Битка на Каталунските полета - последната между римляните и хуните на Атила
Битката на Каталаунските полета (северна Галия) е последното огромно стълкновение в Античния свят, в което римляните стопират ордите на хуна Атила.
През 451 година хунският съюз, воден от Атила, нахлул в римските провинции Германия и Галия и разорил редица градове. При обсадата на град Аврелиан (дн. Орлеан), предводителят на хуно-германската армия ненадейно вдигнал обсадата и се отправил на север. Това било провокирано от приближаването на римската коалиция от съюзнически войски, водени от " последния римлянин " Флавий Аеций, към река Марна. Срещата на двете армии се състояла на Каталаунските полета (област, населявана от тогавашните белгийски племена катулани), разпростряли се на 200 км от запад на изток и на 150 км от юг на север. Изборът на мястото на борбата бил възложен на Атила, който избрал Мариакската низина, покрай актуалния град Троа, комфортна за деяние на конницата му. През юни 451 година двете войски били подготвени. Числеността на армиите наброявала 150 - 200 хиляди от двете страни. Атила за пръв път се заколебал, защото гаданията за изхода на борбата, били неразбираеми. Но хуните не отстъпили. Атила разположил своя лагер с тил към единия от притоците на р. Сена - Об. Настрани от издигнатите войски се намирал рид. Той се намирал вляво от римската бойна линия и вдясно от хунската такава. Съюзната коалиция на римските войски лагерували в разнообразни лагери, обособени по етнически симптом.
На 15 юни 451 година Атила разделил силите си на три елементи - център и две крила. Той застанал отпред на центъра, където се намирала хунската тежка кавалерия; остготската кавалерия и пехота, ръководена от Валамир (от рода на Амалите), Теодемир и Видемар заела левия фланг; гепидите, под управлението на Ардарих и другите най-вече пеши съдружници - скири, бастарни, херули, руги, анти, алемани, тюринги, бургунди и част от франкската пехота се разположили на десния фланг. Така центърът на войската бил формиран от хунската кавалерия, левият фланг бил най-вече конен, а десният - формиран основно от пешаци.
Аеций подредил съдружниците си по сходен метод, вземайки поради основно етническата принадлежност на бойците си. Десният фланг на войската му, противостоящ на остготите на Валамир бил формиран от вестготи, водени от крал Теодерих І и сина му Теодеред от рода на Балтите. Тук била съсредоточена и цялата тежка вестготска кавалерия. Аеций персонално оглавил левия фланг, ситуиран на пресечена хълмиста околност. Тук били ситуирани гало-римските му легиони, военните колонисти от Арморика (п-в Бретан) - летициани, олибриони, рипарии; отряд вестготи, водени от другия наследник на Теодорих - Торисмунд; саксонко и бургундско опълчение, франкска пехота, ръководена от Меровей. Визиготите на левия фланг играли по-скоро ролята на заложници, защото Аеций се съмнявал в лоялността им. В центъра на съюзническата коалиция била ситуирана аланската кавалерия на Сангибан - върли врагове на хуните. За да подсигури тила им, римският патриций поместил зад аланите римска тежка пехота и франкско опълчение.
Силите на съперниците били толкоз огромни, че Атила дълго отлагал началото на борбата. Започнали я римляните. Сражението почнало към 15:00 часа с престрелка, подета от конните стрелци. Римляните изпратили напред аланската стрелкова кавалерия. Хуните им дали отговор със същото. Хиляди стрели полетели над равнината. Тежката кавалерия от левия хунски фланг се сблъскала фронтално с конния десен римски фланг. Войските и от двете страни били формирани най-вече от готи. На левия римски фланг франките на Меровей атакували десния хунски фланг, където се намирали гепидите на Ардарих. Завързала се яростна борба. Аеций нанесъл главния удар с войските по левия си фланг. Визиготите на Торисмунд били пратени да завземат хълма отляво. Атила дал отговор с обща офанзива по целия фронт, само че основният му удар бил ориентиран в центъра на съюзническите сили. В завързалото се конно стълкновение, яростно съпротивляващите се алани били отблъснати и отстъпили. Центърът издържал с помощта на упоритата защита на римската и франкската пехота. Контраатаката на Теодорих против остготите на десния фланг била сполучлива, въпреки че в завързалата се сеч той бил погубен. Вестготите на десния фланг обаче не отстъпили. На левия фланг визиготите на Торисмунд заели хълма и отбили хунската контраофанзива. В това време самият Аеций оглавил настъплението против гепидите. Така макар, че центърът на войските му бил отхвърлен, фланговете на войската на римския военачалник почнали да обгръщат хунските флангове. Последните почнали да се двоумят. С настъпването на нощта успеха към този момент клоняла от ден на ден към Аеций. Визиготите на Торизмунд се спуснали от хълма и атакували укрепения хунски лагер. Визиготите от десния фланг на Аеций дефинитивно разрушили остготите. Нощта не разрешавала борбата да продължи и Атила наредил всеобщо оттегляне. Отделни гневни битки траяли през цялата нощ. Противниковите войски се смесили и настъпил безпорядък. Връщащите се в лагера хуни непрекъснато се сблъсквали с визиготски, франкски и алански отряди. Аеций се опитал да реорганизира много пооределия си център, само че се натъкнал на хунски елементи и самичък се отдръпнал във визиготския лагер, оставайки там до утрото.
Загубите на двете войски били големи. Приблизително 165 хиляди индивида били убити. На другия ден Атила, обграден от съюзните войски в лагера си, очаквал взлом, подготвен да се бие до дъно. Той заповядал да се направи клада и възнамерявал да се хвърли в нея, с цел да не попадне в ръцете на врага.
Визиготите, които били главната цел на хунската инвазия в Галия, с неспокойствие чакали сигнал за офанзива. В това време Аеций се съветвал с военачалниците си и с вождовете на съюзните племена. Израстнал измежду готи и хуни, той смятал вторите за по-малко рискови за Империята. Хуните не възприемали римския метод на живот. Отблъснати, те щели да се завърнат назад в степите си. Напротив, спечелилите готи, опознали богатствата на цивилизацията, след заличаването на хуните щели да станат непреодолима мощ, заплашваща Империята.
Така че Аеций не атакувал, той дори не обсадил лагера и по този начин разрешил на хуните да се отдръпват зад Рейн. Той към момента се надявал да ги употребява като контраст на готската опасност, само че очакванията на " последния римлянин " не се сбъднали.
Източник: Уикипедия
През 451 година хунският съюз, воден от Атила, нахлул в римските провинции Германия и Галия и разорил редица градове. При обсадата на град Аврелиан (дн. Орлеан), предводителят на хуно-германската армия ненадейно вдигнал обсадата и се отправил на север. Това било провокирано от приближаването на римската коалиция от съюзнически войски, водени от " последния римлянин " Флавий Аеций, към река Марна. Срещата на двете армии се състояла на Каталаунските полета (област, населявана от тогавашните белгийски племена катулани), разпростряли се на 200 км от запад на изток и на 150 км от юг на север. Изборът на мястото на борбата бил възложен на Атила, който избрал Мариакската низина, покрай актуалния град Троа, комфортна за деяние на конницата му. През юни 451 година двете войски били подготвени. Числеността на армиите наброявала 150 - 200 хиляди от двете страни. Атила за пръв път се заколебал, защото гаданията за изхода на борбата, били неразбираеми. Но хуните не отстъпили. Атила разположил своя лагер с тил към единия от притоците на р. Сена - Об. Настрани от издигнатите войски се намирал рид. Той се намирал вляво от римската бойна линия и вдясно от хунската такава. Съюзната коалиция на римските войски лагерували в разнообразни лагери, обособени по етнически симптом.
На 15 юни 451 година Атила разделил силите си на три елементи - център и две крила. Той застанал отпред на центъра, където се намирала хунската тежка кавалерия; остготската кавалерия и пехота, ръководена от Валамир (от рода на Амалите), Теодемир и Видемар заела левия фланг; гепидите, под управлението на Ардарих и другите най-вече пеши съдружници - скири, бастарни, херули, руги, анти, алемани, тюринги, бургунди и част от франкската пехота се разположили на десния фланг. Така центърът на войската бил формиран от хунската кавалерия, левият фланг бил най-вече конен, а десният - формиран основно от пешаци.
Аеций подредил съдружниците си по сходен метод, вземайки поради основно етническата принадлежност на бойците си. Десният фланг на войската му, противостоящ на остготите на Валамир бил формиран от вестготи, водени от крал Теодерих І и сина му Теодеред от рода на Балтите. Тук била съсредоточена и цялата тежка вестготска кавалерия. Аеций персонално оглавил левия фланг, ситуиран на пресечена хълмиста околност. Тук били ситуирани гало-римските му легиони, военните колонисти от Арморика (п-в Бретан) - летициани, олибриони, рипарии; отряд вестготи, водени от другия наследник на Теодорих - Торисмунд; саксонко и бургундско опълчение, франкска пехота, ръководена от Меровей. Визиготите на левия фланг играли по-скоро ролята на заложници, защото Аеций се съмнявал в лоялността им. В центъра на съюзническата коалиция била ситуирана аланската кавалерия на Сангибан - върли врагове на хуните. За да подсигури тила им, римският патриций поместил зад аланите римска тежка пехота и франкско опълчение.
Силите на съперниците били толкоз огромни, че Атила дълго отлагал началото на борбата. Започнали я римляните. Сражението почнало към 15:00 часа с престрелка, подета от конните стрелци. Римляните изпратили напред аланската стрелкова кавалерия. Хуните им дали отговор със същото. Хиляди стрели полетели над равнината. Тежката кавалерия от левия хунски фланг се сблъскала фронтално с конния десен римски фланг. Войските и от двете страни били формирани най-вече от готи. На левия римски фланг франките на Меровей атакували десния хунски фланг, където се намирали гепидите на Ардарих. Завързала се яростна борба. Аеций нанесъл главния удар с войските по левия си фланг. Визиготите на Торисмунд били пратени да завземат хълма отляво. Атила дал отговор с обща офанзива по целия фронт, само че основният му удар бил ориентиран в центъра на съюзническите сили. В завързалото се конно стълкновение, яростно съпротивляващите се алани били отблъснати и отстъпили. Центърът издържал с помощта на упоритата защита на римската и франкската пехота. Контраатаката на Теодорих против остготите на десния фланг била сполучлива, въпреки че в завързалата се сеч той бил погубен. Вестготите на десния фланг обаче не отстъпили. На левия фланг визиготите на Торисмунд заели хълма и отбили хунската контраофанзива. В това време самият Аеций оглавил настъплението против гепидите. Така макар, че центърът на войските му бил отхвърлен, фланговете на войската на римския военачалник почнали да обгръщат хунските флангове. Последните почнали да се двоумят. С настъпването на нощта успеха към този момент клоняла от ден на ден към Аеций. Визиготите на Торизмунд се спуснали от хълма и атакували укрепения хунски лагер. Визиготите от десния фланг на Аеций дефинитивно разрушили остготите. Нощта не разрешавала борбата да продължи и Атила наредил всеобщо оттегляне. Отделни гневни битки траяли през цялата нощ. Противниковите войски се смесили и настъпил безпорядък. Връщащите се в лагера хуни непрекъснато се сблъсквали с визиготски, франкски и алански отряди. Аеций се опитал да реорганизира много пооределия си център, само че се натъкнал на хунски елементи и самичък се отдръпнал във визиготския лагер, оставайки там до утрото.
Загубите на двете войски били големи. Приблизително 165 хиляди индивида били убити. На другия ден Атила, обграден от съюзните войски в лагера си, очаквал взлом, подготвен да се бие до дъно. Той заповядал да се направи клада и възнамерявал да се хвърли в нея, с цел да не попадне в ръцете на врага.
Визиготите, които били главната цел на хунската инвазия в Галия, с неспокойствие чакали сигнал за офанзива. В това време Аеций се съветвал с военачалниците си и с вождовете на съюзните племена. Израстнал измежду готи и хуни, той смятал вторите за по-малко рискови за Империята. Хуните не възприемали римския метод на живот. Отблъснати, те щели да се завърнат назад в степите си. Напротив, спечелилите готи, опознали богатствата на цивилизацията, след заличаването на хуните щели да станат непреодолима мощ, заплашваща Империята.
Така че Аеций не атакувал, той дори не обсадил лагера и по този начин разрешил на хуните да се отдръпват зад Рейн. Той към момента се надявал да ги употребява като контраст на готската опасност, само че очакванията на " последния римлянин " не се сбъднали.
Източник: Уикипедия
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ