БГНЕС Евродепутатът Радан Кънев с дълъг текст във фейсбук за страховете,

БГНЕС Евродепутатът Радан Кънев с дълъг текст във фейсбук за страховете, които са го обзели:

Аз съм Радан Кънев. И МЕ Е СТРАХ

И дано уточня - не ме боязън от канадското поданство на. Проявената небрежност от съветниците му е тревожна, а нежеланието му да признае явна неточност - неприятно. Но е ясно, че не е опасност за националната сигурност и Трюдо няма да ни завладее (което е смисълът, ratio legis, на възбраната в Конституцията). Напротив - Кирил, без да е воин в тази ситуация, е повече част от решението, в сравнение с от казуса.

Не ме боязън и от Третия пол, нито от Биологичния пол. Единият не съществува, а с другия съжителствам близо половин век и не ме тревожи.

Честно казано, не ме е боязън нито от, нито от Конституционния съд. Единият е просто временен политик, а другото е институция, 2/3 от която се дефинира от политици - Народно събрание и Президента. Каквито Народно събрание и Президент избираме, подобен Конституционен съд получаваме...

Но... доста ме е боязън, че всеки ден умират по 200 мои сънародници повече от нормалното (само̀ по себе си извънредно високо) за този интервал на годината. Общо над 40 000 българи допълнително от нормалното са ни напуснали от началото на пандемията. Значително повече, в сравнение с в Балканската и Междусъюзническата война общо. Но на първо място ме е боязън, че тази наклонност, за разлика от другите европейски страни, продължава и не се забавя, а актуалната вълна на болестта ще бъде най-тежката до момента.

Страх ме е, че българското общество безусловно се самоизяжда от съмнение и разделяне, а в тази среда процъфтява антинаучна и античовечна агитация, която освен през днешния ден лишава животи, само че и нанася рани, които ще стоят отворени години наред.

Страх ме е, че болшинството от българските политици виждат и провалите от Ковид-19, и раните от пропагандата, и бездната на разделянето. И единственото, което вършат, е да обмислят опциите да се възползват от тези условия, да наранят някой съперник или най-малко да се снишат, с цел да не пострадат. И по този начин дават образец на цялото общество каква е " националната " тактика за оцеляване.

Страх ме е за съгражданите ни, които - директно или индиректно - зависят стопански от въглищната стопанска система. Защото те са към този момент 15 години жертви на малодушието и тактиката на отсрочване и снишаване на водачите си. А през днешния ден, когато часовникът отброява последните месеци, в които може да се влага сполучливо в рационализация и нови технологии, малодушният популизъм на водачите доближава нови върхове. Не, дъна̀.

Страх ме за съгражданите ни в Северозапада, които се въртят в циничен кръг от обезлюдяване, беднотия, влошено към никакво опазване на здравето и обучение, деиндустриализация, крах на транспортните връзки и инфраструктурата. И които отново са забравени в Националния проект за възобновяване и вложенията за районно развиване.

Страх ме е, че Североизтокът и Родопският район са тръгнали по същия път.

Страх ме е, че същата композиция от агитация и политически безволие, за която стана дума нагоре, към този момент сполучливо се приготвя да провали Зеления преход в енергетиката ни и да ни обрече на високи цени на силата и продължаваща взаимозависимост от монополисти. И по-лошо - да направи евтината, самостоятелна и зелена сила налична единствено за богатите и по този начин да способства за задълбочаване на ужасяващите неравенства в обществото ни.

Страх ме е, че институционалната рецесия, която загробва правораздаването ни, се трансформира в политическа. И че е допустимо и идващият парламент да няма устойчиво болшинство, което да ни изкара от нея и да стартира да взема решение проблемите.

Страх ме е, че правосъдната промяна и битката с корупцията елементарно се трансформират в краткосрочна предизборна дъвка за популисти и мошеници и по този начин се компрометират тези определящи бъдещето ни дела. (Не мога да не се сетя за Киплинг и "... to hear the Truth you`ve spoken, twisted by knaves to make a trap for fools... " )

Страх ме е, че предизборният спор е изпълнен с обвинявания за нашето " през вчерашния ден ", само че няма доста за нашето " на следващия ден ", че съвсем никой не предлага цели, в случай че щеш фантазии, за живота ни през 2030г., за живота на децата ни през 2050г.

А в случай че един транспортен съд няма курс, посока, той неизбежно - рано или късно - се оказва " bound in shallows and in miseries ", да продължим с класиците.

Е, наречете ме нерешителен. Ще ми е за първи път... Но съм уверен, че се желае повече храброст да видиш проблемите, да ги назовеш, че и в точния момент да се уплашиш от размера им. Това е, което малко на брой се осмеляват. Повечето от тези малко на брой са в Демократична България. Затова и аз съм там, и гласът ми, и обществената ми поддръжка. И се надявам уплашените, само че подготвени да се борят с основателните си страхове, да станем още повече - и в Демократична България, и другаде.

Страх ме е и от готвачи, които поставят сметана в спагетите. Но от това съм се научил да се вардя самичък.