- Бихте ли си свалили панталоните? Мразя, когато разговорите започват така.

- Бихте ли си свалили панталоните?

Мразя, когато диалозите стартират по този начин. Е, не постоянно, само че когато ми го рече непозната жена, малко се тормозя. Не може ли първо да се опознаем, да пием кафе или нещо по-така, да се разходим под есенните листа… А тя – стартира напряко от панталоните.

Но пред докторките от „ Спешна помощ ” всеки е безпомощен – каквото рекат, това би трябвало да се изпълнява…

Жени – към момента обмислям до каква степен да извърша нареждането, когато чувствам ръгване откъм гърба.

- Това пък какво беше?

- Успокоително. Много сте под напрежение, би трябвало да изпуснете малко парата. Спокойно, приключихме!

- Само това ли беше? Да си подвигам ли панталоните?

- Няма лечебна нужда да останат до коленете. А също – можете да се обърнете с лице към мен.

С лице към някого въобще заобикалям да се обръщам. Не се знае от коя страна ще ме стартира. 

- Лице в лице посрещам единствено проблемите.

- Затова сте на тоя хал – въздъхва докторката и почва да си прибира чантата. – Трябва да успокоите топката, да избягвате напрежението, сменете климата, намерете умерено място…

- Където няма вестници?

- Че то към този момент къде има вестници! Това не са вестници - просветителни листовки за ранно полово образование.

- Е, чак пък, има и политика, стопанска система, спорт…

- Ама вие и порнография ли четете? На вашата възраст!

- Не чета – признавам, - единствено виждам картинките.

- Ама това е посрещане на делегация!

- Ами – те идват за таковата, ние ги посрещаме със същите задни мисли и хрумвания, и двете страни мислят по какъв начин да прекарат другата – що да не е порно! И резултатът е същият – всички се разотиват удовлетворени, единствено феновете оставаме незадоволени.

- Ето, виждате ли? Общото незадоволство води до физиологични проблеми. Зарежете жилището в центъра, идете измежду природата, живейте измежду нея, радвайте се на цветята, птичките и тревичките… Ще се връщате в града единствено за избори!

- Че за какво да се връщам?

- Защото сте назначен за суверен!

Замислям се. Или диазепамът ми работи към този момент, или тя е джапнала нещо от аптечката в колата за спешна помощ, до момента в който никой не я гледа.

- Нямам такава длъжностна характерност. За налози ме търсят. За парно – също. За тока им ходя на крайници. За суверенлък – никой до момента.

- И не сте избирали избраниците си?

- Че кой ги е избирал? Казват ни кои да изберем, след това някои си заплащат, други единствено дават обещание, има едни, дето заплашват, има и други, които го карат на едната гола кандърма, но не им се отваря много-много парашутът…

- И вие – какво?

- Ами – нищо, нервирам се, като виждам вечерта новините, когато всичките се афишират за спечелили, всичките ме твърдят, че останалите са маскари, единствено те излизат в бял фрак и се покланят. За какво съм им притрябвал аз? Като им занеса хартийката с кръстче, след това някой интересува ли се какво става с мен, или с хартийката ми? Те се вършат, че ме будалкат, аз съм цивилен длъжен да им имам вяра. Ей това ме изнервя и ме кара да ви притеснявам по нощите за едното нервно разстройство. И от горната страна на всичко вие идвате и още от вратата, също като тях, настоявате да си смъквам панталоните, с цел да ми вкарвате всякакви работи откъм гърба. Това не е ли изнервящо?

Докторката става недоволна, да си потегля.

- Вие се нуждаете не от единична, а от двойна доза диазепам!

- Да си събуя ли панталоните? – запитвам с вяра.

- Няма потребност, вие от дълго време сте си ги събули.