Българин в Тайланд разкри защо минути след като са излезли на повърхността животът на спасените футболисти отново е бил в опасност
Безпрецедентната избавителна задача в наводнената пещера Там Луанг в Тайланд завърши сполучливо преди няколко часа. Всички 12 момчета от младежкия футболен тим и треньорът им, блокирани 17 дни, са сполучливо изведени и настанени в болница. Днес се организира последният стадий от интервенцията. Тя стартира в неделя след няколко дни тренировки на избавителните екипи. Светът следеше с голямо внимание протичащото се, а милиони хора се молеха за спасението на децата. Отборът и треньорът им изчезнаха на 23 юни и бяха в неопределеност 10 дни, до момента в който двама английски водолази ги откриха в една празнина на пещерата.
Как децата оцеляха в продължение на 10 дни без храна и вода, по какъв начин драмата сплоти 70 милиона тайландци и още милиони хора по света, за невероятния дух на треньора Екапол Чантанавонг споделя пловдивският публицист Панчо Благоев, който от 5 години живее и работи в Банкок, представен от Trafficnews.bg.
- Спасителната интервенция завърши, всички деца са избавени, какво е настроението в Тайланд?
- Настроението е еуфорично, цялата нация се сплоти зад тази драма с децата и техния треньор. Това не е ненадейно за тайландците. Те са една безпределно положителна нация, която съумява да се сплоти в тежки моменти и да си оказва помощ, когато се постанова. В случая не ставаше дума единствено за синхрон в дейностите на институциите. Тук се почувства една голяма обич и съпричастност от елементарните хора към това, което се случваше в най-северната точка на Тайланд. Само да поясня, че пещерата се намира на 850 км северно от Банкок, на границата с Лаос и Мианмар. Тук популацията скоро ще надвиши 70 милиона души и всички се сплотиха в страстите и в желанието си тази драма да завърши по най-щастливия метод. На доста места се правеха служби, децата от учебното заведение и провинцията, където живеят дребните футболисти, се молеха за тяхното избавление. Позитивизмът и вярата помогнаха на децата да оцелеят. Операцията е невиждана по своя мащаб. Преди време е имало различен случай, при който чужденци са се изгубили в същата пещера и са открити след 7 дни. Това обаче е станало през сухия интервал, когато пещерата не е наводнена.
- Има ли информация за здравословното положение на избавените деца?
- На конференцията оповестиха, че всички деца са в устойчиво положение. Някои от тях имат белодробни инфекции. Те ще прекарат идващите дни в изолираност, защото може да развият някакви инфекции от инсектите, които са в пещерата. Всички са на 8-мия етаж в болничното заведение в Чанг Рай, там има утрамодерна инсталация и откакто завърши карантината, те ще видят родителите си. Дотогава достъп до тях ще имат единствено лекарите.
- Как в действителност децата са се оказали във водния капан?
- На 23 юни целият тим потегля с колела към пещерата, която е близо до града. Момчетата имат традиция, когато в тима влезе нов член, той да запише името си на несъмнено място. Идеята е: Нека бъдем дружно. Така както нашите имена стоят дружно тук вечно, ние също да бъдем дружно. Едно от момчетата има рожден ден. В момента, в който те влизат в пещерата обаче, се излива проливен дъжд, пещерата стартира да се цялостни с вода. Пътят обратно е отсечен и подгонени от надигащата се вода, те влизат на 4,5 км във вътрешността в пещерата, стигат до място, наречено Вилицата, където пътят се разклонява, и се изкачват на 400 метра над най-високата точка над водата, като се скриват в празнина. Избрали са верния път. Там са открити 10 дни по-късно от двамата английски водолази. Това са изключителни експерти, взели участие в десетки избавителни интервенции, имат международен връх за влизане на 9 км във вътрешността в пещера в Испания.
- В какво положение са били децата, когато водолазите ги откриват? Как въобще са оживели?
- Тяхната реакция към този момент дни наред се разяснява от психолози и експерти. Когато британците ги намират, те са спокойни и се усмихват. Едното приказва британски и поздравяват водолазите. Това е безусловно изненадващо, като се има поради, че те са прекарали 10 дни в цялостен мрак, без храна и без питейна вода. Историята на самия треньор Екапол Чантанавонг е обвързвана с тяхното оцеляване. На 4 години той остава сирак и отива за 10 години в будистки манастир. Там учи будизма и техниките на медитация. Медитацията е това, което избавя тайските хора, когато имат проблем. Когато нещо им тежи, те отиват рано сутринта в храма, остават до 3 следобяд, молят се, медитират и излизат с усмивка. Именно треньорът им е оказал помощ да не помнят бедата, в която се намират, и да мислят положително, че ще бъдат открити и избавени. Както и става. Всъщност това е същинска проява на контрола на духа над страстите.
- Какви бяха реакциите на хората по време на спешния интервал, през който животът на децата бе в заплаха?
– Безкрайно положителни и обединени. В акцията участваха над 1000 военни, 100 души медицински личен състав, 500 служители на реда и стотици доброволци. Всички те подкрепиха интервенцията да свърши по един безукорен метод. И, несъмнено, водолазите, които бяха към 30 души от елитните военноморски елементи на Тайланд. Техните морски тюлени. Имаше водолази от Белгия, Япония, Китай, от Мианмар и Лаос. Организацията беше съвършена. Реакцията на локалните хора също е показателна. Когато отводняваха пещерата, водата трябваше да бъде източена по два потока. Тя заля големи площи с оризови насаждения в региона. Преди това управляващите попитаха притежателите дали са съгласни и никой не сподели НЕ. Тези хора се лишиха от поминъка си, с цел да оказват помощ.
- Имаше ли разлика в реакцията на медиите и обществото?
- Медиите както на всички места чоплеха историята до дъно. На моменти пречеха на управляващите да си правят работата. На днешната конференция даже ги предизвестиха, тъй като дроновете, които пускаха в региона на пещерата, представляваха заплаха за излитащите хеликоптери, които откарваха извадените деца в болничното заведение. Всъщност тук, в Тайланд, стартирането на дронове без позволение се санкционира. Но общо взето нямаше отрицателни реакции. И медиите, и обществото реагираха положително.
- Имало ли е различен подобен случай, който да провокира сходно обединяване на нацията?
- Откакто аз съм тук, не е имало сходен случай с подобен мащаб. Но към този момент пета година съм очевидец на техните реакции в редица спешни обстановки. Те са доста обединени като народ. Голямо тестване за тях бе изпращането на техния крал. Нещо, което нас българите ни впечатлява. Тайците откровено скърбяха за монарха си и една година си носеха черните облекла. Или когато преди три години взривиха бомбите и убиха 20 души в сърцето на Банкок. Хората също бяха ужасно съпричастни. В такива моменти виждам доста съпричастност, доста доброволци, които се включват в задачите.
- Имало ли е различен вид за избавление на децата?
- Бяха обсъждани много разновидности. Търсеше се достъп до децата през естествени комини на пещерата. Но тази планина е 800 метра. Намериха един процеп 400 метра, само че това беше доста комплицирано. Няколко дни преди старта на избавителната интервенция откриха други комини по 150 метра, само че те бяха с диаметър 35-40 см и трябваше да бъдат разширявани. Тъй като обаче там е варовикова канара, може да се получи сриване и да затрупа всички. Всъщност спасителите се състезаваха с времето. Прогнозите са за проливни дъждове в идващите дни, а тук в сезона на мусоните, вали извънредно интензивно. Имаше заплаха пещерата да се наводни на 100 % и да отреже тотално достъпа до децата. Същевременно равнището на кислорода в кухината падаше, защото там отидоха водолази, трима лекари – морски тюлени. Всички тези фактори накараха управляващите да подхващат най-рисковия вид. Жалко за този 38-годишен мъж, който си отиде. Той почина, когато осигуряваха логистиката на акцията. Трябваше пътят да бъде обезпечен с кислородни бутилки, защото пътят до там е 6 часа и наопаки още 5. Този път няма по какъв начин да бъде изминат с една бутилка. Добре че нямаше още жертви.
- Има ли обвинявания към треньора на тима?
- В началото всички се чудеха за какво треньорът е влезнал с децата, откакто има предизвестие, че от 1 юли до октомври е неразрешено влизането. Те са влезнали на 23 юни. Лош шанс. Но това беше доста, доста първоначално. Родителите не дадоха да се изговори една неприятна дума против треньора. Напротив – всички родители му благодариха, че в продължение на 10 дни той е запазил децата им в това положение. Когато водолазите ги откриха, треньорът написа писмо до родителите, в което им се извинява, и го изпрати по водолазите. Те му върнаха отговор, че за тях той е воин. Казаха му да не се самообвинява и че е постъпил по най-правилния за обстановката метод. За страдание мисля, че в случай че създадем паралел, това в България няма по какъв начин да се случи. Това е разликата сред нас и тях.
Макар и в сериозна обстановка, тайландците резервираха несломимия си оптимизъм, написа в един от постовете си Панчо Благоев. Дори в тези трагични за нацията дни те не губят възприятието си за комизъм и положително отношение към живота.
Този шарж на локалния актьор SISIAL е друг взор към събитията от последните дни и стана извънредно известен в обществените медии тук. Героите в него са животни и птици, които въплъщават главните персонажи в интервенцията по спасяването на децата в пещерата. Така да вземем за пример белият слон е шефът на екипите Наронгсак Осотанакорн, кафявите глиганчета са футболистите от тима " Wild boar /дивият глиган/, белият кон въплъщава всички участници в избавителната задача. Жабата е сборен облик на водолазите от международна класа, които се включиха в интервенцията. Тюлените естествено са гмуркачите от военноморските сили на Тайланд. Гордият лъв символизира кой, в случай че не водолазите на нейно величество, които първи откриха децата. Кенгуру са спасителите от Австралия и така нататък
Не са забравени и медиите - пърхащите птици в колажа са храбрите кореспонденти, които денонощно се трудят в името на драгата аудитория.
Ето и други шаржове по тематиката:
Медиите в Тайланд подложиха на унищожителна рецензия и насмешки министъра на туризма, който разгласи, че Tham Luang ще стане новата топтуристическа атракция, до момента в който част от децата към момента не са евакуирани от пещерата и животът им е заплашен.
Как децата оцеляха в продължение на 10 дни без храна и вода, по какъв начин драмата сплоти 70 милиона тайландци и още милиони хора по света, за невероятния дух на треньора Екапол Чантанавонг споделя пловдивският публицист Панчо Благоев, който от 5 години живее и работи в Банкок, представен от Trafficnews.bg.
- Спасителната интервенция завърши, всички деца са избавени, какво е настроението в Тайланд?
- Настроението е еуфорично, цялата нация се сплоти зад тази драма с децата и техния треньор. Това не е ненадейно за тайландците. Те са една безпределно положителна нация, която съумява да се сплоти в тежки моменти и да си оказва помощ, когато се постанова. В случая не ставаше дума единствено за синхрон в дейностите на институциите. Тук се почувства една голяма обич и съпричастност от елементарните хора към това, което се случваше в най-северната точка на Тайланд. Само да поясня, че пещерата се намира на 850 км северно от Банкок, на границата с Лаос и Мианмар. Тук популацията скоро ще надвиши 70 милиона души и всички се сплотиха в страстите и в желанието си тази драма да завърши по най-щастливия метод. На доста места се правеха служби, децата от учебното заведение и провинцията, където живеят дребните футболисти, се молеха за тяхното избавление. Позитивизмът и вярата помогнаха на децата да оцелеят. Операцията е невиждана по своя мащаб. Преди време е имало различен случай, при който чужденци са се изгубили в същата пещера и са открити след 7 дни. Това обаче е станало през сухия интервал, когато пещерата не е наводнена.
- Има ли информация за здравословното положение на избавените деца?
- На конференцията оповестиха, че всички деца са в устойчиво положение. Някои от тях имат белодробни инфекции. Те ще прекарат идващите дни в изолираност, защото може да развият някакви инфекции от инсектите, които са в пещерата. Всички са на 8-мия етаж в болничното заведение в Чанг Рай, там има утрамодерна инсталация и откакто завърши карантината, те ще видят родителите си. Дотогава достъп до тях ще имат единствено лекарите.
- Как в действителност децата са се оказали във водния капан?
- На 23 юни целият тим потегля с колела към пещерата, която е близо до града. Момчетата имат традиция, когато в тима влезе нов член, той да запише името си на несъмнено място. Идеята е: Нека бъдем дружно. Така както нашите имена стоят дружно тук вечно, ние също да бъдем дружно. Едно от момчетата има рожден ден. В момента, в който те влизат в пещерата обаче, се излива проливен дъжд, пещерата стартира да се цялостни с вода. Пътят обратно е отсечен и подгонени от надигащата се вода, те влизат на 4,5 км във вътрешността в пещерата, стигат до място, наречено Вилицата, където пътят се разклонява, и се изкачват на 400 метра над най-високата точка над водата, като се скриват в празнина. Избрали са верния път. Там са открити 10 дни по-късно от двамата английски водолази. Това са изключителни експерти, взели участие в десетки избавителни интервенции, имат международен връх за влизане на 9 км във вътрешността в пещера в Испания.
- В какво положение са били децата, когато водолазите ги откриват? Как въобще са оживели?
- Тяхната реакция към този момент дни наред се разяснява от психолози и експерти. Когато британците ги намират, те са спокойни и се усмихват. Едното приказва британски и поздравяват водолазите. Това е безусловно изненадващо, като се има поради, че те са прекарали 10 дни в цялостен мрак, без храна и без питейна вода. Историята на самия треньор Екапол Чантанавонг е обвързвана с тяхното оцеляване. На 4 години той остава сирак и отива за 10 години в будистки манастир. Там учи будизма и техниките на медитация. Медитацията е това, което избавя тайските хора, когато имат проблем. Когато нещо им тежи, те отиват рано сутринта в храма, остават до 3 следобяд, молят се, медитират и излизат с усмивка. Именно треньорът им е оказал помощ да не помнят бедата, в която се намират, и да мислят положително, че ще бъдат открити и избавени. Както и става. Всъщност това е същинска проява на контрола на духа над страстите.
- Какви бяха реакциите на хората по време на спешния интервал, през който животът на децата бе в заплаха?
– Безкрайно положителни и обединени. В акцията участваха над 1000 военни, 100 души медицински личен състав, 500 служители на реда и стотици доброволци. Всички те подкрепиха интервенцията да свърши по един безукорен метод. И, несъмнено, водолазите, които бяха към 30 души от елитните военноморски елементи на Тайланд. Техните морски тюлени. Имаше водолази от Белгия, Япония, Китай, от Мианмар и Лаос. Организацията беше съвършена. Реакцията на локалните хора също е показателна. Когато отводняваха пещерата, водата трябваше да бъде източена по два потока. Тя заля големи площи с оризови насаждения в региона. Преди това управляващите попитаха притежателите дали са съгласни и никой не сподели НЕ. Тези хора се лишиха от поминъка си, с цел да оказват помощ.
- Имаше ли разлика в реакцията на медиите и обществото?
- Медиите както на всички места чоплеха историята до дъно. На моменти пречеха на управляващите да си правят работата. На днешната конференция даже ги предизвестиха, тъй като дроновете, които пускаха в региона на пещерата, представляваха заплаха за излитащите хеликоптери, които откарваха извадените деца в болничното заведение. Всъщност тук, в Тайланд, стартирането на дронове без позволение се санкционира. Но общо взето нямаше отрицателни реакции. И медиите, и обществото реагираха положително.
- Имало ли е различен подобен случай, който да провокира сходно обединяване на нацията?
- Откакто аз съм тук, не е имало сходен случай с подобен мащаб. Но към този момент пета година съм очевидец на техните реакции в редица спешни обстановки. Те са доста обединени като народ. Голямо тестване за тях бе изпращането на техния крал. Нещо, което нас българите ни впечатлява. Тайците откровено скърбяха за монарха си и една година си носеха черните облекла. Или когато преди три години взривиха бомбите и убиха 20 души в сърцето на Банкок. Хората също бяха ужасно съпричастни. В такива моменти виждам доста съпричастност, доста доброволци, които се включват в задачите.
- Имало ли е различен вид за избавление на децата?
- Бяха обсъждани много разновидности. Търсеше се достъп до децата през естествени комини на пещерата. Но тази планина е 800 метра. Намериха един процеп 400 метра, само че това беше доста комплицирано. Няколко дни преди старта на избавителната интервенция откриха други комини по 150 метра, само че те бяха с диаметър 35-40 см и трябваше да бъдат разширявани. Тъй като обаче там е варовикова канара, може да се получи сриване и да затрупа всички. Всъщност спасителите се състезаваха с времето. Прогнозите са за проливни дъждове в идващите дни, а тук в сезона на мусоните, вали извънредно интензивно. Имаше заплаха пещерата да се наводни на 100 % и да отреже тотално достъпа до децата. Същевременно равнището на кислорода в кухината падаше, защото там отидоха водолази, трима лекари – морски тюлени. Всички тези фактори накараха управляващите да подхващат най-рисковия вид. Жалко за този 38-годишен мъж, който си отиде. Той почина, когато осигуряваха логистиката на акцията. Трябваше пътят да бъде обезпечен с кислородни бутилки, защото пътят до там е 6 часа и наопаки още 5. Този път няма по какъв начин да бъде изминат с една бутилка. Добре че нямаше още жертви.
- Има ли обвинявания към треньора на тима?
- В началото всички се чудеха за какво треньорът е влезнал с децата, откакто има предизвестие, че от 1 юли до октомври е неразрешено влизането. Те са влезнали на 23 юни. Лош шанс. Но това беше доста, доста първоначално. Родителите не дадоха да се изговори една неприятна дума против треньора. Напротив – всички родители му благодариха, че в продължение на 10 дни той е запазил децата им в това положение. Когато водолазите ги откриха, треньорът написа писмо до родителите, в което им се извинява, и го изпрати по водолазите. Те му върнаха отговор, че за тях той е воин. Казаха му да не се самообвинява и че е постъпил по най-правилния за обстановката метод. За страдание мисля, че в случай че създадем паралел, това в България няма по какъв начин да се случи. Това е разликата сред нас и тях.
Макар и в сериозна обстановка, тайландците резервираха несломимия си оптимизъм, написа в един от постовете си Панчо Благоев. Дори в тези трагични за нацията дни те не губят възприятието си за комизъм и положително отношение към живота.
Този шарж на локалния актьор SISIAL е друг взор към събитията от последните дни и стана извънредно известен в обществените медии тук. Героите в него са животни и птици, които въплъщават главните персонажи в интервенцията по спасяването на децата в пещерата. Така да вземем за пример белият слон е шефът на екипите Наронгсак Осотанакорн, кафявите глиганчета са футболистите от тима " Wild boar /дивият глиган/, белият кон въплъщава всички участници в избавителната задача. Жабата е сборен облик на водолазите от международна класа, които се включиха в интервенцията. Тюлените естествено са гмуркачите от военноморските сили на Тайланд. Гордият лъв символизира кой, в случай че не водолазите на нейно величество, които първи откриха децата. Кенгуру са спасителите от Австралия и така нататък
Не са забравени и медиите - пърхащите птици в колажа са храбрите кореспонденти, които денонощно се трудят в името на драгата аудитория.
Ето и други шаржове по тематиката:
Медиите в Тайланд подложиха на унищожителна рецензия и насмешки министъра на туризма, който разгласи, че Tham Luang ще стане новата топтуристическа атракция, до момента в който част от децата към момента не са евакуирани от пещерата и животът им е заплашен.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ