Благо с още разкрития за Диксън, познавал го от пет години
Бившият футболен национал Благой Георгиев гостува в предаването " Код Спорт " по ТВ+. Той постави завършек на кариерата си преди 3 години и в този момент играе единствено на терена на светския живот. От лятото на тази година обаче изрично спря с интервютата, тъй като се озова в епицентъра на мощни " сини " пристрастености. Георгиев, който е мощно набожен, два месеца се люшкаше от " Осанна! " до " Разпни го! " в драма, следена ежедневно от над милион фенове на Левски. Става дума за " Игрите на флирта " сред " сините " и британския предприемач Джоузеф Диксън. Афера, провалена добра договорка или просто доста звук за нищо? Благой Георгиев разяснява за първи път тематиката.
Казвам добре пристигнал на сцената на " Код Спорт " на изигралия 49 мача за националния ни футболен отбор Благой Георгиев! Първо - по какъв начин е животът ти след футбола, какво ти липсва от това време и на какво най-много се радваш в този момент?
- Естествено, че ми липсва, откакто 20 години си правил всеки ден едно и също - тренировки, мачове, лагери. Нормално е да ти липсва, откакто спреш, да си в небрано лозе, както се споделя и " да не знаеш накъде да тръгнеш ". Но хубавото е, че най-малко в този момент имам време за фамилията, за децата си и отстранявам повече време на тях. Иначе е естествено, че ми липсва футболът и няма по какъв начин да е друго, тъй като аз обичам футбола. Цял живот съм правил едно и също. Дори и в този момент не преставам непрекъснато да виждам футбол, да проследявам какво се случва освен в България, а и в чужбина. Така че липсва ми, да.
Твърди се, че милионерите във футбола стават лесна плячка за псевдо вложители след напускането на терена - имал ли си сходни завършения? Предлагат ли ти да се включиш като вложител в планове? Изобщо по какъв начин си с бизнес начинанията?
- Какви ли не оферти съм имал от какви ли не хора. Слава Богу, съм намерил верните хора и ми се развиват добре нещата. От тази позиция мога да кажа, че съм се опазил от " доброжелатели ".
Баждеков: По-добре, че договорката с Диксън пропадна
" Сега само ние, левскарите, можем да си помогнем "
И не шумиш доста към вложенията си.
- Това е най-важното в България. (Смее се)
Как се справяш с ролята на може би най-многодетния баща в елитния ни футбол? Оправяш ли се с памперсите или повече наблягаш на глезенето на децата си?
- Да ти кажа почтено, и с двете. Не виждам нищо срамно да смениш памперса на своето дете. Сега имам време за децата си, отстранявам повече внимание на тях, всяка свободна минута съм с тях.
Образно казано, те се на разнообразни равнища - какво е по-различното?
- Да, едните са малко по-големи. Комуникацията сигурно е по-различна. С дребния е " Ууу ", " Ааа ", Ууу ", до момента в който другите вървят на учебно заведение, огромната към този момент е пети клас и с тях към този момент можеш да си приказваш като с огромни хора. А с дребния повече се лигавим, единствено че той е шефът у дома. Каквото каже, би трябвало да се извършва.
Да уточним за феновете какъв брой деца имаш.
- Четири. Една щерка и трима синове.
След месец ставаш на 40 години. Чувстваш ли се уталожен мъж или дивотиите на един футболист още са в теб?
- Мисля, че от две-три години напълно съм си трансформирал метода на живот и мирогледа. По напълно различен метод е спрямо футболните ми години. Вече съм уталожен, а и децата доста ме трансформираха. Това, че свърших с футбола, си оказа огромно въздействие. Все отново в този момент имам повече време за фамилията и виждам да отстранявам внимание на тях.
Какви инициативи предприе след края на кариерата си? Как се развива да вземем за пример футболната ти академия?
- С много инициативи съм се захванал. Слава Богу, че всичко върви по проект. За школата " Ковид " малко обърка нещата, сега съм на стадий промяна местоположението на школата и търсене. В скоро време ще има друга локация и естествено това ще бъде оповестено. Иначе аз съм пенсионер, остарял човек, виждам да си почивам повече, че елементарно се изтощавам.
Сега, когато не си директно в играта, къде или в какво виждаш най-големите проблеми на българския футбол?
- Според мен най-големите проблеми постоянно са идвали изпод, от детско-юношеския футбол. В последните години вървях на много детски мачове, шампионати и шампионати и мога да кажа, че огромна " заслуга " имат и родителите. На такива неща съм се нагледал, че дори не желая и да ги загатвам. То са псувни, то са побоища, то са хули сред родителите и по съдиите. Това първо би трябвало да се избегне, с цел да може детето да пораства, да ги няма тези заболели упоритости на родителите. Плюс това за мен е доста огромна неточност и от треньорите в детско-юношеския футбол. Може би не са отговорни треньорите, а ръководителите им, като желаят безусловно да има резултати. Напротив - в чужбина никой не ти търси резултати, те желаят да построяват футболистите като хора, като персони, като спортисти. Резултатите по-късно ще си дойдат в мъжкия футбол. Много огромна неточност е това и за мен това е най-голямото зло на българския футбол.
Взе ли страна в борбата за президент на БФС и в какви връзки си с Борислав Михайлов, от една страна, и с Димитър Бербатов, от друга?
- Да ти кажа почтено, изобщо не ме интересува кой ще стане президент на българския футбол. Нито съм се чувал скоро с Бербатов, нито с Михайлов. С единия съм играл, другият ми е бил шеф в националния. Да си се оправят, надалеч съм от тази история и почтено не ме интересува.
Въобще ли си нямал упоритост за пост или позиция във футбола или просто изчакваш други времена, че това не е твоят мач?
- Никога не съм имал някакви упоритости за пост в БФС или където и да е. Много хора са ме питали - за какво не станеш треньор? Не е за мен треньорската специалност. Треньорите имат доста повече работа от футболистите. Футболистите, както знаеш, имаме три-четири часа дневно подготовка и след това се прибираш. Треньорите са по през целия ден, мислят тренировките, гледат, анализи, видеа... Пак няма да си със фамилията, тъй че това е изключено за мен. 20 години съм отделил на футбола и мисля, че е задоволително.
Историята, за която не си приказвал, само че би трябвало да те попитам - предприемачът Джоузеф Диксън и Левски. Беше медиатор само че най-после, както постоянно се случва, при неуспех на договаряния за договорка, точно медиаторът го отнася. Предполагам няма да се уплашиш да разкажеш каква е истината?
- Какво да се тревожа? Първо не съм го отнесъл, няма от кой да го отнеса. Единственото, което се пробвах е да оказа помощ на Левски в този сложен миг, в който беше, а бих споделил и е сега. Направих безусловно всичко по силите си тази договорка да стане, само че откакто към този момент не са се разбрали двете страни, аз няма какво да направя. Всичко е свършено към този момент, за жал, тъй като имаше много огромни упоритости на Джо, свързани с Левски и изобщо за бъдещето на тима. Но не са се разбрали и всичко е свършило.
Откъде се познавате с Диксън? Някои го назовават британски предприемач, след това го атакуваха с " британски пациент "...
- В България може да чуеш за всеки какво ли не, тъй че от дълго време не виждам телевизия, не чувам вести, не чета вестници и български уеб сайтове, тъй като с изключение на простотии, друго няма да чуя. Всеки тук си приказва каквото си желае безнаказано. Аз го познавам от четири-пет години от един наш непосредствен другар. Знам с какви хора се е занимавал, от кое място е, какво има, какво прави. Хората, които приказват срещу него и за него неща, без да познават индивида, това приказва неприятно единствено за тях.
Мишо Вълчев: Наско Сираков не е толкоз малоумен, с цел да се върже на обещанията на Диксън
Живко Миланов ще остане отпред на Левски, споделя легендата
Историята с Левски и тази със закупуването на Вардар (Скопие) под индиго ли бяха? Откъде у теб е този афинитет към сходни покупко-продажби?
- Напротив, и двете неща са напълно разнообразни с разнообразни хора. От едната страна имаше съветски предприемач, от тази страна е Джоузеф. Постоянно ми говореха кой какво е споделил. Мен не ме интересува, само че като ти го натякват няколко пъти, почваш да се нервираш и ти, въпреки че знаеш, че не е истина. Но като всеки ти приказва и те пита за това, по едно време ти става досадно и към този момент не искаш да го правиш.
Апропо, в България слуховете са по-силни от обстоятелствата.
- Да, доста си прав тук. А и се навъдиха доста " публицисти ". Не желая да ти върша четка, само че малко са като теб. От толкоз време си публицист и може би самичък го виждаш, преценявате кой е и за какво е. Нали знаеш - има доста футболисти, само че малко играчи!
Нямаш ли упоритости за нещо значимо като фешън план или си оставил тази тематика на актуалната си брачна половинка Златка Райкова?
- Не, не се занимавам с това. Тя се занимава с нейните си работи и популярност Богу, че всичко върви. Аз нямам такива афинитети.
Как виждаш българските футболни клубове през днешния ден? Знаеш ли да вземем за пример, че има играчи в " А " група със заплати от по 1500-2000 лева?
- Знам. От две-три години към този момент съм в България и съм малко по-близко до българския футбол, въпреки че не го проследявам доста. Знам какво е ситуацията, знам какви футболисти какви пари взимат, по какъв начин се тренира, какво се прави. Положението не е никак розово, само че сега действителността е такава.
Гледа ли последната международна подготовка против Швейцария? Как ще я коментираш?
- Гледах я, само че по какъв начин да разясня? Интересно ми стана след мача, че доста хора споделиха, че е била доста добра година за националния тим. Кое е положителното - аз не можах да схвана. Всеки споделя, че толкоз са ни опциите, че толкоз си можем. Това го споделяме 10-15 години, би трябвало да се направи нещо. Не споделям, че футболистите са отговорни - никога. Никога няма да подлагам на критика нито един футболист, тъй като съм бил от тази страна и знам, че непрекъснато, даже и тогава, когато печелехме и играехме добре, постоянно са ни подлагали на критика. Но би трябвало малко да стъпим крепко на земята. Направим един малко по-сериозен мач, малко на мускули, вземем една точка или победим, и към този момент си мислим, че не знам какво сме създали. Нищо не сме създали, ние сме при " джуджетата ", където никой не им обръща внимание и никой не ги брои за живи. Малко от малко всеки би трябвало да си вземе някаква поука. Всеки да дава максимума, всеки да е на 100%... На думи всеки е мощен, само че на терена това не се вижда.
Откровено обидно беше да ни се канят по този начин швейцарците да ни бият с голяма разлика, все едно сме Лихтенщайн или Сан Марино, а по-лошото е, че се случи.
- Аз не мислех, че могат да ни бият. Все си мисля, че имаме качества и футболисти най-малко да се противопоставим, тъй като Швейцария не е от ранга на Франция, Бразилия, Германия. Сбъркано е още от детските гарнитури и оттова всичко потегля.
Кога започнахме да потъваме като народен отбор и в представителния тим бъркаме ли нещо?
- Бъркаме. Ние нямаме построена вероятност за дълготраен проект. Гледаме през днешния ден да бием, на следващия ден, в случай че може да закърпим нещо, вдругиден да вземем други футболисти, те да оказват помощ. Нямаме построен проект, дълготрайна тактика. Виждате, че в този момент доста млади футболисти има в националния, само че би трябвало да има някакъв проект, последователност, израстване. Всичко е краткосрочно - нещо, в случай че направиш, незабавно, от през днешния ден за на следващия ден. Не сме максималисти, в случай че може нещо да измъкнем, да надхитрим, на мускули нещо.
При кой от треньорите в националния отбор се усещаше най-добре и при кой интервал тимът играеше най-силно във времената, когато ти обличаше фланелката на " трикольорите "?
- В националния тим при всеки един треньор постоянно съм се чувствал окей. Слагаш националната фланелка и без значение кой ти е треньор, откакто си извикан в националния тим, би трябвало да си на топа на опциите си. При всеки един треньор съм взел нещо положително. Гледам постоянно да взимам позитивното, а отрицателните неща да ги не помни. Във всеки един треньор съм видял нещо хубаво. Гледам да си запазя в спомените за треньорите единствено позитивното.
ТОПСПОРТ ви пита: Правилно ли пропадна договорката сред Диксън и Сираков?
Гласувайте тук
Как беше времето със селекционер огромният Лотар Матеус, притежател на " Златната топка "? Апропо, чувстваш ли този плейбой като брат по душа?
- (Смее се) Аз не мога да се измервам с Лотар. Даже неотдавна чух, че отново се е развел, отново има нова. Той е безвъзвратен. Но аз имам доста положителни мемоари от него. След това се виждахме, той идваше два-три пъти в Чечня, още бях в Терек. Чухме се по телефона, положителни контакти поддържах с него. За мен е и добър експерт, и добър като човек.
А разновидността задграничен селекционер, смяташ, че е неупотребим в България ли?
- Явно те не могат да ни схванат, а може би ние не можем да ги разберем, само че някъде се къса връзката. Като виждам и с българските селекционери не е чак толкоз добра, тъй че би трябвало да се откри някакъв баланс. Трябва да има тактика не за една година, а за 10-15 години в бъдещето, тъй като имаме млади футболисти, които сега ги постановяваме, само че би трябвало да има някакъв проект.
Защо не те виждаме покрай родната ти Славия?
- Какво да им се греша на хората, както виждате, тимът върви, оправят се добре.
Навремето беше неоспорим любим на Венцеслав Стефанов, колоритния президент на Славия , само че наподобява в този момент не е по този начин - за какво?
- И аз не знам за какво. Аз нямам никакви проблеми с него и с безусловно никой. Всеки мога да погледна в очите и да му кажа какво мисля за него, както съм го правил. Аз нищо не разделям с Венци, нито имам някакви проблеми с него. Много се раздухаха тези реплики. Венци ми е оказал помощ като съм бил при юношите, при децата, подал ми е ръка тогава, тъй че мога единствено да съм му признателен на него.
Къде в чужбина по време на кариерата ти се усещаше най-добре - Русия, Сърбия, Германия, Испания?
- Навсякъде. Аз съм подобен, че доста бързо се приспособявам към всяко едно място. Като условия за футбол за мен Германия е най-хубавата страна да развива футболисти. Но в Русия бях 12 години и за мен Русия е като втори дом. Имам много другари, много контакти, непрекъснато се слушам с тези хора, тъй че може би Русия най ми е паснала.
А по какъв начин го вършат сърбите? Ти си играл там - по какъв начин реализират в отборните спортове тези колективи? Ето, гледахме Португалия със суперзвезди, а Сърбия взе своето.
- Да забележим първо какъв състав има Сърбия. Сърбия има отбор от топ футболисти, които играят в топ шампионати.
Това е ясно, само че като звезди не са по-големи от Португалия. Защо сърбите, с които ни дели една граница, са толкоз мощни в груповите спортове?
- Те си имат несклоняем дух, малко са шовинисти, доста обичат родината си. Бомбардирани са, война е имало, само че...
Сираков: Диксън ми беше приветлив, в случай че си промени мнението, да ми се обади!
" Искал съм само Левски да бъде оптимално предпазен "
Има ли го това, което пречи в България - да приказват един против различен, да има доста интриги, злоба?
- Точно това е, може би. В чужбина примерно сърбин за сърбин постоянно ще каже нещо положително, до момента в който в България: " Абе, мани го този " или " този не става ". В Сърбия даже някой сърбин да не става, като го запитвам: " Брате, този добър ли е? ", споделя: " Абе, добър човек е. " Няма да ти каже, че е добър футболист. Чуеш ли " добър човек ", значи нищо не става от него.
Искам към финала на изявлението ни да ти задам пет въпроса за клюки към теб. Не го вършим, само че считам, че това ще е забавно за нашата аудитория. Ако някой от въпросите не ти изнася и не желаеш да отговаряш, казвай " пас ", само че от 33-годишния си журналистически опит ще те предупредя, че мълчанието е неверно решение. Първо - милионите, които си изкарал от футболаса блокирани в съветски банки след развода ти с Есмер, нямаш към този момент пълен портфейл и действително Златка Райкова цялостни дебитните карти на фамилията...
- (Смее се) Ще ти издам една загадка - прекарах ги с чували у нас, тъй че греша всеки ден в чувалчетата. (Смее се)
На сватбата ти с Есмер родственици на булката споделили с чаша в ръка, че " нашата хубавица може да бъде вдовица, само че в никакъв случай разведена "...
- (Смее се) Е, очевидно е разведена.
Вярно ли е, че един път Венци Стефанов ти е споделил пред други хора: " Абе, Благо, по какъв начин си се облякъл като клоун... ", а ти си му дал отговор, че за мода не искаш да приказваш с хора, които в дома си нямат модерно канал...
- (Смее се) Не, с други хора беше, бяхме се събрали една компания, не тъкмо с него, само че близки към футбола, тъй че има подобен случай, само че не е с Венци.
Когато игра за елитния отбор от Грозни, стана любим на чеченския президент Рамзан Кадиров. Рекордьор си по извоювани джипове за състезател на мача в клуба, само че шефовете на няколко пъти те молели да ставаш незабавно, щом те фаулират, а не да лежиш на тревата, тъй като това не било в духа на Чечня, където всеки се раждал войник и с пушка...
- (Смее се) Не, цялостни нелепости. Никога не е имало такова нещо. Като отидох в Русия, знаех, че там е силов футболът, тъй че се бях подготвил. Бях понатрупал 4-5 кг, да съм по-здрав, брада пуснах, обръснах се. Всички предпоставки за чеченец.
Вярно ли е, че като млад състезател в Славия си споделил, че мъчно се работи с борци и по заповед на началниците си си се бил остригал нула номер?
- Вярно е, че съм бил остриган нула номер, и то два пъти. А и от Стоичков веднъж. Но това не е правилно - в противен случай, с борци най-лесно се работи. Ето, борците са образец да искаш нещо, да го постигнеш, самичък е на тепиха и всеки се бори за златния орден. Знаеш, че никой не ти оказва помощ и това малко или доста те учи на дисциплинираност и на ред.
Толкова с тези блиц въпроси. Пропуснах единствено да те попитам поддържаш ли контакт с Кадиров или с някой от обкръжението му?
- О, да. С Рамзан не съм се чувал скоро, само че с обкръжението непрекъснато. Даже имам много другари от Чечня и то близки към него. Това са скъпи контакти за мен.
Сираков изискал 12 милиона $, които са отказали Диксън от договорката
Това споделя във футболните среди дясната ръка на британеца - Благой Георгиев
Не ни се сърдиш, тези въпроси те разсмяха в допълнение.
- Не, няма проблеми. Аз съм привикнал, какво ли не съм чувал.
В умозаключение искаш ли ти да кажеш нещо, за което пропуснах да те попитам?
- Мога да кажа доста неща, само че не за пред камерата, за наши доста близки другари.
Как си с ковид, имаше ли битка?
- Не желая изобщо да разясня тази дивотия. Това за мен е цялостна дивотия.
Премина ли през борба или?
- Това са вируси, всеки минава през тях. Защо единствено за този вирус се приказва, а не за другите? Хора са заболели от хиляди неща, само че за тези заболявания не се приказва. Говори се за някакъв " Ковид ", с който единствено ни облъчват. Даже започвам да се дразня като чуя за това.
След толкоз усмивки в това изявление няма да те нервираме. Благодаря ти за този диалог! На мен ми хареса, уповавам се да е по този начин и за теб, и за нашите фенове. Желая ти здраве и шанс!
- Благодаря ти, за мен постоянно е наслада да съм посетител тук.
Благой Георгиев: Опитах да оказа помощ на Левски, Диксън имаше огромни упоритости
" Направих всичко по силите си "
Казвам добре пристигнал на сцената на " Код Спорт " на изигралия 49 мача за националния ни футболен отбор Благой Георгиев! Първо - по какъв начин е животът ти след футбола, какво ти липсва от това време и на какво най-много се радваш в този момент?
- Естествено, че ми липсва, откакто 20 години си правил всеки ден едно и също - тренировки, мачове, лагери. Нормално е да ти липсва, откакто спреш, да си в небрано лозе, както се споделя и " да не знаеш накъде да тръгнеш ". Но хубавото е, че най-малко в този момент имам време за фамилията, за децата си и отстранявам повече време на тях. Иначе е естествено, че ми липсва футболът и няма по какъв начин да е друго, тъй като аз обичам футбола. Цял живот съм правил едно и също. Дори и в този момент не преставам непрекъснато да виждам футбол, да проследявам какво се случва освен в България, а и в чужбина. Така че липсва ми, да.
Твърди се, че милионерите във футбола стават лесна плячка за псевдо вложители след напускането на терена - имал ли си сходни завършения? Предлагат ли ти да се включиш като вложител в планове? Изобщо по какъв начин си с бизнес начинанията?
- Какви ли не оферти съм имал от какви ли не хора. Слава Богу, съм намерил верните хора и ми се развиват добре нещата. От тази позиция мога да кажа, че съм се опазил от " доброжелатели ".
Баждеков: По-добре, че договорката с Диксън пропадна
" Сега само ние, левскарите, можем да си помогнем "
И не шумиш доста към вложенията си.
- Това е най-важното в България. (Смее се)
Как се справяш с ролята на може би най-многодетния баща в елитния ни футбол? Оправяш ли се с памперсите или повече наблягаш на глезенето на децата си?
- Да ти кажа почтено, и с двете. Не виждам нищо срамно да смениш памперса на своето дете. Сега имам време за децата си, отстранявам повече внимание на тях, всяка свободна минута съм с тях.
Образно казано, те се на разнообразни равнища - какво е по-различното?
- Да, едните са малко по-големи. Комуникацията сигурно е по-различна. С дребния е " Ууу ", " Ааа ", Ууу ", до момента в който другите вървят на учебно заведение, огромната към този момент е пети клас и с тях към този момент можеш да си приказваш като с огромни хора. А с дребния повече се лигавим, единствено че той е шефът у дома. Каквото каже, би трябвало да се извършва.
Да уточним за феновете какъв брой деца имаш.
- Четири. Една щерка и трима синове.
След месец ставаш на 40 години. Чувстваш ли се уталожен мъж или дивотиите на един футболист още са в теб?
- Мисля, че от две-три години напълно съм си трансформирал метода на живот и мирогледа. По напълно различен метод е спрямо футболните ми години. Вече съм уталожен, а и децата доста ме трансформираха. Това, че свърших с футбола, си оказа огромно въздействие. Все отново в този момент имам повече време за фамилията и виждам да отстранявам внимание на тях.
Какви инициативи предприе след края на кариерата си? Как се развива да вземем за пример футболната ти академия?
- С много инициативи съм се захванал. Слава Богу, че всичко върви по проект. За школата " Ковид " малко обърка нещата, сега съм на стадий промяна местоположението на школата и търсене. В скоро време ще има друга локация и естествено това ще бъде оповестено. Иначе аз съм пенсионер, остарял човек, виждам да си почивам повече, че елементарно се изтощавам.
Сега, когато не си директно в играта, къде или в какво виждаш най-големите проблеми на българския футбол?
- Според мен най-големите проблеми постоянно са идвали изпод, от детско-юношеския футбол. В последните години вървях на много детски мачове, шампионати и шампионати и мога да кажа, че огромна " заслуга " имат и родителите. На такива неща съм се нагледал, че дори не желая и да ги загатвам. То са псувни, то са побоища, то са хули сред родителите и по съдиите. Това първо би трябвало да се избегне, с цел да може детето да пораства, да ги няма тези заболели упоритости на родителите. Плюс това за мен е доста огромна неточност и от треньорите в детско-юношеския футбол. Може би не са отговорни треньорите, а ръководителите им, като желаят безусловно да има резултати. Напротив - в чужбина никой не ти търси резултати, те желаят да построяват футболистите като хора, като персони, като спортисти. Резултатите по-късно ще си дойдат в мъжкия футбол. Много огромна неточност е това и за мен това е най-голямото зло на българския футбол.
Взе ли страна в борбата за президент на БФС и в какви връзки си с Борислав Михайлов, от една страна, и с Димитър Бербатов, от друга?
- Да ти кажа почтено, изобщо не ме интересува кой ще стане президент на българския футбол. Нито съм се чувал скоро с Бербатов, нито с Михайлов. С единия съм играл, другият ми е бил шеф в националния. Да си се оправят, надалеч съм от тази история и почтено не ме интересува.
Въобще ли си нямал упоритост за пост или позиция във футбола или просто изчакваш други времена, че това не е твоят мач?
- Никога не съм имал някакви упоритости за пост в БФС или където и да е. Много хора са ме питали - за какво не станеш треньор? Не е за мен треньорската специалност. Треньорите имат доста повече работа от футболистите. Футболистите, както знаеш, имаме три-четири часа дневно подготовка и след това се прибираш. Треньорите са по през целия ден, мислят тренировките, гледат, анализи, видеа... Пак няма да си със фамилията, тъй че това е изключено за мен. 20 години съм отделил на футбола и мисля, че е задоволително.
Историята, за която не си приказвал, само че би трябвало да те попитам - предприемачът Джоузеф Диксън и Левски. Беше медиатор само че най-после, както постоянно се случва, при неуспех на договаряния за договорка, точно медиаторът го отнася. Предполагам няма да се уплашиш да разкажеш каква е истината?
- Какво да се тревожа? Първо не съм го отнесъл, няма от кой да го отнеса. Единственото, което се пробвах е да оказа помощ на Левски в този сложен миг, в който беше, а бих споделил и е сега. Направих безусловно всичко по силите си тази договорка да стане, само че откакто към този момент не са се разбрали двете страни, аз няма какво да направя. Всичко е свършено към този момент, за жал, тъй като имаше много огромни упоритости на Джо, свързани с Левски и изобщо за бъдещето на тима. Но не са се разбрали и всичко е свършило.
Откъде се познавате с Диксън? Някои го назовават британски предприемач, след това го атакуваха с " британски пациент "...
- В България може да чуеш за всеки какво ли не, тъй че от дълго време не виждам телевизия, не чувам вести, не чета вестници и български уеб сайтове, тъй като с изключение на простотии, друго няма да чуя. Всеки тук си приказва каквото си желае безнаказано. Аз го познавам от четири-пет години от един наш непосредствен другар. Знам с какви хора се е занимавал, от кое място е, какво има, какво прави. Хората, които приказват срещу него и за него неща, без да познават индивида, това приказва неприятно единствено за тях.
Мишо Вълчев: Наско Сираков не е толкоз малоумен, с цел да се върже на обещанията на Диксън
Живко Миланов ще остане отпред на Левски, споделя легендата
Историята с Левски и тази със закупуването на Вардар (Скопие) под индиго ли бяха? Откъде у теб е този афинитет към сходни покупко-продажби?
- Напротив, и двете неща са напълно разнообразни с разнообразни хора. От едната страна имаше съветски предприемач, от тази страна е Джоузеф. Постоянно ми говореха кой какво е споделил. Мен не ме интересува, само че като ти го натякват няколко пъти, почваш да се нервираш и ти, въпреки че знаеш, че не е истина. Но като всеки ти приказва и те пита за това, по едно време ти става досадно и към този момент не искаш да го правиш.
Апропо, в България слуховете са по-силни от обстоятелствата.
- Да, доста си прав тук. А и се навъдиха доста " публицисти ". Не желая да ти върша четка, само че малко са като теб. От толкоз време си публицист и може би самичък го виждаш, преценявате кой е и за какво е. Нали знаеш - има доста футболисти, само че малко играчи!
Нямаш ли упоритости за нещо значимо като фешън план или си оставил тази тематика на актуалната си брачна половинка Златка Райкова?
- Не, не се занимавам с това. Тя се занимава с нейните си работи и популярност Богу, че всичко върви. Аз нямам такива афинитети.
Как виждаш българските футболни клубове през днешния ден? Знаеш ли да вземем за пример, че има играчи в " А " група със заплати от по 1500-2000 лева?
- Знам. От две-три години към този момент съм в България и съм малко по-близко до българския футбол, въпреки че не го проследявам доста. Знам какво е ситуацията, знам какви футболисти какви пари взимат, по какъв начин се тренира, какво се прави. Положението не е никак розово, само че сега действителността е такава.
Гледа ли последната международна подготовка против Швейцария? Как ще я коментираш?
- Гледах я, само че по какъв начин да разясня? Интересно ми стана след мача, че доста хора споделиха, че е била доста добра година за националния тим. Кое е положителното - аз не можах да схвана. Всеки споделя, че толкоз са ни опциите, че толкоз си можем. Това го споделяме 10-15 години, би трябвало да се направи нещо. Не споделям, че футболистите са отговорни - никога. Никога няма да подлагам на критика нито един футболист, тъй като съм бил от тази страна и знам, че непрекъснато, даже и тогава, когато печелехме и играехме добре, постоянно са ни подлагали на критика. Но би трябвало малко да стъпим крепко на земята. Направим един малко по-сериозен мач, малко на мускули, вземем една точка или победим, и към този момент си мислим, че не знам какво сме създали. Нищо не сме създали, ние сме при " джуджетата ", където никой не им обръща внимание и никой не ги брои за живи. Малко от малко всеки би трябвало да си вземе някаква поука. Всеки да дава максимума, всеки да е на 100%... На думи всеки е мощен, само че на терена това не се вижда.
Откровено обидно беше да ни се канят по този начин швейцарците да ни бият с голяма разлика, все едно сме Лихтенщайн или Сан Марино, а по-лошото е, че се случи.
- Аз не мислех, че могат да ни бият. Все си мисля, че имаме качества и футболисти най-малко да се противопоставим, тъй като Швейцария не е от ранга на Франция, Бразилия, Германия. Сбъркано е още от детските гарнитури и оттова всичко потегля.
Кога започнахме да потъваме като народен отбор и в представителния тим бъркаме ли нещо?
- Бъркаме. Ние нямаме построена вероятност за дълготраен проект. Гледаме през днешния ден да бием, на следващия ден, в случай че може да закърпим нещо, вдругиден да вземем други футболисти, те да оказват помощ. Нямаме построен проект, дълготрайна тактика. Виждате, че в този момент доста млади футболисти има в националния, само че би трябвало да има някакъв проект, последователност, израстване. Всичко е краткосрочно - нещо, в случай че направиш, незабавно, от през днешния ден за на следващия ден. Не сме максималисти, в случай че може нещо да измъкнем, да надхитрим, на мускули нещо.
При кой от треньорите в националния отбор се усещаше най-добре и при кой интервал тимът играеше най-силно във времената, когато ти обличаше фланелката на " трикольорите "?
- В националния тим при всеки един треньор постоянно съм се чувствал окей. Слагаш националната фланелка и без значение кой ти е треньор, откакто си извикан в националния тим, би трябвало да си на топа на опциите си. При всеки един треньор съм взел нещо положително. Гледам постоянно да взимам позитивното, а отрицателните неща да ги не помни. Във всеки един треньор съм видял нещо хубаво. Гледам да си запазя в спомените за треньорите единствено позитивното.
ТОПСПОРТ ви пита: Правилно ли пропадна договорката сред Диксън и Сираков?
Гласувайте тук
Как беше времето със селекционер огромният Лотар Матеус, притежател на " Златната топка "? Апропо, чувстваш ли този плейбой като брат по душа?
- (Смее се) Аз не мога да се измервам с Лотар. Даже неотдавна чух, че отново се е развел, отново има нова. Той е безвъзвратен. Но аз имам доста положителни мемоари от него. След това се виждахме, той идваше два-три пъти в Чечня, още бях в Терек. Чухме се по телефона, положителни контакти поддържах с него. За мен е и добър експерт, и добър като човек.
А разновидността задграничен селекционер, смяташ, че е неупотребим в България ли?
- Явно те не могат да ни схванат, а може би ние не можем да ги разберем, само че някъде се къса връзката. Като виждам и с българските селекционери не е чак толкоз добра, тъй че би трябвало да се откри някакъв баланс. Трябва да има тактика не за една година, а за 10-15 години в бъдещето, тъй като имаме млади футболисти, които сега ги постановяваме, само че би трябвало да има някакъв проект.
Защо не те виждаме покрай родната ти Славия?
- Какво да им се греша на хората, както виждате, тимът върви, оправят се добре.
Навремето беше неоспорим любим на Венцеслав Стефанов, колоритния президент на Славия , само че наподобява в този момент не е по този начин - за какво?
- И аз не знам за какво. Аз нямам никакви проблеми с него и с безусловно никой. Всеки мога да погледна в очите и да му кажа какво мисля за него, както съм го правил. Аз нищо не разделям с Венци, нито имам някакви проблеми с него. Много се раздухаха тези реплики. Венци ми е оказал помощ като съм бил при юношите, при децата, подал ми е ръка тогава, тъй че мога единствено да съм му признателен на него.
Къде в чужбина по време на кариерата ти се усещаше най-добре - Русия, Сърбия, Германия, Испания?
- Навсякъде. Аз съм подобен, че доста бързо се приспособявам към всяко едно място. Като условия за футбол за мен Германия е най-хубавата страна да развива футболисти. Но в Русия бях 12 години и за мен Русия е като втори дом. Имам много другари, много контакти, непрекъснато се слушам с тези хора, тъй че може би Русия най ми е паснала.
А по какъв начин го вършат сърбите? Ти си играл там - по какъв начин реализират в отборните спортове тези колективи? Ето, гледахме Португалия със суперзвезди, а Сърбия взе своето.
- Да забележим първо какъв състав има Сърбия. Сърбия има отбор от топ футболисти, които играят в топ шампионати.
Това е ясно, само че като звезди не са по-големи от Португалия. Защо сърбите, с които ни дели една граница, са толкоз мощни в груповите спортове?
- Те си имат несклоняем дух, малко са шовинисти, доста обичат родината си. Бомбардирани са, война е имало, само че...
Сираков: Диксън ми беше приветлив, в случай че си промени мнението, да ми се обади!
" Искал съм само Левски да бъде оптимално предпазен "
Има ли го това, което пречи в България - да приказват един против различен, да има доста интриги, злоба?
- Точно това е, може би. В чужбина примерно сърбин за сърбин постоянно ще каже нещо положително, до момента в който в България: " Абе, мани го този " или " този не става ". В Сърбия даже някой сърбин да не става, като го запитвам: " Брате, този добър ли е? ", споделя: " Абе, добър човек е. " Няма да ти каже, че е добър футболист. Чуеш ли " добър човек ", значи нищо не става от него.
Искам към финала на изявлението ни да ти задам пет въпроса за клюки към теб. Не го вършим, само че считам, че това ще е забавно за нашата аудитория. Ако някой от въпросите не ти изнася и не желаеш да отговаряш, казвай " пас ", само че от 33-годишния си журналистически опит ще те предупредя, че мълчанието е неверно решение. Първо - милионите, които си изкарал от футболаса блокирани в съветски банки след развода ти с Есмер, нямаш към този момент пълен портфейл и действително Златка Райкова цялостни дебитните карти на фамилията...
- (Смее се) Ще ти издам една загадка - прекарах ги с чували у нас, тъй че греша всеки ден в чувалчетата. (Смее се)
На сватбата ти с Есмер родственици на булката споделили с чаша в ръка, че " нашата хубавица може да бъде вдовица, само че в никакъв случай разведена "...
- (Смее се) Е, очевидно е разведена.
Вярно ли е, че един път Венци Стефанов ти е споделил пред други хора: " Абе, Благо, по какъв начин си се облякъл като клоун... ", а ти си му дал отговор, че за мода не искаш да приказваш с хора, които в дома си нямат модерно канал...
- (Смее се) Не, с други хора беше, бяхме се събрали една компания, не тъкмо с него, само че близки към футбола, тъй че има подобен случай, само че не е с Венци.
Когато игра за елитния отбор от Грозни, стана любим на чеченския президент Рамзан Кадиров. Рекордьор си по извоювани джипове за състезател на мача в клуба, само че шефовете на няколко пъти те молели да ставаш незабавно, щом те фаулират, а не да лежиш на тревата, тъй като това не било в духа на Чечня, където всеки се раждал войник и с пушка...
- (Смее се) Не, цялостни нелепости. Никога не е имало такова нещо. Като отидох в Русия, знаех, че там е силов футболът, тъй че се бях подготвил. Бях понатрупал 4-5 кг, да съм по-здрав, брада пуснах, обръснах се. Всички предпоставки за чеченец.
Вярно ли е, че като млад състезател в Славия си споделил, че мъчно се работи с борци и по заповед на началниците си си се бил остригал нула номер?
- Вярно е, че съм бил остриган нула номер, и то два пъти. А и от Стоичков веднъж. Но това не е правилно - в противен случай, с борци най-лесно се работи. Ето, борците са образец да искаш нещо, да го постигнеш, самичък е на тепиха и всеки се бори за златния орден. Знаеш, че никой не ти оказва помощ и това малко или доста те учи на дисциплинираност и на ред.
Толкова с тези блиц въпроси. Пропуснах единствено да те попитам поддържаш ли контакт с Кадиров или с някой от обкръжението му?
- О, да. С Рамзан не съм се чувал скоро, само че с обкръжението непрекъснато. Даже имам много другари от Чечня и то близки към него. Това са скъпи контакти за мен.
Сираков изискал 12 милиона $, които са отказали Диксън от договорката
Това споделя във футболните среди дясната ръка на британеца - Благой Георгиев
Не ни се сърдиш, тези въпроси те разсмяха в допълнение.
- Не, няма проблеми. Аз съм привикнал, какво ли не съм чувал.
В умозаключение искаш ли ти да кажеш нещо, за което пропуснах да те попитам?
- Мога да кажа доста неща, само че не за пред камерата, за наши доста близки другари.
Как си с ковид, имаше ли битка?
- Не желая изобщо да разясня тази дивотия. Това за мен е цялостна дивотия.
Премина ли през борба или?
- Това са вируси, всеки минава през тях. Защо единствено за този вирус се приказва, а не за другите? Хора са заболели от хиляди неща, само че за тези заболявания не се приказва. Говори се за някакъв " Ковид ", с който единствено ни облъчват. Даже започвам да се дразня като чуя за това.
След толкоз усмивки в това изявление няма да те нервираме. Благодаря ти за този диалог! На мен ми хареса, уповавам се да е по този начин и за теб, и за нашите фенове. Желая ти здраве и шанс!
- Благодаря ти, за мен постоянно е наслада да съм посетител тук.
Благой Георгиев: Опитах да оказа помощ на Левски, Диксън имаше огромни упоритости
" Направих всичко по силите си "
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ