Бил е необичайно студен зимен ден - дори за Русия.

Бил е извънредно леден зимен ден - даже за Русия. На 5 март 1953 година термометрите падат до минус 18 градуса. В московското предградие Кунцево, където се е намирала " близката дача " на Йосиф Сталин, той прекарва последните дни и часове то живота си.

Около 21,50 ч. вечерта лекарите установяват гибелта на 74-годишния Сталин. Свикана е специфична комисия, разгласен е народен печал, а пред Колонната зала в Москва се образуват дълги опашки от хора. Там, в центъра на Москва, е положено тялото на " бащата на народите ".

Култът към личността

На руското управление му бяха нужни цели три години, с цел да се разграничи от " култа към личността на Сталин ". Това става през февруари 1956 година. И едвам през 1960-те години за първи път обществено се признава кой е бил Сталин в реалност, а точно - всеобщ палач.

Йосиф Джугашвили е роден в Грузия, по-късно той приема псевдонима " Сталин " и ръководи Съветския съюз от 1923 година По оценки на историците през трите десетилетия на " сталинизма " жертви на терора са станали до 40 милиона души - екзекутирани, убити от апетит и недостиг, разстреляни или осакатени. Милиони умират в ГУЛАГ. Провеждат се всеобщи депортации, авторитетни персони на съветската просвета - писатели, поети, артисти, учени, режисьори - са обявявани за " врагове на народа ", изтезавани и убивани.

" Може да звучи необичайно, само че гибелта на Сталин е първият ми умишлен детски спомен ", споделя Ирина Шчербакова пред Дъждовни води. Съоснователката на правозащитната организация " Мемориал " е носителка на Нобелова премия за мир през 2022 година

" По това време, през 1953 година, бях дребна, само че добре помня гибелта на Сталин ", споделя 72-годишната историчка. " Възприемах я по детски, изключително атмосферата на мразовит мраз и боязън - последните месеци от времето на Сталин бяха просто оловни, доста потискащи. "

Погребението на Сталин на 9 март 1953 годинаСнимка: Russian Look/IMAGO

Балсамираното тяло на тиранина, което в началото е положено до мумията на Ленин в мавзолея на Червения площад, през 1961г. е заровено край стените на Кремъл. Безбройните монументи и бюстове на Сталин в Съветския съюз и други страни от Източния блок, които дотагава са неразделна част от градския пейзаж, са унищожени - претопени, заровени, хвърлени в реките.

Размразяването през 60-те години на 20-ия век трансформира страната и приготвя почвата за Перестройката двадесет години по-късно. През 1989 година е учредена " Мемориал " - мрежа от правозащитни организации, която се занимава главно с превъзмогването на последствията от терора на Сталин.

Путинова Русия: Сталин отвръща на удара

А в днешна Русия? Възражда ли се култът към Сталин? Дълго време това изглеждаше немислимо. " Подобна наклонност обаче стартира да се вижда към 2014 година с анексирането на Крим ", отбелязва в изявление за Дъждовни води съветската журналистка и публицистка Ирина Расторгуева, която също като Шчербакова живее в Берлин.

" През 90-те и 2000-те години към този момент имаше първи опити за слагане на монументи или бюстове на Сталин, изключително из провинцията или да вземем за пример в родното място на Сталин в Грузия. Но това не може да се съпостави с това, което се случва в този момент ", споделя Расторгуева пред Дъждовни води.

Бюст на Сталин, открит в чест на 80-тата годишнина от борбата при СталинградСнимка: AP Photo/picture alliance/dpa

По случай 80-годишнината от края на Сталинградската борба на 1 февруари 2023 във Волгоград беше открит бюст на Сталин. А кметът на града съобщи, че имало " някои страни, които желаят да заличат загатна за великата победа на Съветската войска ", което обаче нямало да бъде разрешено. Нещо повече - по случай годишнината от борбата Волгоград даже беше алегорично преименуван на Сталинград – единствено за един ден.

„ Можеха незабавно да преименуват града на Путинград ", споделя Расторгуева. За нея освещаването на паметника на Сталин е " доказателство за новата парадигма, за новия метод, по който Кремъл е наредил да се интерпретира историята ".

" Със Сталин/Путин ние ще победим! "

Логиката, която се крие зад това, е следната, изяснява Ирина Шчербакова: " Победата във Втората международна война е последният общ знаменател, последният коз на съветската агитация, тъй като сега в Украйна всичко наподобява много печално. Но кой завоюва Втората международна война? Сталин! А кой е днешният Сталин? Ами Владимир Владимирович! Путин е нашият Сталин, с него ние ще победим! ".

Ирина Шчербакова, съоснователка на правозащитната организация " Мемориал " Снимка: Jonas Walzberg/picture alliance/dpa

" И ненадейно се оказва, че не съдружниците, не Червената войска, нито даже " героичният руски народ " (както се показва Никита Хрушчов в антисталинистката си тирада от 1956 година, бел. ред.) са спечелили Втората международна война, а персонално Сталин. Този извод обаче е много нов - от Путиново време “, отбелязва още Ирина Шчербакова.

Не се вижда краят на неосталинизма

Задава ли се завършек на неосталинисткия фетиш? Ирина Шчербакова счита, че това няма да стане в обозримо бъдеще, не и до момента в който Владимир Путин е отпред на страната. Дори и през днешния ден, 70 години след гибелта на диктатора, Русия не е завършила с процеса на десталинизация:

" Нашата организация " Мемориал " свърши голяма работа. Но ние бяхме просто една неправителствена организация, а нея я закриха. Задача на страната е да признае личните си закононарушения, а задачата на жителите е да признаят, че са живели в незаконна страна. И двете неща до момента не са се случили. "

Един ден, в това историчката Шчербакова е уверена, в съветските учебници ще има глави за " сталинизма ", а също и за " путинизма ". " Но още преди този момент Русия би трябвало да поеме отговорност за това, което се случва в Украйна и да заплати цената. И тази цена ще бъде доста висока. "