Дронове могат да засадят 500 милиарда дървета до 2060 г.
Безпилотните апарати ще разрешат възобновяване на горите 150 пъти по-бързо от засаждането на ръка – освен това до 10 пъти по-евтино
Един дрон може да сади по две дървета в секунда, твърдят софтуерните експерти
(снимка: CC0 Public Domain)
С наближаването на пролетта горските стопанства се стягат за новия залесителен сезон. В днешно време там обаче има нови „ сътрудници ”: дроновете. Британската софтуерна компания Dendra твърди, че може да засади 500 милиарда дървета до 2060 година благодарение на неестествен разсъдък и дронове. Тя не е единствената, която предлага безпилотни апарати да правят залесяване.
Един дрон може да сади по две дървета в секунда, твърдят от Dendra. Според изчисленията на компанията, ще са нужни единствено 400 екипа от по двама оператори на дронове, с по 10 дрона на екип, с цел да се засаждат 10 милиарда дървета всяка година. Това ще значи освен огромна успеваемост, само че и доста по-ниска цена от обичайния способ за засаждане – на ръка.
Целта е да се засадят 500 милиарда дървета до 2060 година на мъчно налични места. В начинанието няма нищо своеволно. Екипът работи дружно с сътрудници инженери, ботаници, лесовъди, биолози, дрон-пилоти и други експерти.
Как работи?
Първо, зоните за залесяване или презалесяване се разпознават благодарение на композиция от сателитни фотоси и данни, събрани от дронове с камери. Системата с неестествен разсъдък „ разчертава ” картата на залесителните действия. Тя проектира кой дрон от кое място да мине. Резултатът е добре съгласуван „ рой ” от безпилотни апарати, който се движи по този начин, че да се реализира оптимално покритие най-бързо, елементарно и с минимум непотребни придвижвания.
После идва ред на профилираните дронове за засаждане. Те се подвигат в небето, натоварени със семена. Използвайки въздух под налягане, изстрелват семената в земята – със скорост 120 капсули в минута. Всяка капсула съставлява дребен конус от биоразградим материал, в който има покълнали семена и хранителни субстанции.
След залесяването някои компании ползват и наблюдаване посредством дронове. Те от време на време изпращат летателни машинки с камери, които да снимат положението на терена, да отброят какъв брой фиданки са поникнали, да рапортуват дали по тях всичко е наред или има признаци на болест или друго увреждане.
В някои случаи след залесяването се изпращат и дронове, които да разпръскват торове, с цел да подкрепят порастването на дърветата.
Стъпка за смяна
Световният фонд за природата (WWF) пресмята, че планетата губи по повече от 75 000 квадратни километра гори годишно. Това се равнява на горски масиви с повърхност колкото 27 футболни стадиони всяка минута! Щетите от сходна загуба на гори са многочислени – като се стартира от изгубения капацитет за хващане и предпазване на въглероден двуокис и се стигне до ерозия, суши, наводнения и всевъзможни бедствия, които връхлитат човешките селища след това.
За страдание всички старания на залесителните стопанства по света не могат да смогнат на този ритъм на обезлесяване. С дронове обаче управляващите биха могли да възвръщат горите 150 пъти по-бързо от засаждането на ръка – освен това до 10 пъти по-евтино.
Работа с локалните общества
Освен с екип от учени, всяка самодейност за залесяване с дронове непроменяемо би трябвало да работи с локалните общности. Хората от районите на залесяване и презалесяване би трябвало да са ангажирани в процеса на възобновяване на горите. Това не е мъчно – на множеството места локалните поданици осъзнават значимостта на лесовете и са подготвени с възторг да оказват помощ за залесяванията. Най-често това значи някакъв тип грижа за засадените дървета след намесата на дроновете.
Показателен е образецът на Dendra, която по-рано, преди да се преименува, реализира план за залесяване с мангрови дървета в Мианмар. Начинанието бе самодейност на локалната общественост, само че изначало хората засаждаха дърветата на ръка. Това отнемаше доста време и изпитание. След намесата на дроновете остана локалните хора единствено да наглеждат новопоникналите дървета и да ги пазят от рискове.
Един дрон може да сади по две дървета в секунда, твърдят софтуерните експерти
(снимка: CC0 Public Domain)
С наближаването на пролетта горските стопанства се стягат за новия залесителен сезон. В днешно време там обаче има нови „ сътрудници ”: дроновете. Британската софтуерна компания Dendra твърди, че може да засади 500 милиарда дървета до 2060 година благодарение на неестествен разсъдък и дронове. Тя не е единствената, която предлага безпилотни апарати да правят залесяване.
Един дрон може да сади по две дървета в секунда, твърдят от Dendra. Според изчисленията на компанията, ще са нужни единствено 400 екипа от по двама оператори на дронове, с по 10 дрона на екип, с цел да се засаждат 10 милиарда дървета всяка година. Това ще значи освен огромна успеваемост, само че и доста по-ниска цена от обичайния способ за засаждане – на ръка.
Целта е да се засадят 500 милиарда дървета до 2060 година на мъчно налични места. В начинанието няма нищо своеволно. Екипът работи дружно с сътрудници инженери, ботаници, лесовъди, биолози, дрон-пилоти и други експерти.
Как работи?
Първо, зоните за залесяване или презалесяване се разпознават благодарение на композиция от сателитни фотоси и данни, събрани от дронове с камери. Системата с неестествен разсъдък „ разчертава ” картата на залесителните действия. Тя проектира кой дрон от кое място да мине. Резултатът е добре съгласуван „ рой ” от безпилотни апарати, който се движи по този начин, че да се реализира оптимално покритие най-бързо, елементарно и с минимум непотребни придвижвания.
После идва ред на профилираните дронове за засаждане. Те се подвигат в небето, натоварени със семена. Използвайки въздух под налягане, изстрелват семената в земята – със скорост 120 капсули в минута. Всяка капсула съставлява дребен конус от биоразградим материал, в който има покълнали семена и хранителни субстанции.
След залесяването някои компании ползват и наблюдаване посредством дронове. Те от време на време изпращат летателни машинки с камери, които да снимат положението на терена, да отброят какъв брой фиданки са поникнали, да рапортуват дали по тях всичко е наред или има признаци на болест или друго увреждане.
В някои случаи след залесяването се изпращат и дронове, които да разпръскват торове, с цел да подкрепят порастването на дърветата.
Стъпка за смяна
Световният фонд за природата (WWF) пресмята, че планетата губи по повече от 75 000 квадратни километра гори годишно. Това се равнява на горски масиви с повърхност колкото 27 футболни стадиони всяка минута! Щетите от сходна загуба на гори са многочислени – като се стартира от изгубения капацитет за хващане и предпазване на въглероден двуокис и се стигне до ерозия, суши, наводнения и всевъзможни бедствия, които връхлитат човешките селища след това.
За страдание всички старания на залесителните стопанства по света не могат да смогнат на този ритъм на обезлесяване. С дронове обаче управляващите биха могли да възвръщат горите 150 пъти по-бързо от засаждането на ръка – освен това до 10 пъти по-евтино.
Работа с локалните общества
Освен с екип от учени, всяка самодейност за залесяване с дронове непроменяемо би трябвало да работи с локалните общности. Хората от районите на залесяване и презалесяване би трябвало да са ангажирани в процеса на възобновяване на горите. Това не е мъчно – на множеството места локалните поданици осъзнават значимостта на лесовете и са подготвени с възторг да оказват помощ за залесяванията. Най-често това значи някакъв тип грижа за засадените дървета след намесата на дроновете.
Показателен е образецът на Dendra, която по-рано, преди да се преименува, реализира план за залесяване с мангрови дървета в Мианмар. Начинанието бе самодейност на локалната общественост, само че изначало хората засаждаха дърветата на ръка. Това отнемаше доста време и изпитание. След намесата на дроновете остана локалните хора единствено да наглеждат новопоникналите дървета и да ги пазят от рискове.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ