Неправителственият сектор още чака политиките на държавата в своя подкрепа
Биляна Гяурова - Вегертседер
Със забавяне от близо година и половина Министерският съвет одобри устав за организацията и активността на Съвета за развиване на гражданското общество. Създаването на съвета беше планувано с промени в Закона за юридическите лица с нестопанска цел от 2016 година, които влязоха в действие от 1 януари 2018 година Според тези промени съветът за развиване на гражданското общество от дълго време трябваше да е реалност. Те плануват, че до 3 месеца от влизането на закона в действие, т.е. до началото на април м. година, Министерски съвет би трябвало да одобри правилника за конституирането и активността му. Сред неговите функционалности е и основаването на правила и правене на рекомендации по какъв начин да се разпределя държавното финансиране за неправителствените организации в страната, което за тази година трябваше да бъде в размер на 1 млн. лв.. Тези пари трябваше да бъдат разпределени след основаването на съвета, което обаче много се забави. По най-оптимистични прогнози той ще е подготвен при започване на идната година - правилникът дава два месеца на администрацията на Министерския съвет да създаде уеб основана електронна платформа за вписване на Неправителствени организации за присъединяване в процедурата за избор на членове на съвета и чак тогава се пристъпва към осъществяване на избора.
" Капитал " беседва по тематиката с Биляна Гяурова-Вегертседер, изпълнителен шеф на фондация Български институт за правни начинания (БИПИ), която взе интензивно присъединяване в работата по правенето на плана и в публичното разискване. Дали е симптоматично, че Министерският съвет забави с към година и половина приемането на правилника и основаването на Съвета за развиване на гражданското общество?
Дали е симптоматично е мъчно да се каже, тъй като до момента не е съществувал подобен инструмент. По-скоро забавянето демонстрира отношението на страната към неправителствения бранш, а то не е позитивно. На хората, заети в този бранш, се гледа като на неудачници, които не са съумели в живота и пазят измислени дела. Отношението постоянно е надменно, а в значително случаи секторът бива употребен, с цел да легитимира съответни политически и конюнктурни цели.
Законът планува Съветът да създава и прокарва съответни политики в поддръжка развиването на гражданското общество, както и да дефинира целите в тази посока. За задачата той ще има опция да дава мнения по планове на нормативни актове, които засягат активността на гражданските организации; да предлага на Министерски съвет проект за деяние за осъществяване на Стратегията за поддръжка на развиването на гражданските организации в България; да събира информация за нуждата от финансиране на гражданските организации с обществени средства и други В тази връзка ролята на Съвета би била значима, изключително във времена, когато представители на гражданското общество стават обект на насмешки, нападки и даже закани. Добре развито и мощно гражданско общество е мерило за добре развита и мощна народна власт. Държавата не би трябвало да се тормози да го предизвиква, даже и когато представители на гражданското общество я подлагат на критика. Признак на институционална зрялост и мъдрост е, когато се търси и поддържа сходен коректив. В противоположен случай пътят към самозабравата е доста пай.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Кой ще влезе в съвета и по какви критерии ще стане този асортимент? Имате ли терзания в това отношение?
Съгласно закона Съветът се състои от 15 членове, представители на юридически лица с нестопанска цел за реализиране на активност в социална изгода. В това число влиза и ръководителят на Съвета в лицето на отрасловия вицепремиер, който в тази ситуация е Томислав Дончев.
Личното ми мнение е, че Съветът би трябвало да бъде управляван от лице от неправителствения бранш, което да бъде определено чак откакто се образува съставът на този орган. Това щеше да даде по-добър баланс сред изпълнителната власт и гражданския бранш. Законът обаче споделя друго.
По отношение на процедурата за избор на членове на Съвета бяха водени съществени полемики в границите на работната група, която изготви правилника. Нашето терзание беше, че както законът, по този начин и правилникът не подсигуряват по никакъв метод разнообразно посланичество на неправителствения бранш в състава на Съвета. Единственото условие към организациите, които аплайват за членове на Съвета, е да опишат и показват доказателства за 5 години опит в осъществяването на действия в поддръжка на развиването на гражданското общество. Ето за какво нашето главно предложение в границите на работната група, което по-късно изразихме и в мнение на БИПИ при публичното разискване, беше, че в процедурата по кандидатстване и избор на членове на Съвета би трябвало да бъдат изброени областите на работа на неправителствените организации, които би трябвало да са показани в него. Не виждам спънка за това, тъй като тези области са посочени в закона, дружно с уредбата на главните детайли от конструирането на Съвета. За страдание, в признатия устав такова изброяване отсъства. Това основава действителен риск в бъдещия състав на Съвета като членове да влязат представители на еднотипни организации, които обаче могат да консолидират избор, тъй като разполагат или с огромна членска маса, или с огромна мрежа.
Извън този недостиг, основава ли правилникът нужните условия за дейно действие на съвета?
По мое виждане липсва и значимо условие към организациите, които ще вземат участие единствено като избиращи, а не за членове на Съвета. От тях не се изисква да опишат опит или да потвърдят по какъвто и да е метод, че работят в интерес на гражданското общество. В последно време се следи замяна на неправителствения бранш с така наречен GONGOs (government NGOs или про-правителствени неправителствени организации) и рискът от " напълване " на Съвета с такива организации е действителен. Имам терзания и по отношение на дадените в Правилника избрания за свързани лица. Не е изведен до дъно правилото, че става въпрос за лица, едното от които е член на Съвета, а по този начин се разрешава нееднозначно пояснение.
Като цяло в работната група се опитвахме през правилника да оправим несъвършенствата на законовите текстове, само че това нямаше по какъв начин да стане. Смятам, че по метода, по който е написан, Съветът ще работи мъчно, тъй като е претрупан с доста виновни задания, а в същото време механически и организационно ще бъде подпомаган от чиновници от администрацията на Министерски съвет, които ще съвместяват главната си работа с тази за Съвета. В правилника е записано, че " активността на Съвета в осведомително, аналитично, административно и техническо отношение " ще се " обезпечава " от Секретариат, който ще има и пълномощия, свързани със събиране, разбор и обобщаване на много огромна по размер информация. Същевременно, законът споделя, че администрацията на Министерски съвет ще обезпечава единствено административното обслужване на работата на Съвета.
Съветът няма да разполага със личен бюджет (или най-малко досега няма индикации за това), заради което е мъчно да се планува доколко ще има опция за качествено реализиране на всички пълномощия.
В общественото пространство главната функционалност на Съвета се свързва с разпределението на 1 млн. лева всяка година сред неправителствените организации. Как ще става това?
Тезата, че " Съветът ще раздава пари " е изцяло неправилна. На първо място, Съветът е съвещателен орган към Министерски съвет и затова неговите пълномощия са мощно лимитирани и съсредоточени само върху наблюдаване, разбор и даване на експертно мнение. Съветът не е разпоредник с бюджетни средства. И на второ място, самият закон споделя, че Съветът дефинира целите и приема правила и процедури, по които да се разпределят средствата, които страната отпуска за неправителствения бранш. Няма по какъв начин Съветът да раздава някакви пари. Той единствено създава съответните критерии и условия и ги дава под формата на предложение на Министерски съвет, а окончателното решение се взема от кабинета. В този подтекст е значим и фактът, че за организациите, които ще бъдат определени за членове на Съвета (чрез свои представители), има категорично записано в закона ограничаване – те както и обвързваните с тях лица, не могат да вземат участие в планове за финансиране с обществени средства.
Същевременно, от всичко, което казвате дотук, остава едно усещане, че предложенията на Съвета за финансиране могат да са чудесно оправдание за Министерски съвет да раздава бюджетни пари на про-правителствени Неправителствени организации, като на собствен ред тези оферти ще са направени от " генетично мод и фицирани " Неправителствени организации, основани да служат единствено като фигуранти. Основателно ли е едно такова безпокойство?
Липсата на механизъм, който да предотврати монополизирането на Съвета от организации, близки до властта в съответния миг, прави едно такова безпокойство изцяло основателно. Гражданският бранш включва в себе си доста разнородни по своя интерес и посока на активност организации и конструиран по този метод Съвета основава заплаха това разнообразие да не бъде обхванато. За това и не следва да се слага знак на тъждество сред Съвета и бранша.
Смисълът да се отделя обществен запас за развиване на гражданското общество е да се подтиква плурализма и да се ограничи монопола на ръководещите в налагането на един или различен публичен дискурс. Иначе този монопол, дружно с недостига на самостоятелни медии, има капацитет да се трансформира във взривоопасна примес за демокрацията в страната.
Със забавяне от близо година и половина Министерският съвет одобри устав за организацията и активността на Съвета за развиване на гражданското общество. Създаването на съвета беше планувано с промени в Закона за юридическите лица с нестопанска цел от 2016 година, които влязоха в действие от 1 януари 2018 година Според тези промени съветът за развиване на гражданското общество от дълго време трябваше да е реалност. Те плануват, че до 3 месеца от влизането на закона в действие, т.е. до началото на април м. година, Министерски съвет би трябвало да одобри правилника за конституирането и активността му. Сред неговите функционалности е и основаването на правила и правене на рекомендации по какъв начин да се разпределя държавното финансиране за неправителствените организации в страната, което за тази година трябваше да бъде в размер на 1 млн. лв.. Тези пари трябваше да бъдат разпределени след основаването на съвета, което обаче много се забави. По най-оптимистични прогнози той ще е подготвен при започване на идната година - правилникът дава два месеца на администрацията на Министерския съвет да създаде уеб основана електронна платформа за вписване на Неправителствени организации за присъединяване в процедурата за избор на членове на съвета и чак тогава се пристъпва към осъществяване на избора.
" Капитал " беседва по тематиката с Биляна Гяурова-Вегертседер, изпълнителен шеф на фондация Български институт за правни начинания (БИПИ), която взе интензивно присъединяване в работата по правенето на плана и в публичното разискване. Дали е симптоматично, че Министерският съвет забави с към година и половина приемането на правилника и основаването на Съвета за развиване на гражданското общество?
Дали е симптоматично е мъчно да се каже, тъй като до момента не е съществувал подобен инструмент. По-скоро забавянето демонстрира отношението на страната към неправителствения бранш, а то не е позитивно. На хората, заети в този бранш, се гледа като на неудачници, които не са съумели в живота и пазят измислени дела. Отношението постоянно е надменно, а в значително случаи секторът бива употребен, с цел да легитимира съответни политически и конюнктурни цели.
Законът планува Съветът да създава и прокарва съответни политики в поддръжка развиването на гражданското общество, както и да дефинира целите в тази посока. За задачата той ще има опция да дава мнения по планове на нормативни актове, които засягат активността на гражданските организации; да предлага на Министерски съвет проект за деяние за осъществяване на Стратегията за поддръжка на развиването на гражданските организации в България; да събира информация за нуждата от финансиране на гражданските организации с обществени средства и други В тази връзка ролята на Съвета би била значима, изключително във времена, когато представители на гражданското общество стават обект на насмешки, нападки и даже закани. Добре развито и мощно гражданско общество е мерило за добре развита и мощна народна власт. Държавата не би трябвало да се тормози да го предизвиква, даже и когато представители на гражданското общество я подлагат на критика. Признак на институционална зрялост и мъдрост е, когато се търси и поддържа сходен коректив. В противоположен случай пътят към самозабравата е доста пай.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Кой ще влезе в съвета и по какви критерии ще стане този асортимент? Имате ли терзания в това отношение?
Съгласно закона Съветът се състои от 15 членове, представители на юридически лица с нестопанска цел за реализиране на активност в социална изгода. В това число влиза и ръководителят на Съвета в лицето на отрасловия вицепремиер, който в тази ситуация е Томислав Дончев.
Личното ми мнение е, че Съветът би трябвало да бъде управляван от лице от неправителствения бранш, което да бъде определено чак откакто се образува съставът на този орган. Това щеше да даде по-добър баланс сред изпълнителната власт и гражданския бранш. Законът обаче споделя друго.
По отношение на процедурата за избор на членове на Съвета бяха водени съществени полемики в границите на работната група, която изготви правилника. Нашето терзание беше, че както законът, по този начин и правилникът не подсигуряват по никакъв метод разнообразно посланичество на неправителствения бранш в състава на Съвета. Единственото условие към организациите, които аплайват за членове на Съвета, е да опишат и показват доказателства за 5 години опит в осъществяването на действия в поддръжка на развиването на гражданското общество. Ето за какво нашето главно предложение в границите на работната група, което по-късно изразихме и в мнение на БИПИ при публичното разискване, беше, че в процедурата по кандидатстване и избор на членове на Съвета би трябвало да бъдат изброени областите на работа на неправителствените организации, които би трябвало да са показани в него. Не виждам спънка за това, тъй като тези области са посочени в закона, дружно с уредбата на главните детайли от конструирането на Съвета. За страдание, в признатия устав такова изброяване отсъства. Това основава действителен риск в бъдещия състав на Съвета като членове да влязат представители на еднотипни организации, които обаче могат да консолидират избор, тъй като разполагат или с огромна членска маса, или с огромна мрежа.
Извън този недостиг, основава ли правилникът нужните условия за дейно действие на съвета?
По мое виждане липсва и значимо условие към организациите, които ще вземат участие единствено като избиращи, а не за членове на Съвета. От тях не се изисква да опишат опит или да потвърдят по какъвто и да е метод, че работят в интерес на гражданското общество. В последно време се следи замяна на неправителствения бранш с така наречен GONGOs (government NGOs или про-правителствени неправителствени организации) и рискът от " напълване " на Съвета с такива организации е действителен. Имам терзания и по отношение на дадените в Правилника избрания за свързани лица. Не е изведен до дъно правилото, че става въпрос за лица, едното от които е член на Съвета, а по този начин се разрешава нееднозначно пояснение.
Като цяло в работната група се опитвахме през правилника да оправим несъвършенствата на законовите текстове, само че това нямаше по какъв начин да стане. Смятам, че по метода, по който е написан, Съветът ще работи мъчно, тъй като е претрупан с доста виновни задания, а в същото време механически и организационно ще бъде подпомаган от чиновници от администрацията на Министерски съвет, които ще съвместяват главната си работа с тази за Съвета. В правилника е записано, че " активността на Съвета в осведомително, аналитично, административно и техническо отношение " ще се " обезпечава " от Секретариат, който ще има и пълномощия, свързани със събиране, разбор и обобщаване на много огромна по размер информация. Същевременно, законът споделя, че администрацията на Министерски съвет ще обезпечава единствено административното обслужване на работата на Съвета.
Съветът няма да разполага със личен бюджет (или най-малко досега няма индикации за това), заради което е мъчно да се планува доколко ще има опция за качествено реализиране на всички пълномощия.
В общественото пространство главната функционалност на Съвета се свързва с разпределението на 1 млн. лева всяка година сред неправителствените организации. Как ще става това?
Тезата, че " Съветът ще раздава пари " е изцяло неправилна. На първо място, Съветът е съвещателен орган към Министерски съвет и затова неговите пълномощия са мощно лимитирани и съсредоточени само върху наблюдаване, разбор и даване на експертно мнение. Съветът не е разпоредник с бюджетни средства. И на второ място, самият закон споделя, че Съветът дефинира целите и приема правила и процедури, по които да се разпределят средствата, които страната отпуска за неправителствения бранш. Няма по какъв начин Съветът да раздава някакви пари. Той единствено създава съответните критерии и условия и ги дава под формата на предложение на Министерски съвет, а окончателното решение се взема от кабинета. В този подтекст е значим и фактът, че за организациите, които ще бъдат определени за членове на Съвета (чрез свои представители), има категорично записано в закона ограничаване – те както и обвързваните с тях лица, не могат да вземат участие в планове за финансиране с обществени средства.
Същевременно, от всичко, което казвате дотук, остава едно усещане, че предложенията на Съвета за финансиране могат да са чудесно оправдание за Министерски съвет да раздава бюджетни пари на про-правителствени Неправителствени организации, като на собствен ред тези оферти ще са направени от " генетично мод и фицирани " Неправителствени организации, основани да служат единствено като фигуранти. Основателно ли е едно такова безпокойство?
Липсата на механизъм, който да предотврати монополизирането на Съвета от организации, близки до властта в съответния миг, прави едно такова безпокойство изцяло основателно. Гражданският бранш включва в себе си доста разнородни по своя интерес и посока на активност организации и конструиран по този метод Съвета основава заплаха това разнообразие да не бъде обхванато. За това и не следва да се слага знак на тъждество сред Съвета и бранша.
Смисълът да се отделя обществен запас за развиване на гражданското общество е да се подтиква плурализма и да се ограничи монопола на ръководещите в налагането на един или различен публичен дискурс. Иначе този монопол, дружно с недостига на самостоятелни медии, има капацитет да се трансформира във взривоопасна примес за демокрацията в страната.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ