Бивши украински пленници твърдят, че са били подлагани на изтезания,

Бивши украински пленници настояват, че са били подлагани на изтезания , в това число чести побоища и електрошокове, до момента в който са били оставени в център за задържане в Югозападна Русия , което би било съществено нарушаване на интернационалното филантропично право.

В изявленията за „ BBC “ дузина някогашни арестувани, освободени при замяна на пандизчии , настояват, че са били подложени на физическо и психическо принуждение от съветски офицери и пазачи в следствения арест номер две в град Таганрог. Свидетелствата, събрани по време на траяло седмици следствие, разказват непрекъснат модел на извънредно принуждение и малтретиране в центъра, едно от местата, където са държани украински военнопленници в Русия. Техните изказвания включват:

• Мъжете и дамите в обекта в Таганрог са неведнъж бити, в това число в бъбреците и гърдите, и са им прилагани електрошокове при ежедневни инспекции и разпити
• Руските пазачи непрестанно заплашват и сплашват арестувани, някои от които са дали подправени признания , за които се твърди, че са употребявани като доказателство против тях в правосъдни процеси
• Пленниците непрекъснато са оставени недохранени, а на ранените не се оказва подобаваща здравна помощ, като има известия за смъртни случаи на арестувани в обекта

„ BBC “ не съумя да ревизира без значение изказванията, само че детайлностите за сметките бяха споделени с правозащитни групи и когато беше допустимо – доказани от други арестувани, прецизира изданието.

Руското държавно управление не е разрешило на външни органи, в това число Организацията на обединените народи и Международния комитет на Червения кръст, да посетят оборудването, което преди войната е било употребявано извънредно за задържане на съветски пандизчии. Руското министерство на защитата не отговори на няколко претенции да разяснява обвиняванията. Преди това сведения за изтезавания и малтретиране на пленници постоянно са отричани.

Размяната на пандизчии сред Украйна и Русия е рядко срещано дипломатическо достижение във войната , като повече от 2500 украинци са били освободени от началото на спора. Смята се, че до 10 000 пленници остават в съветски арести съгласно правозащитни групи. Дмитро Лубинец, омбудсманът по правата на индивида на Украйна и един от чиновниците, участващи в договарянията за продан с Москва, съобщи, че девет от всеки 10 някогашни арестувани настояват, че са били измъчвани , до момента в който са били в съветски плен. Любинец акцентира:

„ Това е най-голямото предизвикателство за мен в този момент: по какъв начин да защитим нашите хора от съветска страна . Никой не знае по какъв начин можем да го създадем. “

Миналия септември Артем Средняк, старши лейтенант, към този момент се намира в съветски плен от четири месеца, когато дружно с към 50 други украинци са трансферирани в следствения арест номер две. Те пътували в задната част на камион с часове, без да знаят къде отиват, със завързани очи и вързани един за различен за ръцете си, като „ човешка стоножка “, ми сподели Середняк.

При идването им в Таганрог, спомня си той, един офицер ги поздравил: „ Здравейте момчета. Знаете ли къде сте? Ще гниете тук до края на живота си. “ Пленниците мълчали. Те са били ескортирани вътре в постройката, продължава описа си Середняк. По думите му, там са им взети пръстови отпечатъци и са им свалени облеклата, обръснати са и са били принудени да се изкъпят. На всяка крачка пазачите в оборудването, които носели черни палки и железни пръти, ги удряли по краката, ръцете или „ където си изискат “, прецизира Середняк и добавя:

„ Това е, което назовават „ приемане “.

Преди да бъде хванат, Середняк, който е на 27 години, управлява снайперски взвод в полка Азов , главната военна мощ в Мариупол . По думите му това го трансформирало в съществена цел за личния състав на пандиза . Середняк показа, че е бил обособен от останалите и облечен единствено по долни дрехи, отведен в стая, с цел да бъде разпитан за първи път. След това мъжът бил бутнат на пода, с глава, обърната надолу. Гвардейците го разпитали за ролята му в армията и за дилемите, които е изпълнявал. С електрическо зашеметяващо оръжие го удряли в гърба, слабините и врата, спомня си мъжът. И още:

„ Така са работили с всички . Заби ват те като гвоздей. “

През май предходната година, когато Мариупол беше под съветска блокада , украинските управляващи подредиха на стотици бойци, укрити в стоманодобивния цех Азовстал в града, да се предадат. Средняк е измежду последните евакуирани. Първо е отведен в затвор в Оленивка, село в Донецк, а месеци по-късно е изпратен в пандиза в Таганрог, в съветския граничен район Ростов, на към 120 километра (74 мили) източно от Мариупол.

„ Там пленниците б яха проверявани два пъти дневно и всичко наподобява ше като претекст за надзирателите да ги малтретират. Може да не им хареса по какъв начин си напуснал килията, или не си излязъл бързо, или ръцете ти са били прекомерно ниско, или главата ти е била прекомерно високо. “

При една от тези инспекции Средняк е запитан дали има другарка. Той дал отговор позитивно и си спомни, че един надзирател му споделил:

„ Дай ни нейния Instagram. Ще те създадем фотография и ще ѝ я изпратим. “

Той лъже, за да не я изложи на риск, че тя няма акаунт. След това бил обичай и отведен в стая в мазето на пандиза , където се срещнал с двайсет и няколко годишен украински войник. Средняк показа още, че мъжът е бил сгънат, държейки ръцете си, явно изпитвайки болежка, и сподели, че служителите на реда са били пъхнали игли под ноктите му.

С напредването на дните Середняк вижда, че пазачите на пандиза са изключително брутални с тези, които принадлежат към полка Азов, някогашната милиция в Мариупол, която в миналото е имала връзки с крайната десница. Наред с руга информация, президентът на Русия Владимир Путин сподели, че неговата война е изпитание за „ денацифициране “ на Украйна – страна, ръководена от еврейски президент в лицето на Володимир Зеленски – и съветските управляващи постоянно цитират тези негови думи, с цел да оправдаят нашествието .

Средняк показа, че в разпитите си той е бил упрекнат в разграбване на Мариупол и в това, че персонално е споделил на силите си да убиват цивилни в града, мястото на една от най-смъртоносните борби във войната до момента. Средняк, който приказва бързо със мощен, съдбоносен глас, отхвърли изказванията, само че това наподобява нямаше значение.

„ Докато не кажеш това, което ги интересува, и по метода, по който желае т да го чуят , те няма да спрат да те бият . “

И още от описа му: Веднъж, един служител на реда употребява дървен стол, с цел да го удари и го бил толкоз доста, че столът счупил на части. На другия ден го попитали дали може да изпее „ химна на Азов “ . Той не знаел за никакъв химн на Азов и предположил, че защитата има поради Молитвата на украинския националист, клетва от 20-ти век, която нормално се чете на глас от бойците, преди да бъдат изпратени в борба. Середняк насилствено го изрецитирва, съзнавайки по какъв начин може да реагират пазачите.

Ударили го няколко пъти. Мъжът паднал, удряйки главата си в стена, което от своя страна предизвикало порязване покрай веждата му. Той лежал на пода, до момента в който побо ят продължавал с удари по цялото тяло на мъжа.

„ Когато най-сетне станах “ , спомня си Серняк, „ те ми споделиха: „ Надяваме се да изтръгнем това от теб “.

Някои от личния състав на пандиза наподобява са били мощно повлияни от описа на президента Путин за „ денацификацията “. За арестуваните това става явно по метода, по който пазачите показали необикновен интерес към всичко, което съгласно тях можеше да се пояснява като пронацистко . На пленниците не е разрешено да носят никакви персонални движимости , тъй че техните татуировки неизбежно притеглят вниманието на офицерите. Това ми подсети за сходни изказвания, които чух, до момента в който проверявах съветските филтрационни лагери в окупирани региони на Украйна предходната година.

Сергей Ротчук, 34-годишен старши сержант от полка, също напуща Азовстал в последните конвои и е откаран в Таганрог седмица след Средняк. Той сподели, че пазачите първоначално „ търсили свастики или сходни неща “ . Но в реалност, „ в случай че си имал някаква татуировка, те започвали да те считат за неприятен човек “. Ротчук, който е доктор, има татуировки на двата крайници, ръцете и гърдите. Преди седмици, когато се срещнахме в Киев, той подвигна тениската си, с цел да ми покаже гарван, който покриваше част от гърдите му и признака на пехотен взвод на левия му бицепс. Той имаше емблема на Ордена на джедаите от Междузвездни войни на лявото си бедро.

„ Тези татуировки създаваха ли ви проблеми? “ попитах го. — Много пъти — отвърна Ротчук. „ Те ще кажат: „ Какво е това? О, ще те удрям за това “ . Середняк, който няма татуировки, показа, че някои бойци, които са татуирали националистически знаци, като украинското знаме или златния тризъбец, постоянно са били цел. Той признава:

„ Те ни мразеха, че сме украинци . “

През март в отчет на Службата на Върховния комисариат на Организация на обединените нации за правата на индивида (OHCHR) се споделя, че Русия „ не е съумяла да обезпечи хуманно отношение “ към пандизчиите с „ съществени модели на нарушавания “. Крис Яновски, представител на офиса, разяснява, че има „ дълъг лист с неприятни неща, които са били осъществени “ на арестуваните в заведението в Таганрог. Фактът, че цялостен един затвор е бил употребен за задържане на пленници, самичък по себе си е нарушаване на интернационалното филантропично право, защото те би трябвало да бъдат държани на особено избрани места. Украйна също е изправена пред някои обвинявания в малтретиране на арестувани , съгласно отчета от март; само че като цяло те бяха „ третирани по-добре “.

Ротчук е на мнение, че пленниците са живели в непрекъснат стрес в Таганрог . Той си спомня срещата с мъж, също доктор, който лъжливо е признал, че е отстранил тестисите на съветски пандизчия, обезверен да постави завършек на насилието.

„ Той сподели: „ Добре, оставете ме на мира, ще подпиша самопризнанията “. След това служителите на реда заплашиха останалите медици, като споделиха: „ А, вие му помогнахте “.

Охранителите удряли Ротчук с електрошок, само че той се съпротивлявал. Ротчук ми сподели, че е бил изпратен в изолатор за два месеца като наказване . Мъжът сподели още:

„ Побоите ставаха съвсем всеки ден , от време на време, няколко пъти дневно . “

Ротчук си спомни един офицер, който наподобява изпитвал наслаждение да го рита в гърдите, което го оставяло с непрекъсната болежка в тази област. Той се оплакал, само че не му е оказана помощ. „ Трябваше да си кажа: „ Пич, бъди мощен, не можеш да контролираш обстановката, тъй че би трябвало да я приемеш “ , спомня си Ротчук.

Не всички обаче имат същата резистентност. Середняк призна, че сътрудник войник от Азов, на към 20 години, счупил малко огледало, което висяло над мивката на килията му, и употребявал парче, с цел да пререже гърлото си. Мъжът е избавен от други пленници, които стопират кървенето с ръце. Дни по-късно личният състав на пандиза премахнал огледалата от всички килии. Середняк посочи:

„ Руските лекари понякога посещава ха арестуваните, само че не безусловно им оказва помощ ха “.

Той разказва порциите храна , които им се давали като лимитирани .

„ Понякога бяха толкоз дребни, че в случай че съм ял 300-400 калории дневно, и съм бил късметлия . “

Середняк, който е висок 1,86 м, споделя, че тежестта му е спаднало до към 60 кг (9 6 фунта), до момента в който е бил там, от нормалните му 80 кг.

„ Всеки път, когато ставах , се усещах зашеметен. Пред очите ми притъмняваше, не можех да върша никакви бързи придвижвания. “

Той има вяра, че това е правено съзнателно: отслабени, пленниците няма да окажат никаква опозиция .

Ирина Стохний, 36-годишна старши военен доктор в 56-а бригада, разказва арестуваните като „ непрекъснато недохранени “ .

„ Не ни хран еха “ , признава тя и добавя:

„ Дори не ни пуснаха да излезем… Виждахме небето единствено през решетките на прозорците. “

Стохний си спомня, че при инспекциите си два пъти дневно защитата е принудила нея и други дами да се движат в стресова поза, с ръце зад тила и глава до колене, и че някои са ги дърпали за косите.

Други пленнички споделят, че на дамите им е наре ждано да се съблекат голи пред мъжкия личен състав, който от време на време правел пренебрежителни мнения за телата им.

Един ден надзирател обвинил Стохний, че е измъчвала проруски бойци в плен и извил ръцете ѝ с толкоз мощ, че съвсем ги счупил. Няколко пъти в нашето изявление тя плака .  Тя беше безапелационна:

„ В Таганрог живеят и работят единствено дяволи . “

След освобождението си Стохний претърпява интервенция за унищожаване на сраствания – ленти от белези сред органите, които могат да бъдат породени от контузия – които са се развили в нейния бъбрек и пикочен мехур.

„ Освен изнасилванията , те вършиха всичко с нас “ .

Денис Хайдук, боен хирург, издаде, че пазачите са принудили него и другите пленници да бягат с наведени глави, до момента в който са били подложени на удари по време на техния „ банкет “, като арестуваните са били удряни, даже откакто са били на земята, неспособни да се изправят. Хайдук, който е на 29 години, е оказал помощ на ранените в Азовстал и в разпита си е упрекнат в отрязване и кастрация на руснаци в плен . Мъжът отхвърли това, като сподели, че при него са били докарани единствено украински бойци . Докато си спомняше случилото се, усетих гнева в гласа му. Хайдук бил бутнат на пода и са му били прилагани електрошокове със зашеметяващо оръжие, до момента в който съгласно него батерията му се изтощи. Други пленници споделиха, че пазачите също са употребявали боен телефон, с цел да ги шокират , като са свързвали кабелите му към телата им. — Гърчиш се — сподели Хайдук.

„ Вдигнеш ли главата си нагоре, стартират да те бият. И този кръг в никакъв случай не свършва. “

Таганрог също се употребява като трансферна точка и, за негова изненада, Хайдук е държан там единствено два дни , преди да бъде освободен при замяна на пандизчии. Докато си тръгвал, служителите на реда се пробвали да го принудят да подпише документ, в който се заявява, че всяко пострадване по тялото му е било инцидентно. Хайдук отхвърля. Той сподели, че надзиратели го били и ритали и той чул гърмеж. Хайдук се борел да диша и паднал в дюшека, който държал. По-късно, след завръщането си в Украйна, той е диагностициран с три счупени ребра , както и сърдечна травма – наблягане на сърдечния мускул, породено от контузия . Попитах го за какво счита, че надзирателите се отнасят по този начин с украинските арестувани. — Защото могат — сподели той. — Ти си заложник и те малтретират. Когато зададох същия въпрос на Середняк, той ми даде по-практичен отговор:

„ Те те бият, с цел да получат някаква информация. И по-късно споделят: Това е, с цел да се уверят, че няма да се върнеш и да се биеш след размяната. “

Лубинец, украинският омбудсман, сподели, че съветските управляващи са основали „ система за изтезания “ за украински пленници , нормално в центрове за задържане в Русия и в окупираните региони на Украйна. Украйна отвори оборудванията си за експерти; Русия обаче е лимитирала визитите единствено на някои места. Яновски от OHCHR сподели, че Москва неведнъж е отхвърляла настояванията на Организация на обединените нации за достъп, без да уточни „ никакви законни аргументи “ . Тъй като множеството места са затворени за външни наблюдаващи, съветските бойци могат да създадат всичко с украинските пандизчии .

По време на своя „ банкет “ Артем Дибленко, 40-годишен старши сержант от 36-та бригада морска пехота, чул защитата да приказва за игра на футбол с пленниците. Той беше заинтересован. „ Това, което не знаех, беше, че ние ще бъдем топката “ , описа Дибленко. Със завързани очи му е подредено да бяга, паднал.

„ Имаше непрекъснати ритници. Чувствахте се като футболна топка. “

Дибленко ми сподели, че през септември един от неговите съкилийници е получил сърдечен удар, което той отдава на непрекъснатия физически тормоз . Според Дибленко никой не е пристигнал да го лекува и мъжът е умрял на 53 години. Три седмици по-късно Дибленко е включен в размяната и в Украйна рапортува за случая на управляващите. Според него тялото е върнато в края на предходната година. „ На сина му бяха дадени фотоси от това “ , сподели Дибленко, „ беше ужасяващо “ . Украйна призна, че телата са били разменени през декември , без да дава детайлности за самоличността на жертвите или по какъв начин и къде са умряли. Синът на мъжа посочи, че чака резултата от ДНК тест и не пожела да разяснява.

Медийната самодейност за човешки права , украинска организация, записа изказвания за минимум три смъртни случая в пандиза в Таганрог , явно заради изтезания и липса на храна и здравни грижи . Мария Климик, един от следователите на групата, счита, че това е „ едно от най-лошите места за украинските арестувани в Русия “ . Тя чу разкази за мъже, отвеждани на разпит и попита дали имат деца.

„ Ако някой каже, че не го вършат, той е обичай по гениталиите “ , сподели Климик, „ до момента в който охранителят споделя: „ За попречване на размножаването “ . “ А някои украински бойци са били изправени на съд, с явно лъжливи признания, които са дали в ареста, употребявани като доказателство против тях.

След съвсем 12 месеца в плен, седем от които в Таганрог, Середняк е освободен при замяна на пандизчии на 6 май, дружно с 44 други украински бойци. Той споделя, че датата ще бъде маркирана като втория му рожден ден. Същата замяна включва Серхий Ротчук, лекарят, който по-късно открива, че има фрактура на гръдната кост – положение, обвързвано със забележителна гръдна контузия, за което той упреква малтретирането, което е претърпял.

Посетих Середняк четири седмици след завръщането му, в апартамент в жилищен комплекс на левия бряг на Киев, сред сесиите за физическа и психическа рехабилитация. Лекарите го диагностицират със счупено ребро и кисти в черния дроб и бъбреците, които съгласно тях евентуално са породени от побоите . Середняк към този момент беше възвърнал част от тежестта, което беше изгубил, само че към момента страдаше от болки в долната част на гърба и от време на време му беше мъчно да върви.

На моя телефон той изгледа за първи път видео от неговата замяна, оповестено от украинското държавно управление. Пленниците бяха снимани да викат „ Слава на Украйна! “ или и да бъдат приветствани от аплодираща навалица. Посочвайки ухилен мъж, Середняк сподели: „ Това съм аз! “ Не можах да го позная. „ Бях бледен, кокалест, без достъп до слънчева светлина “ , ми сподели той.

„ Бяхме като прилепи, живеещи в сумрак. “