Българските Нотр Дам
Безмилостните езици на огъня погълнаха един от знаците на Франция - катедралата " Нотр Дам " в Париж.
Привечер на 15 април всички осведомителни организации оповестиха, че гори Парижката Света Богородица. Огромният пожар срути кулата с форма на стрела и обхвана цялата горна част на величествения храм. Самият покрив на Нотр - Дам е произведение на архитектурното изкуство.
Парижката Света Богородица е един от най - посещаваните исторически обекти в цяла Франция. Годишно да видят храма отиват 13 милиона туристи.
Строежът на " Нотр Дам " стартира през 1163 година, по време на ръководството на крал Луи VII и завършва през 1345 година Реставрации и допълнения към главната конструкция са правени през XVII и XVIII век. Катедралата е една от първите в готически френски жанр. В храма може да се види статуята, известна с името " Парижката Света Богородица ", а зад основния олтар е невероятната скулптурна комбинация на Никола Кусту " Пиета ". На същото място са и статуите на великите френски крале Луи XIII и Луи XIV. Величествената сграда е оповестена за международно културно завещание на ЮНЕСКО през 1991 година Цели 850 години тя е знак на Париж, на Франция и на християнския цивилизационен код на Европа.
Погледът на всеки клиент първо потъва в необятната панорама на кораба на църквата, замаян от историята, културата и символиката, които носи тази постройка. Тя е подстрекател на не един публицист и създател през стотиците години на своето битие. Един от върховете във френската литература носи името на катедралата - романът " Парижката Света Богородица " от Виктор Юго.
Всичко гореизброено е известно на необятната аудитория и на всеки средноинтелигентен човек. Възмущението, съжалението и болката, както на французите и католическия свят, по този начин и на огромна част от международната общност, са изцяло разбираеми.
Да бъдеш съпричастен към нещастието на други хора е главно качество на човещината, която все по - рядко виждаме в актуалното общество. Да цениш културно - историческото завещание от международен мащаб, е белег на разсъдък и персонална ценностна система. Сред най-високите критерии за гражданска позиция и съзнание са доброволчеството и дарителството.
В същото време, разбираема е и реакцията на част от нашите съграждани, изразена основно в обществените мрежи. Тя е проникната от яд и подигравка за разрушените български културни полезности, за които виновните институции не поставят никакви грижи години наред, за заровените под асфалт антични артефакти, за купените от състоятелни хора архитектурни шедьоври, само че оставени съзнателно да се съсипят. Примери доста: предходната година пламнаха Царските конюшни в центъра на София и властта се разбърза да дава обещание да ги " подари " със статут на монументи на културата; античният град Скаптопара край Благоевград, още не изцяло разучен даже, ще се озове под пластове асфалт поради градежа на Автомагистрала " Струма " ; " Къщата с ягодите ", парченце от остаряла, аристократична София, стои потънала в забравата на времето, което обаче не я жали.
Споменатите обекти не са част от международното културно завещание, нямат оргомната историческа и символна стойност за всички християни по света, даже и за православните, както катедралата на " Парижката Света Богородица ". Но те са наше, българско историческо завещание и в същото време на бездуховност е обикновено да изпитваме от ден на ден яд против разрухата.
Царските конюшни в миналото са се простирали на внушителната повърхност от 8 декара на ъгъла на бул. " Александър Докдуков " и бул. " Васил Левски ". Първоначално там са били фактически царските конюшни, а по-късно пространствата са пазели автопарка на цар Фердинанд и фамилията му. Сградата става част от парцелите на короната по времето на княз Александър Батенберг. Гаражът е изпълнявал и функционалностите на музей до 1944 година Сред изложените транспортни средства са били ландото на Алеко Богориди, шеф на Източна Румелия, златна колесница от XVIII век, файтонът на княз Батенберг, две каляски " Виктория ", едната от които е била употребена особено за сватбата на цар Борис III и италианската принцеса Йоанна Савойска. Мерцедесът и майбахът на цар Фердинанд също са били част от сбирката.
През лятото на 2018 година пламна част от постройката на някогашните Царски конюшни в София. Два дни след пожара министър-председателят, кметът на София и министърът на културата спорят кой по-напред да " отбрани " конюшните. Бойко Борисов подрежда по най-бързия метод да бъдат оповестени за културна полезност. Впрочем, постройката е била такава до 1986 година Днес тя е с неразбираема благосъстоятелност, плод на нормалните бюрократични неразбории и за жалост - на съмнителни покупко-продажби. Изгорялата сграда, част от Царските конюшни е на половина благосъстоятелност на Министерство на вътрешните работи, други елементи от постройката също са благосъстоятелност на страната. Накратко, последната и до в този момент е могла да отбрани, реновира и опази Царските конюшни, само че не го е направила. Неяснота към покупко-продажби и заменки сред предприемачи и министерства внася още повече ужас по отношение на статута на някогашните Царски конюшни.
А те ще си стоят във типа от след пожара през юли 2018 година, ние ще четем какво сме имали в миналото, а децата ще ги водим на разходка в МОЛ - а.
Другият български Нотр Дам - античният град Скаптопара попада под ударите на магистралната тресчица, обхванала страната последните 10 години.
Близо до благоевградското село Покровник археолози откриха непокътната римска гробница, част от антична вила, датирана от III в. сл. Хр. Иде тирада за тракийското населено място Скаптопара, предходник на сегашен Благоевград. След разкриването на черква, баня и канализация, излиза наяве и откриването на цялостен мавзолеен комплекс. Обектът е изследван с ускорени темпове през 2017 и 2018 година, а задачата е премахването на архитектурните остатъци и освобождение на мястото, с цел да премине през него Автомагистрала " Струма ". Местни хора и организации стачкуват и търсят подпомагане от властта за съхраняването на античната история. Не толкоз зли езици обаче приказват, че трасето на автомагистралата е изместено, с цел да мине през Скаптопара и да не засегне имот на вложител, непосредствен до ръководещите. Така ще се погребат остатъци от хилядолетна цивилизация, тъй като... какво е паметта за предишното пред едно ново игрище или пък някой хотел?
В София има място, което пази духа на аристократизма на отминали времена, място, което като че ли излъчва магическа светлина. Това е " Къщата с ягодите ", красива сграда на проектант Георги Кунев, строена през 20-те години на XX век в жанр сецесион за банкера Димитър Иванов. Намира се в един от най-хубавите региони на София - към Докторската градина. Общата й повърхност е 500 кв.м., има партер и три входа, като основният съставлява виеща се колонада с външно стълбище, а различен е особено приспособен за вход на файтони. Името си " Къщата с ягодите " постройката получава от декоративните ягоди, засадени в двора.
През 1944 година прелестната къща е национализирана и поредно служи за румънско посолство, комерсиално посланичество на Съветския съюз, щаб на тогавашните служби за сигурност и други През 1978 година Къщата с ягодите е оповестена за монумент на културата. Реституцията я връща на наследници на банкера Иванов, а през 2004 година е купена от компания " Агрохолд ", обвързвана с " Лукойл България ". Официалното изказване на шефа Валентин Златев е, че желае да резервира това архитектурно украшение за софиянци и посетители на столицата.
13 години по - късно (през 2017 г.), евентуално поради огромните грижи, полагани за къщата, част от оградата й пада. До ден сегашен тя стои по този начин - като палат от вълшебна приказка, толкоз красива, само че западаща, линееща... Може би там, в този ултраскъп регион на столицата няколко пентхауса биха стояли по - добре.
Собствениците на културни полезности са длъжни да се грижат за тях и нямат право да трансформират типа им, съгласно Закона за културното завещание. Но очевидно умерено могат да ги оставят да се разрушат. Та в предните разказани случаи самата страна оставя на времето, дъжда, слънцето, само че и напразно историческото си завещание. Защо тогава различен да не го направи?
Три емблематични случая на български Нотр - Дам. Но тук няма да се съберат столици милиони евро единствено за два дни и то от частни лица. Ако страната, вероятно, реши да ги възвърне, или ще бъде парче по парче, или ще се проточи като " Гафа ", простете " Графа ".
Привечер на 15 април всички осведомителни организации оповестиха, че гори Парижката Света Богородица. Огромният пожар срути кулата с форма на стрела и обхвана цялата горна част на величествения храм. Самият покрив на Нотр - Дам е произведение на архитектурното изкуство.
Парижката Света Богородица е един от най - посещаваните исторически обекти в цяла Франция. Годишно да видят храма отиват 13 милиона туристи.
Строежът на " Нотр Дам " стартира през 1163 година, по време на ръководството на крал Луи VII и завършва през 1345 година Реставрации и допълнения към главната конструкция са правени през XVII и XVIII век. Катедралата е една от първите в готически френски жанр. В храма може да се види статуята, известна с името " Парижката Света Богородица ", а зад основния олтар е невероятната скулптурна комбинация на Никола Кусту " Пиета ". На същото място са и статуите на великите френски крале Луи XIII и Луи XIV. Величествената сграда е оповестена за международно културно завещание на ЮНЕСКО през 1991 година Цели 850 години тя е знак на Париж, на Франция и на християнския цивилизационен код на Европа.
Погледът на всеки клиент първо потъва в необятната панорама на кораба на църквата, замаян от историята, културата и символиката, които носи тази постройка. Тя е подстрекател на не един публицист и създател през стотиците години на своето битие. Един от върховете във френската литература носи името на катедралата - романът " Парижката Света Богородица " от Виктор Юго.
Всичко гореизброено е известно на необятната аудитория и на всеки средноинтелигентен човек. Възмущението, съжалението и болката, както на французите и католическия свят, по този начин и на огромна част от международната общност, са изцяло разбираеми.
Да бъдеш съпричастен към нещастието на други хора е главно качество на човещината, която все по - рядко виждаме в актуалното общество. Да цениш културно - историческото завещание от международен мащаб, е белег на разсъдък и персонална ценностна система. Сред най-високите критерии за гражданска позиция и съзнание са доброволчеството и дарителството.
В същото време, разбираема е и реакцията на част от нашите съграждани, изразена основно в обществените мрежи. Тя е проникната от яд и подигравка за разрушените български културни полезности, за които виновните институции не поставят никакви грижи години наред, за заровените под асфалт антични артефакти, за купените от състоятелни хора архитектурни шедьоври, само че оставени съзнателно да се съсипят. Примери доста: предходната година пламнаха Царските конюшни в центъра на София и властта се разбърза да дава обещание да ги " подари " със статут на монументи на културата; античният град Скаптопара край Благоевград, още не изцяло разучен даже, ще се озове под пластове асфалт поради градежа на Автомагистрала " Струма " ; " Къщата с ягодите ", парченце от остаряла, аристократична София, стои потънала в забравата на времето, което обаче не я жали.
Споменатите обекти не са част от международното културно завещание, нямат оргомната историческа и символна стойност за всички християни по света, даже и за православните, както катедралата на " Парижката Света Богородица ". Но те са наше, българско историческо завещание и в същото време на бездуховност е обикновено да изпитваме от ден на ден яд против разрухата.
Царските конюшни в миналото са се простирали на внушителната повърхност от 8 декара на ъгъла на бул. " Александър Докдуков " и бул. " Васил Левски ". Първоначално там са били фактически царските конюшни, а по-късно пространствата са пазели автопарка на цар Фердинанд и фамилията му. Сградата става част от парцелите на короната по времето на княз Александър Батенберг. Гаражът е изпълнявал и функционалностите на музей до 1944 година Сред изложените транспортни средства са били ландото на Алеко Богориди, шеф на Източна Румелия, златна колесница от XVIII век, файтонът на княз Батенберг, две каляски " Виктория ", едната от които е била употребена особено за сватбата на цар Борис III и италианската принцеса Йоанна Савойска. Мерцедесът и майбахът на цар Фердинанд също са били част от сбирката.
През лятото на 2018 година пламна част от постройката на някогашните Царски конюшни в София. Два дни след пожара министър-председателят, кметът на София и министърът на културата спорят кой по-напред да " отбрани " конюшните. Бойко Борисов подрежда по най-бързия метод да бъдат оповестени за културна полезност. Впрочем, постройката е била такава до 1986 година Днес тя е с неразбираема благосъстоятелност, плод на нормалните бюрократични неразбории и за жалост - на съмнителни покупко-продажби. Изгорялата сграда, част от Царските конюшни е на половина благосъстоятелност на Министерство на вътрешните работи, други елементи от постройката също са благосъстоятелност на страната. Накратко, последната и до в този момент е могла да отбрани, реновира и опази Царските конюшни, само че не го е направила. Неяснота към покупко-продажби и заменки сред предприемачи и министерства внася още повече ужас по отношение на статута на някогашните Царски конюшни.
А те ще си стоят във типа от след пожара през юли 2018 година, ние ще четем какво сме имали в миналото, а децата ще ги водим на разходка в МОЛ - а.
Другият български Нотр Дам - античният град Скаптопара попада под ударите на магистралната тресчица, обхванала страната последните 10 години.
Близо до благоевградското село Покровник археолози откриха непокътната римска гробница, част от антична вила, датирана от III в. сл. Хр. Иде тирада за тракийското населено място Скаптопара, предходник на сегашен Благоевград. След разкриването на черква, баня и канализация, излиза наяве и откриването на цялостен мавзолеен комплекс. Обектът е изследван с ускорени темпове през 2017 и 2018 година, а задачата е премахването на архитектурните остатъци и освобождение на мястото, с цел да премине през него Автомагистрала " Струма ". Местни хора и организации стачкуват и търсят подпомагане от властта за съхраняването на античната история. Не толкоз зли езици обаче приказват, че трасето на автомагистралата е изместено, с цел да мине през Скаптопара и да не засегне имот на вложител, непосредствен до ръководещите. Така ще се погребат остатъци от хилядолетна цивилизация, тъй като... какво е паметта за предишното пред едно ново игрище или пък някой хотел?
В София има място, което пази духа на аристократизма на отминали времена, място, което като че ли излъчва магическа светлина. Това е " Къщата с ягодите ", красива сграда на проектант Георги Кунев, строена през 20-те години на XX век в жанр сецесион за банкера Димитър Иванов. Намира се в един от най-хубавите региони на София - към Докторската градина. Общата й повърхност е 500 кв.м., има партер и три входа, като основният съставлява виеща се колонада с външно стълбище, а различен е особено приспособен за вход на файтони. Името си " Къщата с ягодите " постройката получава от декоративните ягоди, засадени в двора.
През 1944 година прелестната къща е национализирана и поредно служи за румънско посолство, комерсиално посланичество на Съветския съюз, щаб на тогавашните служби за сигурност и други През 1978 година Къщата с ягодите е оповестена за монумент на културата. Реституцията я връща на наследници на банкера Иванов, а през 2004 година е купена от компания " Агрохолд ", обвързвана с " Лукойл България ". Официалното изказване на шефа Валентин Златев е, че желае да резервира това архитектурно украшение за софиянци и посетители на столицата.
13 години по - късно (през 2017 г.), евентуално поради огромните грижи, полагани за къщата, част от оградата й пада. До ден сегашен тя стои по този начин - като палат от вълшебна приказка, толкоз красива, само че западаща, линееща... Може би там, в този ултраскъп регион на столицата няколко пентхауса биха стояли по - добре.
Собствениците на културни полезности са длъжни да се грижат за тях и нямат право да трансформират типа им, съгласно Закона за културното завещание. Но очевидно умерено могат да ги оставят да се разрушат. Та в предните разказани случаи самата страна оставя на времето, дъжда, слънцето, само че и напразно историческото си завещание. Защо тогава различен да не го направи?
Три емблематични случая на български Нотр - Дам. Но тук няма да се съберат столици милиони евро единствено за два дни и то от частни лица. Ако страната, вероятно, реши да ги възвърне, или ще бъде парче по парче, или ще се проточи като " Гафа ", простете " Графа ".
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ