На 2 май 1945 г. червеното знаме се развява над Райхстага
Битката против фашистката войска приключва на 2 май 1945 година в Берлин, откакто руските бойци издигат аленото знаме на Победата над постройката на Райхстага.
Настъплението стартира на 16 април. Две руски фронтови групи армии нападат Берлин от изток и юг, до момента в който трета атакува северните околности на града. На 20 април, когато е рожденият ден на фюрера Адолф Хитлер, Първият белоруски фронт, воден от маршал Георгий Жуков, атакува немската войска от изток и север и стартира артилерийски обстрел в центъра на Берлин. Едновременно с това маршал Иван Конев с Първи украински фронт разрушава съперника и настава към южните покрайнини на града. Берлинският гарнизон капитулира след една от най-кръвопролитните борби във Втората международна война. До 8 май е ликвидирана и последната опозиция.
От историята са ни известни имената на именитите сержанти Михаил Егоров и Мелитон Кантария, които на 30 април против 1 май забиват знамето на Съюз на съветските социалистически републики над Райхстага. Но в последно време все по-често се загатва още едно име - на лейтенант украинец Алексей Берест, който води знаменосците и рапортува на командира на батальона, че знамето е сложено на най-видното място - върху бронзовата конна статуя на кайзер Вилхелм. " Няма ли да се откъсне? " - пита командирът. " Сто години ще стои! - дава отговор Берест. Ние го вързахме с ремъци към коня ".
Знамето сигурно е било закрепено доста крепко, само че като знак на руското въздействие в източната зона на Германия е издържало до 1989 година, когато пада Берлинската стена. Тя е била дълга 155 километра и четири метра висока.
След войната Берест работи като завеждащ-отдел за кинефикация в Ростовска област. През 1953 година след проверка е упрекнат, че е присвоил служебни пари. Ядосан, изхвърля ревизора през вратата и получава 10 година затвор. Пет години по-късно, към този момент след гибелта на Сталин, предварително излиза на независимост след прошка. Загива, спасявайки момиченце.
Сградата на Райхстага е проектирана особено за Народното събрание на немската империя. Днес тук заседава Бундестаг. Проектът е определен след два състезанието, извършени през 1872 и през 1882 година, а 12 години по-късно Райхстагът отваря порти. През 1933 година в Райхстага избухва пожар, за който е упрекнат българският болшевик Георги Димитров. Пожарът обаче повече наподобява на режисура, с цел да даде мотив на нацисткия режим да преследва своите съперници. През 60-те години Райхстагът е реставриран, а през 90-те години е уголемен и осъвременен. Зданието е удивително с истинския си купол от стомана и стъкло. От него се открива панорама към града. Куполът е отворен за всеки, който желае да го посети. Докато чакат, туристите се разполагат на голямата поляна със зелена трева, стига времето е топло.
Настъплението стартира на 16 април. Две руски фронтови групи армии нападат Берлин от изток и юг, до момента в който трета атакува северните околности на града. На 20 април, когато е рожденият ден на фюрера Адолф Хитлер, Първият белоруски фронт, воден от маршал Георгий Жуков, атакува немската войска от изток и север и стартира артилерийски обстрел в центъра на Берлин. Едновременно с това маршал Иван Конев с Първи украински фронт разрушава съперника и настава към южните покрайнини на града. Берлинският гарнизон капитулира след една от най-кръвопролитните борби във Втората международна война. До 8 май е ликвидирана и последната опозиция.
От историята са ни известни имената на именитите сержанти Михаил Егоров и Мелитон Кантария, които на 30 април против 1 май забиват знамето на Съюз на съветските социалистически републики над Райхстага. Но в последно време все по-често се загатва още едно име - на лейтенант украинец Алексей Берест, който води знаменосците и рапортува на командира на батальона, че знамето е сложено на най-видното място - върху бронзовата конна статуя на кайзер Вилхелм. " Няма ли да се откъсне? " - пита командирът. " Сто години ще стои! - дава отговор Берест. Ние го вързахме с ремъци към коня ".
Знамето сигурно е било закрепено доста крепко, само че като знак на руското въздействие в източната зона на Германия е издържало до 1989 година, когато пада Берлинската стена. Тя е била дълга 155 километра и четири метра висока.
След войната Берест работи като завеждащ-отдел за кинефикация в Ростовска област. През 1953 година след проверка е упрекнат, че е присвоил служебни пари. Ядосан, изхвърля ревизора през вратата и получава 10 година затвор. Пет години по-късно, към този момент след гибелта на Сталин, предварително излиза на независимост след прошка. Загива, спасявайки момиченце.
Сградата на Райхстага е проектирана особено за Народното събрание на немската империя. Днес тук заседава Бундестаг. Проектът е определен след два състезанието, извършени през 1872 и през 1882 година, а 12 години по-късно Райхстагът отваря порти. През 1933 година в Райхстага избухва пожар, за който е упрекнат българският болшевик Георги Димитров. Пожарът обаче повече наподобява на режисура, с цел да даде мотив на нацисткия режим да преследва своите съперници. През 60-те години Райхстагът е реставриран, а през 90-те години е уголемен и осъвременен. Зданието е удивително с истинския си купол от стомана и стъкло. От него се открива панорама към града. Куполът е отворен за всеки, който желае да го посети. Докато чакат, туристите се разполагат на голямата поляна със зелена трева, стига времето е топло.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ