Най-абсурдните идеи за изваждането на Титаник: Маймуни, топчета за пинг-понг и балони
Били направени проекти за намиране и изваждане на " Титаник ", месеци след потъването му на 15 април 1912 година Въпреки че няколко очевидци споделили, че видели пътническия транспортен съд да се счупва на половина, мнозина вярвали, че той потънал на океанското дъно изцяло недокоснат и затова е допустимо да бъде изваден и пуснат още веднъж в употреба.
До откриването на останките на " Титаник " през 1985 година били измислени няколко луди схеми, с цел да бъде върнат на повърхността. От напълването на кораба от носа до кърмата с вазелин до затварянето му в айсберг, това е историята за това по какъв начин хората мечтаели да възкресят " Титаник ".
Семейният консорциум
На борда на " Титаник " плавали и няколко доста богати пасажери, доста от които починали с потъването на кораба. Сред тях били Джон Джейкъб Астор, един от най-богатите хора в света, индустриалецът Бенджамин Гугенхайм и трамвайният магнат Джордж Дънтън Уайдънър. Месеци след потъването фамилиите Астор, Гугенхайм и Уайднер образували консорциум и сключили контракт с Merritt & Chapman Derrick & Wrecking Company, с цел да извадят кораба и да могат да приберат телата и движимостите на техните родственици. Планът обаче не стигна до средата, тъй като нямало метод да се стигне до останките с наличната по това време технология.
Електромагнити и балони
През 1914 година проектант от Денвър предложил " Титаник " да бъде изваден с електромагнити. Идеята му била да претърси региона, където корабът потопен, и когато магнитите са покрай останките, те ще бъдат привлечени от стоманения корпус на " Титаник " и ще се захванат. След това трябвало да се прибавят още магнити, до момента в който станат задоволително, с цел да може корабът да бъде повдигнат на повърхността.
Друга концепция била да се прикрепят балони към магнити, с цел да може корабът да плава. И двете хрумвания били оценени като прекомерно скъпи и не стигнали по-далеч от стадия на обмисляне.
Компанията за избавяне на " Титаник "
През 60-те години на предишния век служащ във фабрика за долни дрехи на име Дъглас Ули излезъл с концепцията да издигне " Титаник " на повърхността благодарение на цялостни с газ балони. Забележително е, че той съумял да обезпечи финансиране за своят проект и даже да сътвори Titanic Salvage Company за да докара кораба до Ливърпул, където да бъде трансфорат в плаващ музей. Идеята обаче била изоставена, когато никой не могъл да измисли по какъв начин балоните да бъдат напълнени с газ на дъното на океана.
Вазелин, топки за пинг-понг и стъклени сфери
През 70-те години на предишния век били препоръчани по-безумни схеми, най-много тези включващи пълненето на " Титаник " с разнообразни субстанции и предмети, с цел да може да изплува на повърхността. Предложенията включвали или напълване на кораба със 180 000 тона вазелин, хиляди топки за пинг-понг или устойчиви на напън стъклени топки.
Очевидно било неуместно да се пробват да пълнят кораба с вазелин, тъй че това отпаднало, както и концепцията за топките за пинг-понг, когато бил посочен фактът, че те ще бъдат смачкани от дълбоководното налягане доста преди да стигнат до останките. Предложението за стъклените топки пък било изоставено, когато някой пресметнал, че нужният брой ще коства близо 240 милиона $.
Айсберг го потопи. Айсберг може да го извади!
Това била концепцията на незает транспортьор от Уест Мидландс на име Артър Хики. Той предложил " Титаник " да бъде обгърнат в лед, да бъде повдигнат на повърхността и по-късно да бъде изтеглен до Нюфаундленд, където ледът да се разтопи. В края на краищата, мислел си Хики, в случай че един айсберг може да потопи " Титаник ", за какво различен да не може да го извади?
За страдание, концепцията на Хики блъснала на камък сега, в който било изчислено, че ще е нужно да се изпомпа половин милион тона течен азот до дъното на Атлантическия океан, с цел да се замрази водата към останките - интервенция, която щяла да коства доста повече в сравнение с незает водач на камион имал в банката.
Петролният барон и маймуната
Разбира се, преди някой да успее да изпълни " Титаник " с топки за пинг-понг, вазелин или балони, той трябвало първо да бъде открит. По тази линия в историята се присъединил и тексаския петролен барон Джак Грим. Грим, който към този момент бил отпред на несполучливи експедиции за намиране на Ноевия ковчег, чудовището от Лох Нес и Голямата стъпка, решил, че той е индивидът, който би трябвало да откри кораба.
След като обезпечил финансиране от група богати другари, с които играел покер, Грим наел двама високоуважавани океанографи като консултанти и платил за нов дълбоководен скенер за търсене на останките.
Океанографите обаче били озадачени, когато били показани на третия съветник, нает от Грим - маймуна, наречена Титан, която можела да показва точното местонахождение на останките на картата. „ Или ние, или маймуната “, споделили учените на Грим. Известно време той траял да следва маймуната, само че в последна сметка се съгласил да я остави.
Грим направил три опита да открие " Титаник " и през 1983 година бил на крачка от намирането му. Тази чест обаче се паднала на професор Робърт Балард, който две години по-късно разкрил потъналия транспортен съд и поставил завършек на фантазиите за изваждането на " Титаник " вечно.
Откриването
В момента, в който " Титаник " бил забелязан за първи път след повече от 70 години, било явно, че всеки опит да бъде ваден ще бъде едно на вятъра начинание. Корабът надалеч не бил недокоснат, а раздран на половина и наличието му разбъркано в полето от парчета, покриващо 5 километра от океанското дъно. Кърмата на кораба била счупена, съборена и изглеждала като жертва на детонация. Носовата му част - въпреки и в по-добра структурна форма - била заровена на 18 метра в тинята на морското дъно. И всички топки за пинг-понг в познатата галактика нямало да накарат " Титаник " да изплува от дълбините.
От откриването му насам към този момент не се приказва за ваденето на " Титаник " и в този момент той е предпазен от спогодба на ЮНЕСКО. Разлагащият се океански транспортен съд ще бъде оставен постепенно да се разпада на дъното на Атлантика.
Най-добрата прогноза е, че корабът ще издържи единствено още 14 години, преди сегашната му форма изцяло да се срине. Тогава ще бъде единствено въпрос на време да се трансформира в ръждясало леке на океанското дъно, заобиколено от последните остатъци от наличието му. Дните, когато хората считали, че е допустимо " Титаник " да бъде изваден, отминаха вечно.
По темата
До откриването на останките на " Титаник " през 1985 година били измислени няколко луди схеми, с цел да бъде върнат на повърхността. От напълването на кораба от носа до кърмата с вазелин до затварянето му в айсберг, това е историята за това по какъв начин хората мечтаели да възкресят " Титаник ".
Семейният консорциум
На борда на " Титаник " плавали и няколко доста богати пасажери, доста от които починали с потъването на кораба. Сред тях били Джон Джейкъб Астор, един от най-богатите хора в света, индустриалецът Бенджамин Гугенхайм и трамвайният магнат Джордж Дънтън Уайдънър. Месеци след потъването фамилиите Астор, Гугенхайм и Уайднер образували консорциум и сключили контракт с Merritt & Chapman Derrick & Wrecking Company, с цел да извадят кораба и да могат да приберат телата и движимостите на техните родственици. Планът обаче не стигна до средата, тъй като нямало метод да се стигне до останките с наличната по това време технология.
Електромагнити и балони
През 1914 година проектант от Денвър предложил " Титаник " да бъде изваден с електромагнити. Идеята му била да претърси региона, където корабът потопен, и когато магнитите са покрай останките, те ще бъдат привлечени от стоманения корпус на " Титаник " и ще се захванат. След това трябвало да се прибавят още магнити, до момента в който станат задоволително, с цел да може корабът да бъде повдигнат на повърхността.
Друга концепция била да се прикрепят балони към магнити, с цел да може корабът да плава. И двете хрумвания били оценени като прекомерно скъпи и не стигнали по-далеч от стадия на обмисляне.
Компанията за избавяне на " Титаник "
През 60-те години на предишния век служащ във фабрика за долни дрехи на име Дъглас Ули излезъл с концепцията да издигне " Титаник " на повърхността благодарение на цялостни с газ балони. Забележително е, че той съумял да обезпечи финансиране за своят проект и даже да сътвори Titanic Salvage Company за да докара кораба до Ливърпул, където да бъде трансфорат в плаващ музей. Идеята обаче била изоставена, когато никой не могъл да измисли по какъв начин балоните да бъдат напълнени с газ на дъното на океана.
Вазелин, топки за пинг-понг и стъклени сфери
През 70-те години на предишния век били препоръчани по-безумни схеми, най-много тези включващи пълненето на " Титаник " с разнообразни субстанции и предмети, с цел да може да изплува на повърхността. Предложенията включвали или напълване на кораба със 180 000 тона вазелин, хиляди топки за пинг-понг или устойчиви на напън стъклени топки.
Очевидно било неуместно да се пробват да пълнят кораба с вазелин, тъй че това отпаднало, както и концепцията за топките за пинг-понг, когато бил посочен фактът, че те ще бъдат смачкани от дълбоководното налягане доста преди да стигнат до останките. Предложението за стъклените топки пък било изоставено, когато някой пресметнал, че нужният брой ще коства близо 240 милиона $.
Айсберг го потопи. Айсберг може да го извади!
Това била концепцията на незает транспортьор от Уест Мидландс на име Артър Хики. Той предложил " Титаник " да бъде обгърнат в лед, да бъде повдигнат на повърхността и по-късно да бъде изтеглен до Нюфаундленд, където ледът да се разтопи. В края на краищата, мислел си Хики, в случай че един айсберг може да потопи " Титаник ", за какво различен да не може да го извади?
За страдание, концепцията на Хики блъснала на камък сега, в който било изчислено, че ще е нужно да се изпомпа половин милион тона течен азот до дъното на Атлантическия океан, с цел да се замрази водата към останките - интервенция, която щяла да коства доста повече в сравнение с незает водач на камион имал в банката.
Петролният барон и маймуната
Разбира се, преди някой да успее да изпълни " Титаник " с топки за пинг-понг, вазелин или балони, той трябвало първо да бъде открит. По тази линия в историята се присъединил и тексаския петролен барон Джак Грим. Грим, който към този момент бил отпред на несполучливи експедиции за намиране на Ноевия ковчег, чудовището от Лох Нес и Голямата стъпка, решил, че той е индивидът, който би трябвало да откри кораба.
След като обезпечил финансиране от група богати другари, с които играел покер, Грим наел двама високоуважавани океанографи като консултанти и платил за нов дълбоководен скенер за търсене на останките.
Океанографите обаче били озадачени, когато били показани на третия съветник, нает от Грим - маймуна, наречена Титан, която можела да показва точното местонахождение на останките на картата. „ Или ние, или маймуната “, споделили учените на Грим. Известно време той траял да следва маймуната, само че в последна сметка се съгласил да я остави.
Грим направил три опита да открие " Титаник " и през 1983 година бил на крачка от намирането му. Тази чест обаче се паднала на професор Робърт Балард, който две години по-късно разкрил потъналия транспортен съд и поставил завършек на фантазиите за изваждането на " Титаник " вечно.
Откриването
В момента, в който " Титаник " бил забелязан за първи път след повече от 70 години, било явно, че всеки опит да бъде ваден ще бъде едно на вятъра начинание. Корабът надалеч не бил недокоснат, а раздран на половина и наличието му разбъркано в полето от парчета, покриващо 5 километра от океанското дъно. Кърмата на кораба била счупена, съборена и изглеждала като жертва на детонация. Носовата му част - въпреки и в по-добра структурна форма - била заровена на 18 метра в тинята на морското дъно. И всички топки за пинг-понг в познатата галактика нямало да накарат " Титаник " да изплува от дълбините.
От откриването му насам към този момент не се приказва за ваденето на " Титаник " и в този момент той е предпазен от спогодба на ЮНЕСКО. Разлагащият се океански транспортен съд ще бъде оставен постепенно да се разпада на дъното на Атлантика.
Най-добрата прогноза е, че корабът ще издържи единствено още 14 години, преди сегашната му форма изцяло да се срине. Тогава ще бъде единствено въпрос на време да се трансформира в ръждясало леке на океанското дъно, заобиколено от последните остатъци от наличието му. Дните, когато хората считали, че е допустимо " Титаник " да бъде изваден, отминаха вечно.
По темата
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ