В Близкия изток - сезон 3 на Game of Thrones
Биг босът не се е върнал, само че е в положение да провокира разтърсвания, които да нарушат целостта на шахматната дъска: ето по какъв начин можем да обобщим в едно изречение геополитическия баланс в Близкия изток през 2017 година
Докато най-големите районни сили (Иран, Русия, Турция, Саудитска Арабия) се опитваха през последните години да запълнят вакуума, оставен от относителното отдръпване на Вашингтон от района, тази година те трябваше да се приспособяват към колкото непредсказуемата, толкоз и пироманска политика на американския президент Доналд Тръмп, разяснява ливанското издание L`Orient-Le Jour. Ако той не ускори уговорката на Съединени американски щати в района, то е тъй като искаше да се открои от Барак Обама по редица основни въпроси, бързайки да смъкна районните карти на масата. Обстрела на сирийската авиобаза " Шайрат ", помиряването със саудитски и израелски исторически съдружници, гневното говорене против Иран, слагането на масата на нуклеарното съглашение, признаването на Ерусалим за столица на Израел: Близкият изток е живял през 2017 година в ритъма на американските трапери. Това обаче не попречи толкоз на останалите сили да се опитат да усилят въздействието си в този интервал на необятна и неразбираема перестройка.
Големият губещ
В този смисъл 2017 година бе белязана от териториалното проваляне на Ислямска страна, тази парадържавна формация, която съумя да разстрои районното състояние в продължение на три години, само че която също послужи като идеална изкупителна жертва, обединявайки против себе си доста участници в конкурентни тактики. Краят на халифата, мъртъв, само че към момента непогребан, откри нова борба за завземане на територии и отнови сложи на авансцената спорове, които за известно време са били поставени в скоби. Конфликтът сред иракските кюрди и централното държавно управление несъмнено беше най-грандиозният. Водени от своя исторически водач Масуд Барзани, кюрдите бързо изгубиха това, което им костваше години, с цел да го завоюват. За няколко часа те минаха от еуфорията от референдума за самостоятелност до загубата на град Киркук, символизиращи неспособността им да осъществят историческата си фантазия. Те са измежду най-големите губещи на 2017г.
Троен визьор
От друга страна, Иран наподобява за момента най-големият победител на годината. Иранците доста се възползваха от рухването на Халифата, с цел да усилят въздействието си в Ирак и Сирия, както и да осъществят известния кулоар " Шиитски полумесец ", свързващ Техеран със Средиземно море. Ако не броим Съединени американски щати и може би даже Русия, Иран през днешния ден наподобява като най- великата районна мощ, способна да наложи своя дневен ред на разнообразни подиуми на интервенции (Ливан, Ирак, Сирия и в по-малка степен Йемен). Победите на Иран и Хизбулла обаче остават нестабилни. Техеран е в тройния визьор на американци, саудитци и израелци и през днешния ден наподобява повече като дестабилизираща мощ, в сравнение с като стабилизиращ хегемон. Продължаващите и сега демонстрации на локалната сцена и политическата война сред консерватори и умерени при подготовката за бъдещата промяна на висшия водач са фактори, които евентуално ще дестабилизират Ислямската република.
Импулсивни случки
Основният му противник, Саудитска Арабия, единствено това и чака. За трета поредна година студената война сред двата колоса в Персийския залив претърпява интервали на рецесия, които провокират боязън от директна борба сред двамата играчи. Особено откакто Саудитска Арабия претърпя гражданска война в двореца през 2017 година, която сложи под въпрос няколко стълба на режима. Като един прекомерно прибързан принц, Мохамед бин Салман може да бъде избран за политическа персона на годината в Близкия изток. Той в профил своя противник Мохамед бин Найеф в борбата за мястото на престолонаследник, той беше в основата на блокадата на Катар, той дръпна юздите на политическите си съперници, държейки ги като заложници в позлатения затвор на Риц, той инициира културната и обществена революции, като разпространява развлеченията и ограничи пълномощията на религиозния естаблишмънт. Но начинанието на бъдещия цар на Арабия е толкоз крехкo, колкото и един палат от карти. МБС може да е визионер, само че към момента е диктатор. Неговата външна политика прилича за момента поредност от импулсивни случки, които в действителност не дават дефинитивни резултати. Намесата му в Йемен, самодейността против Катар или неговото ръководство по случая Саад Харири, ливанския министър-председател, могат в най-хубавия случай да бъдат разказани като полу-неуспех. Всичко тепървa следва за Саудитска Арабия, която обаче още веднъж може да разчита на цялостната поддръжка на Вашингтон и ad hoc съюз с Израел, също толкоз угрижен за иранската интервенция в района.
Де юре, не де факто
Основният съперник на Саудитска Арабия за водачество в сунитския свят, Турция, обаче, не е в по-добра форма. 2017-та продължава в цялостна форма приемствеността на 2016 година в Турция, с увеличение на пълномощията на президента Ердоган и продължение на чистката, което разрешава да се подтиснат опозиционните настроения. На фона на все по-конфликтните връзки със Запада, макар идването на власт на Доналд Тръмп, Турция ускори връзките си с Русия и Иран. Освен това, във връзка с полезностите, Анкара наподобява доста по-близо до Техеран и Москва повече от всеки път. Но остава доста по-зависима от Запада стопански и стратегически.
Последният претендент за ролята на районен хегемон, Русия, имаше задоволително приемлива година в Близкия изток. Тя удържа успеха против Ислямска страна, макар че не взе участие в двете най-големи борби против джихадската формация в Ракка и Мосул. Русия стартира да чества военната си победа в Сирия, като умножи дипломатическите начинания, с цел да я трансформира в политически триумф, само че към този момент безрезултатно. Москва консолидира завръщането си на районната сцена посредством увеличение на дипломатическия продан с Кайро, Анкара, Техеран и Израел и посредством по-голямо присъединяване в либийския въпрос. Въпреки това Москва би трябвало да успее да наложи " pax poutinia " в Сирия, освен де факто, само че и де юре, с цел да може дефинитивно да й бъде присъдена успеха в този спор.
Докато никой от тези претенденти в действителност не може да претендира, че ще замести " Pax Americana ", то районът би трябвало да остане изключително нестабилен през 2018 година, изключително откакто новият баланс на властта към момента не е признат от всички участници. Пировите победи против ИС, за сметка на унищожаването на градовете и бягството на популацията, не вземат решение главните проблеми, пред които са изправени Ирак и Сирия.
По този метод, в случай че 2017 година ясно маркира края на един цикъл в района, няма причина през днешния ден да кажем, че идващият ще бъде по-малко конфронтационен.
Докато най-големите районни сили (Иран, Русия, Турция, Саудитска Арабия) се опитваха през последните години да запълнят вакуума, оставен от относителното отдръпване на Вашингтон от района, тази година те трябваше да се приспособяват към колкото непредсказуемата, толкоз и пироманска политика на американския президент Доналд Тръмп, разяснява ливанското издание L`Orient-Le Jour. Ако той не ускори уговорката на Съединени американски щати в района, то е тъй като искаше да се открои от Барак Обама по редица основни въпроси, бързайки да смъкна районните карти на масата. Обстрела на сирийската авиобаза " Шайрат ", помиряването със саудитски и израелски исторически съдружници, гневното говорене против Иран, слагането на масата на нуклеарното съглашение, признаването на Ерусалим за столица на Израел: Близкият изток е живял през 2017 година в ритъма на американските трапери. Това обаче не попречи толкоз на останалите сили да се опитат да усилят въздействието си в този интервал на необятна и неразбираема перестройка.
Големият губещ
В този смисъл 2017 година бе белязана от териториалното проваляне на Ислямска страна, тази парадържавна формация, която съумя да разстрои районното състояние в продължение на три години, само че която също послужи като идеална изкупителна жертва, обединявайки против себе си доста участници в конкурентни тактики. Краят на халифата, мъртъв, само че към момента непогребан, откри нова борба за завземане на територии и отнови сложи на авансцената спорове, които за известно време са били поставени в скоби. Конфликтът сред иракските кюрди и централното държавно управление несъмнено беше най-грандиозният. Водени от своя исторически водач Масуд Барзани, кюрдите бързо изгубиха това, което им костваше години, с цел да го завоюват. За няколко часа те минаха от еуфорията от референдума за самостоятелност до загубата на град Киркук, символизиращи неспособността им да осъществят историческата си фантазия. Те са измежду най-големите губещи на 2017г.
Троен визьор
От друга страна, Иран наподобява за момента най-големият победител на годината. Иранците доста се възползваха от рухването на Халифата, с цел да усилят въздействието си в Ирак и Сирия, както и да осъществят известния кулоар " Шиитски полумесец ", свързващ Техеран със Средиземно море. Ако не броим Съединени американски щати и може би даже Русия, Иран през днешния ден наподобява като най- великата районна мощ, способна да наложи своя дневен ред на разнообразни подиуми на интервенции (Ливан, Ирак, Сирия и в по-малка степен Йемен). Победите на Иран и Хизбулла обаче остават нестабилни. Техеран е в тройния визьор на американци, саудитци и израелци и през днешния ден наподобява повече като дестабилизираща мощ, в сравнение с като стабилизиращ хегемон. Продължаващите и сега демонстрации на локалната сцена и политическата война сред консерватори и умерени при подготовката за бъдещата промяна на висшия водач са фактори, които евентуално ще дестабилизират Ислямската република.
Импулсивни случки
Основният му противник, Саудитска Арабия, единствено това и чака. За трета поредна година студената война сред двата колоса в Персийския залив претърпява интервали на рецесия, които провокират боязън от директна борба сред двамата играчи. Особено откакто Саудитска Арабия претърпя гражданска война в двореца през 2017 година, която сложи под въпрос няколко стълба на режима. Като един прекомерно прибързан принц, Мохамед бин Салман може да бъде избран за политическа персона на годината в Близкия изток. Той в профил своя противник Мохамед бин Найеф в борбата за мястото на престолонаследник, той беше в основата на блокадата на Катар, той дръпна юздите на политическите си съперници, държейки ги като заложници в позлатения затвор на Риц, той инициира културната и обществена революции, като разпространява развлеченията и ограничи пълномощията на религиозния естаблишмънт. Но начинанието на бъдещия цар на Арабия е толкоз крехкo, колкото и един палат от карти. МБС може да е визионер, само че към момента е диктатор. Неговата външна политика прилича за момента поредност от импулсивни случки, които в действителност не дават дефинитивни резултати. Намесата му в Йемен, самодейността против Катар или неговото ръководство по случая Саад Харири, ливанския министър-председател, могат в най-хубавия случай да бъдат разказани като полу-неуспех. Всичко тепървa следва за Саудитска Арабия, която обаче още веднъж може да разчита на цялостната поддръжка на Вашингтон и ad hoc съюз с Израел, също толкоз угрижен за иранската интервенция в района.
Де юре, не де факто
Основният съперник на Саудитска Арабия за водачество в сунитския свят, Турция, обаче, не е в по-добра форма. 2017-та продължава в цялостна форма приемствеността на 2016 година в Турция, с увеличение на пълномощията на президента Ердоган и продължение на чистката, което разрешава да се подтиснат опозиционните настроения. На фона на все по-конфликтните връзки със Запада, макар идването на власт на Доналд Тръмп, Турция ускори връзките си с Русия и Иран. Освен това, във връзка с полезностите, Анкара наподобява доста по-близо до Техеран и Москва повече от всеки път. Но остава доста по-зависима от Запада стопански и стратегически.
Последният претендент за ролята на районен хегемон, Русия, имаше задоволително приемлива година в Близкия изток. Тя удържа успеха против Ислямска страна, макар че не взе участие в двете най-големи борби против джихадската формация в Ракка и Мосул. Русия стартира да чества военната си победа в Сирия, като умножи дипломатическите начинания, с цел да я трансформира в политически триумф, само че към този момент безрезултатно. Москва консолидира завръщането си на районната сцена посредством увеличение на дипломатическия продан с Кайро, Анкара, Техеран и Израел и посредством по-голямо присъединяване в либийския въпрос. Въпреки това Москва би трябвало да успее да наложи " pax poutinia " в Сирия, освен де факто, само че и де юре, с цел да може дефинитивно да й бъде присъдена успеха в този спор.
Докато никой от тези претенденти в действителност не може да претендира, че ще замести " Pax Americana ", то районът би трябвало да остане изключително нестабилен през 2018 година, изключително откакто новият баланс на властта към момента не е признат от всички участници. Пировите победи против ИС, за сметка на унищожаването на градовете и бягството на популацията, не вземат решение главните проблеми, пред които са изправени Ирак и Сирия.
По този метод, в случай че 2017 година ясно маркира края на един цикъл в района, няма причина през днешния ден да кажем, че идващият ще бъде по-малко конфронтационен.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ