Битово отопление, стар автопарк и инфраструктура - основни замърсители на въздуха
Битово отопление, остарял автопарк и инфраструктура - съществени замърсители на въздуха
Изискванията на интернационалните и европейски стандарти за качество на атмосферния въздух не съумяват да реализират 14 от тествани 15 страни. Нещо повече, доста държавни управления не са подхванали ефикасни ограничения за възстановяване на качеството на въздуха и опазването на здравето на популацията.
Това са изводите от осъществения взаимен одит на 15 Върховни одитни институции, в това число българската Сметна палата, и Европейската счете палата. Качеството на атмосферния въздух е в сходство с всички условия на европейските стандарти само в Естония.
Основната цел на осъществения взаимен одит от висшите одитни институции от 14 европейски страни, одитната институция на Израел и Европейската счете палата е да се откри дали държавните управления на страните, включени в одита, са подхванали ограничения за възстановяване качеството на атмосферния въздух.
Съвместният одит разкри огромни несъответствия сред събраните данни от 15 страни, включени в обсега на одита. В едната прекаленост е Естония, която е изпълнила всички условия на съответните стандарти. В другата прекаленост са страните, против които Европейската комисия наскоро е завела каузи в Европейския съд поради продължителното надвишаване на допустимите прагове на замърсяване.
Докладът от взаимния одит е формиран въз основа на резултатите от осъществените национални одити на страните-участнички и уголемен с одит, който обгръща целия Европейски Съюз.
Основният извод от отчета на българската Сметна палата е, че държавната политика за запазване на качеството на атмосферния въздух е в сходство с условията на законодателството и в осъществяване на условията към Република България, сложени с европейските наставления и интернационалните съглашения.
За интервала 2009-2017 година в България няма призната национална тактика за запазване на околната среда, която да включва главните цели и правила от Закона за запазване на околната среда.
Причините за влошеното качество на въздуха в България имат социално-икономически темперамент и са в резултат на енергийната беднотия на популацията, защото главен източник на замърсяването е битовото отопление през зимния сезон.
Предвидени са обществени ограничения като помощи за отопление на хора с ниски приходи, само че не се планува обезпечаването на екологични горива и възстановяване на качеството на атмосферния въздух в огромните градове.
Мерките на национално и локално равнище не са ориентирани към главния източник на замърсяване – битовото отопление с твърдо гориво, остарелия авто парк и инфраструктурата, което съставлява предизвикателство за успеваемостта и ефикасността на подхванатите ограничения за битка със замърсяването на въздуха.
В отчета от взаимния одит са посочени и най-хубавите практики за възстановяване на качеството на въздуха за всяка от страните. За България част от тях са:
Модернизиране на публичния превоз. Обновява се автопарка на градския превоз посредством заместване с нов (със документ ЕВРО5 и ЕВРО6) и разширение мрежата на метрото (за гр. София). Реновирани са 496 рейса в София и Пловдив, закупени са 10 метровлака и 20 трамвая, 126 рейса и 100 тролейбуса за София, Бургас, Варна, Стара Загора и Плевен.
Преминаване на ползване на природен газ за публични здания и семейства – 225 здания са свързани към централната отоплителна мрежа в София и 102 здания са свързани към газовата мрежа в Стара Загора.
Монтиране на устройства на комините за пречистване на въздуха (в София, Пловдив, Стара Загора, Благоевград и Велико Търново).
Изграждане на велоалеи – 49,51 км в София, 48 км в Пловдив и 7,8 км в Стара Загора. Увеличаване на зелените площи, като и поддържане и облагородяване на уличното озеленяване. /БГНЕС
Изискванията на интернационалните и европейски стандарти за качество на атмосферния въздух не съумяват да реализират 14 от тествани 15 страни. Нещо повече, доста държавни управления не са подхванали ефикасни ограничения за възстановяване на качеството на въздуха и опазването на здравето на популацията.
Това са изводите от осъществения взаимен одит на 15 Върховни одитни институции, в това число българската Сметна палата, и Европейската счете палата. Качеството на атмосферния въздух е в сходство с всички условия на европейските стандарти само в Естония.
Основната цел на осъществения взаимен одит от висшите одитни институции от 14 европейски страни, одитната институция на Израел и Европейската счете палата е да се откри дали държавните управления на страните, включени в одита, са подхванали ограничения за възстановяване качеството на атмосферния въздух.
Съвместният одит разкри огромни несъответствия сред събраните данни от 15 страни, включени в обсега на одита. В едната прекаленост е Естония, която е изпълнила всички условия на съответните стандарти. В другата прекаленост са страните, против които Европейската комисия наскоро е завела каузи в Европейския съд поради продължителното надвишаване на допустимите прагове на замърсяване.
Докладът от взаимния одит е формиран въз основа на резултатите от осъществените национални одити на страните-участнички и уголемен с одит, който обгръща целия Европейски Съюз.
Основният извод от отчета на българската Сметна палата е, че държавната политика за запазване на качеството на атмосферния въздух е в сходство с условията на законодателството и в осъществяване на условията към Република България, сложени с европейските наставления и интернационалните съглашения.
За интервала 2009-2017 година в България няма призната национална тактика за запазване на околната среда, която да включва главните цели и правила от Закона за запазване на околната среда.
Причините за влошеното качество на въздуха в България имат социално-икономически темперамент и са в резултат на енергийната беднотия на популацията, защото главен източник на замърсяването е битовото отопление през зимния сезон.
Предвидени са обществени ограничения като помощи за отопление на хора с ниски приходи, само че не се планува обезпечаването на екологични горива и възстановяване на качеството на атмосферния въздух в огромните градове.
Мерките на национално и локално равнище не са ориентирани към главния източник на замърсяване – битовото отопление с твърдо гориво, остарелия авто парк и инфраструктурата, което съставлява предизвикателство за успеваемостта и ефикасността на подхванатите ограничения за битка със замърсяването на въздуха.
В отчета от взаимния одит са посочени и най-хубавите практики за възстановяване на качеството на въздуха за всяка от страните. За България част от тях са:
Модернизиране на публичния превоз. Обновява се автопарка на градския превоз посредством заместване с нов (със документ ЕВРО5 и ЕВРО6) и разширение мрежата на метрото (за гр. София). Реновирани са 496 рейса в София и Пловдив, закупени са 10 метровлака и 20 трамвая, 126 рейса и 100 тролейбуса за София, Бургас, Варна, Стара Загора и Плевен.
Преминаване на ползване на природен газ за публични здания и семейства – 225 здания са свързани към централната отоплителна мрежа в София и 102 здания са свързани към газовата мрежа в Стара Загора.
Монтиране на устройства на комините за пречистване на въздуха (в София, Пловдив, Стара Загора, Благоевград и Велико Търново).
Изграждане на велоалеи – 49,51 км в София, 48 км в Пловдив и 7,8 км в Стара Загора. Увеличаване на зелените площи, като и поддържане и облагородяване на уличното озеленяване. /БГНЕС
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ