Йотова: Бюрокрацията се е превърнала в синоним на Брюксел
Битката за реформиране на Европа би трябвало да се води от младежите. Младите би трябвало да имат своето въздействие и своите представители, да посочат способените хора, които почтено да показват България на европейско равнище и да пазят националните ползи. Това съобщи вицепрезидентът Илияна Йотова на полемика „ Разбират ли младите езика на Брюксел? “ с възпитаници, студенти и преподаватели, която се организира във Великотърновския университет. Това беше първият от серия диспути „ Европа те чува. Гласувай “, проведени от Българското учебно заведение за политика „ Димитър Паница “ и подкрепени от Европейския парламент.
„ Трябва да се отървем от внушението, че някой ще взема решение вместо нас. 60% от българите са уверени в европерспективата за България. Тези хора би трябвало да създадем дейни участници в смяната на Европа. Да почувстват, че имат сили за това, че от тях зависи “, съобщи Илияна Йотова. Вицепрезидентът уточни, че в този момент е времето да се чуе гласът на българските гласоподаватели за двойните стандарти. „ Сега е времето за полемика за сигурността на континента. Сега би трябвало да се приказва за връщането на обществена Европа. Сега би трябвало да кажем какви хора да ръководят европейските институции – с визия и концепция до каква степен и по какъв начин да се развива съюзът “, посочи Илияна Йотова.
По думите на вицепрезидента бюрокрацията се е трансформирала в синоним на Брюксел. Илияна Йотова уточни главните аргументи за пропастта в връзката сред европейските институции и европейските жители. Сред тях са тромавите процедури в европейското законодателство, лимитираното или закъсняло въздействие на страните членки, неналичието на качествено взаимоотношение сред европейските и национални институции. „ Дефицитът на водачество, опитът да се прикрие подготвеност с използването на нереални понятия, банални думи и помпозни фрази са съществени проблеми “, означи вицепрезидентът. По думите на Илияна Йотова това провокира индиферентност у европейците от това, което се случва в Брюксел.
„ Националните водачи би трябвало да използват не езика на Брюксел, а езика за Брюксел. Дебат за Европа би трябвало да се води, освен това на най-високо държавно равнище. Дебат, който да насърчи младежите да мислят за Европа, да гласоподават за Европа “, уверена е вицепрезидентът.
Илияна Йотова акцентира, че е извънредно значимо какъв ще бъде езикът в акцията за евроизборите. „ Няма да са необичайност сюжетите, при които в устрема си да се преборят за място в Европарламента, политическите партии ще употребяват кресчендото на популизма, национализма, отричането и омразата “, сподели вицепрезидентът. Илияна Йотова съобщи, че съществува риск проевропейските, огромните обичайни партии след изборите да изгубят своето въздействие в европейските институции. „ Не единствено езикът е в основата на загубата на доверие. Партиите не можаха да намерят политически отговор на рецесията, която към този момент 10 години предопределя развиването на Стария континент. Разликата сред лявото, обичайно консервативното дясно, а дори и центъра бяха задоволителни размити. Когато политиците не откриха задоволително, с цел да обяснят своите политики и непопулярни решения, си послужиха с така наречен „ дървен език “, който ги направи далечни, неразбираеми и съмнителни за хората “, посочи вицепрезидентът. Този вакуум бе ангажиран от популистки, крайнолеви и крайнодесни настроения.
Основна тематика на последвалата оживена полемика бе излизането на Англия от Европейски Съюз и следствията от „ Брекзит “ за двете страни на Ламанша.
„ Трябва да се отървем от внушението, че някой ще взема решение вместо нас. 60% от българите са уверени в европерспективата за България. Тези хора би трябвало да създадем дейни участници в смяната на Европа. Да почувстват, че имат сили за това, че от тях зависи “, съобщи Илияна Йотова. Вицепрезидентът уточни, че в този момент е времето да се чуе гласът на българските гласоподаватели за двойните стандарти. „ Сега е времето за полемика за сигурността на континента. Сега би трябвало да се приказва за връщането на обществена Европа. Сега би трябвало да кажем какви хора да ръководят европейските институции – с визия и концепция до каква степен и по какъв начин да се развива съюзът “, посочи Илияна Йотова.
По думите на вицепрезидента бюрокрацията се е трансформирала в синоним на Брюксел. Илияна Йотова уточни главните аргументи за пропастта в връзката сред европейските институции и европейските жители. Сред тях са тромавите процедури в европейското законодателство, лимитираното или закъсняло въздействие на страните членки, неналичието на качествено взаимоотношение сред европейските и национални институции. „ Дефицитът на водачество, опитът да се прикрие подготвеност с използването на нереални понятия, банални думи и помпозни фрази са съществени проблеми “, означи вицепрезидентът. По думите на Илияна Йотова това провокира индиферентност у европейците от това, което се случва в Брюксел.
„ Националните водачи би трябвало да използват не езика на Брюксел, а езика за Брюксел. Дебат за Европа би трябвало да се води, освен това на най-високо държавно равнище. Дебат, който да насърчи младежите да мислят за Европа, да гласоподават за Европа “, уверена е вицепрезидентът.
Илияна Йотова акцентира, че е извънредно значимо какъв ще бъде езикът в акцията за евроизборите. „ Няма да са необичайност сюжетите, при които в устрема си да се преборят за място в Европарламента, политическите партии ще употребяват кресчендото на популизма, национализма, отричането и омразата “, сподели вицепрезидентът. Илияна Йотова съобщи, че съществува риск проевропейските, огромните обичайни партии след изборите да изгубят своето въздействие в европейските институции. „ Не единствено езикът е в основата на загубата на доверие. Партиите не можаха да намерят политически отговор на рецесията, която към този момент 10 години предопределя развиването на Стария континент. Разликата сред лявото, обичайно консервативното дясно, а дори и центъра бяха задоволителни размити. Когато политиците не откриха задоволително, с цел да обяснят своите политики и непопулярни решения, си послужиха с така наречен „ дървен език “, който ги направи далечни, неразбираеми и съмнителни за хората “, посочи вицепрезидентът. Този вакуум бе ангажиран от популистки, крайнолеви и крайнодесни настроения.
Основна тематика на последвалата оживена полемика бе излизането на Англия от Европейски Съюз и следствията от „ Брекзит “ за двете страни на Ламанша.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ