Дронове сондират и копаят дупки в земята
Безпилотната машина се приземява и изкопава дупка, омазвайки се в нечистотия, пясък и глина, слага датчик, а след привършване на задачата излетява още веднъж
Дроновете към този момент се заемат с фактически тежки задания (източник: видео NUMBUS Lab)
„ Как да изкопаем дупка с два дрона и парашут ” – това е заглавие, което човек мъчно може да прескочи. Публикация в IEEE Spectrum разказва портативна система за копаене, която включва многоаспектна задача: намиране на място за копаене, кацане, инспекция на местоположението, копаене, инсталиране на датчик и политане.
Момент. На кого въобще му е хрумнало да копае дупки с дронове?! Отговорът не е непредвиден: на учени, в тази ситуация – от Университета на Небраска – Линкълн (UNL). Тамошната лаборатория NIMBUS е отдадена на проучвания на необикновени приложения на дроновете. Затова и по този начин се споделя – „ Лаборатория за безпилотни, интелигентни системи за подвижност – Небраска “.
Копаенето на на дупки с дронове е фокусната задача на цялостен план на име „ Копаене и слагане на датчици в земята “. Разработката им прави тъкмо това: приземява се и изкопава дупка, омазвайки се в нечистотия, пясък и глина, слага датчик, а след приключването излетява. Кому е нужно това? На военните, да вземем за пример.
Много тежест и ужасно доста сила
„ Значително предизвикателство в плана е по какъв начин да се изпълнят тези задания сполучливо в границите на рестриктивните мерки откъм тежестта и мощността на безпилотните летателни апарати “, споделят от екипа на университета. „ Допълнително предизвикателство е бързото установяване дали копането ще е сполучливо или не “.
Бързо! Дроновете разполагат с лимитирано количество сила, налично от наличните акумулатори. Летенето и изкопаването ще обхванат по-голямата част от тази сила, тъй че машината би трябвало в действителност бързо да реши дали слагането на датчика е допустимо или машината би трябвало да се реалокира на друго място, където да направи още един опит за копаене.
„ Едно от най-големите провокации пред система като тази е това, че досега, в който натоварите сондажната платформа и всичките датчици и компютри, с които дронът би трябвало да разполага, с цел да работи самостоятелно, ще е огромно достижение системата да успее да се задържи във въздуха повече от няколко минути, ” споделя Ивън Акерман от IEEE Spectrum. „ Това не би било потребно, тъй като задачата е да изпратите безпилотната машина да слага датчици в области, които не можете елементарно да стигнете сами “.
„ Добавянето на гигантска сонда, която е по едно и също време тежест за дрона и изисква доста сила, единствено изостря казуса ”, изяснява Дейвид Гросман в Popular Mechanics.
Как го вършат тогава? Акерман написа, че за разширение на обсега на дрона лабораторията NIMBUS е проектирала композиция от „ хеликоптер-парашут “ и една от най-странните ефикасни системи за развръщане на безпилотни самолети.
Приложение
„ Като се има поради, че тези неща могат да се приземяват на далечни места, можете да си визиите някои забавни военни приложения на технологията, ” споделя Джон Бигс от TechCrunch.
Един от шефовете на NUMBUS – Керик Детвайлер – написа в личната си уебстраница, че неговата пристрастеност е „ създаването на системи и логаритми, които разрешават на роботите да работят в действителни условия, с цел да оказват помощ на учени, фермери и други ”.
Всичко това дава отговор на въпроса за кого и за какво копаенето с дронове е значима задача: разполагането на датчици на мъчно налични места е скъпо за мнозина.
„ Имаме план, в границите на който вграждаме датчици в чувствителни естествени среди с влажни зони, които постоянно са мъчно налични по други способи, без намесата ни да оказва влияние върху околната среда. Там е значимо да изкопаем и да вградим датчиците в земята, с цел да не бъдат отнесени от водите, само че в това време сходни датчици за почвената мокрота се нуждаят от добър контакт под повърхността ”, разяснява Детвайлер.
Дроновете към този момент се заемат с фактически тежки задания (източник: видео NUMBUS Lab)
„ Как да изкопаем дупка с два дрона и парашут ” – това е заглавие, което човек мъчно може да прескочи. Публикация в IEEE Spectrum разказва портативна система за копаене, която включва многоаспектна задача: намиране на място за копаене, кацане, инспекция на местоположението, копаене, инсталиране на датчик и политане.
Момент. На кого въобще му е хрумнало да копае дупки с дронове?! Отговорът не е непредвиден: на учени, в тази ситуация – от Университета на Небраска – Линкълн (UNL). Тамошната лаборатория NIMBUS е отдадена на проучвания на необикновени приложения на дроновете. Затова и по този начин се споделя – „ Лаборатория за безпилотни, интелигентни системи за подвижност – Небраска “.
Копаенето на на дупки с дронове е фокусната задача на цялостен план на име „ Копаене и слагане на датчици в земята “. Разработката им прави тъкмо това: приземява се и изкопава дупка, омазвайки се в нечистотия, пясък и глина, слага датчик, а след приключването излетява. Кому е нужно това? На военните, да вземем за пример.
Много тежест и ужасно доста сила
„ Значително предизвикателство в плана е по какъв начин да се изпълнят тези задания сполучливо в границите на рестриктивните мерки откъм тежестта и мощността на безпилотните летателни апарати “, споделят от екипа на университета. „ Допълнително предизвикателство е бързото установяване дали копането ще е сполучливо или не “.
Бързо! Дроновете разполагат с лимитирано количество сила, налично от наличните акумулатори. Летенето и изкопаването ще обхванат по-голямата част от тази сила, тъй че машината би трябвало в действителност бързо да реши дали слагането на датчика е допустимо или машината би трябвало да се реалокира на друго място, където да направи още един опит за копаене.
„ Едно от най-големите провокации пред система като тази е това, че досега, в който натоварите сондажната платформа и всичките датчици и компютри, с които дронът би трябвало да разполага, с цел да работи самостоятелно, ще е огромно достижение системата да успее да се задържи във въздуха повече от няколко минути, ” споделя Ивън Акерман от IEEE Spectrum. „ Това не би било потребно, тъй като задачата е да изпратите безпилотната машина да слага датчици в области, които не можете елементарно да стигнете сами “.
„ Добавянето на гигантска сонда, която е по едно и също време тежест за дрона и изисква доста сила, единствено изостря казуса ”, изяснява Дейвид Гросман в Popular Mechanics.
Как го вършат тогава? Акерман написа, че за разширение на обсега на дрона лабораторията NIMBUS е проектирала композиция от „ хеликоптер-парашут “ и една от най-странните ефикасни системи за развръщане на безпилотни самолети.
Приложение
„ Като се има поради, че тези неща могат да се приземяват на далечни места, можете да си визиите някои забавни военни приложения на технологията, ” споделя Джон Бигс от TechCrunch.
Един от шефовете на NUMBUS – Керик Детвайлер – написа в личната си уебстраница, че неговата пристрастеност е „ създаването на системи и логаритми, които разрешават на роботите да работят в действителни условия, с цел да оказват помощ на учени, фермери и други ”.
Всичко това дава отговор на въпроса за кого и за какво копаенето с дронове е значима задача: разполагането на датчици на мъчно налични места е скъпо за мнозина.
„ Имаме план, в границите на който вграждаме датчици в чувствителни естествени среди с влажни зони, които постоянно са мъчно налични по други способи, без намесата ни да оказва влияние върху околната среда. Там е значимо да изкопаем и да вградим датчиците в земята, с цел да не бъдат отнесени от водите, само че в това време сходни датчици за почвената мокрота се нуждаят от добър контакт под повърхността ”, разяснява Детвайлер.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ