Безпрецедентната истерия от последните дни с паникьосаните родители, чиито деца

...
Безпрецедентната истерия от последните дни с паникьосаните родители, чиито деца
Коментари Харесай

Не е ли време за образователен ценз?

Безпрецедентната нервност от последните дни с паникьосаните родители, чиито деца щели да бъдат взети от учебно заведение и продадени на норвежците, за следващ път демонстрира най-малко две неща. Първо – равнището на масата хора, които съставляват българското общество, както и цялостната липса у тях на правна и каквато и да било друга просвета. Второ – безспорното съмнение на болшинството български жители към институциите. И надлежно готовността им да повярват освен на всяка подправена вест, само че и на всяка простотия, която идва от източници отвън държавните и формалните.

Проблемът не е в това, че няколко цигански махали в Сливен, Ямбол, Карнобат и Пазарджик са се подплашили от упоменатия слух, а че много по-интелигентни и сякаш образовани хора също имат вяра в "мита " за норвежците, на които нашата страна с ненаситност им продава деца. Вярват и излизат на митинги. Всъщност стачкуват против неприетата и спряна Стратегия за детето.

Ако се върнем при започване на предходната година, ще си спомним, че такава нервност избухна и поради Истанбулската спогодба. Тя беше съзнателно разпалена от няколко партии – и в ръководещата коалиция, и от опозицията, за добиване на политически и тяснопартийни дивиденти.

Това демонстрира, че даже сдобилите се с някакви дипломи за приблизително или висше обучение са безусловно боси като жители. Но това е друга тематика. Въпросът в тази ситуация е, чет същите тези, които посред образователните занятия с лекост тичат да си избавят децата от норвежците, гласоподават на избори и референдуми. Те избирате кой да ръководи страната, да разпределя бюджета, да се грижи за качеството на живот ни... Изненадващо ли е тогава, че напоследък качеството ни във всяко едно отношение е съвсем на кота нула? Вземете така наречен законотворците и законите, които създават и които непрестанно основават напрежение в разнообразни публични пластове. Това законотворчество се проектира върху всички сфери. Особено като прибавим и въпиющата непросветеност на органите, призвани да извършват и ползват нормативните актове.

От много врече се чудя дали не е настъпил момента да се вкара учебен ценз за изборите най-малко до момента в който се появят някакви по-образовани и грамотни като жители генерации? Образователен ценз освен за тези, които отиват до урните и пускат бюлетина, само че и за тези, които се кандидатират за изборни длъжности. Все още е жива в парламентарния фолклор историята на един народен представител, който влезе във Великото Народно заседание с главно обучение и по време на няколкото си мандата по-късно се изучи – изкара и приблизително, и висше, задоми се...

Реално видяно такава мярка би била много условна в случай, че през днешния ден доста елементарно се купуват всевъзможни дипломи. Но тя въпреки всичко може би ще ограничи ненапълно купения избор, най-малко в ромските махали. Би било прелестно, в случай че тези, които вървят да гласоподават, знаят най-малко да четат и пишат.

Отделен въпрос е отговорността на партиите и техните управления при подреждането на кандидатските листи и предлагането на претенденти за избрани длъжности.

Под натиска на патриотите преди няколко години депутатите вкараха наложителното гласоподаване, с цел да се увеличи изборната интензивност и определените органи, които взимат решенията, да имат по-голяма легитимност. По същата причина наложителното гласоподаване е било въведено и в някои европейски и латиноамерикански страни. В някои от тях са съумели да дисциплинират гласоподавателите след няколко гласувания и изборното си право упражняват до 90% от жителите (Белгия). В други – не чак до там. На последните избори за Европарламент в Гърция са дали своят вот едвам 58% от имащите право. И в Гърция и в Белгия наложителният избор е останал към този момент единствено като законов текст, защото плануваните наказания не се ползват, само че тази мярка е дала някакъв резултат. У нас на процедура няма планувани наказания и всичко е въздух под налягане. Нещо повече, "задължителното гласоподаване " като че ли облагодетелства най-много купения и корпоративен избор.

Ясно е, че концепцията за краткотрайно въвеждане на учебен ценз мощно ще възбуди всички правозащитни организации и кой ли още не. Но има моменти от развиването на страна, когато би трябвало да се мисли по-прагматично. Разбира се, в случай че желаеме да си спасим държавността. Не от норвежците...
Източник: banker.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР