Бившият албански национал Алтин Хаджи говори за предаването Код Спорт

Бившият албански национал Алтин Хаджи приказва за предаването " Код Спорт " по ТV+. Той бе част от съставите на Литекс и ЦСКА.

Отдавна излезе от футболните среди, с какво се занимаваш в този момент?

- Истина е, че от много време не се занимавам с футбол. Бях на задача в посолството на Албания, към този момент четири години и половина. Но футболът ми е в кръвта, а кръвта вода не става. 25 години се занимавах професионално с футбол и ми липсва.

Следиш ли футбола в България? Как ти се вижда?

- Винаги съм следял футбола. Виждам, че последните години се случва нещо положително. Големите тимове стартират да демонстрират, че в България футболът не е завършил. Много се веселя на триумфите в Лига Европа и Шампионска лига. В страните, в които вървя, всички приказват за този тим - Лудогорец, който никой не познаваше преди 10 години. Казват - допустимо ли е да има такива футболисти в България? Това е радостно. Същото е и за ЦСКА, и за Левски. За огромните тимове.

Гриша Ганчев те притегли преди 21 години в България. Сега той е отпред на ЦСКА, а ти също игра при " алените ". Как виждаш тима под негово управление?

- Всички знаем господин Ганчев какъв човек е и какъв брой е дал за спорта, освен в Литекс и в ЦСКА! Много се веселя, че този човек още се занимава с футбол и си дава душата за футбола в България!

Определено ти и Албан Буши направихте отлична кариера в България. Няма ли във вашата страна сега гении от вашия диаметър или към този момент те са скъпи за българското състезание и за родните клубове?

- Футболисти има, просто тогава бяха други времена. Сега имат опция да играят на открито в огромни тимове. Пораснали са в страни, където школата и културата са други. Мисля си, че албанските футболисти направиха много огромна крачка в последните четири-пет години. Дано един ден да играят за огромни тимове, да се борят за трофеи и купи. Това ще е триумф и за националния отбор на Албания.

Бяха забавни времена във втората половина на 90-те години с равностойни тимове и доста трагични мачове. Ти си осведомен с Гърция, където Олимпиакос девет години поред стана първенец. В България се получава нещо огледално. Това добре ли е за футбола или е зле?

- Навремето в Гърция превъзходството беше единствено на Олимпиакос и Панатинайкос. Двата тима всяка година се бореха за купата, само че никой не можеше да стигне Олимпиакос. Същата работа става и тук. В Гърция е друго, тъй като има тимове като ПАОК, който съгласно мен играе най-хубавия футбол сега. Има обичаи в гръцкия футбол и доста се веселя, че много тимове са на равнището на ПАОК, Олимпиакос, Панатинайкос, АЕК. Малки отбори като Ксанти демонстрират, че могат да победят всеки. Това е добре за футбола в Гърция. Ще се веселя в България да има пет-шест тима на едно равнище, да се борят и по този начин ще се вдигне равнището на футбола и интереса на хората към него.

Вярваш ли, че в действителност може да се случи?

- Вярвам, че ще стане. Лека-полека става на всички места. И в Албания се случва. Навремето имаше единствено Тирана и Партизани, а в този момент има и други равностойни тимове.

Отдавна не си приказвал пред български медии, по тази причина разкажи ни по какъв начин се стигна до прехвърлянето ти в България преди 21 години?

- Беше доста забавно, тъй като тогава бях млад. За първи път излязох от Албания и отидох в Гърция. Ситуацията беше дали ще съумея или няма да съумея в един доста дребен тим - Панахайки (Патра). През първата година съумях да се наложа в отбора и започнаха и другите тимове да се интересуват от мен. Един отбор искаше да ме притегли много упорито. Един ден в националния тим Албан Буши ме попита за какво да не дойда в България, в един състав, който се бори за купа, за купа, да излезе в Европа и така нататък Мислех, че няма да реализира това толкоз рано, само че в един миг двата клуба се схванаха и аз пристигнах в Ловеч.

Какво най-много си спомняш от престоя ти в България? Кога беше най-трудно? Къде се усещаше най-щастлив?

- В България несъмнено съм бил благополучен и съм благополучен. Мога да кажа същото и за Кипър, където играхме в Шампионска лига. Също и за Гърция, където направих първите си стъпки. Но мисля, че в България бяха най-хубавите ми години, тъй като един дребен тим от един дребен град пребори такива грандове като ЦСКА и Левски.

Поддържаш ли връзка с някогашните твои съотборници?

- Интересното е, че минаха толкоз години и всеки е някъде в друга страна. Връзките са като сред футболисти - още приказваме по какъв начин съм играл аз, по какъв начин е играл той, какво сме създали... Вече минаха 10-12 години, само че има една носталгия по тези времена. Когато се забележим, не ставаме от масата.

Спомняш ли си мачовете против настоящия треньор на Арсенал Фреди Люнгберг? Литекс отстрани Халмщад...

- Да, това беше първият ми мач в България, в Бургас. Люнгберг беше огромен футболист, а в този момент е треньор. Имам една фотография с него. Не имах вяра, че ще играе в Арсенал. А незабавно след нашите мачове, той направи трансфер. Според мен ще стане огромен треньор.

Странно, само че дуелите сред Левски и Литекс в един миг бяха като че ли по-ожесточени от тези във " Вечното дерби " сред " сини " и " червени ". Как си го обясняваш?

- Ние живеехме за тези мачове с Левски. Винаги чакахме с неспокойствие тези конфликти. Не единствено аз, а всички мои другари - футболисти. Бяхме подготвени не да играем с Левски, а да победим! Това беше задачата на всички момчета в Литекс, които бяха доста положителни футболисти.

А игра ли в оня паметен мач пред 30 хиляди на " Герена ", със арбитър Бернд Хайнеман, когато се решаваше купата?

- Целият стадион беше цялостен. На мача беше пристигнал и един доста добър мой другар. Когато видя, че нашият тим се бори в тази атмосфера, не повярва, че е допустимо да има подобен мач в България. Литекс против Левски пред цялостен стадион! Беше огромна наслада! Тогава почитателите бяха по-ентусиазирани, бяха по-близо до футбола. Това даваше по-голям подтик вътре на терена на играчите. Много е друго да играеш пред цялостни трибуни или пред празни.

В твоя първи сезон в България те дефинираха за чужденец №1 - какво ти даде този приз и кои бях съперниците ти за оценката?

- Когато станах чужденец №1, ми беше първата самостоятелна премия като състезател. Бях доста щастлив, че я спечелвам. Мисля, че я взех, тъй като целият тим на Литекс беше на доста високо равнище. Не че аз бях чужденец №1, а всички играехме като едно цяло, с цел да побеждаваме и да станем първенци! Кой ще стане чужденец №1 или най-хубавият футболист на годината се дефинира от други хора. Много съм щастлив, че съм печелил това отличие.

По твое време чужденците бяха малко, само че качествени. Сега са доста, само че не толкоз качествени. Споделяш ли това мнение?

- Според мен и в този момент има положителни чужденци. Тогава в действителност бяха по-малко на брой. Отборите гледаха да вземат чужденец, само че той да е доста по-добър от другите играчи и да може да прави разликата. Сега по някакъв метод вратите са отворени, доста футболисти идват и желаят да се покажат. За мен името на България постоянно е било на високо равнище за чужденците. Тук е по-труден футболът, в сравнение с на открито. Защото когато дойдеш тук, първо би трябвало да покажеш, че заслужаваш да си чужденец в един тим. Навремето задачата беше, като пристигна чужденец, да бъде два-три пъти по-добър от другите. Да оказва помощ на тима, да оказва помощ и на себе си.

Как избра да отидеш в ЦСКА?

- Кой футболист не желае да играе в ЦСКА? Знам ЦСКА какъв тим е, каква история има. Веднага когато пристигна офертата от " алените ", споделих на президента на гръцкия ми клуб, че отивам! За мен Ираклис беше доста огромен тим, само че не беше в топ 3. А ЦСКА е топ! Всеки футболист желае да играе в топ тим.

За един сезон съвсем не пропусна мач, само че се задържа единствено една година - за какво?

- Да, беше малко необичайно. Моментът, в който пристигнах в ЦСКА беше малко... Не поради моята игра и равнище в ЦСКА. Имаше други аргументи, които не харесвах. Казах си, че е по-добре да приключа тук и да си потегли като другар.

Отношения с управлението?

- И други. Минало е.

За бранител вкарваше доста голове, не си ли мислил да смениш позицията и да минеш малко по-напред?

- Наистина за ляв бек да вкара доста голове е много мъчно. Системата, с която играехме тогава и в националния отбор, и в Литекс, и в ЦСКА, беше такава, че бековете излизаха напред по-често и имаха поддръжка от халфовете. Единствено това ми даваше късмет да излизам напред и от време на време осъществих. Тази тактичност на тима помагаше да означаваме голове.

Кой ляв бек най-вече ти е импонирал? По това време съвременен беше Роберто Карлуш...

- Още ми е той! Беше в действителност огромен състезател. Не му липсваше безусловно нищо.

Кипър, Гърция и България са твоите футболни дестинации - къде се усещаше най-добре?

- И в трите страни съм се чувствал доста добре. Футболът за мен не е работа, а занимание. Където и да съм ходил, съм го правил по мое предпочитание, с цел да се покажа и да се потвърдя. Мисля, че и в трите страни съм играл доста хубаво.

Албания се класира за ЕВРО 2016, по какъв начин се одобри този факт?

- Беше огромен триумф, за който се работи доста години. Жалко, че и аз не можах да отида на такова състезание с националния отбор. Но доста се веселя, че с тези проблеми, Албания съумя да стигне до най-голямото събитие.

Тук писаха " по какъв начин ще ги стигнем албанците " - това вярвал ли си го?

- Не мисля, че е по този начин.

Ти къде гледа Европейското, до момента в който твоят другар Буши бе на пейката с костюм?

- Трябваше да отида там, само че поради моите задължения не можах. Гледах по малкия екран.

Дипломацията изисква жертви...

- Понякога е по този начин.

Тирана откри нов съвременен стадион - какъв брой струваше и по какъв начин беше издигнат?

- Бях на откриването на стадиона. Нещо доста хубаво, неповторимо! Съжалявам, че в България още няма подобен стадион. Бяхме се събрали всички остарели играчи от националния отбор по покана на президента на републиката, на президента на федерацията, на премиера. Всички бяхме дружно горе и гледахме. Не толкоз се радвахме на мача, колкото на стадиона, който е като музей. Уникат!

Албания към този момент мечтае да одобри домакинство на край на Лига Европа или на Суперкупата на Европа. Това действително ли е съгласно теб?

- Всичко е допустимо. С подобен стадион - за какво не?

А знаеш ли, че ЦСКА желае да направи най-модерния стадион в страната?

- Вярвам в това нещо и го чакам да стане!

Кой е най-паметният ти мач за националния тим на твоята татковина?

- Няма да не помни в никакъв случай успеха против Гърция, когато бяха станали европейски първенци. В Албания ги бихме с 2:0 със страхотна игра. Тогава живеех в Гърция и салдото беше малко негоден. Като се прибрах, имаше малко проблеми, само че това е футболът.

Имаш три гола за Албания - помниш ли против кои противници?

- Първият ми гол беше против Северна Ирландия. Тогава бях на 19 години. После вкарах на Люксембург в Албания, а за третия не се сещам. Толкова доста години, а толкоз малко голове...

Споменахме Албан Буши, който стана треньор, а по-късно и началник във федерацията. Ти искаш да направиш завръщане във футбола, само че като какъв се виждаш?

- Честно казано, футболът постоянно ми е липсвал. За тези четири-пет години нещо от вътрешната страна ме дразнеше. Дано всичко да е ОК и да вляза във футбола още веднъж. Мисля, че още не съм дал всичко, което мога на други постове.

Имаш доста контакти във футбола, само че постоянно си в Гърция. Каква е повода?

- В Гърция са майка ми, брат ми. От 1997 година фамилията ми живее в Солун. Много постоянно вървя там да се виждаме и доста се веселя, когато се връщам в Гърция. В тази страна съм израснал. Бил съм доста години и в България, и в Кипър, само че Гърция още ми е в сърцето.

Къде на Балканите се развива най-добре футболът?

- В последно време ми прави доста огромно усещане, че тимове от дребни страни, да вземем за пример Косово, стартират да се развиват по различен метод. Може би тези момчета, които са родени на открито, а са пристигнали да играят в Косово... Гледал съм много мачове и виждам, че равнището не е това, което беше. Там бързо изкачват стълбите, а в България, в Албания и в Гърция сме по-бавни. В Косово вършат по-големи крачки. Не знам за какво тъкмо.

Как се усеща Алтин Хаджи в персонален проект?

- Перфектно се усещам. Много се веселя, че съм тук и виждам старите ми другари, които ми дават кураж. Никога няма да не помни футболните ми години в България! /topsport.bg