Руски войник пред Би Би Си: Не исках да отида, да умра и да убивам
Би Би Си съумя да беседва с един от бойците на контракт на съветската войска, който отхвърли да продължи бойните дейности в Украйна. Името му е променено от съображения за сигурност, редакторите разполагат с действителните данни на военния и документи, потвърждаващи биографията му.
Представяме материала без редакторска интервенция.
През 2020 година в един от милионните градове на нецентрална Русия 21-годишният Сергей Боков приключва лицей, става квалифициран електротехник и получава повиквателна за армията - за военна работа. По това време в Русия на младежи с обучение не по-ниско от приблизително особено се предлага в продължение да сключат контракт с Министерството на защитата - и да служат не една година, а две, само че със заплата, почивни дни и алтернатива да си спи в къщи.
" Подписах го, тъй като има повече плюсове, по-удобно е да служиш и беше забавно да опозная армията по-професионално, а не като наборник, с цел да схвана военния поминък ", споделя Боков пред Би Би Си. В края на 2020 година отпътува за най-близкото отделение до родния си град като водач електротехник.
23-годишният Боков в този момент с носталгия си спомня службата си там: " Честно казано, по-късно, което претърпях, ми се коства, че там живях прелестно ".
В спокойно време военната работа е рутина: инспекция и поддръжка на съоръжение, разчистване на територията, поддържане на оръжията в изправно положение.
- Учили ли са Ви на военно дело?
- Моето персонално мнение - не беше задоволително. За една година в учебно заведение или лицей ученикът научава доста нови неща, а годината в армията, във връзка с образованието, минава съвсем безследно. Има доста малко потребни часове и знаещи офицери. В моята част имаше малко потребни занятия.
- Имаше ли нещо, което можеше да бъде потребно във войната?
- Е, пукотевица, пукотевица по транспортни средства.
През ноември 2021 година, когато Боков му остава една година работа по контракт, в поделението започнаха да споделят, че всички военни ще заминат в командировка през януари - във Воронеж и Белгород. Защо - не прецизираха. Тогава започнаха да изясняват, че това ще са учения, спомня си Боков.
Преди Нова година родственици на скорошни приключили техникуми слушаха политици по малкия екран, които уверяваха, че няма да има война - и започнаха да питат своите съпрузи, братя и синове къде отиват и за какво отиват там толкоз доста.
" Тогава ни споделиха да уведомим фамилиите си, че сме на ученията на " Съюзна решителност -2022 ". Виждате ли, те даже измислиха името на ученията... Но нямаше никакви всеобщи учения. Излъгаха ни прелестно. ".
Боков посрещна Новата 2022 година вкъщи, а на 23 януари с боен трен отпътува за южните градове на Русия. На 1 февруари слиза от влака.
След няколко десетки километра те разпростират полеви лагер: идват, разпъват палатки и стартират да живеят в гората.
" Е, по какъв начин е, като вкъщи сме си? "
В огромни военни палатки от модела М-30 - повече от 40 квадратни метра - спяха 20 души. " Условията бяха удобни. Всичко беше наред преди войната. Нямахме никакви съмнения, че това не е обучение - споделя Боков. - Оръжието се съхраняваше в специфични палатки, не беше у нас непрестанно. "
Военните са правели нищо - чакали " когато нещо да стартира ". Заселили са се, живеели са там, ходели са в униформи, охранявали са лагера. " Дразнехме жителите на дребен град: " Там несъмнено писнахме на всички - смее се Боков. - Ходихме по магазини, мотахме се по всевъзможни развлекателни комплекси. "
Три седмици стоят и чакат.
На 23 февруари, съгласно Боков, командирите споделили: " Придвижваме се по-близо до границата, към различен лагер ". " Чухме новините, несъмнено, само че никой не вярваше, че това, което се случи, ще се случи.
Командирите ни споделиха да кажем на фамилиите: отиваме, споделят те, в нов лагер, няма да има връзка, не ни мислете. " Телефоните са конфискувани от бойците.
В нощта на 24 февруари Боков се разсънва, сяда с сътрудниците си в бойната машина на пехотата (БМП) и потегля.
Той споделя, че е схванал, че е влезнал на територията на Украйна единствено няколко часа по-късно на разсъмване - по пътя почнали да се появяват табели на украински.
" Както разбирам, ние преминахме границата не през Граничен контролно-пропусквателен пункт, а през някакви гори. Затова не разбрахме незабавно къде се намираме. Бяхме вътре в машините, имаше неприятна видимост и беше мрачно. "
Боков твърди, че известната измежду пленените съветски военни фраза " Тръгнахме на учения, само че се озовахме във войната ", не е опит за опрощение или неистина. Всичко това се случи, споделя той.
" Реакция, ние, несъмнено, имахме... Защо отиваме там? Никой не искаше да повярва, че това е война. Е, както и да е, оказахме се там? И до този миг не се чу нито един изстрел. Общо взето не вярвахме до последно. " Спомнят си, че ученията се назовават " Съюзни ", и взеха решение, че са освен взаимни с Беларус, само че и с Украйна ".
Едва по-късно, съгласно Боков, бойците са разбрали, че украинските войски " незабавно и безшумно " са се отказали да пазят границата, само че им се опълчват в градовете - и започнаха войната оттова.
" Имаше чувството, че при започване на войната те самите се опасяваха и се подцениха ", споделя той.
" Както разбирате, това не е смешка, всичко е съществено "
Колоната на Боков стопира в гората за зареждане. Но не съумяват да налеят бензин във всички БМП - артилерийски снаряд избухна на тридесет метра от електротехника.
" Или не снаряд... Не разбрах в действителност - споделя Боков. - Такава огромна детонация беше... Сърцето ми бие, адреналин, аааа... Тогава чуваме командата " По машините " и продължаваме напред - отвън зоната на обстрела. "
В редица случаи съветските танкове станаха лесна плячка за маневрените и съвременно въоръжени украински елементи.
Вечерта стигнаха до изоставена плантация, настанихме се в старите хамбари. " И едвам тогава командирът сподели: " Е, както разбирате, това не са смешки, всичко е съществено. Поемеете защитата на периметъра, поставете патрул... "
" Така разбрахме, че сме във война ", споделя боецът.
Боков споделя, че не помни какво е мислил тогава. Първите ми мисли бяха: " Това в действителност ли се случва? Това в действителност ли се случва с мен?! Да, към момента не мога да допускам, даже в този момент, когато приказвам с Вас. " Втората му мисъл: " Трябва да оцелеем ".
Вечеряхме елда и кюфтета от дажба, затоплена на таблетка изсъхнал алкохол. Боков тогава към момента има спален чувал - скоро ще го загуби. Четиримата заспахме в бойната машина. " Ще ги пази от осколки, само че в случай че го удари снаряд, екипажът ще изгори жив ", прецизира военният.
От този ден нататък Боков съвсем всеки ден попада под обстрел. Неговата дивизия се забива надълбоко в Украйна на 30 километра. " Имахме право да питаме, само че имаха право да не ни дават отговор. На въпроси като " къде се движим " ни отговаряха - на ново място на дислокация. "
Тогава той научава, че се движат в посока Чернигов-Киев.
След четири дни пътешестване колоната се разпадна. Мостът, който прекосяваха, се оказа миниран - и се взриви, когато съветска военна техника мина по него.
Би Би Си съумява да откри координати и фотоси, потвърждаващи взривяването на оборудването.
Някои от сътрудниците на Боков, които минаха реката, отпътуваха за Киев, само че той не съумява и остава на този бряг. В резултат на това той се причислява към друга рота и отива при обсадата на Чернигов.
На 4 март съумява да се обади на жена си и майка си. " Серьожа, на границата ли си? - го питат те. — Не. Оказах се на война. "
Той не чува реакцията - връзката прекъсва.
" Всички бяха под 25 години, 10 души починаха, 10 бяха ранени "
След взривяването на моста Боков за първи път вижда по какъв начин умират негови сътрудници. Той приказва за това насилствено.
" Освен минохвъргачки и артилерийски обстрел, ние попаднахме и под огъня на автоматизирани оръжия. Когато минавахме около едно село, те откриха огън с автоматизирани оръжия, а машината, която се движеше пред нас - тя или беше взривена с гранатомет, или с нещо друго... не разбрах " какво беше. Запали се, хората останаха там. Заобиколихме ги и продължихме напред, стреляхме обратно. Не погледнах обратно. "
За първи път в живота си Боков фактически стреля. Той не вижда съперниците си: " Когато колона се движи, те няма да се приближат. Откъдето идва огънят, ние стреляхме натам.
Просто искахме да оцелеем. Трябваше да понижим плътността им на огъня, тъй че те да се отдръпват "
Тук журналистът от Би Би Си отбелязва, че са имали шанс, че колоната им се е разпаднала, край Киев техните сътрудници са дали повече жертви.
" Еми не знам. Но съгласно резултатите от загубите в ротата, от която изостанах, бяха по-малко, в сравнение с в тази, в която се оказах. "
Боков напомня, че са били непрестанно обстрелвани както по посока на придвижване, както и там,където са престоявали, тъй че нощувките са били къси.
" Най-трудното нещо са минохвъргачките и артилерията. Като цяло е мъчно. Просто пада върху теб и би трябвало и ти да паднеш, да се прикриеш или в нещо като окоп, или просто да се надяваш на шанс, че няма да те уцели ", споделя боецът.
" А какво стана с бойния дух в ротата? " - питат от Би Би Си.
" Сега ще се опитам да си спомня... Имаше такива, които бяха удовлетворени от протичащото се, желаеха и бяха нетърпеливи да се бият - това са хора с опит от войната в Донбас. Те горяха за ориста на ЛНР и ДНР и горяха от неспокойствие да им оказват помощ, да ги освободят. Но това са ветерани.
Би Би Си: " А какъв брой бяха твоите връстници от бойците по контракт?
" Много. Цялата ми рота. От 50 души - 70% под 25 години. "
Би Би Си: " Оцеляха ли? "
" В моята рота, която отпътува за Киев, всички оцеляха, като се изключи един, който се натъкна на противопехотна мина. И новата рота, в която попаднах, там също съвсем всички бяха под 25 години, 10 индивида починаха, 10 бяха ранени. Като цяло, половината от ротата пострада.
Колегата на Боков от друга рота споделя, че с него са служили млади бойци, " които не са знаели по какъв начин да стрелят и от кой край да заловен гранатомета ".
" Мислех, че ние сме съветската войска, върхът в света, и тук ни удариха през нощта, а пехотата няма устройства за нощно виждане, ние сме като слепи котенца ", споделя събеседникът на Би Би Си.
" Украинците имат танкове с американски нощни визьори. Аз съм шокиран от нашите, струваше копейки да ни оборудват с такива, за какво ги нямахме? "
Същите недоволства за неналичието на очила за нощно виждане се срещат в диалози на съветски военни със фамилии, които са прихванати от украинската работа за сигурност и оповестени в YouTube.
Ранените и мъртвите, споделя Боков, са откарани с едни и същи коли в лечебни заведения и морги в Русия. Говорейки за това, той употребява военния термин " товар 300 ", който се отнася до превозването на ранен боец, изведен от бойното поле. Името влиза в приложимост след войната в Афганистан. При превозване на ранените е запълнен документ пример No 300 (стандартен формуляр).
Боков, който въпреки всичко има шанс, продължава в колона по-нататък към Чернигов - той и сътрудниците му придружаваха артилерията.
" По пътя всичко е едно и също - обстрел. Не всички стигнаха до Чернигов. Истински борби нямаше. Мини, огън от въздуха, засади - в никакъв случай не видяхме врага в очите ", споделя военният.
Две седмици след прекосяването на границата частта на Боков заема позиция край Чернигов. " Нашата артилерия обстрелваше Чернигов всяка вечер. И ние я охранявахме. Украинската артилерия отвръщаше на огъня. "
Чернигов беше на 10 километра от нападателите, през нощта те видяха нещо да гори там: " Над Чернигов имаше сияние - като че ли слънцето изгряваше ".
В града (Чернигов-бел.ред.) Боков и другарите му по този начин и не влизат. Неофициално, напомня Боков, командирите са споделили, че там са пристигнали доста малко съветски войски - съвсем половината от планувания брой.
" Нямаше задоволително сили за пречистване на града. И не дочакахме подкрепленията. Попитахте какъв е проектът. Така че, съдейки по тактиката, която следвахме - или по-скоро неналичието на тактика... Отидохме без хеликоптери, просто в колона, все едно отивахме на церемониал. Изглежда командването е имало проект - доста бързо да превземе Украйна, опорни пунктове и градове. Изчислението може би е било, че украинците ще се предадат. Движехме се по този начин, като че ли искахме да стигнем до Киев за три дни и по пътя да превземем всички градове. Вървим напред, с къси нощувки, без окопи, без разузнаване. Не сме оставили никого откъм гърба, минаваме да вземем за пример около село - и това е всичко, в случай че някой реши да влезе откъм гърба и да ни удари в тил, там няма отбрана. Така се прави блицкриг, нали знаете?
Би Би Си: " Имаше ли последици? "
" Мисля, че момчетата починаха значително поради това. Ако се движехме последователно, с разрастване, в случай че бяхме ревизирали пътищата за мини... Предполагам, че в случай че не бяхме се движели толкоз доста, жертвите можеше да бъдат избегнати.
От началото на март офанзивата против Чернигов се прави в три направления. По думите на кмета всички входове на града са минирани. Боеве се водят по пътищата и мостовете в предградията, само че съветските военни не завладяват града.
" Твърди се, че бабите са хранели военните с пирог и момчетата умряха "
Боков прекарва две седмици в гората край Чернигов. Отидоха по селата за вода. Той споделя, че локалните, гледайки съветските бойци с оръжие в ръце, не са им споделили нищо неприятно: " Какво ще кажете, в случай че другият има автомат? Значи не ни назоваха нашественици, рашисти и орки.Просто споделяха, че всичко това е доста неприятно и би трябвало да свърши. И нас ни съжалиха. Жалко, че участвате в това, нека по-рано да свърши, по-бързо да се приберете. "
И тогава пристигнаха бойци от друга рота и подредиха на Боков и другарите му да не вземат храна от локалните. Те увериха, че в прилежащия полк, ситуиран наоколо, се твърди, че бабите са хранели бойците с пирог и " момчетата са умрели ".
Храната от Русия доближава до компанията на Боков едвам покрай Чернигов: зърнени храни в торби и яхния, можеше да се готви. Взеха вода от бунар в прилежащо село, не се опасяваха - смятаха, че локалните няма да я отровят, самите те я употребяват.
През нощта имаше сняг и слана, нямаше към този момент палатки - нямаше учения. Импровизиран заслон от дъжда, под него е пръст - бойците слагат брони върху него и разстилат одеяла, взети от прилежащи къщи. Разграбването от отряда на Боков се е лимитирало до тези одеяла и артикули от магазините, твърди той.
" Взимахме единствено това, което е нужното за оцеляване. Но да грабим неща от ръцете на хората или от обитаеми къщи - такова нещо нямаше. Моята група не взе никакви полезности. Но това се случваше в други дивизии, знам. "
Украинските военни разгласиха видеозаписи от Черниговска област, където военни изнасят чинии, детски колела, играчки и даже купони от разрушените коли на съперника - локални пари от началото на 90-те години.
Жител на едно от селата в тези видеоклипове описа по какъв начин съветските военни са нахлули в къщата му, вкарали камион в двора и почнали да товарят всички движимости от гаража. Откраднали съгласно пенсионерката тв приемник, принадлежности, два климатика и даже замразена тиква от хладилника.
Губернаторът на Черниговска област сподели в изявление за украински телевизионни канали, че съветските военни " влачат килими, чайници и храна от частни къщи ".
Боков споделя, че не е чувал за изтезания измежду мирното население в селата. Той " не изключва " локалните поданици да са потърпевши " инцидентно от шрапнели по време на обстрел или когато колона върви през нощта - колите може да смажат човек ". Но не е имало съзнателно принуждение, споделя той за своето поделение.
Според украинските управляващи към 700 души са били убити в месеца на обстрел в Чернигов. Журналистите нарекоха обсадения град " капан на гибелта ": изходите и мостовете бяха минирани, нямаше ток, топлота и вода, хлябът се трансформира в деликатес.
Съдейки по разказите на локални поданици и известия в медиите, огънят в Чернигов е бил толкоз натоварен, че починалите от шрапнелни рани не са били изваждани от мазетата - а децата са спели до труповете.
" Не желаех да отида, да умра и да умъртвявам "
Общо Боков прекарва 37 дни на територията на Украйна. На 29 март брачната половинка му му изпрати копие от текста на новинарския текст: ръководителят на съветската делегация на договарянията с Украйна Медински приказва за деескалация в посока Киев и Чернигов.
Ден по-късно пристигна заповед в ротата: отиваме, тръгваме, къде - отново не споделиха. И след 24 часа и една нощ Боков се озовава още веднъж в Русия.
Връщайки се при започване на април, Боков не е доста удовлетворен.
" Официално никой не сподели дали ще се приберем за дълго време или не. Четохме новините, че войната продължава, деескалация единствено в една посока, имаше клюки измежду военните, че в този момент ще се прегрупираме, и тогава всичко щеше да продължи. " Скоро бойците биват известени за това публично.
В същото време съвсем половината от първата рота на Боков, завръщаща се от покрай Киев в Русия, отхвърля да изчака прегрупирането. Войниците на контракт, споделя той, споделили, че се връщат от границата в поделението си, където ще пишат докладни и ще изоставен.
" Ако желаете, съдете ни, правете каквото желаете, повече няма да вървим на война. Качихме се и си тръгнахме ", спомня си той.
Историята му се удостоверява от данните на проверяващия план Conflict Intelligence Team. Съдейки по тези дани, към 20-40% от съветските военнослужещи, изтеглени от регионите на Киев, Чернигов и Суми през първата половина на април, се пробваха и се пробват да откажат по-нататъшно присъединяване във войната.
Боков, който се откъсва от първата си рота при взривяването на моста, остава на границата, без да посмее да си тръгне.
" Казах му: пиши по-бързо отчет. Но той все не можеше да се реши. Командирите им споделили, че ще бъдат в запас ", споделя приятелят на Боков, юрист. " Казвам му, споделиха Ви за учения. споделиха, че ще защитавате Луганск. Два пъти към този момент си бил *** (измамен), което значи, че ще бъдеш *** (измамен) и трети път! Бягай оттова! "
Боков напомня, че след новината за 20 военнослужещи по контракт, които са напуснали границата, управляващите ги приканиха да не следват образеца им. Те споделиха, че ще влязат в пандиза, че 100% от тях ще бъдат упрекнати по наказателни каузи и че напускането им значи 10 години затвор, напомня Боков.
" Това се оказа погрешно. Но тогава не знаех това. Не желаех да отида, да умра и да умъртвявам. Не желаех и да вляза в пандиза. "
" Има действителен късмет да не бъдеш погубен и да не убиеш "
" Всички те са уплашени до гибел, правилно е ", споделя правозащитникът, шеф на правозащитната организация " Школа за наборника ", юрист Алексей Табалов, за военнослужещи по контракт, които отхвърлят да се бият. " Трибунал! Вие ще отидете в затвор за 25 година! Укриване от военна работа - 2 година, овакантяване на службата - 2 година, несъблюдение на заповедта - 2 година Ако групата не е изпълнила заповедта по предварителна спогодба, както и влече съществени последици - и по-късно до 5 години. Какви 10-25 години? "
Командирите могат да бъдат разбрани - казано им е, че би трябвало да държат хората с всички сили, тъй че ги сплашват, както могат, счита Табалов.
Практиката на Табалов демонстрира, че боец по контракт, попаднал във война, може да откаже да продължи военна работа - и то без наказателно гонене.
" Страшно е, единствено идиотът не се опасява "
Боков чака на границата 23 дни. Реших за себе си: " Все отново съм боен, тъй че до момента в който стоим на границата, ще заставам. Но в случай че чуя заповед да се върна, ще направя нещо. Няма да отида там. Предупредих командира за моето решение - импровизирано. "
На 24 април той чува заповед - да се върне на територията на Украйна покрай Харков.
Боков тогава напомня на командира решението си. Той " беше човек " и сподели, " това е избор на всеки. " Електротехникът предава оръжието си и се качва на такси до най-близкия град. С него си потегли и различен боец. Оттам се прибират в къщи.
Възможно е за решителността на Боков да е оказал помощ опитът му в един от предизборните щабове на Алексей Навални. Още като студент той работи в своя район по президентската акция на към този момент наказания политик. Отговаря за улични акции, доброволци, листовки и събиране на подписи. Във към този момент неразрешения в Русия Фонд за битка с корупцията той е запомнен като деятелен и дипломиран чиновник.
След като стигат до поделението - правозащитниците упорстват, че е належащо да се върнат във военното отделение, а не в жилището им или при родителите си - Боков и негов сътрудник написаха отчет, че " своеволно са напуснали полевия лагер на границата с Украйна заради обстоятелството, че отхвърлят да вземат участие в специфична интервенция, тъй като са морално и психически изтощени и не могат да продължат ".
" Отказ от присъединяване, писмо за овакантяване - всички документи са признати без разправии, " споделя Боков.
" Дори не ни разубеждаваха, тъй като не бяхме първите. А също и командирът, който одобри тези изказвания, той е боен офицер и беше там. Той не седеше в щаба. Те пристигнаха от там. И този офицер самичък видя всичко. И той споделя - ами ужасно е? А аз споделих - несъмнено, ужасно е, единствено малоумник не се опасява. Той споделя: " Съгласен съм. " И не задаваше тъпи въпроси, а единствено спомага ".
Според юристи чиновниците на Федералната работа за сигурност (ФСБ) нормално освобождават младежите след сключване на съглашение за неразкриване на информация. " Явно Министерството на защитата няма предпочитание да се свърже с тези отказали се бойци и по някакъв метод да ги накаже. Естествено, основават проблем, само че не е съдбовно. В Министерството на защитата има задоволително пушечно месо, има хора, които питат къде да се запишат ", споделя Табалов.
Когато Боков беше интервюиран от Би Би Си, той беше у дома от една седмица. Но скоро ще се върне във военната част. Необходимо е да се извърши военното обвързване към страната - към този момент като наборник, защото той се отхвърля от контракта. Остават му три месеца да служи.
Дали може да бъде изпратен още веднъж на война, Боков не знае.
Представяме материала без редакторска интервенция.
През 2020 година в един от милионните градове на нецентрална Русия 21-годишният Сергей Боков приключва лицей, става квалифициран електротехник и получава повиквателна за армията - за военна работа. По това време в Русия на младежи с обучение не по-ниско от приблизително особено се предлага в продължение да сключат контракт с Министерството на защитата - и да служат не една година, а две, само че със заплата, почивни дни и алтернатива да си спи в къщи.
" Подписах го, тъй като има повече плюсове, по-удобно е да служиш и беше забавно да опозная армията по-професионално, а не като наборник, с цел да схвана военния поминък ", споделя Боков пред Би Би Си. В края на 2020 година отпътува за най-близкото отделение до родния си град като водач електротехник.
23-годишният Боков в този момент с носталгия си спомня службата си там: " Честно казано, по-късно, което претърпях, ми се коства, че там живях прелестно ".
В спокойно време военната работа е рутина: инспекция и поддръжка на съоръжение, разчистване на територията, поддържане на оръжията в изправно положение.
- Учили ли са Ви на военно дело?
- Моето персонално мнение - не беше задоволително. За една година в учебно заведение или лицей ученикът научава доста нови неща, а годината в армията, във връзка с образованието, минава съвсем безследно. Има доста малко потребни часове и знаещи офицери. В моята част имаше малко потребни занятия.
- Имаше ли нещо, което можеше да бъде потребно във войната?
- Е, пукотевица, пукотевица по транспортни средства.
През ноември 2021 година, когато Боков му остава една година работа по контракт, в поделението започнаха да споделят, че всички военни ще заминат в командировка през януари - във Воронеж и Белгород. Защо - не прецизираха. Тогава започнаха да изясняват, че това ще са учения, спомня си Боков.
Преди Нова година родственици на скорошни приключили техникуми слушаха политици по малкия екран, които уверяваха, че няма да има война - и започнаха да питат своите съпрузи, братя и синове къде отиват и за какво отиват там толкоз доста.
" Тогава ни споделиха да уведомим фамилиите си, че сме на ученията на " Съюзна решителност -2022 ". Виждате ли, те даже измислиха името на ученията... Но нямаше никакви всеобщи учения. Излъгаха ни прелестно. ".
Боков посрещна Новата 2022 година вкъщи, а на 23 януари с боен трен отпътува за южните градове на Русия. На 1 февруари слиза от влака.
След няколко десетки километра те разпростират полеви лагер: идват, разпъват палатки и стартират да живеят в гората.
" Е, по какъв начин е, като вкъщи сме си? "
В огромни военни палатки от модела М-30 - повече от 40 квадратни метра - спяха 20 души. " Условията бяха удобни. Всичко беше наред преди войната. Нямахме никакви съмнения, че това не е обучение - споделя Боков. - Оръжието се съхраняваше в специфични палатки, не беше у нас непрестанно. "
Военните са правели нищо - чакали " когато нещо да стартира ". Заселили са се, живеели са там, ходели са в униформи, охранявали са лагера. " Дразнехме жителите на дребен град: " Там несъмнено писнахме на всички - смее се Боков. - Ходихме по магазини, мотахме се по всевъзможни развлекателни комплекси. "
Три седмици стоят и чакат.
На 23 февруари, съгласно Боков, командирите споделили: " Придвижваме се по-близо до границата, към различен лагер ". " Чухме новините, несъмнено, само че никой не вярваше, че това, което се случи, ще се случи.
Командирите ни споделиха да кажем на фамилиите: отиваме, споделят те, в нов лагер, няма да има връзка, не ни мислете. " Телефоните са конфискувани от бойците.
В нощта на 24 февруари Боков се разсънва, сяда с сътрудниците си в бойната машина на пехотата (БМП) и потегля.
Той споделя, че е схванал, че е влезнал на територията на Украйна единствено няколко часа по-късно на разсъмване - по пътя почнали да се появяват табели на украински.
" Както разбирам, ние преминахме границата не през Граничен контролно-пропусквателен пункт, а през някакви гори. Затова не разбрахме незабавно къде се намираме. Бяхме вътре в машините, имаше неприятна видимост и беше мрачно. "
Боков твърди, че известната измежду пленените съветски военни фраза " Тръгнахме на учения, само че се озовахме във войната ", не е опит за опрощение или неистина. Всичко това се случи, споделя той.
" Реакция, ние, несъмнено, имахме... Защо отиваме там? Никой не искаше да повярва, че това е война. Е, както и да е, оказахме се там? И до този миг не се чу нито един изстрел. Общо взето не вярвахме до последно. " Спомнят си, че ученията се назовават " Съюзни ", и взеха решение, че са освен взаимни с Беларус, само че и с Украйна ".
Едва по-късно, съгласно Боков, бойците са разбрали, че украинските войски " незабавно и безшумно " са се отказали да пазят границата, само че им се опълчват в градовете - и започнаха войната оттова.
" Имаше чувството, че при започване на войната те самите се опасяваха и се подцениха ", споделя той.
" Както разбирате, това не е смешка, всичко е съществено "
Колоната на Боков стопира в гората за зареждане. Но не съумяват да налеят бензин във всички БМП - артилерийски снаряд избухна на тридесет метра от електротехника.
" Или не снаряд... Не разбрах в действителност - споделя Боков. - Такава огромна детонация беше... Сърцето ми бие, адреналин, аааа... Тогава чуваме командата " По машините " и продължаваме напред - отвън зоната на обстрела. "
В редица случаи съветските танкове станаха лесна плячка за маневрените и съвременно въоръжени украински елементи.
Вечерта стигнаха до изоставена плантация, настанихме се в старите хамбари. " И едвам тогава командирът сподели: " Е, както разбирате, това не са смешки, всичко е съществено. Поемеете защитата на периметъра, поставете патрул... "
" Така разбрахме, че сме във война ", споделя боецът.
Боков споделя, че не помни какво е мислил тогава. Първите ми мисли бяха: " Това в действителност ли се случва? Това в действителност ли се случва с мен?! Да, към момента не мога да допускам, даже в този момент, когато приказвам с Вас. " Втората му мисъл: " Трябва да оцелеем ".
Вечеряхме елда и кюфтета от дажба, затоплена на таблетка изсъхнал алкохол. Боков тогава към момента има спален чувал - скоро ще го загуби. Четиримата заспахме в бойната машина. " Ще ги пази от осколки, само че в случай че го удари снаряд, екипажът ще изгори жив ", прецизира военният.
От този ден нататък Боков съвсем всеки ден попада под обстрел. Неговата дивизия се забива надълбоко в Украйна на 30 километра. " Имахме право да питаме, само че имаха право да не ни дават отговор. На въпроси като " къде се движим " ни отговаряха - на ново място на дислокация. "
Тогава той научава, че се движат в посока Чернигов-Киев.
След четири дни пътешестване колоната се разпадна. Мостът, който прекосяваха, се оказа миниран - и се взриви, когато съветска военна техника мина по него.
Би Би Си съумява да откри координати и фотоси, потвърждаващи взривяването на оборудването.
Някои от сътрудниците на Боков, които минаха реката, отпътуваха за Киев, само че той не съумява и остава на този бряг. В резултат на това той се причислява към друга рота и отива при обсадата на Чернигов.
На 4 март съумява да се обади на жена си и майка си. " Серьожа, на границата ли си? - го питат те. — Не. Оказах се на война. "
Той не чува реакцията - връзката прекъсва.
" Всички бяха под 25 години, 10 души починаха, 10 бяха ранени "
След взривяването на моста Боков за първи път вижда по какъв начин умират негови сътрудници. Той приказва за това насилствено.
" Освен минохвъргачки и артилерийски обстрел, ние попаднахме и под огъня на автоматизирани оръжия. Когато минавахме около едно село, те откриха огън с автоматизирани оръжия, а машината, която се движеше пред нас - тя или беше взривена с гранатомет, или с нещо друго... не разбрах " какво беше. Запали се, хората останаха там. Заобиколихме ги и продължихме напред, стреляхме обратно. Не погледнах обратно. "
За първи път в живота си Боков фактически стреля. Той не вижда съперниците си: " Когато колона се движи, те няма да се приближат. Откъдето идва огънят, ние стреляхме натам.
Просто искахме да оцелеем. Трябваше да понижим плътността им на огъня, тъй че те да се отдръпват "
Тук журналистът от Би Би Си отбелязва, че са имали шанс, че колоната им се е разпаднала, край Киев техните сътрудници са дали повече жертви.
" Еми не знам. Но съгласно резултатите от загубите в ротата, от която изостанах, бяха по-малко, в сравнение с в тази, в която се оказах. "
Боков напомня, че са били непрестанно обстрелвани както по посока на придвижване, както и там,където са престоявали, тъй че нощувките са били къси.
" Най-трудното нещо са минохвъргачките и артилерията. Като цяло е мъчно. Просто пада върху теб и би трябвало и ти да паднеш, да се прикриеш или в нещо като окоп, или просто да се надяваш на шанс, че няма да те уцели ", споделя боецът.
" А какво стана с бойния дух в ротата? " - питат от Би Би Си.
" Сега ще се опитам да си спомня... Имаше такива, които бяха удовлетворени от протичащото се, желаеха и бяха нетърпеливи да се бият - това са хора с опит от войната в Донбас. Те горяха за ориста на ЛНР и ДНР и горяха от неспокойствие да им оказват помощ, да ги освободят. Но това са ветерани.
Би Би Си: " А какъв брой бяха твоите връстници от бойците по контракт?
" Много. Цялата ми рота. От 50 души - 70% под 25 години. "
Би Би Си: " Оцеляха ли? "
" В моята рота, която отпътува за Киев, всички оцеляха, като се изключи един, който се натъкна на противопехотна мина. И новата рота, в която попаднах, там също съвсем всички бяха под 25 години, 10 индивида починаха, 10 бяха ранени. Като цяло, половината от ротата пострада.
Колегата на Боков от друга рота споделя, че с него са служили млади бойци, " които не са знаели по какъв начин да стрелят и от кой край да заловен гранатомета ".
" Мислех, че ние сме съветската войска, върхът в света, и тук ни удариха през нощта, а пехотата няма устройства за нощно виждане, ние сме като слепи котенца ", споделя събеседникът на Би Би Си.
" Украинците имат танкове с американски нощни визьори. Аз съм шокиран от нашите, струваше копейки да ни оборудват с такива, за какво ги нямахме? "
Същите недоволства за неналичието на очила за нощно виждане се срещат в диалози на съветски военни със фамилии, които са прихванати от украинската работа за сигурност и оповестени в YouTube.
Ранените и мъртвите, споделя Боков, са откарани с едни и същи коли в лечебни заведения и морги в Русия. Говорейки за това, той употребява военния термин " товар 300 ", който се отнася до превозването на ранен боец, изведен от бойното поле. Името влиза в приложимост след войната в Афганистан. При превозване на ранените е запълнен документ пример No 300 (стандартен формуляр).
Боков, който въпреки всичко има шанс, продължава в колона по-нататък към Чернигов - той и сътрудниците му придружаваха артилерията.
" По пътя всичко е едно и също - обстрел. Не всички стигнаха до Чернигов. Истински борби нямаше. Мини, огън от въздуха, засади - в никакъв случай не видяхме врага в очите ", споделя военният.
Две седмици след прекосяването на границата частта на Боков заема позиция край Чернигов. " Нашата артилерия обстрелваше Чернигов всяка вечер. И ние я охранявахме. Украинската артилерия отвръщаше на огъня. "
Чернигов беше на 10 километра от нападателите, през нощта те видяха нещо да гори там: " Над Чернигов имаше сияние - като че ли слънцето изгряваше ".
В града (Чернигов-бел.ред.) Боков и другарите му по този начин и не влизат. Неофициално, напомня Боков, командирите са споделили, че там са пристигнали доста малко съветски войски - съвсем половината от планувания брой.
" Нямаше задоволително сили за пречистване на града. И не дочакахме подкрепленията. Попитахте какъв е проектът. Така че, съдейки по тактиката, която следвахме - или по-скоро неналичието на тактика... Отидохме без хеликоптери, просто в колона, все едно отивахме на церемониал. Изглежда командването е имало проект - доста бързо да превземе Украйна, опорни пунктове и градове. Изчислението може би е било, че украинците ще се предадат. Движехме се по този начин, като че ли искахме да стигнем до Киев за три дни и по пътя да превземем всички градове. Вървим напред, с къси нощувки, без окопи, без разузнаване. Не сме оставили никого откъм гърба, минаваме да вземем за пример около село - и това е всичко, в случай че някой реши да влезе откъм гърба и да ни удари в тил, там няма отбрана. Така се прави блицкриг, нали знаете?
Би Би Си: " Имаше ли последици? "
" Мисля, че момчетата починаха значително поради това. Ако се движехме последователно, с разрастване, в случай че бяхме ревизирали пътищата за мини... Предполагам, че в случай че не бяхме се движели толкоз доста, жертвите можеше да бъдат избегнати.
От началото на март офанзивата против Чернигов се прави в три направления. По думите на кмета всички входове на града са минирани. Боеве се водят по пътищата и мостовете в предградията, само че съветските военни не завладяват града.
" Твърди се, че бабите са хранели военните с пирог и момчетата умряха "
Боков прекарва две седмици в гората край Чернигов. Отидоха по селата за вода. Той споделя, че локалните, гледайки съветските бойци с оръжие в ръце, не са им споделили нищо неприятно: " Какво ще кажете, в случай че другият има автомат? Значи не ни назоваха нашественици, рашисти и орки.Просто споделяха, че всичко това е доста неприятно и би трябвало да свърши. И нас ни съжалиха. Жалко, че участвате в това, нека по-рано да свърши, по-бързо да се приберете. "
И тогава пристигнаха бойци от друга рота и подредиха на Боков и другарите му да не вземат храна от локалните. Те увериха, че в прилежащия полк, ситуиран наоколо, се твърди, че бабите са хранели бойците с пирог и " момчетата са умрели ".
Храната от Русия доближава до компанията на Боков едвам покрай Чернигов: зърнени храни в торби и яхния, можеше да се готви. Взеха вода от бунар в прилежащо село, не се опасяваха - смятаха, че локалните няма да я отровят, самите те я употребяват.
През нощта имаше сняг и слана, нямаше към този момент палатки - нямаше учения. Импровизиран заслон от дъжда, под него е пръст - бойците слагат брони върху него и разстилат одеяла, взети от прилежащи къщи. Разграбването от отряда на Боков се е лимитирало до тези одеяла и артикули от магазините, твърди той.
" Взимахме единствено това, което е нужното за оцеляване. Но да грабим неща от ръцете на хората или от обитаеми къщи - такова нещо нямаше. Моята група не взе никакви полезности. Но това се случваше в други дивизии, знам. "
Украинските военни разгласиха видеозаписи от Черниговска област, където военни изнасят чинии, детски колела, играчки и даже купони от разрушените коли на съперника - локални пари от началото на 90-те години.
Жител на едно от селата в тези видеоклипове описа по какъв начин съветските военни са нахлули в къщата му, вкарали камион в двора и почнали да товарят всички движимости от гаража. Откраднали съгласно пенсионерката тв приемник, принадлежности, два климатика и даже замразена тиква от хладилника.
Губернаторът на Черниговска област сподели в изявление за украински телевизионни канали, че съветските военни " влачат килими, чайници и храна от частни къщи ".
Боков споделя, че не е чувал за изтезания измежду мирното население в селата. Той " не изключва " локалните поданици да са потърпевши " инцидентно от шрапнели по време на обстрел или когато колона върви през нощта - колите може да смажат човек ". Но не е имало съзнателно принуждение, споделя той за своето поделение.
Според украинските управляващи към 700 души са били убити в месеца на обстрел в Чернигов. Журналистите нарекоха обсадения град " капан на гибелта ": изходите и мостовете бяха минирани, нямаше ток, топлота и вода, хлябът се трансформира в деликатес.
Съдейки по разказите на локални поданици и известия в медиите, огънят в Чернигов е бил толкоз натоварен, че починалите от шрапнелни рани не са били изваждани от мазетата - а децата са спели до труповете.
" Не желаех да отида, да умра и да умъртвявам "
Общо Боков прекарва 37 дни на територията на Украйна. На 29 март брачната половинка му му изпрати копие от текста на новинарския текст: ръководителят на съветската делегация на договарянията с Украйна Медински приказва за деескалация в посока Киев и Чернигов.
Ден по-късно пристигна заповед в ротата: отиваме, тръгваме, къде - отново не споделиха. И след 24 часа и една нощ Боков се озовава още веднъж в Русия.
Връщайки се при започване на април, Боков не е доста удовлетворен.
" Официално никой не сподели дали ще се приберем за дълго време или не. Четохме новините, че войната продължава, деескалация единствено в една посока, имаше клюки измежду военните, че в този момент ще се прегрупираме, и тогава всичко щеше да продължи. " Скоро бойците биват известени за това публично.
В същото време съвсем половината от първата рота на Боков, завръщаща се от покрай Киев в Русия, отхвърля да изчака прегрупирането. Войниците на контракт, споделя той, споделили, че се връщат от границата в поделението си, където ще пишат докладни и ще изоставен.
" Ако желаете, съдете ни, правете каквото желаете, повече няма да вървим на война. Качихме се и си тръгнахме ", спомня си той.
Историята му се удостоверява от данните на проверяващия план Conflict Intelligence Team. Съдейки по тези дани, към 20-40% от съветските военнослужещи, изтеглени от регионите на Киев, Чернигов и Суми през първата половина на април, се пробваха и се пробват да откажат по-нататъшно присъединяване във войната.
Боков, който се откъсва от първата си рота при взривяването на моста, остава на границата, без да посмее да си тръгне.
" Казах му: пиши по-бързо отчет. Но той все не можеше да се реши. Командирите им споделили, че ще бъдат в запас ", споделя приятелят на Боков, юрист. " Казвам му, споделиха Ви за учения. споделиха, че ще защитавате Луганск. Два пъти към този момент си бил *** (измамен), което значи, че ще бъдеш *** (измамен) и трети път! Бягай оттова! "
Боков напомня, че след новината за 20 военнослужещи по контракт, които са напуснали границата, управляващите ги приканиха да не следват образеца им. Те споделиха, че ще влязат в пандиза, че 100% от тях ще бъдат упрекнати по наказателни каузи и че напускането им значи 10 години затвор, напомня Боков.
" Това се оказа погрешно. Но тогава не знаех това. Не желаех да отида, да умра и да умъртвявам. Не желаех и да вляза в пандиза. "
" Има действителен късмет да не бъдеш погубен и да не убиеш "
" Всички те са уплашени до гибел, правилно е ", споделя правозащитникът, шеф на правозащитната организация " Школа за наборника ", юрист Алексей Табалов, за военнослужещи по контракт, които отхвърлят да се бият. " Трибунал! Вие ще отидете в затвор за 25 година! Укриване от военна работа - 2 година, овакантяване на службата - 2 година, несъблюдение на заповедта - 2 година Ако групата не е изпълнила заповедта по предварителна спогодба, както и влече съществени последици - и по-късно до 5 години. Какви 10-25 години? "
Командирите могат да бъдат разбрани - казано им е, че би трябвало да държат хората с всички сили, тъй че ги сплашват, както могат, счита Табалов.
Практиката на Табалов демонстрира, че боец по контракт, попаднал във война, може да откаже да продължи военна работа - и то без наказателно гонене.
" Страшно е, единствено идиотът не се опасява "
Боков чака на границата 23 дни. Реших за себе си: " Все отново съм боен, тъй че до момента в който стоим на границата, ще заставам. Но в случай че чуя заповед да се върна, ще направя нещо. Няма да отида там. Предупредих командира за моето решение - импровизирано. "
На 24 април той чува заповед - да се върне на територията на Украйна покрай Харков.
Боков тогава напомня на командира решението си. Той " беше човек " и сподели, " това е избор на всеки. " Електротехникът предава оръжието си и се качва на такси до най-близкия град. С него си потегли и различен боец. Оттам се прибират в къщи.
Възможно е за решителността на Боков да е оказал помощ опитът му в един от предизборните щабове на Алексей Навални. Още като студент той работи в своя район по президентската акция на към този момент наказания политик. Отговаря за улични акции, доброволци, листовки и събиране на подписи. Във към този момент неразрешения в Русия Фонд за битка с корупцията той е запомнен като деятелен и дипломиран чиновник.
След като стигат до поделението - правозащитниците упорстват, че е належащо да се върнат във военното отделение, а не в жилището им или при родителите си - Боков и негов сътрудник написаха отчет, че " своеволно са напуснали полевия лагер на границата с Украйна заради обстоятелството, че отхвърлят да вземат участие в специфична интервенция, тъй като са морално и психически изтощени и не могат да продължат ".
" Отказ от присъединяване, писмо за овакантяване - всички документи са признати без разправии, " споделя Боков.
" Дори не ни разубеждаваха, тъй като не бяхме първите. А също и командирът, който одобри тези изказвания, той е боен офицер и беше там. Той не седеше в щаба. Те пристигнаха от там. И този офицер самичък видя всичко. И той споделя - ами ужасно е? А аз споделих - несъмнено, ужасно е, единствено малоумник не се опасява. Той споделя: " Съгласен съм. " И не задаваше тъпи въпроси, а единствено спомага ".
Според юристи чиновниците на Федералната работа за сигурност (ФСБ) нормално освобождават младежите след сключване на съглашение за неразкриване на информация. " Явно Министерството на защитата няма предпочитание да се свърже с тези отказали се бойци и по някакъв метод да ги накаже. Естествено, основават проблем, само че не е съдбовно. В Министерството на защитата има задоволително пушечно месо, има хора, които питат къде да се запишат ", споделя Табалов.
Когато Боков беше интервюиран от Би Би Си, той беше у дома от една седмица. Но скоро ще се върне във военната част. Необходимо е да се извърши военното обвързване към страната - към този момент като наборник, защото той се отхвърля от контракта. Остават му три месеца да служи.
Дали може да бъде изпратен още веднъж на война, Боков не знае.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ