„Билет до рая“ ще е любимият филм на хората, които не обичат киното
„ Билет до парадайса “ не е най-лошият филм на света. Не е и най-хубавият. Той е в онази златна среда, която цялостни телевизионните стратегии на националните оператори за години наред. Или както аз обичам да ги назовавам - филми за хората, които не обичат кино.
Историята е безпределно тривиална и се крепи напълно върху плещите на актьорския състав. В случая това са Джордж Клуни и Джулия Робъртс. Двамата може единствено да стоят в един ъгъл и да се усмихват и това ще е задоволително техен филм да се гледа от милиони по целия свят. Те просто са си построили имената, които в този момент работят за тях, и в това няма нищо неприятно.
„ Билет до парадайса “ ни изпраща на остров Бали, където одеве приключилата юристка Кимбърли (Ариел Карвър-О'Нийл) открива внезапно любовта в лицето на локалния производител на водорасли Гиди (Максим Бутие). След към месец те вземат решение да се оженят, а това става мотив за Дейвид (Джордж Клуни) и Джорджия (Джулия Робъртс) да заровят томахавките на проваления си брак, с цел да спасят детето си от грешката на живота му. Следват куп комични проекти за бойкот на сватбата, които неизбежно водят до прелом в връзките на разведената двойка.
Снимка: Forum Film
Без особени проблеми мога да си показва по какъв начин майка ми си щрака напразно върху отдалеченото в събота вечерта, до момента в който се пробва да откри опция на футболния мач, който татко ми избира, само че не държи да гледа непременно. Случайно по един от каналите излъчват „ Билет до парадайса “ за 52-ри път и вижда прелестно застаряващия Клуни. Щракането продължава още десетина канала, до момента в който най-после родителите ми не се съгласяват да се върнат обратно, тъй като взе участие и Робъртс. И по този начин двамата си намират идеалния декор за вечерта, до момента в който вършат обичайното обобщение на седмицата.
Филмът обаче няма никаква сериозна стойност. Той е тъкмо това, което може да се чака от него, и нищо повече. Оценката ми за него е 6/10, колкото давам по традиция на всяка една кино версия на литературните чиклити.
Историята е безпределно тривиална и се крепи напълно върху плещите на актьорския състав. В случая това са Джордж Клуни и Джулия Робъртс. Двамата може единствено да стоят в един ъгъл и да се усмихват и това ще е задоволително техен филм да се гледа от милиони по целия свят. Те просто са си построили имената, които в този момент работят за тях, и в това няма нищо неприятно.
„ Билет до парадайса “ ни изпраща на остров Бали, където одеве приключилата юристка Кимбърли (Ариел Карвър-О'Нийл) открива внезапно любовта в лицето на локалния производител на водорасли Гиди (Максим Бутие). След към месец те вземат решение да се оженят, а това става мотив за Дейвид (Джордж Клуни) и Джорджия (Джулия Робъртс) да заровят томахавките на проваления си брак, с цел да спасят детето си от грешката на живота му. Следват куп комични проекти за бойкот на сватбата, които неизбежно водят до прелом в връзките на разведената двойка.
Снимка: Forum Film
Без особени проблеми мога да си показва по какъв начин майка ми си щрака напразно върху отдалеченото в събота вечерта, до момента в който се пробва да откри опция на футболния мач, който татко ми избира, само че не държи да гледа непременно. Случайно по един от каналите излъчват „ Билет до парадайса “ за 52-ри път и вижда прелестно застаряващия Клуни. Щракането продължава още десетина канала, до момента в който най-после родителите ми не се съгласяват да се върнат обратно, тъй като взе участие и Робъртс. И по този начин двамата си намират идеалния декор за вечерта, до момента в който вършат обичайното обобщение на седмицата.
Филмът обаче няма никаква сериозна стойност. Той е тъкмо това, което може да се чака от него, и нищо повече. Оценката ми за него е 6/10, колкото давам по традиция на всяка една кино версия на литературните чиклити.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ