Безсънни нощи, мръсни пелени, колики, кърмене… Всичко това ви е

Безсънни нощи, мръсни пелени, колики, кърмене… Всичко това ви е до болежка познато, в случай че към този момент сте родители, а и към момента да не сте, сигурно най-малко част от вашите другари към този момент са и колкото и да не сте „ в час “, във все по-редките ви мигове дружно, евентуално ви се постанова да слушате най-вече за това каква лудница е родителството.

Има обаче няколко тематики, по които даже най-ентусиазираните и откровени родители заобикалят да приказват.

Да, тъкмо по този начин! Родителството има повече от едно лица. Има и тъмна страна, за която нормално си мълчим, изключително пред приятелите ни, на които занапред следва да станат родители.

И по този начин – смъкваме маските, с цел да се опитаме да си признаем за същинските наставнически страхове, подозрения и истини, за малко на брой знаят и настойчиво не си признават.

1. Понякога съжаляваме, че сме станали родители

Естествено, това признание е доста мъчно за изявление на глас. На първо място, тъй като на множеството ни събеседници, то би се сторило прекомерно грубо. Но, вярвате или не, всеки родител най-малко един път в живота си като подобен, е бил спохождан от сходна мисъл. Вероятно за част от секундата, само че спохождан … Това са и тези мигове, в които се затваряме в банята, с цел да си поплачем, без никой да ни види, поради пропуснатите проекти и неосъществените фантазии. Това са моментите, в които вътрешният ни изменнически глас ни пита назидателно: „ Защо, за какво ти трябваше да ставаш родител? Това ли е най-важната ти задача на този сват? “

2. След като към този момент имаме лични деца, преставаме да харесваме децата на другите

Чуждите деца, преди да имаме свои, наподобяват толкоз почтени и съвършени, че с изключение на да ги обича човек, няма какво друго да ги прави. Раждането на свои, обаче, внезапно трансформира тази идилична картинка! Проблемите са повече от усмивките, също така откриваме, че децата, даже най-малките, напълно не са толкоз почтени и съвършени, колкото сме считали до скоро. Истината е, че те просто са малко по-малко несъвършени от възрастните. Останалото е циврене, прищявки, тръшкане, лигавене, ревове и не на последно място, патологична ревнивост към личните им родители.

3. Родителството ни лишава от приятелите ни

Колкото и огромни купонджии да сме, няма за какво да се лъжем, дойдат ли децата, картинката се трансформира радикално. Родителството преформатира живота ни и за жал огромна част от приятелския ни кръг просто ни изоставя, с особена мощ това важи за тези, които към момента нямат деца. Някои може и да се завърнат след години, само че множеството не намират път обратно в живота ни. Това има и своите изгоди, по този начин най-малко сме сигурни в лоялността на тези, които останат с нас.

4. Родителството е жертвоприношение.

На първо място жертваме себе си, ползите си, огромна част от фантазиите си. Обикновено се постанова да се откажем от нещата и хората, които в миналото сме обичали.

5. Осъзнаваме, че родителството напълно не е всичко.

И не трябва да бъде само и всичко! Ако се фокусираме само в развъждането на деца, сигурно ще загубим себе си, без значение, че те нормално завладяват цялото ни време, всичките ни мисли и усеща, децата не са част от нас, не са наше продължение. Да, ще ги обичаме, ще ги поддържаме, ще се радваме и ще бъдем щастливи с тях, само че постоянно би трябвало да оставяме отворена вратата към личната ни същина, с която ще продължим да живеем и откакто децата ни пораснат и ни изоставен.

6. Един ден ще осъзнаем, че не познаваме личното си дете

В родителството не липсват моменти на отчаяние и оскърбление. Да, от личните ни деца. Когато пораснат, те към този момент имат свои другари, ползи, хрумвания, фантазии и доста евентуално те въобще да не съответстват с нашите, нито с желанията ни за нашите деца. Осъзнаването на това е плашещ миг, който може да ни накара да се опасяваме, само че в случай че успеем да надскочим себе си и ги приемем за естествени, те могат да ни се сторят и прелестни.

7. Ще научим странни, невъзможни истини за личните си родители

Едва откакто ние самите станем родители, можем да погледнем на личните си родители по нов метод, през лупата на родителството ще забележим техните неточности, които са позволили по отношение на нас самите, в нашето детство. И все пак ще създадем същите неточности като тях. Това ще ни аргументи съществени прочувствени разтърсвания, само че ще би трябвало да ги приемем като част от естествения ход на личния ни живот.

8. Ще открием, че не сме прелестни хора

Чудили ли сте се по какъв начин е допустимо някой да вика на детето си или да го раздрусва пламенно, до момента в който то плаче, с концепцията, че по този начин ще го принуди да спре? Вероятно да, само че откакто се сдобихте с ваше лично дете, тази сцена към този момент не ви е неразбираема, нали?
Ако някой ни каже, че в никакъв случай не е изпадал в нервност, не е викал и хвърлял, ще излъже. Поне един път, на всеки от нас се е приисквало да затвори безутешното си дете в килера или дрешника и да затвори вратата, а по-късно да седне от другата страна и да се разреве с глас.

9. Майчинството е двулико

От една страна ни изпълва оскърбление, възмущение и свирепа раздразнителност, от друга – деликатност, задоволство и самодоволство. И по този начин, всеки идващ ден.

10. Майчиното сърце е уединен бегач

Всеки път, когато са заболели, когато страдат, когато ги боли, сърцето ни се къса със същата болежка и страдалчество. Когато пораснат и си тръгнат от нас, сърцето ни се разпада на дребни части, също както, когато мислим за всичко неприятно, което може да им се случи, тъй като няма по-страшна мисъл от тази, че нещо може да ги отнеме от нас. Но сърцата ни се разтопяват и от обич към тях и тази обич е по-дълбока от която и да е друга, която сме си представяли, че е допустимо да съществува, преди да имаме тях – личните ни деца.

Първите седем