В света на Ван Гог: Как е живял художникът и защо е отрязал ухото си?
Безспорно Винсент ван Гог е един от най-известните и надарени художници в цялото европейско изкуство, а даже може да се каже и в международното.
Геният на нидерландския художник се вижда във всяка една от неговите картини.
Макар и отегчителен, постоянно ядосан и затворен в себе си, той оставя едни от най-големите шедьоври в изобразителното изкуство.
Детство и ранни години
Винсент ван Гог е роден в известна фамилия. Той е наследник на свещеник Теодор и Ана Корнелия от Хага. Майката на Ван Гог е с три години по-голяма от татко му и много по-различна като темперамент и мислене. Тя е леко меланхолична, болнава и от време на време демонстрира експанзия – неща, които в една или друга степен се наследяват от Ван Гог.
Малко след брака сред Ана Корнелия и свещеник Теодор, тя забременява, като вземат решение, че в случай че е момче ще бъде кръстено на бащата на пастора – Винсент. Същото име е носел и чичо на известния художник.
На 30 март 1852 година Ана Корнелия ражда момченце, само че то е мъртвородено. Въпреки това родителите му дават името Винсент. Нейната тъга е толкоз неизмерима и мъчителна, че тя става още по-тъжна и затворена в себе си. Въпреки това ориста е отредила за Ана Корнелия да стане майка – тъкмо една година след гибелта на първородния си наследник на 30 март 1853 година, тя още веднъж ражда момченце, което кръщават Винсент Вилем в памет на мъртвороденото му братче.
След Винсент на бял свят идват още деца, неговите братя и сестри, само че той се привързва най-силно към брат си Тео (Теодор), с който по-късно водят много дълга преписка посредством писма. Той става неговия непосредствен и най-доверен човек в целия свят.
Като дете Винсент е доста затворен, необщителен и постоянно е отвън игрите на своите братя и сестри. Той обича да остава самичък със личните си мисли и занимания – доста обичал да събира разнообразни инсекти и да ги поставя в кутийки. Обичал е доста да чете и даже е знаел имената на много от тези инсекти на латински език.
Често е посещавал гроба на мъртвородения си брат, за който родителите му разказвали.
Младият Ван Гог посещава общинско учебно заведение, в което също демонстрира вироглавия си и инатлив манталитет. Той е много свадлив, злопаметен, само че под повърхността се крие една нежна душа – той доста обичал да рисува цветя и макар че от време на време се държал неприятно със своите приятели, той им подарявал тези картини.
Винсент бил отегчителен и се натъжавал от всичко. Той бил сензитивна душа и постоянно изпадал в тъжни и депресивни положения.
Когато младият създател навършва единайсет години и половина, неговият татко взема решение да го изпрати в пансиона на господин Провили в Зевенберген. Въпреки че не свети с отлични триумфи, той обожавал да чете книги на всевъзможни тематики – философия, теология и даже романи, само че за сметка на това нямал никакъв интерес към предметите, които се преподавали в учебно заведение.
Неговото юношество минава в разходки измежду природата, която той доста обичал и същински ѝ се наслаждавал, само че си оставал все по този начин тъмен и затворен в себе си. В тези си години той постоянно се кара със своите родители, а също така го мъчат и разнообразни болки – главоболие и сензитивен корем, които в допълнение способстват за неговата потиснатост.
На тип той не бил нищо изключително, само че надълбоко в душата му се криели копнежи и фантазии, макар, че самият той нямал визия какъв тъкмо желае да стане и с каква специалност да се захване.
След шестнайстата му година фамилията му взима решение той да стане търговец на картини при чичо си Сент (Винсент). Тази работа несъмнено е в негов жанр и му се отдава. Той е доста съзнателен и грижлив, без проблем запаметява всички картини, репродукции и гравюри. Вижда се, че го чака ярко бъдеще в света на търговията с картини. Въпреки че се занимава с изкуство, до тогава Винсент не е виждал нито една картина. За да навакса, в свободното си време посещава разнообразни музеи и поддържа връзка с майстори, с цел да обогати общата си просвета що се отнася до изобразителното изкуство.
Лондон и любовта на Ван Гог към героите на Дикенс
Младият Винсент работи за известната къща „ Гупил “, където не след дълго стартира работа и брат му Тео. Семейството им се нуждае от пари и за това се постанова и двамата да работят още от юноши. От „ Гупил “ са толкоз удовлетворени от работата му, че го покачват и го изпращат в своя клон в Лондон. Градът доста му подхожда, може би тъй като отразява неговата същина – тъмен и отегчителен през множеството време. Едно от първите неща, които си купува, е цилиндър, тъй като както той самият споделя - “Човек не може без цилиндър, в случай че желае да върти търговия в Лондон “.
Точно там Винсент се среща надълбоко с творчеството на Дикенс, като се възхищава от проницателността, с която писателят разказва своите герои. Може би Дикенс допира сърцето на Ван Гог, тъй като в неговите книги и персонажи, той открива тези черти на характера, които татко му цялостен живот е проповядвал.
Любовта се настанява в сърцето на Ван Гог
Оказва се обаче, че цената на пансиона, в който Винсент живее, е доста висока и не е напълно по джоба му и за това той взема решение да се реалокира, като се настанява в дома на вдовицата на един свещеник – госпожа Лойер. Тя има щерка на име Урсула, в която Винсент незабавно се влюбва по този начин, както се обича един път в живота – енергично, без граници и от време на време до болежка. В началото той я обича скрито, тъй като е доста нерешителен и свенлив и няма визия по какъв начин да покаже любовта си към нея. Въпреки неговите недодялани способи на ухажване, Урсула отвръща на неговата обич, а това прави Винсент безпределно благополучен, нещо, което незабавно споделя с брат си Тео в едно от писмата му до него.
Въпреки че доста я обича, той дълго време не смее да ѝ го признае, да каже по този начин мечтаните думички от всяка жена - „ Обичам те “. Точно когато се взема решение на тази стъпка и поисква ръката ѝ, тя му се смее жестоко в лицето и му споделя, че към този момент е сгодена за различен. Това хвърля Ван Гог в един свят на мрак и горест, от който той по този начин и не излиза, и може би в никакъв случай не не помни своята обичана. След тази преживелица младият художник стартира да се съмнява в себе си и в своите качества, и да счита, че е неподобаващ за любовта на Урсула.
Отрязва ли в действителност ухото си?
Ван Гог и Гоген са били близки другари. В Арл даже Ван Гог кани Гоген на посетители за няколко месеца. Но защото имали прекомерно разнообразни възгледи по отношение на изкуството, след два месеца дружно, изпълнени с много разногласия и напрегнати полемики, една вечер те имат в действителност сериозен скандал, в който се твърди, че Гоген е заплашил Ван Гог с бръснач, което не е напълно потвърдено. В изблик на гняв Винсент ван Гог реже малко парче от ухото си. В литературния свят обаче остава схващането, че той реже цялата си ушна мида, което е малко евентуално, защото този орган е богато екипиран с кръвоносни съдове и той е щял бързо да почине от кръвозагуба.
Творчество
Безспорен е геният на Винсент ван Гог, тъй че каквито и хвалебствия да се напишат или изрекат за неговите картини, ще са незадоволителни, с цел да отразят неговото великолепие и майсторство.
Той има доста световноизвестни картини, които са взели участие в голям брой изложения на доста места по света. Най–популярните измежду тях са: „ Житно поле с кипариси “, „ Цъфнали бадеми “, „ Спалня от Арл “, „ Автопортрет с превързано ухо “, „ Ириси “, „ Звездна нощ “, „ Портрет на лекар Гаше “ и несъмнено „ Слънчогледите “, която всеки добре познава.
Още от създателя:
Геният на нидерландския художник се вижда във всяка една от неговите картини.
Макар и отегчителен, постоянно ядосан и затворен в себе си, той оставя едни от най-големите шедьоври в изобразителното изкуство.
Детство и ранни години
Винсент ван Гог е роден в известна фамилия. Той е наследник на свещеник Теодор и Ана Корнелия от Хага. Майката на Ван Гог е с три години по-голяма от татко му и много по-различна като темперамент и мислене. Тя е леко меланхолична, болнава и от време на време демонстрира експанзия – неща, които в една или друга степен се наследяват от Ван Гог.
Малко след брака сред Ана Корнелия и свещеник Теодор, тя забременява, като вземат решение, че в случай че е момче ще бъде кръстено на бащата на пастора – Винсент. Същото име е носел и чичо на известния художник.
На 30 март 1852 година Ана Корнелия ражда момченце, само че то е мъртвородено. Въпреки това родителите му дават името Винсент. Нейната тъга е толкоз неизмерима и мъчителна, че тя става още по-тъжна и затворена в себе си. Въпреки това ориста е отредила за Ана Корнелия да стане майка – тъкмо една година след гибелта на първородния си наследник на 30 март 1853 година, тя още веднъж ражда момченце, което кръщават Винсент Вилем в памет на мъртвороденото му братче.
След Винсент на бял свят идват още деца, неговите братя и сестри, само че той се привързва най-силно към брат си Тео (Теодор), с който по-късно водят много дълга преписка посредством писма. Той става неговия непосредствен и най-доверен човек в целия свят.
Като дете Винсент е доста затворен, необщителен и постоянно е отвън игрите на своите братя и сестри. Той обича да остава самичък със личните си мисли и занимания – доста обичал да събира разнообразни инсекти и да ги поставя в кутийки. Обичал е доста да чете и даже е знаел имената на много от тези инсекти на латински език.
Често е посещавал гроба на мъртвородения си брат, за който родителите му разказвали.
Младият Ван Гог посещава общинско учебно заведение, в което също демонстрира вироглавия си и инатлив манталитет. Той е много свадлив, злопаметен, само че под повърхността се крие една нежна душа – той доста обичал да рисува цветя и макар че от време на време се държал неприятно със своите приятели, той им подарявал тези картини.
Винсент бил отегчителен и се натъжавал от всичко. Той бил сензитивна душа и постоянно изпадал в тъжни и депресивни положения.
Когато младият създател навършва единайсет години и половина, неговият татко взема решение да го изпрати в пансиона на господин Провили в Зевенберген. Въпреки че не свети с отлични триумфи, той обожавал да чете книги на всевъзможни тематики – философия, теология и даже романи, само че за сметка на това нямал никакъв интерес към предметите, които се преподавали в учебно заведение.
Неговото юношество минава в разходки измежду природата, която той доста обичал и същински ѝ се наслаждавал, само че си оставал все по този начин тъмен и затворен в себе си. В тези си години той постоянно се кара със своите родители, а също така го мъчат и разнообразни болки – главоболие и сензитивен корем, които в допълнение способстват за неговата потиснатост.
На тип той не бил нищо изключително, само че надълбоко в душата му се криели копнежи и фантазии, макар, че самият той нямал визия какъв тъкмо желае да стане и с каква специалност да се захване.
След шестнайстата му година фамилията му взима решение той да стане търговец на картини при чичо си Сент (Винсент). Тази работа несъмнено е в негов жанр и му се отдава. Той е доста съзнателен и грижлив, без проблем запаметява всички картини, репродукции и гравюри. Вижда се, че го чака ярко бъдеще в света на търговията с картини. Въпреки че се занимава с изкуство, до тогава Винсент не е виждал нито една картина. За да навакса, в свободното си време посещава разнообразни музеи и поддържа връзка с майстори, с цел да обогати общата си просвета що се отнася до изобразителното изкуство.
Лондон и любовта на Ван Гог към героите на Дикенс
Младият Винсент работи за известната къща „ Гупил “, където не след дълго стартира работа и брат му Тео. Семейството им се нуждае от пари и за това се постанова и двамата да работят още от юноши. От „ Гупил “ са толкоз удовлетворени от работата му, че го покачват и го изпращат в своя клон в Лондон. Градът доста му подхожда, може би тъй като отразява неговата същина – тъмен и отегчителен през множеството време. Едно от първите неща, които си купува, е цилиндър, тъй като както той самият споделя - “Човек не може без цилиндър, в случай че желае да върти търговия в Лондон “.
Точно там Винсент се среща надълбоко с творчеството на Дикенс, като се възхищава от проницателността, с която писателят разказва своите герои. Може би Дикенс допира сърцето на Ван Гог, тъй като в неговите книги и персонажи, той открива тези черти на характера, които татко му цялостен живот е проповядвал.
Любовта се настанява в сърцето на Ван Гог
Оказва се обаче, че цената на пансиона, в който Винсент живее, е доста висока и не е напълно по джоба му и за това той взема решение да се реалокира, като се настанява в дома на вдовицата на един свещеник – госпожа Лойер. Тя има щерка на име Урсула, в която Винсент незабавно се влюбва по този начин, както се обича един път в живота – енергично, без граници и от време на време до болежка. В началото той я обича скрито, тъй като е доста нерешителен и свенлив и няма визия по какъв начин да покаже любовта си към нея. Въпреки неговите недодялани способи на ухажване, Урсула отвръща на неговата обич, а това прави Винсент безпределно благополучен, нещо, което незабавно споделя с брат си Тео в едно от писмата му до него.
Въпреки че доста я обича, той дълго време не смее да ѝ го признае, да каже по този начин мечтаните думички от всяка жена - „ Обичам те “. Точно когато се взема решение на тази стъпка и поисква ръката ѝ, тя му се смее жестоко в лицето и му споделя, че към този момент е сгодена за различен. Това хвърля Ван Гог в един свят на мрак и горест, от който той по този начин и не излиза, и може би в никакъв случай не не помни своята обичана. След тази преживелица младият художник стартира да се съмнява в себе си и в своите качества, и да счита, че е неподобаващ за любовта на Урсула.
Отрязва ли в действителност ухото си?
Ван Гог и Гоген са били близки другари. В Арл даже Ван Гог кани Гоген на посетители за няколко месеца. Но защото имали прекомерно разнообразни възгледи по отношение на изкуството, след два месеца дружно, изпълнени с много разногласия и напрегнати полемики, една вечер те имат в действителност сериозен скандал, в който се твърди, че Гоген е заплашил Ван Гог с бръснач, което не е напълно потвърдено. В изблик на гняв Винсент ван Гог реже малко парче от ухото си. В литературния свят обаче остава схващането, че той реже цялата си ушна мида, което е малко евентуално, защото този орган е богато екипиран с кръвоносни съдове и той е щял бързо да почине от кръвозагуба.
Творчество
Безспорен е геният на Винсент ван Гог, тъй че каквито и хвалебствия да се напишат или изрекат за неговите картини, ще са незадоволителни, с цел да отразят неговото великолепие и майсторство.
Той има доста световноизвестни картини, които са взели участие в голям брой изложения на доста места по света. Най–популярните измежду тях са: „ Житно поле с кипариси “, „ Цъфнали бадеми “, „ Спалня от Арл “, „ Автопортрет с превързано ухо “, „ Ириси “, „ Звездна нощ “, „ Портрет на лекар Гаше “ и несъмнено „ Слънчогледите “, която всеки добре познава.
Още от създателя:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ