Колко от млякото на българския пазар е наистина българско?
Безспорно млечните артикули са измежду обичаните на българския консуматор като централно място измежду тях има киселото мляко. Изборът на пазара на локални артикули е огромен, само че все пак България остава чист вносител на суровината и готовите артикули, демонстрира изследване на Центъра за стопански проучвания в селското стопанство (САРА) с фокус върху развиването на млечния бранш у нас.
Според данните 27% от вътрешното ползване у нас се обезпечава от импорт . " През последните години в страната се усилва вносът освен на млечни първични материали, само че и на млечни артикули, като изключително огромно нарастване се следи при вноса на разнообразни типове кашкавали ", се показва в документа.
До 2022 година от центъра чакат импортът да се усили до 11,5 хиляди тона годишно от 10,5 хиляди тона сред 2013 и 2017 година. Оценката демонстрира, че от 10 години насам страната ни внася повече млечни артикули, в сравнение с изнася , като тази наклонност ще се ускорява в бъдеще.
От друга страна максимален растеж на експорта на такива артикули от България има при бялото саламурено сирене, като за последните 5 години той доближава на година приблизително 13 хиляди тона. До 2022 година обаче се чака износът да намалее до 11,5 хиляди тона. От друга страна обаче се чака по-голям интерес към кашкавала.
Колко са предприятията от сектора у нас и от кое място внасят най-вече мляко?
Млекопреработвателните предприятия у нас са малко над 210, а сдруженията, регистрирани по комерсиалния закон са 172. Вторите преработват главната част от изкупената суровина - 95 на 100 от нея. Средно всяко от тях преработва по 2,8 хиляди тона .
От отчета излиза наяве, че от 2016 година насам пораства потреблението на вносно краве мляко за преправка и съответно импорта на млечна суровина за сметка на сухото мляко. Най-често българските компании купуват от такива в района, като Румъния и Унгария . Значителен е обаче и вносът от Холандия и Италия , като там има остатък на сурово мляко.
Ще нарастват ли млечните артикули?
От САРА показват, че вследствие на по-високите цени са суровото мляко през миналата 2017 година е имало и повишаване на тези за крайния консуматор. Ръстът за миналите 12 месеца е в границите на 10-12% спрямо миналата година.
Прогнозата е за задържане на тези равнища на цените на дребно през тази година. Между 2018 и 2022 година специалистите чакат да има най-голямо повишаване на тези на пресните и кисели млека . Увеличението ще бъде в границите на 9-11 на 100 в съпоставяне интервала 2013 - 2017 година.
Най-голям скок за последната година има в цената на маслото - със 70 на 100 до 18 лв. за кг при 16 лв. преди към две години.
Въпреки растежа в цените се чака по-голямо ползване на киселите млека и пресните млека. При първите то ще нарасне с 10% до 22 кг на човек до 2022 година. От друга страна понижение ще има при покупките на бяло саламурено сирене - до 4 кг от 6 кг на човек през предходните години.
Според данните 27% от вътрешното ползване у нас се обезпечава от импорт . " През последните години в страната се усилва вносът освен на млечни първични материали, само че и на млечни артикули, като изключително огромно нарастване се следи при вноса на разнообразни типове кашкавали ", се показва в документа.
До 2022 година от центъра чакат импортът да се усили до 11,5 хиляди тона годишно от 10,5 хиляди тона сред 2013 и 2017 година. Оценката демонстрира, че от 10 години насам страната ни внася повече млечни артикули, в сравнение с изнася , като тази наклонност ще се ускорява в бъдеще.
От друга страна максимален растеж на експорта на такива артикули от България има при бялото саламурено сирене, като за последните 5 години той доближава на година приблизително 13 хиляди тона. До 2022 година обаче се чака износът да намалее до 11,5 хиляди тона. От друга страна обаче се чака по-голям интерес към кашкавала.
Колко са предприятията от сектора у нас и от кое място внасят най-вече мляко?
Млекопреработвателните предприятия у нас са малко над 210, а сдруженията, регистрирани по комерсиалния закон са 172. Вторите преработват главната част от изкупената суровина - 95 на 100 от нея. Средно всяко от тях преработва по 2,8 хиляди тона .
От отчета излиза наяве, че от 2016 година насам пораства потреблението на вносно краве мляко за преправка и съответно импорта на млечна суровина за сметка на сухото мляко. Най-често българските компании купуват от такива в района, като Румъния и Унгария . Значителен е обаче и вносът от Холандия и Италия , като там има остатък на сурово мляко.
Ще нарастват ли млечните артикули?
От САРА показват, че вследствие на по-високите цени са суровото мляко през миналата 2017 година е имало и повишаване на тези за крайния консуматор. Ръстът за миналите 12 месеца е в границите на 10-12% спрямо миналата година.
Прогнозата е за задържане на тези равнища на цените на дребно през тази година. Между 2018 и 2022 година специалистите чакат да има най-голямо повишаване на тези на пресните и кисели млека . Увеличението ще бъде в границите на 9-11 на 100 в съпоставяне интервала 2013 - 2017 година.
Най-голям скок за последната година има в цената на маслото - със 70 на 100 до 18 лв. за кг при 16 лв. преди към две години.
Въпреки растежа в цените се чака по-голямо ползване на киселите млека и пресните млека. При първите то ще нарасне с 10% до 22 кг на човек до 2022 година. От друга страна понижение ще има при покупките на бяло саламурено сирене - до 4 кг от 6 кг на човек през предходните години.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ