Би трябвало да си остана никой. Животът ме нарани още

Би трябвало да си остана никой. Животът ме нарани още при раждането, половината ми лице бе парализирано. Учителите ме смятаха за умствено изостанал и майка ми се отхвърли от мен още като дете. В продължение на седем години, седем дълги гладни години, сътрудниците и продуцентите непрестанно ми споделяха в хор, че би трябвало да напусна актьорската специалност и да се откажа да пиша сюжети. Бях гонен още на прослушванията, още преди да смъква сакото си, продуцентите отхвърлиха сюжетите ми, без да прочетат и ред. Преглъщах сълзите си по време на работа.Чистих клетките на лъвовете в зоопарка,кълцах месо. 7 дълги, тежки години. 7 години сълзи, пот и религия в себе си. Вие също няма да постигнете нищо, до момента в който не преминете също през интервала на обезсърчение. И тогава.....Изкарах година с 1600 $.Написах Роки..... Успях......Вярвайте в себе си и обичайте майка си, споделя Силвестър Сталоун.