Биляна Савова има необикновена съдба. На 40 години, макар да

Биляна Савова има невероятна орис. На 40 години, въпреки да има семейство и забавна работа като арт шеф в сп. " Ева ", тя не се усеща добре физически и прочувствено. Тогава тя чува за себе си диагнозата множествена склероза (МС). Перспективата, която й обрисуват, е край в инвалидна количка. Сега тя споделя, че в действителност страшната диагноза прекатурва живота й, само че и я избавя. Неприятната вероятност се трансформира за нея в мощен енергиен източник за смяна в живота. След слагането на диагнозата съвсем незабавно отпътува за Индия, където стартира да търси решение за себе си. Остава сама за повече от месец и премисля обстановката, целите си и метода си на живот. Скоро след връщането си измененията стартират: развежда се, разделя се с доста хора и привички, с цел да стартира да живее както постоянно е желала. Преди 2 години се сблъсква с ново здравословно предизвикателство - присъщ сърдечен проблем. Предстои й нова интервенция на сърцето. Но и през днешния ден нищо не може да я спре да оказва помощ на хора, които са се сблъскали с Министерски съвет. Преди 5 години основава фондация " Министерски съвет - Мога Сам ", която поддържа по всякакъв начин хора с това подло заболяване. Създава и Трансформиращата стратегия Plan to Be (План да Бъда). Тя ще бъде модератор на следващия ден на на конференцията в Българска телеграфна агенция на италианския професор Джовани Барко, който от години прави разработки за лекуването на хора със съществени диагнози с неговата неповторима оксидираща терапия. Ето какво показа Биляна Савова за задачата си и новите провокации в живота й пред Dir.bg.

- Г-жо Савова, с какви думи посрещате хората, които идват при вас, с цел да си говорите за множествена склероза (МС)?
- С усмивка. Като цяло съм слушател при започване на всяка първа среща. Не съм човек, който незабавно стартира да дава препоръки. Аз желая да схвана какъв човек седи против мен и да се опитам да го накарам в тази среща той самичък да изведе и разбере аргументите, които са го докарали до това положение. Винаги в един подобен диалог се отварят някакви " прозорчета ", които дават скъпи насоки от кое място може да е тръгнало цялото това нещо. Задавам въпроси, това върша първоначално. Някои хора са по-затворени, по-плахи, други по-лесно описват цялата си история. И в двата случая хората схващат, че против тях седи човек, който е минал по този път. Това прави разговорът по-лесен. Доверието бързо идва, а това предопределя и по-лесна връзка в следващ стадий. Колкото и да звучи необичайно, аз се веселя, когато ме потърсят хора, които са скоро диагностицирани. Това е добър резултат от дългогодишната ми работа, която правя - да се виждам с такива хора, да приказваме. Ефектът, в множеството случаи, е позитивен, тъй като и хората, а и аз с тях, тръгваме в една посока. На тези нови хора, които са скоро диагностицирани, просто споделям: " Добре пристигнал в тима и продължаваме нататък! " Наистина ми се желае да има по-малко боязън в хората, по-малко суматоха в тези начални дни и месеци, откакто са чули диагнозата.