След нас и потоп
Биоразнообразието е новият климат. С други думи - огромните цели, които светът си сложи за ограничение на климатичните промени, в този момент се придвижват към тематиката за опазването на природата. И това не е упоритост за бъдещето, а към този момент е реалност. И както се случи с климата, още веднъж ще мине през бизнеса и неговите въздействия.
Дори да не сте следили тематиката изкъсо, несъмнено знаете, че Парижкото съглашение от 2015 година си сложи две световни задания - понижаване на парниковите излъчвания на половина до 2030 година и ограничение на световното стопляне до 1,5 градуса. Ето такива напълно съответни цели бяха избрани на завършилата преди малко световната климатична среща COP 15 в Монреал , само че във връзка с биоразнообразието. Акцентите са два - отбрана на 30% от сушата и морето до края на десетилетието и възобновяване на 30 на 100 от екосистемите, които към този момент са били повредени от човешка активност . Конкретно за бизнеса беше решено фирмите да правят оценка, наблюдават и оповестяват рисковете и въздействията си по отношение на биоразнообразието по цялата си верига на стойност и да осведомят потребителите.
Дотук добре. Но подготвен ли е бизнесът да извърши още едни климатични цели, откакто към този момент са в спиралата на ESG условията и регулациите? За всички е ясно, че отпор ще има, само че има какво да бъде научено от опита досега. В предишното компаниите разглеждаха икономическите си цели и опазването на околната среда като две несвързани неща. Сега обаче се постанова двете да бъдат преследвани по едно и също време. И това ще бъде работещо за тези, които видят дълготрайните благоприятни условия да подобрят резултатите си и създадат по този начин, че новите условия да работят за триумфа им.
От биологията знаем, че биоразнообразието е онази симбиоза сред всички растителни и скотски типове, които ни заобикалят и взаимоотношението им с водата, въздуха и почвата. Балансът сред тях е доста нежен и нарушаването на нещо минимално постоянно има големи последствия. Като резултата на пеперудата. Много фактори заплашват биоразнообразието и съвсем всички са породени от човешката активност. Бъркаме се в работата на природата, а това може да е рисково и за самите нас.
Повече от три десетилетия международни водачи от политиката и бизнеса се събират, с цел да решат тези проблеми. Резултатите дотук са, че нито една от заложените цели, сложени на предходния огромен климатичен конгрес в Япония през 2010 година, не бяха реализирани. Затова в този момент взетите решения са напълно съответни и още веднъж ще бъдат прокарани посредством другите регулации и стандарти за отчитане. В момента към 1/3 от пазарната капитализация на света е покрита от цели за понижаване на излъчванията . Това се случи посредством прокарването на стандарта SBT , който дефинира научно основаните цели пред бизнеса. Вече има тяхното продължение с акцент биоразнообразие - SBTN. В Европа корпоративните условия се доближават бързо до бизнеса и посредством Директивата за докладване на устойчивостта (CSRD) и Таксономията на Европейски Съюз. А към този момент е налично и предложение за проверка на докладването за биоразнообразие по GRI - стандартът, който фирмите ще следват, с цел да отговорят на условията на CSRD. Практиката демонстрира, че стандартите изпреварват регулациите . Инвеститорите избират резистентен бизнес. Те търсят компании, които подхващат дейности, с които да покажат, че са обществено виновни.
Излизането на биоразнообразието на напред във времето не е просто въпрос на авторитет или изпъкване пред съперниците . Последиците от измененията в природата имат напълно действителни отблясъци за бизнеса - да вземем за пример загубата на избран хабитат в даден регион може да докара до ерозия и наводнения там, които да съсипят локалните производители и компании. В момента Земята претърпява евентуално най-голямата загуба на живот след динозаврите и отговорни да огромна степен са хората . Начинът, по който добиваме, замърсяваме, ловуваме, строим, пътуваме, живеем излага на риск милиони типове. Наблюдават се ясни трендове за загуба на биоразнообразие - някои откриватели пресмятат, че повече от 500 типа сухоземни животни са на ръба на оцеляването и евентуално ще изчезнат до 20 години, всяко пето влечуго и една от осем типа птици също е застрашена.
Елизабет Марума Мрема - изпълнителен секретар на секретариата на Конференцията по биологично многообразие, и Хуанг Рункиу - президент на COP 15 и министър на екологията и околната среда на Китай, слушат Стивън Гилбо, министър на околната среда и изменението на климата на Канада, по време на конференция на срещата на високо ниво COP 15 в Монреал.
Снимка: БТА/АП
Няма повсеместен проект за деяние при биоразнообразието . Докладването за природата е комплицирано, тъй като липсва обединен индикатор за отчитане. За да се подсигурява опазването на биоразнообразието би трябвало да адресираме и причинителите на въздействия - приложимост на запаси, промени в използването на земя, излъчвания на нездравословни субстанции. И всеки тип влияние би трябвало да бъде гледан със личен индикатор, който е съответстващ на него. Амбициите са климатичната среща в Монреал да поправи това и поставените съответни цели, по образеца на тези за климата, да станат тази Глобална рамка за биоразнообразието (GBF) , която да начертае пътя за идващото десетилетие . Дори тогава обаче отново ще би трябвало да се ползва самостоятелен метод и консултациите на експерти, които да съобразят дейностите по отношение на дадената компания - нейния размер, активност, упования, местонахождение. Най-лесният метод е да се стартира с възлагането на отчет за резистентност. Той ще открои къде един бизнес е мощен и къде са слабостите му. Един самобитен тип ръководство на риска. Оттам се потегля и за по-глобалните цели - понижаване на негативните въздействия и увеличение на позитивните първо в личната активност на компанията и нейните производства, а по-късно и в цялата верига на стойност и взаимоотношения. И всичко е съобразено със характерните особености на съответната компания, с цел да е работещо и потребно.
Изглежда, че в къси периоди биоразнообразието ще бъде контролирано посредством съответни правила и условия. Но дано напомним, че за част от бизнеса тематиката не е нова . Например още преди десетина година на една огромна българска компания (Dundee Precious - Крумовград), се наложи да мести костенурки от терен в южната част на България, където искаше да копае. Костенурките сполучливо бяха преместени, компанията има мина на това място, която работи до ден сегашен, а биоразнообразието - избавено. А това демонстрира, че регулации не са нужни там, където бизнесът осъзнава ролята и въздействието си. Но новата действителност ще сложи фирмите в нова призма - от едната страна ще са отличниците, които са си написали домашното и умеят да жонглират по този начин, че решенията им да са основани на природата и в това време да не пречат на триумфите им. А тези, които следват правилото " след нас и потоп " или ще би трябвало да се трансформират радикално, или скоро може да изчезнат от пазара.
*Авторът е част от екипа на - най-опитната консултантска компания в страната в областта на ESG и използването на задачите на зеления преход. Вече 15 години работят с бизнеса да реализира стабилно развиване.
Дори да не сте следили тематиката изкъсо, несъмнено знаете, че Парижкото съглашение от 2015 година си сложи две световни задания - понижаване на парниковите излъчвания на половина до 2030 година и ограничение на световното стопляне до 1,5 градуса. Ето такива напълно съответни цели бяха избрани на завършилата преди малко световната климатична среща COP 15 в Монреал , само че във връзка с биоразнообразието. Акцентите са два - отбрана на 30% от сушата и морето до края на десетилетието и възобновяване на 30 на 100 от екосистемите, които към този момент са били повредени от човешка активност . Конкретно за бизнеса беше решено фирмите да правят оценка, наблюдават и оповестяват рисковете и въздействията си по отношение на биоразнообразието по цялата си верига на стойност и да осведомят потребителите.
Дотук добре. Но подготвен ли е бизнесът да извърши още едни климатични цели, откакто към този момент са в спиралата на ESG условията и регулациите? За всички е ясно, че отпор ще има, само че има какво да бъде научено от опита досега. В предишното компаниите разглеждаха икономическите си цели и опазването на околната среда като две несвързани неща. Сега обаче се постанова двете да бъдат преследвани по едно и също време. И това ще бъде работещо за тези, които видят дълготрайните благоприятни условия да подобрят резултатите си и създадат по този начин, че новите условия да работят за триумфа им.
От биологията знаем, че биоразнообразието е онази симбиоза сред всички растителни и скотски типове, които ни заобикалят и взаимоотношението им с водата, въздуха и почвата. Балансът сред тях е доста нежен и нарушаването на нещо минимално постоянно има големи последствия. Като резултата на пеперудата. Много фактори заплашват биоразнообразието и съвсем всички са породени от човешката активност. Бъркаме се в работата на природата, а това може да е рисково и за самите нас.
Повече от три десетилетия международни водачи от политиката и бизнеса се събират, с цел да решат тези проблеми. Резултатите дотук са, че нито една от заложените цели, сложени на предходния огромен климатичен конгрес в Япония през 2010 година, не бяха реализирани. Затова в този момент взетите решения са напълно съответни и още веднъж ще бъдат прокарани посредством другите регулации и стандарти за отчитане. В момента към 1/3 от пазарната капитализация на света е покрита от цели за понижаване на излъчванията . Това се случи посредством прокарването на стандарта SBT , който дефинира научно основаните цели пред бизнеса. Вече има тяхното продължение с акцент биоразнообразие - SBTN. В Европа корпоративните условия се доближават бързо до бизнеса и посредством Директивата за докладване на устойчивостта (CSRD) и Таксономията на Европейски Съюз. А към този момент е налично и предложение за проверка на докладването за биоразнообразие по GRI - стандартът, който фирмите ще следват, с цел да отговорят на условията на CSRD. Практиката демонстрира, че стандартите изпреварват регулациите . Инвеститорите избират резистентен бизнес. Те търсят компании, които подхващат дейности, с които да покажат, че са обществено виновни.
Излизането на биоразнообразието на напред във времето не е просто въпрос на авторитет или изпъкване пред съперниците . Последиците от измененията в природата имат напълно действителни отблясъци за бизнеса - да вземем за пример загубата на избран хабитат в даден регион може да докара до ерозия и наводнения там, които да съсипят локалните производители и компании. В момента Земята претърпява евентуално най-голямата загуба на живот след динозаврите и отговорни да огромна степен са хората . Начинът, по който добиваме, замърсяваме, ловуваме, строим, пътуваме, живеем излага на риск милиони типове. Наблюдават се ясни трендове за загуба на биоразнообразие - някои откриватели пресмятат, че повече от 500 типа сухоземни животни са на ръба на оцеляването и евентуално ще изчезнат до 20 години, всяко пето влечуго и една от осем типа птици също е застрашена.
Елизабет Марума Мрема - изпълнителен секретар на секретариата на Конференцията по биологично многообразие, и Хуанг Рункиу - президент на COP 15 и министър на екологията и околната среда на Китай, слушат Стивън Гилбо, министър на околната среда и изменението на климата на Канада, по време на конференция на срещата на високо ниво COP 15 в Монреал.
Снимка: БТА/АП
Няма повсеместен проект за деяние при биоразнообразието . Докладването за природата е комплицирано, тъй като липсва обединен индикатор за отчитане. За да се подсигурява опазването на биоразнообразието би трябвало да адресираме и причинителите на въздействия - приложимост на запаси, промени в използването на земя, излъчвания на нездравословни субстанции. И всеки тип влияние би трябвало да бъде гледан със личен индикатор, който е съответстващ на него. Амбициите са климатичната среща в Монреал да поправи това и поставените съответни цели, по образеца на тези за климата, да станат тази Глобална рамка за биоразнообразието (GBF) , която да начертае пътя за идващото десетилетие . Дори тогава обаче отново ще би трябвало да се ползва самостоятелен метод и консултациите на експерти, които да съобразят дейностите по отношение на дадената компания - нейния размер, активност, упования, местонахождение. Най-лесният метод е да се стартира с възлагането на отчет за резистентност. Той ще открои къде един бизнес е мощен и къде са слабостите му. Един самобитен тип ръководство на риска. Оттам се потегля и за по-глобалните цели - понижаване на негативните въздействия и увеличение на позитивните първо в личната активност на компанията и нейните производства, а по-късно и в цялата верига на стойност и взаимоотношения. И всичко е съобразено със характерните особености на съответната компания, с цел да е работещо и потребно.
Изглежда, че в къси периоди биоразнообразието ще бъде контролирано посредством съответни правила и условия. Но дано напомним, че за част от бизнеса тематиката не е нова . Например още преди десетина година на една огромна българска компания (Dundee Precious - Крумовград), се наложи да мести костенурки от терен в южната част на България, където искаше да копае. Костенурките сполучливо бяха преместени, компанията има мина на това място, която работи до ден сегашен, а биоразнообразието - избавено. А това демонстрира, че регулации не са нужни там, където бизнесът осъзнава ролята и въздействието си. Но новата действителност ще сложи фирмите в нова призма - от едната страна ще са отличниците, които са си написали домашното и умеят да жонглират по този начин, че решенията им да са основани на природата и в това време да не пречат на триумфите им. А тези, които следват правилото " след нас и потоп " или ще би трябвало да се трансформират радикално, или скоро може да изчезнат от пазара.
*Авторът е част от екипа на - най-опитната консултантска компания в страната в областта на ESG и използването на задачите на зеления преход. Вече 15 години работят с бизнеса да реализира стабилно развиване.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ