БГНЕС Изтриването на имената на сръбските светини върху стенописите в манастира

БГНЕС Изтриването на имената на сръбските светини върху стенописите в манастира “Св. Йоан Осоговски " в Северна Македония е прочут способ за напън и заплашване, който постоянно е употребен от българските терористи от Вътрешна македонска революционна организация.

Така стартира обширната обява в близкия до управляващите в Белград в. “Новости ". Статията е илюстрирана със фотография от манастира, която е разказана като “Драмата на цивилизацията на Стара Сърбия ". “Експертите считат, че става въпрос за нескончаем развой за систематично заличаване на сръбското културно завещание и насилствената асимилация на сърбите ", написа изданието. Историкът доктор Славенко Терзич от Сръбската академия на науките и изкуствата споделя следното пред “Новости ": Няма никакво подозрение, че този невъобразим акт е дело на великобългарските среди, които не одобряват съществуващите граници на Балканите и не престават с изтриването на сръбското културно завещание в някогашната югославска република Македония, което стартира в средата на 19 век.

Според него “примери за сходни груби набези има още по това време /19 век – бел.ред./, както и след българската окупация по време на Първата и Втората международни войни ". “За страдание македонските републикански управляващи след 1945 година продължиха с отричането на сръбското завещание и с насилствената асимилация на останалия сръбски народ, който бе изгонван от българите незабавно след окупацията, а югославските управляващи му не разрешиха да се върне назад след 1945-1946 година И това става при обстоятелството, че Сърбия е единственият комшия, който не оспорва македонската еднаквост и страната Северна Македония. Сърбите в Северна Македония не престават да се намират в нежелано състояние. Новите, по-мащабни геополитически планове, в които се упорства за “пришиването " на техните западни и източни съседи, са огромно предизвикателство пред бъдещето на тази страна ", споделя още сръбският историк.

“В капиталното си проучване в монографията “Стара Сърбия – драмата на една цивилизация " Терзич разкри една от темите-табу на Титова Югославия – нещастието на сърбите от южната средновековна страна, за чиято еднаквост и завещание са правени безуспешни опити за унищожаването и, както от османците, по този начин и от техните арнаутски прислужници, българските терористи и окупатори. Сърбите от Стара Сърбия, днешна Северна Македония, Косово и Метохия са победени от югославския комунистически връх след 1945 година, написа още изданието.

“Българската агитация представяше всички сръбски монументи като част от “сръбската окупация " на Македония, което бе признато от по-голямата част от македонския режим в Титова Югославия. От 1945 година до отделянето на Македония през 1991 година се прави систематична дълготрайна политика, преди всичко за изтласкването на сърбите от македонската федерална единица, а по-късно и за денационализацията на тези, които са останали да живеят в своите вековни огнища ", споделя доктор Терзич.

Властите на новата македонска нация, основана през 1943 година с решението на АВНОЮ в Яйце, не дадоха покой и на умрелите сърби, те по един безчовечен метод унищожаваха гробовете на сръбските бойци и цивилни жители, които са потърпевши по време на Балканските и международните войни ", написа “Новости ".

“Въпреки препоръчаните материални средства от страна на сръбското държавно управление за поддържането на тези монументи и гробове, македонските управляващи настойчиво се противопоставяха. Всеки един по-сериозен опит за възобновяване на тези гробове от македонските управляващи и от публичните медии бе представяно като демонстрация на сръбски шовинизъм, твърди Терзич.

“За разрешаването на “сръбския въпрос " се не разрешава завръщането на сръбските църковни дейци и монаси в храмовете, откъдето бяха изгонени от българите. Югославското управление, дружно с македонските комунисти взе решение за основаване на така наречен Македонска православна черква за македонизиране на сръбското завещание ", се споделя още в обявата.

“Това бе директно продължение на практиката на българските терористи и окупатори, които унищожаваха имената на сръбските ктитории светци от стенописите, с цел да ги българизират ", споделя редакторът на етнографската библиотека “Саборник " Борислав Челикович.

“Политическата македонска черква в никакъв случай и от никого в православния свят не е приета, само че за сметка на това си присвои сръбското културно завещание, в това число и Осоговския манастир в Крива паланка, който е византийски, само че неговите възстановители и ктитори са сръбските крале Стефан Милутин, неговият наследник Стефан Дечански и велможата Константин Драгаш Деянович. Как се употребяват през днешния ден излиза наяве от търсачката Google, когато се изписва името на манастира. Сред първите резултати е рекламата за хотела “Осоговски манастир ". Бях в този манастир, чийто комплекс има тип на първокласен център за отмора и се управлява от духовник от църквата, която никой не признава. Това е илюстрацията за въображението на хората в рецесия на идентичността, които се пробват да основат лична основа върху непознато завещание ", споделя Челикович в края на обявата на проправителственото белградско издание “Новости ".