомням си, че имаше доста почитатели по трибуните, за разлика от това, което следя в този момент.
- Не липсва ли същинското дерби сред Левски и ЦСКА на българския футбол? На стадионите в този момент вървят по 7-8 до 10 хиляди зрители…
- Предполагам, че нещата се трансформираха, тъй като се появи и различен фактор във футбола ни и това е Лудогорец. Един доста сериозен съперник. Мисля, че и това повлия за Вечното дерби, тъй като повече се насочва интереса към Лудогорец.
- Докога ще продължи превъзходството на Лудогорец в родния футбол?
- Мисля, че ще е още много дълга, тъй като тимът израсна доста и продължава да надгражда. Скоро няма да слезе от трона на българския футбол.
- Стигаме до гръцкия ти интервал. През януари 2000 година мина в АЕК (Атина). Кой бе моторът на този трансфер?
- Може да звучи малко изненадващо, само че за прехвърлянето най-голяма роля изигра Венци Стефанов. Той оказа помощ най-вече за прекосяването ми в АЕК.
- С тима от гръцката столица взе участие в групите на Шампионска лига. Там противници ви бяха Реал (Мадрид), Рома и Генк. Какво си казахте, когато видяхте жребия?
- Казахме си, че имаме действителен късмет за третото място! (смее се)
- Но пък направихте шест равенства и нямахте загуба.
- Да, мисля, че не се е случвало до момента подобен абсурд. Не загубихме от такива класни съперници, само че и не можахме да спечелим. Радващото е, че продължихме за Купата на УЕФА и елиминирахме още два противника.
- Каква е страстта на излезеш на „ Сантяго Бернабеу “ и „ Стадио Олимпико “?
- Атмосферата е невероятна, когато видиш такива огромни игрища, цялостни с почитатели. Усещането е, че в действителност си постигнал нещо и се намираш в елита на европейския футбол.
- С какво ти хареса гръцкия футбол, където игра десетина години?
- Най-много ме впечатли с хубавото време – към 300 дни слънце, с хубавата храна и несъмнено с темпераментните почитатели и хубавите игрища. Да не забравяме и една подготовка в годината, което също е доста значимо за един футболист.
- След Гърция игра в Черно море и Добруджа. Завърши там, откъдето потегли към огромния футбол. Лесно ли ти беше да кажеш: Стоп?
- Очаквах този миг и бях квалифициран. Не съм изпитвал компликации. Мисля, че направих продължителна кариера като футболист. Търсех си заместители, адреналин, който по някакъв метод да ми поддържа неналичието на футбола. Мисля, че ненапълно го открих и не изпитвам разтърсвания.
- Защо реши да влезеш в ръководството на ФК Добруджа?
- Мислех, че мога да оказа помощ за развиването на моя роден клуб с насъбраните познания и опит, с цел да върнем обичания ми клуб още веднъж в „ А “ група.
- Какво не се получи? Тръгна ли си афектиран?
- Просто концепциите и проектите, които имах, не се получиха. Не се усещам афектиран и не обвинявам никого. Не съумях да привлека спонсорите и бизнеса, който е необходим за футбола. Реших, че ще бъда потребен на друго място.
- Разкажи за годините в националния тим – по кое време дебютира в мъжкия отбор?
- На едно турне в Малайзия с Димитър Пенев през 1995 година Точно след лудото американско лято бяха организирали едно турне, на което не участваха всички титуляри. Бяхме нещо като втори тим. Направихме три мача в Куала Лумпур. Беше много прелестно.
- Споменахме, че си играл на международното във Франция през 1998 година, по-късно бе на европейското състезание в Португалия през 2004 година Там каква бе ситуацията в нашия тим?
- Не можах да взема присъединяване в мач, просто бях там като фен от близко. През 1998 година упованията бяха огромни. Все отново българският народен тим беше четвърти в света. Очакваше се най-малко да минем групите, само че разочаровахме.
- Мачът с Испания сякаш бе злополуката във Франция.
- Да, тъй като загубихме с подобен сериозен резултат. В предходните два мача се държахме почтено – паднахме мъчно от Нигерия и направихме тъждество с Парагвай.
- Дълги години сте другари с Христо Йовов – кой от двамата е с по-голямо възприятие за комизъм? Някога сърдил ли си се на Христо, който доста обича да се майтапи?
- На него непрекъснато му се дразня, тъй като има доста огромно възприятие за комизъм. Вече не мога да му го разбирам. Постоянно сме ядосани. Не знам до каква степен ще стигне нашето приятелство… Ако продължава с това мощно възприятие за комизъм, към този момент няма да мога да го устоя и ще завърши.
- Кой от двамата играе по-добре карти?
- Естествено, че аз! Единственото ми условие към него е да си крие добре картите, с цел да не му ги вижда съперникът. Прави го много ловко и съм удовлетворен от неговата игра.
- Разкажи ни за фамилията, имаш три деца – щерка Славена и двама сина – Алекс и Мартин…
- Много ги обичам и се веселя, че порастват здрави и красиви. Подкрепям ги в техните инициативи. Дъщеря ми съумява да се развива добре в нейната сфера – изкуството. Завърши в Холандия, в този момент стартира да навлиза и да работи по специалността.
- Как виждаш бъдещето на Алекс като футболист, който играе в Шотландия?
- Естествено, че розово като всеки един татко! Все отново това са първите му крачки в професионалния футбол. Надявам се да успее, тъй като футболът е огромно благополучие.
- А дребният ти наследник Мартин?
- Той още не е насочен с какъв спорт ще се занимава. Разколебан е – ту футбол, ту тенис.
- Засега кое взима връх?
- Засега е 50 на 50. Занимава се и с водни спортове - с уинд сърф. Все отново е още дребен, само че допускам, че ще направи своя избор.
- Нещо за край?
- Нека всички почитатели да обичат футбола и да поддържат тимовете си!
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ