Българинът не вижда смисъл да сигнализира за корупция
Безсилие против корупцията е чувството, което господства измежду българите, демонстрира изследване на Асоциация „ Прозрачност без граници “. Близо 42 % не биха подали сигнал за корупция, като главните претекстове зад това са боязън и съмнение в институциите.
Като максимален проблем интервюираните показват политическите връзки и назначения, уточни изпълнителният шеф на асоциацията Калин Славов по време на конференция. По думите му най-голямото очакване на жителите е за независимо следствие, ефикасни санкции и запазване на данните на подалите сигнал.
Над 71 % от българите чакат следствие по най-високите политически равнища, а към 64 на 100 са "за " следствие на корупцията на локално равнище, демонстрира националното представително изследване на „ Прозрачност без граници “. Политическата корупция, злоупотребата с публични средства и корупцията в правосъдната система са във фокуса на публичното внимание, уточни Калин Славов, представен от "Дарик ".
"Политически и роднински назначения, търговията с въздействие, спора на ползи, нелегално финансиране на предизборни акции - това е, което жителите са извели като основни проблеми и прояви на корупцията ", изясни той.
Лобизмът и нерегламентираното въздействие в законодателния развой са най-слабо разпознати като проблем. "Всъщност лобизмът и нерегламентираното въздействие в законодателния развой, съумяват да прокарат значително монополни ползи, които доближават до джоба на всеки български жител ", разяснява Калин Славов.
Един от най-тревожните резултати е, че близо 42 % от българите не биха подали сигнал за корупция. Основните претекстове зад тази настройка заключи Антоний Гълъбов. "Разбира се, че преобладаващият претекст е боязън не от самата корупция, а от метода, по който властта действа през корупционния механизъм. Вторият е съмнение в институциите и личните благоприятни условия ", уточни той.
Все отново 25 % от българските жители са склонни да се опълчват на корупцията. Най-висок % на подготвеност да подадат сигнал се установи в София и регионалните градове, а най-ниска в дребните обитаеми места.
Като максимален проблем интервюираните показват политическите връзки и назначения, уточни изпълнителният шеф на асоциацията Калин Славов по време на конференция. По думите му най-голямото очакване на жителите е за независимо следствие, ефикасни санкции и запазване на данните на подалите сигнал.
Над 71 % от българите чакат следствие по най-високите политически равнища, а към 64 на 100 са "за " следствие на корупцията на локално равнище, демонстрира националното представително изследване на „ Прозрачност без граници “. Политическата корупция, злоупотребата с публични средства и корупцията в правосъдната система са във фокуса на публичното внимание, уточни Калин Славов, представен от "Дарик ".
"Политически и роднински назначения, търговията с въздействие, спора на ползи, нелегално финансиране на предизборни акции - това е, което жителите са извели като основни проблеми и прояви на корупцията ", изясни той.
Лобизмът и нерегламентираното въздействие в законодателния развой са най-слабо разпознати като проблем. "Всъщност лобизмът и нерегламентираното въздействие в законодателния развой, съумяват да прокарат значително монополни ползи, които доближават до джоба на всеки български жител ", разяснява Калин Славов.
Един от най-тревожните резултати е, че близо 42 % от българите не биха подали сигнал за корупция. Основните претекстове зад тази настройка заключи Антоний Гълъбов. "Разбира се, че преобладаващият претекст е боязън не от самата корупция, а от метода, по който властта действа през корупционния механизъм. Вторият е съмнение в институциите и личните благоприятни условия ", уточни той.
Все отново 25 % от българските жители са склонни да се опълчват на корупцията. Най-висок % на подготвеност да подадат сигнал се установи в София и регионалните градове, а най-ниска в дребните обитаеми места.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ