Легендата: Тупах Зидан по темето, а той ми викаше крейзи!
Бисер Иванов – Легендата бе един от футболистите на Левски, които донесоха три следващи трофеи на отбора. Неговата кариера се разви изненадващо и то на 26 години. Дефанзивният халф бе част от Спартак (Пловдив), а внезапно се озова на " Герена “. Само няколко месеца по-късно към този момент бе и национал. Легендата даде просторно изявление пред Блиц, в което приказва за времето в Левски, за прякора си, за прехвърлянето и спомените от тези години, както и по какъв начин е потупал по темето Зинедин Зидан поради бас.
- Как си? С какво се занимаваш сега?
- Добре съм. Почивам си главно.
- Спря към този момент с треньорството?
- Спрях, тъй като нямам време. Бизнес имам. Занимавам с търговия по Македония.
- Беше се хванал и с бизнес със зайци, само че май най-после ги изяде...
- О, това беше от дълго време. Няма ги към този момент зайците.
- Отдавна, само че за теб нищо не се чува от дълго време, нито приказваш някъде...
- Не знам за какво е по този начин. Вероятно защото доста ми знае устата. А някои се припознават, като кажа нещо. Обиждат се, не знам... Техен си избор.
- Как се случи всичко в твoята кариера? До 26 години в Спартак (Пловдив) и внезапно Левски, по-късно и националния тим. Имаш малко повече от 6 години общо в професионалния футбол и 6 трофея...
- Да, по този начин се случиха нещата и това са обстоятелствата. Но с Чирпан и Велбъжд бях в Б група и бях експерт. После изпаднахме и отидох в Спартак (Пловдив).
- А от Спартак в Левски...
- Дойдоха ми на крайници. Поканиха ме. Шпайдела беше пратил един човек, с цел да ме пита дали желая да играя в Левски. А аз си помислих, че става дума за Левски (Кюстендил). Там пък тогава бяха едни времена, управляваха едни мутри. Беше смут и безумство. Викам: " Не, не. Оставам си тук ". А той дава отговор: " За пръв път някой да откаже на Левски (София) ". И тогава аз затоплям и запитвам: " Ама за софийския Левски ли става дума? "... И по този начин. Каза ми, че ме чакат в София. Тогава бяха Наско Сираков и Ники Илиев ръководители. Подписах контракт, а Левски даде по едно екипче на нашите футболисти в Спартак и няколко топки. Техни неща си бяха, те останаха да се договорят нещо. Аз бях безвъзмезден, защото пристигам от В група, само че от Левски дадоха нещо на Спартак.
- Как те одобриха в Левски?
- Малко необичайно им беше. В цялата съблекалня имаше 1-2 по-големи от мен. Другите бяха по-малки. Мислеха си, че съм някакъв подобен младеж, изпаднал отнякъде. После нещата си се подредиха.
- Имаше ли бойно кръщение в Левски? Някакъв обред?
- Опитаха се. Кривия, Гонзо... Ама аз им крещя: " Ей, съобразявайте се малко. Аз съм по-голям от вас бе! ". Единият вика да му дам водата, другия пък ми вика, че няма да пия вода. " Как няма да пия вода, бе човек? ", споделям. После към този момент нещата се възстановиха.
- Трудно ли ти беше първоначално?
- Нормално да е. Бях играл 1-2 години в Б група, след това във В. Там равнището е ниско, тренировките напълно разнообразни. Тегаво ми беше. На всичко от горната страна се контузих. Люпко Петрович обаче ми оказа огромно доверие. И нямаше по какъв начин да го предам. Контузих се, дори желаех да вървя в Севлиево тогава. Той обаче не даде. Казва ми да оставам тук и да започвам да упражнявам. Не чаках, че ще играя изобщо. При съществуването на такива футболисти беше обикновено най-малко първата година да играя малко, да влизам тук там. Люпко обаче почна да ме постанова. Всеки мач съставът започваше с мен и Станимир Стоилов. Люпко ми викаше Йованов. " Мъри Стоилов, Йованов... " и продължаваше нататък със състава.
- За годините ти в Левски се смениха доста треньори. Люпко ли беше най-хубавият?
- Много треньори минаха, в действителност. Ако си бях записвал в едно тефтерче наученото от всеки, в този момент щях да съм в друга вселена. Какви ли не неща съм видял от тях. Муслин, Абрамчик, Федотов, Люпко, Георги Василев, Георги Тодоров. Херо също беше замалко. Всеки си има позитивни и негативни страни. Люпко беше най-хубав психолог. Защото то тренировките не са толкоз комплицирани. Сега ще седнеш в интернет и ще извадиш всеки тим по какъв начин тренира. Вътре в съблекалнята обаче най-важна е логиката на психиката. Ето, както този случай във волейболния народен тим и Пламен Константинов. Как ще псува волейболиста? Гледам го и даже не мога да го проумея. Чаках някой началник да излезе и да му каже: " Абе човек, ти естествен ли си? ". Той си ги приказва и вика: " Ще ги ругая ". Как по този начин? Нали те играят за тебе там, ти си треньор тъкмо, с цел да няма такива неща. Те, ако до момента не са се научили да играят волейбол, ти няма да ги научиш за един лагер. И тук е работата на логиката на психиката. а той ги псува. Трябва да ги сплотява. Така си мисля аз. Това не е обикновено. Добре, веднъж е обикновено, обикновено е да има напрежение. Ама да ги псува непрекъснато. Като има нещо, псувай управлението.
- А до момента в който беше в Левски, имали ли сте такива проблеми? Да се скарате с сътрудник, с треньор. Да се напсувате...
- Имало е, като паднем на някой мач. Имаше и доста положителни футболисти, водачи. Нормално е да имало на места и такива неща. Напрежение е, тъй като си в Левски и не би трябвало да губиш мачове. Ако загубиш, стягаш се незабавно, играеш и гледаш да не се случва повече. Публиката ти скача...
- Бързо ти дойде и повиквателна за националния тим...
- Същата история като с Левски. Първата повиквателна ми беше от Херо, след това стана Стойчо Младенов. Само, че там към този момент бяха по-големи звезди. Бях стъписан в началото, само че това е обикновено. Там колективът пък беше доста спокоен, бяха готини момчета. Балъков беше звездата на тима. Гледал съм го на международното 1994 година и внезапно го виждам до мен, играем дружно. Другите бяха доста положителни момчета, доста надарени - Бербатов, Стилиян, Мартин.
- Кой ти лепна прякора Легендата?
- Мисля, че беше Александър Александров - Кривия. Вика: " Чакай бе, ти пристигна и за няколко месеца и национал стана. Аз играя 5 години в Левски, футболист на годината станах на България... Е ти си ба*ти легендата ". Христо Стоичков и той по този начин ми викаше: " Ти си огромна легенда бе ". Той беше тогава отговорник за националните тимове. Викаше и на другите по този начин: " Той има 5 мача и към този момент е национал. По-голяма легенда е от теб.. ". И по този начин потегли всичко. Почнаха да ми викат по този начин всички. Георги Марков, лека му пръст, го придвижи в Левски тогава. После и публицистите почнаха и по този начин. Беше ми неловко първоначално. Казвам им: " Каква легенда съм аз. В Левски такива футболисти и такива митове е имало, къде ме слагате и мен там? На тях никой не им викал по този начин, а на мен ще ми викате ". И въпреки всичко е по-добре от нещо друго да ми викат. Някакъв прякор неприличен примерно.
- По времето на Чорни, когато ти беше в Левски, в действителност ли е имало толкоз доста пари?
- Да, имаше. Плащаше добре. Но го имаше и противоположното, когато не се представяхме добре. Но това тогава рядко се случваше - трофеи, купи, мачове с Ювентус, преди този момент бяхме отстранили други. Имахме доста добър тим. И от този момент се сложиха основите на оня тим, който стигна до 1/4-финал на Лига Европа. Вече се виждаше, че в Левски има опция за нещо огромно. И Мъри ги хвана и довърши започнатото още по наше време. Те пък тогава ги оплюха за тази Шампионска лига. То не е една пакост. Защо били паднали от Барселона и Челси, каква им била головата разлика. Нямам думи! Няма угодия. Затова ей го в този момент, виж какъв брой им е готино. Отпаднаха от тези Вадуц и по-късно успокоение. А ония играха, играха, влязоха в групите и най-после надали не за какво били влезнали. А в този момент в случай че предстоеше някакъв мач с някакви такива? Я си поредстави пък оня тим да беше изнемощял от някой като Дюделанж на прага на групите на Шампионска лига? Затова ей по този начин първоначално си отпадаш и ти е умерено.
- Тогава, макар доста пари в Левски, ти идваше с москвич на тренировки...
- Е, да! Това ми беше първата кола, която си купих с пари от футбола. Тогава имаше основно такива коли. 1995 година я купих. Западни имаше, само че основно по-старички коли. А аз си го купих чисто нов. Доста пари ми излезе тогава 2-3000 марки ми излезе. Тогава стана инфлацията. По-добре нова кола обаче, в сравнение с някой строшен голф. Тогава те бяха на мода. Използвах я рационално. После си купих една шкодичка. Искам от една кола да знам, че като ми би трябвало, ще се кача, ще врътна ключа и ще тръгне. А не да съм с някое БМВ и да ме бутат 5 индивида. Или пък да си взема някакъв джип и да му сложа газова уредба. Затова дребна кола, икономична и да ми прави работа.
- Какви бяха първите пари, които взе в Левски?
- Мисля, че бяха 500-600 лв.. Бихме Черноморец или Черно море. После обаче взеха решение, че сме играли едва и споделиха, че няма да ни дават тези награди. После имахме мач от Европа, май с Апоел. Свършихме 0:0 и идва мач с Шумен. Там ни споделиха, че в случай че бием, ще вземем наградите за Черноморец, както и още толкоз за Шумен. Обаче в случай че не бием, няма да вземем нито една от двете награди. Помислих си: " Айде, и тука като по селата ". Ама си бихме и ни заплатиха и след това продължиха постоянно. А и ние се натягахме доста, искахме да бием всеки мач. Плащаха си. Но като паднеш, ставаше неприятно. Публика скачаше, санкции имаше. Ние обаче тогава не падахме съвсем в никакъв случай. Помня един мач със Славия. Загубихме с 1:2 на " Герена ". Стояхме до посреднощ в съблекалнята. Носиха ни закуски, тъй като не можеше да излезем. Чакаха ни извън почитателите и ние затворени в съблекалнята до към 2 през нощта. Бяха ни заобградили служители на реда, които пазеха да не могат почитателите да влязат. А в този момент падат си и все едно нищо. Е най-после против Вадуц не устояха почитателите, само че не трябваше тъкмо в този мач да го вършат. Ама футболистите не са отговорни в цялата обстановка. Даже и този италианецът не е отговорен. Ръководството е отговорно. И на мен да ми кажат да ги упражнявам за 20 000 евро, и аз ще ги упражнявам и ми дреме на капата какво се случва. Много е значимо управлението да избере подобаващия човек, на тях е тази отговорност. Сега с този Славиша май е по-добре. Той е балканец, наш нрав, знае кое по какъв начин е. Като те види още и знае какво ти има, лови те незабавно дали си пил една бира или две. И като няма отдалеченост сред треньор и футболист, стават нещата. Спомням си Муслин. Той имаше нрав като на западняците. Ако желая да приказвам нещо с него, първо би трябвало да запитвам помощника, а помощникът да приказва с него и да пристигна и да ми каже: " Да, може да приказваш с него. Отиди в 2 часа в неговата стая ". Абе по какъв начин по този начин ще запитвам дали може или не може да приказвам с треньора? Как ще стане това? Аз в този момент желая да запитвам нещо, след това към този момент може да е минало...
А пък Абрамчик беше различен. Той не се съобразяваше с никого. Идват Емо Спасов, Наско Сираков.. Той не му пукаше, не им обръщаше внимание. Може ли управлението да не може да приказва с него? Той по тази причина се задържа три мача. Една подготовка и три мача. Тогава и той не разбра за какво го уволниха. Сигурно и до ден сегашен не знае. Остана като слисан, тъй като ние нямахме загуба при него. Сигурен съм, че който и да го предложения в България, повече няма да стъпи тук. Той такова знамение не е виждал. Имахме 4 победи, направихме един еднакъв и те това чакаха - уволниха го. Чакаха го единствено някъде да стане дребна неточност - едно тъждество с ЦСКА (б.р. - март 2002 - 2:2).
- Разпускахте ли по този начин както и играхте - добре? Имаше ли купони?
- Да, несъмнено. Има си потребност човек да се отпусне. Това си е като опиат. Както богаташите, като пристигна уикендът и отпътуват от петък да си шмъркат опиатите. Така и ние по лагерите. Не може да се гледаме по през целия ден и нощ единствено ние. Не отиват по този начин нещата на добре.
- Кой беше водач на оня тим?
- Георги Иванов - Гонзо! Той си беше водач, голмайстор. После беше Пажин, който беше доста добър футболист. Имаше и едни украинчета доста положителни. Цихмейструк беше доста добър. Помня и Серж Йофу какъв състезател беше, само че него главата не го слушаше. Обаче беше доста умел. Беше несъмнено на 37-38 години. Личаха му години и опитът, който има. Но другояче се водеше по-малък от мен. Но ние виждахме, че не е на толкоз, на колкото се показва. Ама другояче върви докажи на какъв брой годините. Като се роди, запишат на палмата датата на раждане, а след това като отсекат палмата, върви да доказваш на какъв брой е.
- Мачовете с Ювентус ли са най-паметни за теб? Какво в действителност си спомняш от тях?
- Помня, че поради бас потупах Зидан по темето. То това си остана. Така или другояче не можехме да ги отстраним. Бяха огромни футболисти. С едно приятелче от нашия край си приказваме. Аз му споделям: " Искаш ли да хванем бас, че ще го фаулирам и ще го тупна по темето ". Той не вярваше. Викам: " Поне това мога. Ако искаш друго, няма да мога, само че това ще мога ". Зидан държеше доста добре топката, но аз го издебнах и го смъкнах. Потупах го по темето. Онзи моя другар вика: " Аз не видях ". Като не си видял има поторения, вижда се. Зидан измърмори нещо, викаше ми " Крейзи.. ", нещо такова. Но това ми беше в проекта и го изпълних. Той беше доста добър, доста гадно лъжеше. Вземе ли топката, няма по какъв начин да му я отнемеш. Един път, два пъти, три пъти.. Изкуши ме и го фаулирах. Но то другояче не може да му се вземе топката. Опитваш, опитваш и не става. Накрая ти даже и да не искаш, отново го фаулираш. Иначе ще станеш за смях. Ще те разминава цялостен мач, няма по какъв начин. Обаче направихме положителни мачове. В Италия стигнахме 1:1. Ако първият мач беше в Италия, можеше да се развият друго нещата.
- Имаш ли сходни случки и в мачовете против Челси?
- Там пък към този момент беше... Спомени доста. Тия англичаните бяха като роботи. Навити като на пружина и вършат едно и също, до момента в който не се случи. И тук и там ни вкараха по еднакъв метод. И ние го знаехме това, гледахме ги на видео какво вършат, по какъв начин. Подготвени бяхме. А те отново си направиха техните неща и ни биха. По еднакъв метод ни вкараха головете. И след мача си говорехме, че знаехме какво ще създадат и каквото и да правехме, те си го направиха тяхното. Футболисти са си – Лампард, Джон Тери... Един футболист техен струваше колкото целия ни отбор.
- Спомняш ли си постоянно озни прославен автогол, който си вкара против ЦСКА и беше анулиран?
- Постоянно не, само че тука едни цесекари има, все ме бъзикат. По новоите правила от 2007-08 година това трябваше да е гол. Но тогава, когато беше мачът, не се изчакваше развиването на обстановката, а флагът се вдигаше незабавно и незабавно се свиреше. А в този момент изчакват да видят по какъв начин се развива обстановката. И по тези новите правила щяха да го зачетат, само че тогава бяхме още по старите правила. И в обстановката, аз виждам, че някой има там, виждам да избия топката. Скачам да я избия с глава, а то по този начин стана, че... От големия пеналт с глава в ъгъла. Неспасяемо. Иванков гледаше като изтребител. Викам му: " Айде уловия я тази “. Той стои, гледаме и пита какво стана. " Какво да стане. Вади я топката от мрежата “... А може би този гол трябваше да го зачетат. Така мачът щеше да стане по-интересен, щеше да се отвори. А по този начин целият мач беше тежък, прибързан, а най-после бихме с оня кървясъл гол на Гонзо. Не стана прекрасен мач за публиката, а може би в случай че бяха признали автогола ми, щеше да стане. Да видят хората голове, представление. Ние щяхме да се хвърлим, а и ЦСКА щеше да заиграе по-добре. В последна сметка автоголът беше в 22-ата минута, имаше премного време да обърнем. Никой не е споделил, че щяхме да загубим с 0:1 с този гол.
- Казвал ли си в миналото, че Атанас Узунов е нямало да разреши Левски да загуби този мач? Защото се появи сходно твое изявление преди доста години...
- Такова нещо тъкмо не съм казвал, само че то всеки си написа каквото си желае. Исках да кажа, че нямаше по какъв начин да не станем първенци. Защото всеки изяснява по какъв начин, в случай че сме били изгубили този мач, нямало да станем първенци. Което обаче нямаше по какъв начин да се случи.
- Участвал ли си в уредени мачове? Независимо дали с Левски или с различен тим?
- С Левски няма по какъв начин да стане. Такива ги имаше по селата. Един даде мач, другият пък му свърши нещо. Догодина пък другите им дават мача. Ей такива неща. Имало е случаи да не можем да съберем тим. Отиваме 10 индивида и ги молим да ни бият по-малко. Веднъж даже бяха другите с понижен състав и ни споделят: " Дайте ни двама, с цел да изиграем мача “. И ние им даваме двама и след това на мача ги побеждаваме. Имало е случаи да им даваме наши играчи, а те вземат, че ни поведат с 1:0. Пък след това се постанова нашите, които сме им дали, да ни пускат да вкарваме.
- Запази ли си другарства от времената в Левски? Поддържаш ли връзка с някогашни съотборници?
- Наскоро се видях с Чавдар Атанасов. С някои се чуваме. Повечето не знам обаче къде са към този момент. С Пажин мога да кажа, че сме другари. Събираме се понякога. Мина и доста време. Аз пък нямам Facebook и такива неща. Обаче има подправени 4-5 профила на мое име. Даже бяхме писали на един, който се представяше за мен. Обяснява ми къде бил играл, какво бил направил. Викам му: " Абе ти вманиачен ли си? Знаеш ли с кого приказваш? “. Все едно си говорех със себе си. Знаеше ми кариерата. Някакъв пък събира помощи от мое име. Прибира се съседът ми и вика: " Ти за какво не казваш, че събираш помощи във Facebook. Да оказваме помощ “. Казвам му: " Какви помощи, бе човек? Аз нямам такова нещо “. Лъже някой там, събирал някакив неща от мое име. Намерихме го най-после. Ама тя цялата ни страна такава.
- Ходиш ли на " Герена “ на мачове понякога?
- Ходих на един мач и се разочаровах. Бях на мач с Витоша, те пък взеха, че направиха 0:0. Само това момче Иван Горанов ми хареса, никой различен. Те в случай че тези слаби тимове не могат да бият, какво остава против мощните тимове? Трябва да са надъхани, да излизат да ги мачкат тези тимове. А то какво? Сега и доста чужденци в тима. Уж не знаели някои какво било Левски. Знаят те, доста добре знаят. Със самото идване знаят защо става дума. Ама нас ни имат за индианци. Мислят, си че идват тук при индианците. И става по този начин, че те идват от някакви страни, на които ние викаме индиански, а те на нас гледат по същия метод. И най-после нищо не става. Гледам, че и в Лудогорец доста чужденци, но и на тях им падна формата нещо. Наситиха се на триумфи ли, не знам. Обаче е очевидно, че им спадна формата.
- Има ли по какъв начин състезател да се насити на победи?
- Дойде ли този миг, незабавно би трябвало да се задейства управлението. Веднага вземаш нови и нови играчи, които за разлика от тези, са жадни за триумфи. Ето виждаш, че Лудогорец им спадна формата и тъкмо това направиха – стремително взеха двама нови едновременно. Това пък незабавно жегва тези, които са от дълго време в клуба. Вдига се конкуренцията, усещат старите, че могат да им заемат местата и незабавно се стягат. Ако бяха играли на макс против Етър, против МОЛ Види, щяха да бият с разлика наред.
- Очакваш ли тази година по-сериозна конкуренция за купата? Левски и ЦСКА да са конкурентни на Лудогорец?
- Надявам се. Имам си някакво очакване, само че няма да го споделя. Виждам ги по един метод нещата. Дано има конспирация и бъде забавно. Иначе чета по вестници, чувам какво се приказва – не е добре ситуацията. Не знам дали ще се случат нещата, които се пишат и приказват, само че не е добре в случай че се случат. В Левски наподобява добра обстановката, нека се задържи по този начин. Да запазят състава, да го подсилят, да няма нелепости. Ако това стане, може и да станем първенци.
- Как си? С какво се занимаваш сега?
- Добре съм. Почивам си главно.
- Спря към този момент с треньорството?
- Спрях, тъй като нямам време. Бизнес имам. Занимавам с търговия по Македония.
- Беше се хванал и с бизнес със зайци, само че май най-после ги изяде...
- О, това беше от дълго време. Няма ги към този момент зайците.
- Отдавна, само че за теб нищо не се чува от дълго време, нито приказваш някъде...
- Не знам за какво е по този начин. Вероятно защото доста ми знае устата. А някои се припознават, като кажа нещо. Обиждат се, не знам... Техен си избор.
- Как се случи всичко в твoята кариера? До 26 години в Спартак (Пловдив) и внезапно Левски, по-късно и националния тим. Имаш малко повече от 6 години общо в професионалния футбол и 6 трофея...
- Да, по този начин се случиха нещата и това са обстоятелствата. Но с Чирпан и Велбъжд бях в Б група и бях експерт. После изпаднахме и отидох в Спартак (Пловдив).
- А от Спартак в Левски...
- Дойдоха ми на крайници. Поканиха ме. Шпайдела беше пратил един човек, с цел да ме пита дали желая да играя в Левски. А аз си помислих, че става дума за Левски (Кюстендил). Там пък тогава бяха едни времена, управляваха едни мутри. Беше смут и безумство. Викам: " Не, не. Оставам си тук ". А той дава отговор: " За пръв път някой да откаже на Левски (София) ". И тогава аз затоплям и запитвам: " Ама за софийския Левски ли става дума? "... И по този начин. Каза ми, че ме чакат в София. Тогава бяха Наско Сираков и Ники Илиев ръководители. Подписах контракт, а Левски даде по едно екипче на нашите футболисти в Спартак и няколко топки. Техни неща си бяха, те останаха да се договорят нещо. Аз бях безвъзмезден, защото пристигам от В група, само че от Левски дадоха нещо на Спартак.
- Как те одобриха в Левски?
- Малко необичайно им беше. В цялата съблекалня имаше 1-2 по-големи от мен. Другите бяха по-малки. Мислеха си, че съм някакъв подобен младеж, изпаднал отнякъде. После нещата си се подредиха.
- Имаше ли бойно кръщение в Левски? Някакъв обред?
- Опитаха се. Кривия, Гонзо... Ама аз им крещя: " Ей, съобразявайте се малко. Аз съм по-голям от вас бе! ". Единият вика да му дам водата, другия пък ми вика, че няма да пия вода. " Как няма да пия вода, бе човек? ", споделям. После към този момент нещата се възстановиха.
- Трудно ли ти беше първоначално?
- Нормално да е. Бях играл 1-2 години в Б група, след това във В. Там равнището е ниско, тренировките напълно разнообразни. Тегаво ми беше. На всичко от горната страна се контузих. Люпко Петрович обаче ми оказа огромно доверие. И нямаше по какъв начин да го предам. Контузих се, дори желаех да вървя в Севлиево тогава. Той обаче не даде. Казва ми да оставам тук и да започвам да упражнявам. Не чаках, че ще играя изобщо. При съществуването на такива футболисти беше обикновено най-малко първата година да играя малко, да влизам тук там. Люпко обаче почна да ме постанова. Всеки мач съставът започваше с мен и Станимир Стоилов. Люпко ми викаше Йованов. " Мъри Стоилов, Йованов... " и продължаваше нататък със състава.
- За годините ти в Левски се смениха доста треньори. Люпко ли беше най-хубавият?
- Много треньори минаха, в действителност. Ако си бях записвал в едно тефтерче наученото от всеки, в този момент щях да съм в друга вселена. Какви ли не неща съм видял от тях. Муслин, Абрамчик, Федотов, Люпко, Георги Василев, Георги Тодоров. Херо също беше замалко. Всеки си има позитивни и негативни страни. Люпко беше най-хубав психолог. Защото то тренировките не са толкоз комплицирани. Сега ще седнеш в интернет и ще извадиш всеки тим по какъв начин тренира. Вътре в съблекалнята обаче най-важна е логиката на психиката. Ето, както този случай във волейболния народен тим и Пламен Константинов. Как ще псува волейболиста? Гледам го и даже не мога да го проумея. Чаках някой началник да излезе и да му каже: " Абе човек, ти естествен ли си? ". Той си ги приказва и вика: " Ще ги ругая ". Как по този начин? Нали те играят за тебе там, ти си треньор тъкмо, с цел да няма такива неща. Те, ако до момента не са се научили да играят волейбол, ти няма да ги научиш за един лагер. И тук е работата на логиката на психиката. а той ги псува. Трябва да ги сплотява. Така си мисля аз. Това не е обикновено. Добре, веднъж е обикновено, обикновено е да има напрежение. Ама да ги псува непрекъснато. Като има нещо, псувай управлението.
- А до момента в който беше в Левски, имали ли сте такива проблеми? Да се скарате с сътрудник, с треньор. Да се напсувате...
- Имало е, като паднем на някой мач. Имаше и доста положителни футболисти, водачи. Нормално е да имало на места и такива неща. Напрежение е, тъй като си в Левски и не би трябвало да губиш мачове. Ако загубиш, стягаш се незабавно, играеш и гледаш да не се случва повече. Публиката ти скача...
- Бързо ти дойде и повиквателна за националния тим...
- Същата история като с Левски. Първата повиквателна ми беше от Херо, след това стана Стойчо Младенов. Само, че там към този момент бяха по-големи звезди. Бях стъписан в началото, само че това е обикновено. Там колективът пък беше доста спокоен, бяха готини момчета. Балъков беше звездата на тима. Гледал съм го на международното 1994 година и внезапно го виждам до мен, играем дружно. Другите бяха доста положителни момчета, доста надарени - Бербатов, Стилиян, Мартин.
- Кой ти лепна прякора Легендата?
- Мисля, че беше Александър Александров - Кривия. Вика: " Чакай бе, ти пристигна и за няколко месеца и национал стана. Аз играя 5 години в Левски, футболист на годината станах на България... Е ти си ба*ти легендата ". Христо Стоичков и той по този начин ми викаше: " Ти си огромна легенда бе ". Той беше тогава отговорник за националните тимове. Викаше и на другите по този начин: " Той има 5 мача и към този момент е национал. По-голяма легенда е от теб.. ". И по този начин потегли всичко. Почнаха да ми викат по този начин всички. Георги Марков, лека му пръст, го придвижи в Левски тогава. После и публицистите почнаха и по този начин. Беше ми неловко първоначално. Казвам им: " Каква легенда съм аз. В Левски такива футболисти и такива митове е имало, къде ме слагате и мен там? На тях никой не им викал по този начин, а на мен ще ми викате ". И въпреки всичко е по-добре от нещо друго да ми викат. Някакъв прякор неприличен примерно.
- По времето на Чорни, когато ти беше в Левски, в действителност ли е имало толкоз доста пари?
- Да, имаше. Плащаше добре. Но го имаше и противоположното, когато не се представяхме добре. Но това тогава рядко се случваше - трофеи, купи, мачове с Ювентус, преди този момент бяхме отстранили други. Имахме доста добър тим. И от този момент се сложиха основите на оня тим, който стигна до 1/4-финал на Лига Европа. Вече се виждаше, че в Левски има опция за нещо огромно. И Мъри ги хвана и довърши започнатото още по наше време. Те пък тогава ги оплюха за тази Шампионска лига. То не е една пакост. Защо били паднали от Барселона и Челси, каква им била головата разлика. Нямам думи! Няма угодия. Затова ей го в този момент, виж какъв брой им е готино. Отпаднаха от тези Вадуц и по-късно успокоение. А ония играха, играха, влязоха в групите и най-после надали не за какво били влезнали. А в този момент в случай че предстоеше някакъв мач с някакви такива? Я си поредстави пък оня тим да беше изнемощял от някой като Дюделанж на прага на групите на Шампионска лига? Затова ей по този начин първоначално си отпадаш и ти е умерено.
- Тогава, макар доста пари в Левски, ти идваше с москвич на тренировки...
- Е, да! Това ми беше първата кола, която си купих с пари от футбола. Тогава имаше основно такива коли. 1995 година я купих. Западни имаше, само че основно по-старички коли. А аз си го купих чисто нов. Доста пари ми излезе тогава 2-3000 марки ми излезе. Тогава стана инфлацията. По-добре нова кола обаче, в сравнение с някой строшен голф. Тогава те бяха на мода. Използвах я рационално. После си купих една шкодичка. Искам от една кола да знам, че като ми би трябвало, ще се кача, ще врътна ключа и ще тръгне. А не да съм с някое БМВ и да ме бутат 5 индивида. Или пък да си взема някакъв джип и да му сложа газова уредба. Затова дребна кола, икономична и да ми прави работа.
- Какви бяха първите пари, които взе в Левски?
- Мисля, че бяха 500-600 лв.. Бихме Черноморец или Черно море. После обаче взеха решение, че сме играли едва и споделиха, че няма да ни дават тези награди. После имахме мач от Европа, май с Апоел. Свършихме 0:0 и идва мач с Шумен. Там ни споделиха, че в случай че бием, ще вземем наградите за Черноморец, както и още толкоз за Шумен. Обаче в случай че не бием, няма да вземем нито една от двете награди. Помислих си: " Айде, и тука като по селата ". Ама си бихме и ни заплатиха и след това продължиха постоянно. А и ние се натягахме доста, искахме да бием всеки мач. Плащаха си. Но като паднеш, ставаше неприятно. Публика скачаше, санкции имаше. Ние обаче тогава не падахме съвсем в никакъв случай. Помня един мач със Славия. Загубихме с 1:2 на " Герена ". Стояхме до посреднощ в съблекалнята. Носиха ни закуски, тъй като не можеше да излезем. Чакаха ни извън почитателите и ние затворени в съблекалнята до към 2 през нощта. Бяха ни заобградили служители на реда, които пазеха да не могат почитателите да влязат. А в този момент падат си и все едно нищо. Е най-после против Вадуц не устояха почитателите, само че не трябваше тъкмо в този мач да го вършат. Ама футболистите не са отговорни в цялата обстановка. Даже и този италианецът не е отговорен. Ръководството е отговорно. И на мен да ми кажат да ги упражнявам за 20 000 евро, и аз ще ги упражнявам и ми дреме на капата какво се случва. Много е значимо управлението да избере подобаващия човек, на тях е тази отговорност. Сега с този Славиша май е по-добре. Той е балканец, наш нрав, знае кое по какъв начин е. Като те види още и знае какво ти има, лови те незабавно дали си пил една бира или две. И като няма отдалеченост сред треньор и футболист, стават нещата. Спомням си Муслин. Той имаше нрав като на западняците. Ако желая да приказвам нещо с него, първо би трябвало да запитвам помощника, а помощникът да приказва с него и да пристигна и да ми каже: " Да, може да приказваш с него. Отиди в 2 часа в неговата стая ". Абе по какъв начин по този начин ще запитвам дали може или не може да приказвам с треньора? Как ще стане това? Аз в този момент желая да запитвам нещо, след това към този момент може да е минало...
А пък Абрамчик беше различен. Той не се съобразяваше с никого. Идват Емо Спасов, Наско Сираков.. Той не му пукаше, не им обръщаше внимание. Може ли управлението да не може да приказва с него? Той по тази причина се задържа три мача. Една подготовка и три мача. Тогава и той не разбра за какво го уволниха. Сигурно и до ден сегашен не знае. Остана като слисан, тъй като ние нямахме загуба при него. Сигурен съм, че който и да го предложения в България, повече няма да стъпи тук. Той такова знамение не е виждал. Имахме 4 победи, направихме един еднакъв и те това чакаха - уволниха го. Чакаха го единствено някъде да стане дребна неточност - едно тъждество с ЦСКА (б.р. - март 2002 - 2:2).
- Разпускахте ли по този начин както и играхте - добре? Имаше ли купони?
- Да, несъмнено. Има си потребност човек да се отпусне. Това си е като опиат. Както богаташите, като пристигна уикендът и отпътуват от петък да си шмъркат опиатите. Така и ние по лагерите. Не може да се гледаме по през целия ден и нощ единствено ние. Не отиват по този начин нещата на добре.
- Кой беше водач на оня тим?
- Георги Иванов - Гонзо! Той си беше водач, голмайстор. После беше Пажин, който беше доста добър футболист. Имаше и едни украинчета доста положителни. Цихмейструк беше доста добър. Помня и Серж Йофу какъв състезател беше, само че него главата не го слушаше. Обаче беше доста умел. Беше несъмнено на 37-38 години. Личаха му години и опитът, който има. Но другояче се водеше по-малък от мен. Но ние виждахме, че не е на толкоз, на колкото се показва. Ама другояче върви докажи на какъв брой годините. Като се роди, запишат на палмата датата на раждане, а след това като отсекат палмата, върви да доказваш на какъв брой е.
- Мачовете с Ювентус ли са най-паметни за теб? Какво в действителност си спомняш от тях?
- Помня, че поради бас потупах Зидан по темето. То това си остана. Така или другояче не можехме да ги отстраним. Бяха огромни футболисти. С едно приятелче от нашия край си приказваме. Аз му споделям: " Искаш ли да хванем бас, че ще го фаулирам и ще го тупна по темето ". Той не вярваше. Викам: " Поне това мога. Ако искаш друго, няма да мога, само че това ще мога ". Зидан държеше доста добре топката, но аз го издебнах и го смъкнах. Потупах го по темето. Онзи моя другар вика: " Аз не видях ". Като не си видял има поторения, вижда се. Зидан измърмори нещо, викаше ми " Крейзи.. ", нещо такова. Но това ми беше в проекта и го изпълних. Той беше доста добър, доста гадно лъжеше. Вземе ли топката, няма по какъв начин да му я отнемеш. Един път, два пъти, три пъти.. Изкуши ме и го фаулирах. Но то другояче не може да му се вземе топката. Опитваш, опитваш и не става. Накрая ти даже и да не искаш, отново го фаулираш. Иначе ще станеш за смях. Ще те разминава цялостен мач, няма по какъв начин. Обаче направихме положителни мачове. В Италия стигнахме 1:1. Ако първият мач беше в Италия, можеше да се развият друго нещата.
- Имаш ли сходни случки и в мачовете против Челси?
- Там пък към този момент беше... Спомени доста. Тия англичаните бяха като роботи. Навити като на пружина и вършат едно и също, до момента в който не се случи. И тук и там ни вкараха по еднакъв метод. И ние го знаехме това, гледахме ги на видео какво вършат, по какъв начин. Подготвени бяхме. А те отново си направиха техните неща и ни биха. По еднакъв метод ни вкараха головете. И след мача си говорехме, че знаехме какво ще създадат и каквото и да правехме, те си го направиха тяхното. Футболисти са си – Лампард, Джон Тери... Един футболист техен струваше колкото целия ни отбор.
- Спомняш ли си постоянно озни прославен автогол, който си вкара против ЦСКА и беше анулиран?
- Постоянно не, само че тука едни цесекари има, все ме бъзикат. По новоите правила от 2007-08 година това трябваше да е гол. Но тогава, когато беше мачът, не се изчакваше развиването на обстановката, а флагът се вдигаше незабавно и незабавно се свиреше. А в този момент изчакват да видят по какъв начин се развива обстановката. И по тези новите правила щяха да го зачетат, само че тогава бяхме още по старите правила. И в обстановката, аз виждам, че някой има там, виждам да избия топката. Скачам да я избия с глава, а то по този начин стана, че... От големия пеналт с глава в ъгъла. Неспасяемо. Иванков гледаше като изтребител. Викам му: " Айде уловия я тази “. Той стои, гледаме и пита какво стана. " Какво да стане. Вади я топката от мрежата “... А може би този гол трябваше да го зачетат. Така мачът щеше да стане по-интересен, щеше да се отвори. А по този начин целият мач беше тежък, прибързан, а най-после бихме с оня кървясъл гол на Гонзо. Не стана прекрасен мач за публиката, а може би в случай че бяха признали автогола ми, щеше да стане. Да видят хората голове, представление. Ние щяхме да се хвърлим, а и ЦСКА щеше да заиграе по-добре. В последна сметка автоголът беше в 22-ата минута, имаше премного време да обърнем. Никой не е споделил, че щяхме да загубим с 0:1 с този гол.
- Казвал ли си в миналото, че Атанас Узунов е нямало да разреши Левски да загуби този мач? Защото се появи сходно твое изявление преди доста години...
- Такова нещо тъкмо не съм казвал, само че то всеки си написа каквото си желае. Исках да кажа, че нямаше по какъв начин да не станем първенци. Защото всеки изяснява по какъв начин, в случай че сме били изгубили този мач, нямало да станем първенци. Което обаче нямаше по какъв начин да се случи.
- Участвал ли си в уредени мачове? Независимо дали с Левски или с различен тим?
- С Левски няма по какъв начин да стане. Такива ги имаше по селата. Един даде мач, другият пък му свърши нещо. Догодина пък другите им дават мача. Ей такива неща. Имало е случаи да не можем да съберем тим. Отиваме 10 индивида и ги молим да ни бият по-малко. Веднъж даже бяха другите с понижен състав и ни споделят: " Дайте ни двама, с цел да изиграем мача “. И ние им даваме двама и след това на мача ги побеждаваме. Имало е случаи да им даваме наши играчи, а те вземат, че ни поведат с 1:0. Пък след това се постанова нашите, които сме им дали, да ни пускат да вкарваме.
- Запази ли си другарства от времената в Левски? Поддържаш ли връзка с някогашни съотборници?
- Наскоро се видях с Чавдар Атанасов. С някои се чуваме. Повечето не знам обаче къде са към този момент. С Пажин мога да кажа, че сме другари. Събираме се понякога. Мина и доста време. Аз пък нямам Facebook и такива неща. Обаче има подправени 4-5 профила на мое име. Даже бяхме писали на един, който се представяше за мен. Обяснява ми къде бил играл, какво бил направил. Викам му: " Абе ти вманиачен ли си? Знаеш ли с кого приказваш? “. Все едно си говорех със себе си. Знаеше ми кариерата. Някакъв пък събира помощи от мое име. Прибира се съседът ми и вика: " Ти за какво не казваш, че събираш помощи във Facebook. Да оказваме помощ “. Казвам му: " Какви помощи, бе човек? Аз нямам такова нещо “. Лъже някой там, събирал някакив неща от мое име. Намерихме го най-после. Ама тя цялата ни страна такава.
- Ходиш ли на " Герена “ на мачове понякога?
- Ходих на един мач и се разочаровах. Бях на мач с Витоша, те пък взеха, че направиха 0:0. Само това момче Иван Горанов ми хареса, никой различен. Те в случай че тези слаби тимове не могат да бият, какво остава против мощните тимове? Трябва да са надъхани, да излизат да ги мачкат тези тимове. А то какво? Сега и доста чужденци в тима. Уж не знаели някои какво било Левски. Знаят те, доста добре знаят. Със самото идване знаят защо става дума. Ама нас ни имат за индианци. Мислят, си че идват тук при индианците. И става по този начин, че те идват от някакви страни, на които ние викаме индиански, а те на нас гледат по същия метод. И най-после нищо не става. Гледам, че и в Лудогорец доста чужденци, но и на тях им падна формата нещо. Наситиха се на триумфи ли, не знам. Обаче е очевидно, че им спадна формата.
- Има ли по какъв начин състезател да се насити на победи?
- Дойде ли този миг, незабавно би трябвало да се задейства управлението. Веднага вземаш нови и нови играчи, които за разлика от тези, са жадни за триумфи. Ето виждаш, че Лудогорец им спадна формата и тъкмо това направиха – стремително взеха двама нови едновременно. Това пък незабавно жегва тези, които са от дълго време в клуба. Вдига се конкуренцията, усещат старите, че могат да им заемат местата и незабавно се стягат. Ако бяха играли на макс против Етър, против МОЛ Види, щяха да бият с разлика наред.
- Очакваш ли тази година по-сериозна конкуренция за купата? Левски и ЦСКА да са конкурентни на Лудогорец?
- Надявам се. Имам си някакво очакване, само че няма да го споделя. Виждам ги по един метод нещата. Дано има конспирация и бъде забавно. Иначе чета по вестници, чувам какво се приказва – не е добре ситуацията. Не знам дали ще се случат нещата, които се пишат и приказват, само че не е добре в случай че се случат. В Левски наподобява добра обстановката, нека се задържи по този начин. Да запазят състава, да го подсилят, да няма нелепости. Ако това стане, може и да станем първенци.
Източник: ruse24.bg
КОМЕНТАРИ