възможният колективен отговор
Бившият английски министър председател Гордън Браун прикани международните водачи да основат краткотрайна форма на световно държавно управление за справяне с рецесията, подбудена от коронавирусната зараза.
Според Браун предлаганият от него ексклузивен орган би трябвало да управлява и подкрепя основаването на ваксина, производството и разпределението на здравно съоръжение, както и да помогне за оправянето с икономическите последствия. За тази цел той би трябвало да координира напъните на централните банки, да предприеме ограничения против приключването на капитал от разрастващите се стопански системи, да спомага за договарянето на общ метод към държавните разноски на обособените страни и да окаже помощ за растежа им.
Браун, който бе в центъра на интернационалните старания за справяне с последствията от финансовата рецесия през 2008-а, показа пред "Гардиън ", че изключителният орган би трябвало да включва държавни водачи, здравни специалисти и ръководители на интернационалните организации. С това, пред което сме изправени, не може да се оправи обособена страна – необходим е съгласуван световен отговор, аргументира се той.
На отдалечено извършената среща на 26 март водачите на Г-20 се договориха да подхващат
"каквото е належащо "
за минимизиране на обществените и стопански вреди. В общото им изказване се споделя, че членките на Г-20 се ангажират с отпущането на 5 трилиона $ чрез целенасочени фискални политики, стопански ограничения и гаранции за противопоставяне на последствията от пандемията. Отправен бе и апел към гуверньорите на централните банки да сформират проекти за дейности взаимно с финансовите министри.
По време на финансовата рецесия от 2008-а Гордън Браун изигра основна роля в убеждаването на международните водачи в нуждата от поддръжка за банките. Така се стигна до срещата на Г-20 в Лондон, на която бе признат избавителен пакет от ограничения. Според мнозина наблюдаващи точно тази среща е била решителния миг за международната стопанска система, в който е комплициран завършек на несигурността и опасенията дали международната общественост има нужната сила, с цел да се оправи със срутва във финансите, търговията и най-много в доверието към нея.
Сега светът е изправен пред сходен
срив в доверието.
Но редица наблюдаващи са на мнение, че решеното на последната среща на Г-20 надалеч не догонва по мащаб постигнатото от Гордън Браун в Лондон през 2009-а и задължението на водачите за предприемане на "каквото е належащо " не звучи задоволително безапелационно.
Едно от обвиняванията е, че ръководителите на 20-те водещи стопански системи са дали обещание да обезпечат световен защитен механизъм, единствено че не са дали съответни елементи по какъв метод ще се случи това. Няма изясненост по какъв начин ще действа международната самодейност за готовност против пандемията. Обещано е финансиране на Световната здравна организация, само че и там липсва ангажимент за съответни суми.
Най-важното оповестено практическо деяние е отпущането на 5 трилиона $. Това е същата сума, която бе оповестена и в Лондон през 2009 година. Трябва да се регистрира обаче събитието, че от този момент международната стопанска система е пораснала. През 2009-а 5 милиарда $ са отговаряли на 8 % от международния БВП, а през днешния ден съставляват едвам 6 на 100 от него. Което не звучи успокоително на фона на упованията, че шокът от прекъсването на световната стопанска система поради ковид надалеч
ще надмине рецесията от 2008-а
и ще е най-голямото предизвикателство пред света от Втората международна война насам.
Не наподобяват по-оптимистично нещата и в другия значим център на интернационалните каузи – Организацията на обединените народи и нейния Съвет за сигурност.
Три месеца след експлоадирането на епидемията, след 800 хиляди разболели се и 40 хиляди умряли Съветът за сигурност още не е оповестил заболяването за опасност за интернационалната сигурност. Предвид обстоятелството, че за всички по-големи епидемии от последните десетилетия – СПИН, малария, туберкулоза, ебола – непрекъснатият орган на Организация на обединените нации е взимал отношение, е меко казано необичайно, че в този момент не подхваща нищо.
Но и за това има пояснение и то е в политическото опълчване сред Съединените щати и Китай. Китай, който бе ротационен ръководител на Съвета за сигурност от 1 март до 1 април, прави всичко допустимо да отсрочи приемането на резолюция и даже на декларация по въпроса. Китайският непрекъснат представител в Организация на обединените нации Джан Дзюн изясни, че този въпрос за "общественото здраве " не влиза в "геополитическата " сфера на деяние на Съвета за сигурност. Вашингтон пък даде своя принос за неотстъпчивостта на Пекин, като настоя възможната резолюция да упоменава
китайския генезис на ковид,
както и на епидемията от ТОРС през 2003 година.
Нещата се усложниха и от решението на Съвета за сигурност от 12 март да прекрати срещите онлайн и да ги размени с видеоконференции, с цел да се избегне разпространяването на болестта. Русия одобри тези видеоконференции да се организират единствено за неофициални съвещания, на които не се одобряват резолюции. В момента се разисква вид за гласоподаване с писма, само че при всяко състояние няма да има прогрес, до момента в който Китай и Съединени американски щати не прекратят словесната си война.
Естония, която е ротационен член на органа, предложи обща декларация, изразяваща "нарастващата угриженост за невиждания мащаб на епидемията от Ковид-19 в света, представляваща опасност за интернационалния мир и сигурност ". Русия, Китай и Южна Африка обаче отхвърлиха предлагането, което съдържаше настояването всички страни да обезпечат "пълна бистрота " към събитията на експлоадирането на епидемията – фраза, която от китайските представители бе възприета като завоалирана офанзива против дейностите на държавните им органи при започване на епидемията.
Така единствената опция най-авторитетната международна организация да предприеме даже и алегорични стъпки за ограничението на пандемията зависи напълно от благоволението на Китай и Съединените щати и вътрешнополитическите им съображения.
Според Браун предлаганият от него ексклузивен орган би трябвало да управлява и подкрепя основаването на ваксина, производството и разпределението на здравно съоръжение, както и да помогне за оправянето с икономическите последствия. За тази цел той би трябвало да координира напъните на централните банки, да предприеме ограничения против приключването на капитал от разрастващите се стопански системи, да спомага за договарянето на общ метод към държавните разноски на обособените страни и да окаже помощ за растежа им.
Браун, който бе в центъра на интернационалните старания за справяне с последствията от финансовата рецесия през 2008-а, показа пред "Гардиън ", че изключителният орган би трябвало да включва държавни водачи, здравни специалисти и ръководители на интернационалните организации. С това, пред което сме изправени, не може да се оправи обособена страна – необходим е съгласуван световен отговор, аргументира се той.
На отдалечено извършената среща на 26 март водачите на Г-20 се договориха да подхващат
"каквото е належащо "
за минимизиране на обществените и стопански вреди. В общото им изказване се споделя, че членките на Г-20 се ангажират с отпущането на 5 трилиона $ чрез целенасочени фискални политики, стопански ограничения и гаранции за противопоставяне на последствията от пандемията. Отправен бе и апел към гуверньорите на централните банки да сформират проекти за дейности взаимно с финансовите министри.
По време на финансовата рецесия от 2008-а Гордън Браун изигра основна роля в убеждаването на международните водачи в нуждата от поддръжка за банките. Така се стигна до срещата на Г-20 в Лондон, на която бе признат избавителен пакет от ограничения. Според мнозина наблюдаващи точно тази среща е била решителния миг за международната стопанска система, в който е комплициран завършек на несигурността и опасенията дали международната общественост има нужната сила, с цел да се оправи със срутва във финансите, търговията и най-много в доверието към нея.
Сега светът е изправен пред сходен
срив в доверието.
Но редица наблюдаващи са на мнение, че решеното на последната среща на Г-20 надалеч не догонва по мащаб постигнатото от Гордън Браун в Лондон през 2009-а и задължението на водачите за предприемане на "каквото е належащо " не звучи задоволително безапелационно.
Едно от обвиняванията е, че ръководителите на 20-те водещи стопански системи са дали обещание да обезпечат световен защитен механизъм, единствено че не са дали съответни елементи по какъв метод ще се случи това. Няма изясненост по какъв начин ще действа международната самодейност за готовност против пандемията. Обещано е финансиране на Световната здравна организация, само че и там липсва ангажимент за съответни суми.
Най-важното оповестено практическо деяние е отпущането на 5 трилиона $. Това е същата сума, която бе оповестена и в Лондон през 2009 година. Трябва да се регистрира обаче събитието, че от този момент международната стопанска система е пораснала. През 2009-а 5 милиарда $ са отговаряли на 8 % от международния БВП, а през днешния ден съставляват едвам 6 на 100 от него. Което не звучи успокоително на фона на упованията, че шокът от прекъсването на световната стопанска система поради ковид надалеч
ще надмине рецесията от 2008-а
и ще е най-голямото предизвикателство пред света от Втората международна война насам.
Не наподобяват по-оптимистично нещата и в другия значим център на интернационалните каузи – Организацията на обединените народи и нейния Съвет за сигурност.
Три месеца след експлоадирането на епидемията, след 800 хиляди разболели се и 40 хиляди умряли Съветът за сигурност още не е оповестил заболяването за опасност за интернационалната сигурност. Предвид обстоятелството, че за всички по-големи епидемии от последните десетилетия – СПИН, малария, туберкулоза, ебола – непрекъснатият орган на Организация на обединените нации е взимал отношение, е меко казано необичайно, че в този момент не подхваща нищо.
Но и за това има пояснение и то е в политическото опълчване сред Съединените щати и Китай. Китай, който бе ротационен ръководител на Съвета за сигурност от 1 март до 1 април, прави всичко допустимо да отсрочи приемането на резолюция и даже на декларация по въпроса. Китайският непрекъснат представител в Организация на обединените нации Джан Дзюн изясни, че този въпрос за "общественото здраве " не влиза в "геополитическата " сфера на деяние на Съвета за сигурност. Вашингтон пък даде своя принос за неотстъпчивостта на Пекин, като настоя възможната резолюция да упоменава
китайския генезис на ковид,
както и на епидемията от ТОРС през 2003 година.
Нещата се усложниха и от решението на Съвета за сигурност от 12 март да прекрати срещите онлайн и да ги размени с видеоконференции, с цел да се избегне разпространяването на болестта. Русия одобри тези видеоконференции да се организират единствено за неофициални съвещания, на които не се одобряват резолюции. В момента се разисква вид за гласоподаване с писма, само че при всяко състояние няма да има прогрес, до момента в който Китай и Съединени американски щати не прекратят словесната си война.
Естония, която е ротационен член на органа, предложи обща декларация, изразяваща "нарастващата угриженост за невиждания мащаб на епидемията от Ковид-19 в света, представляваща опасност за интернационалния мир и сигурност ". Русия, Китай и Южна Африка обаче отхвърлиха предлагането, което съдържаше настояването всички страни да обезпечат "пълна бистрота " към събитията на експлоадирането на епидемията – фраза, която от китайските представители бе възприета като завоалирана офанзива против дейностите на държавните им органи при започване на епидемията.
Така единствената опция най-авторитетната международна организация да предприеме даже и алегорични стъпки за ограничението на пандемията зависи напълно от благоволението на Китай и Съединените щати и вътрешнополитическите им съображения.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ