Битката при Панипат и диамантът „Кохинор“
Било април 1526 година Султан Бабур към този момент няколко дни оборудвал лагера на армията, с която трябвало да посрещне няколко пъти по-многоброен зложелател. Един дервиш, който придружавал армията на потомъка на Тамерлан, попитал господаря си: „ Как смеят да се изправят против нас? “ Бабур дал отговор: „ Нима ги сравняваш ги с узбекските ханове и султани? Откъде сегашните ни врагове ще познават военното дело и новите оръжия? “ Така той изразил неласкавата си оценка за бойните качества на армията на напълно младия и неопитен султан на Делхи Ибрахим Лоди.
Още великият Тамерлан (1336-1405) правел опити да се откри в Индия. През 1399 година той разгромил войските на своя единоверец, султана на Делхи Нусрат Шах, и влязъл в столицата на неговите владения без опозиция от локалните поданици. Тимур оставил планини от трупове по пътя си, но напуснал Индия толкова бързо, както и влязъл – въпреки всичко проблемите с османските турци и Златната орда били доста по-важни, в сравнение с индийските каузи.
Оттогава тюркските племена не нахлували в земите на южните си съседи почти век и половина. Едва в началото на ХVІ век Бабур, потомък на Тимур и Чингис-хан, бил изтласкан от узбекския държател Шейбани-хан чак в Кабул – и съвсем непредпазливо тръгнал да покорява Северна Индия, с цел да компенсира изгубените си територии. За негов шанс обстановката в Делхи била комплицирана.
Делхийският султанат, който преди идването на Тамерлан контролирал съвсем цяла Индия, в началото на ХVІ век се бил трансформирал в единствено една от многото локални държавици. Кратък напредък настъпил по време на ръководството на пущунската династия Лоди. По времето, когато Бабур нахлул в Индия, Делхи водел продължителна битка с княжествата на раджпутите, която отвличала силите и вниманието му.
От 1519 до 1525 година Бабур направил няколко опита да завземе Северна Индия, но всеки път се завръщал с празни ръце в Кабул. През 1522 година обаче съумял да превземе Кандахар, значим промеждутъчен пункт по пътя към Делхийския султанат. А 4 години по-късно дал отговор на призива за помощ от неколцина авторитетни аристократи от Делхи – и тръгнал на поход против султан Ибрахим Лоди.
Така през 1526 г. в земите на Делхийския султанат навлязла 15-хилядна войска, част от която била въоръжена с огнестрелно оръжие. Особено скъпи били артилерийските оръдия, които се обслужвали от наети турски експерти. Почти без пердах Бабур съумял да превземе огромния град Лахор, след което повел войските си право към Делхи.
Въпреки численото предимство на врага – Ибрахим съумял да извади на бойното поле към 40 хиляди души и хиляда бойни слонове, войските на Бабур имали очевидно преимущество. Първо, акциите против узбекските ханове и няколкото опита за поход към Индия дали на неговите бойци скъп опит. На второ място, съществуването на артилерия и огнестрелни оръжия било решаващо – делхийските бойци били въоръжени единствено със саби и лъкове.
При подготовката за битката край градчето Панипат, Бабур показал задълбочени тактически и стратегически знания. Той заповядал на войските си да образуват нещо като спонтанен кръг от каруци, а в разстоянията сред тях строил стрелци под прикритието на щитове. В центъра на укреплението били сложени артилерийските оръдия.
Ибрахим не посмял да нападна укрепения лагер на нашествениците, явно предчувствайки, че това дава обещание огромни неприятности. Бабур обаче принудил делхийците да атакуван, като ги предизвикал с дребен отряд конница. Така 10 хиляди индийци сутринта на 21 април почнали офанзива. На десния фланг на офанзивата те дори имали триумф – но внезапната поява на вражеска кавалерия в тила и по фланговете основала безпорядък и безредици измежду нападателите.
Това предопределило изхода на борбата. Артилерийският огън толкоз уплашил индийските бойни слонове, че те хукнали обратно и започнали да тъпчат собствените си войски. А загубите, нанесени от огнестрелните оръжия на едва предпазената индийска пехота, били ужасяващи. Към обяд войските на Делхийския султанат започнали паническо бягство. Подире им се втурнала леката кавалерия на Бабур. По най-скромни оценки Ибрахим загубил около 20 хиляди души на бойното поле, докато загубите на Бабур били незначителни.
Бабур вкарва полеви оръдия в Панипат, 1526 година Уикипедия
Конницата се втурнала в лагера на Ибрахим и започнала методично да сече войниците, които нямали време да избягат. Пленниците били обезглавени. Войниците на Бабур намерили тялото на Ибрахим измежду множеството трупове в деня след борбата. Главата на делхийския султан станала почетен трофей за завоевателя на Северна Индия. Бабур влезнал в Делхи и се обявил за султан на Индустан. Така почнала многовековната история на империята на Великите Моголи.
На новият държател на Северна Индия му оставало единствено да пречупи съпротивата на останалите дребни княжества. През 1527 година в битката при Кхануа той победил раджпутското опълчение на принц Санграм Сингх и по този начин станал единствен държател на обширни територии – от Кабул до Делхи.
В памет на победата над Ибрахим Бабур засадил великолепна градина в Панипат. Това била единствено първата стъпка по пътя към мащабна строителна стратегия – сходни градини се появили след известно време в най-големите градове в северната част на страната – Делхи и Лахор.
Именно с победата при Панипат е свързана историята на един от най -известните диаманти в историята на човечеството – „ Кохинор “. Синът на Бабур, Хумаюн, изпратен в Агра, взел под закрилата си фамилията на раджата Гвалиор, който бил убит на бойното поле. В знак на признателност фамилията му подарило скъпоценния камък. Когато Бабур посетил сина си в Агра, той му предал „ Кохинор “.
Сега 105-каратовият елмаз – глух очевидец на една от най-известните борби в историята на Индия, е измежду основните декорации на английската корона.
–
