ПОТРЕСЕНИЯ – 19
БЕЗДАРНИЦИ НИ ВОДЯТ. НАКЪДЕ?
Готов съм да почерпя.
Един професор се произнесе по тематика, която, въпреки изрядко, чопля от години. Причината е: не мога да се примиря с бездарника. Не с кроткия, безопасен некадърник, а с овластения, нападателния, лаком некадърник, който се вихри или в противен случай, мижитурства по върховете, че и в темелите на българския живот. Защото и при големците също е цялостна с мижитурки. Господин професорът използва собствен термин – „ негодник ” и упорства, че некадърността във властта е майката на всички днешни български беди. Т.е. не е нужно това безусловно да са някакви разбойници, конспиратори или внедрени от странство вредители – задоволително са си нашите некадърници, предсказани още в безсмъртната поема на Валери Петров, с цел да ни докарат до това оскърбление и незаслужената за тази нация бедност. (Това е цялото обобщение на неговото безапелационно ревю, позоваването на В. Петров е от мене.) Няма да го копирам и тук ще използвам своя термин: бездарие.
Приятели ми се смеят, че идеализирам властта и от време на време не одобрявам, че настоящите лица от това вълче и разрушително ръководство, което вилнее в България под разнообразни маски и разнообразни флагове, са вътрешно осъзнати човекоядци, а постоянно и безмилостни изпълнители на непознати ползи. А аз безгрижно ги оправдавам като ги минавам за бездарници. Просто бездарници, семпли бездарници, докопали се до властта, без да знаят какво да вършат с нея, с изключение на да я употребяват – по кое време за телесата, по кое време за суетата, по кое време ей така, за кесията. „ Те си не могат ” – бил съм казвал от време на време, когато не съм доста сърдит. И нямал съм самообладание да чувам, когато ми изясняват, че това са изпечени нехранимайковци, на които държавното ръководство съвсем не им е първата компетентност. Имат и други, не всичките така безвредни.
Ние към бездарника сме най-често добре ситуирани. По принцип всеки човек е некадърен към нещо. Един обущар има свободата да бъде некадърен като книжовник, като фотомодел или коминочистач. Дори и като рецензент на изкуство ( ”Обущарю, не по-високо от обувките! ”). Но в случай че се окаже некадърен като обущар, той ще осакати десетки хора. Бил съм благосклонен към такива в една област, в която бездарникът не е на респект, само че постоянно я управлява. И в този момент не мисля, че бездарната книга е рискова: тя няма шанса да навреди, тъй като просто не влияе – все заради това, че е бездарна. Но още не мога да се отърва от забележката на Емилиян Станев: ”Бездарният човек наложително е и лукавец ”. С годините, като прогледнах за живота отвън литературата, стъкмих и свое управително предписание: ”Бездарникът, даже да не е лукавец, е една измама на природата ”.
Тези дни се скарахме с Н.П. във връзка самоубийствения контракт с Македония. Беше раздразнен и обезверен, назова нашите дипломати и министри сръбски шпиони. Дожаля ми за него, пробвах да го убедя, че са просто бездарници. По-лошо стана. Не го признават моето миролюбиво пояснение. Работа ще би трябвало, до момента в който отстраним бездарника от националните каузи.
Бездарникът може да срине всичко, което му поверите да построи. Да провали – каквото му възложите да въздигне. Но възложете му това – да съсипе, да опропасти, той евентуално няма да се оправи. Не могат, не умеят, не дозимат. Прав е професорът, некадърници. От Бога некадърници са те...
Но и тая тематика е оглушително премълчана в обществото. Все е неуместен моментът. Та и в този момент. Бездарниците се стягат за избори.
ОХ, ИЗБОРИТЕ....
В началото на Прехода, когато читателят и фенът инстинктивно опитваха да избутат напред своите любимци с вярата, че те ще ги пазят и водят в новата пъртина, получавах оферти от разнообразни партии и доста писма, насърчения, въпроси: няма ли да се включа в напиращия политически живот. Отговарях персонално или посредством медии: в политиката ще вземам участие като гласоподавател.
Вярвах, че гласоподавател е почтена позиция в бъдеща България, значимо, уверено наличие в публичния живот, в националната орис. Намирах, че това е почтено и почтено, отговорно и стойностно присъединяване. Смятах, че изборите са великата квас на демокрацията, без която хлябът на свободата, както би споделил Радой, в никакъв случай няма да се опече.
Продължавам да изповядвам това схващане, макар че основанията да го зарежа са повече от противоположните. Благодарение на малките екрани доказателствата стигат непосредствено до нас, изобщо не се постанова да ги търсим по изборните региони.
Нощен пейзаж в халетата на ЦИК, където виждаме депутати от ръководещите да носят чували с бюлетини.
Комисия в секция край Плевен, където камера е снимала по какъв начин се броят бюлетини и се преправят изборни резултати.
Или купища, приготвени за ексцентрична приложимост бюлетини в печатницата в Костинброд, след това оповестени за... макулатура.
Всичките тези фрапантни изборни картинки бяха оневинени от българския съд и дефинитивно укрепиха вярата на публиката в локалната народна власт.
Познавам позавяхнал вече занаятчия на изборната битка от близкото минало. Обясняваше ми по какъв начин от един миг нататък престава да брои парите, които раздава пред урните и по махалите. Когато се завръща при командира си в централата, предава му „ буцата ” останали долари и оня великодушно му отброява няколко стотачки. „ И двамата знаем – споделя и през днешния ден този деятел, – че аз моето съм си го взел. Добър бизнес е да правиш избори. Сега, в случай че ме поканят отново, и за вас ще има. Само дето дълго след това не мога да виждам кебапчета. ”
Според този жител умеенето да се водят и да се манипулират гласоподавателите се цени в партиите. По места си съществуват такива „ спящи кафези ”, които се задействат пред всеки избор. Групите за напън и поддръжка в изборния ден се договарят „ на твърдо ” и при победа обилно се възнаграждават.
Спомних си всичко това, като се разбра, че госпожата от Кърджали е поканила представители от Европейския съюз да следят изборите. По този мотив един остроумен мъж се пошегува по малкия екран, че би се зарадвал да види като наблюдаващи виетнамци от Пекин. Оценихме шегата, само че нещата са съществени. Не е изключително безвредно тъкмо дами и господа от ЕНП да правят оценка българските избори. Защото, в случай че бъдат позволени до тукашните изборни описи, ще се получи непредпазлива обмяна на опит: на следващия ден милиони умрели ще вземат решение ориста и на Европейски Съюз.
Готов съм да почерпя.
Един професор се произнесе по тематика, която, въпреки изрядко, чопля от години. Причината е: не мога да се примиря с бездарника. Не с кроткия, безопасен некадърник, а с овластения, нападателния, лаком некадърник, който се вихри или в противен случай, мижитурства по върховете, че и в темелите на българския живот. Защото и при големците също е цялостна с мижитурки. Господин професорът използва собствен термин – „ негодник ” и упорства, че некадърността във властта е майката на всички днешни български беди. Т.е. не е нужно това безусловно да са някакви разбойници, конспиратори или внедрени от странство вредители – задоволително са си нашите некадърници, предсказани още в безсмъртната поема на Валери Петров, с цел да ни докарат до това оскърбление и незаслужената за тази нация бедност. (Това е цялото обобщение на неговото безапелационно ревю, позоваването на В. Петров е от мене.) Няма да го копирам и тук ще използвам своя термин: бездарие.
Приятели ми се смеят, че идеализирам властта и от време на време не одобрявам, че настоящите лица от това вълче и разрушително ръководство, което вилнее в България под разнообразни маски и разнообразни флагове, са вътрешно осъзнати човекоядци, а постоянно и безмилостни изпълнители на непознати ползи. А аз безгрижно ги оправдавам като ги минавам за бездарници. Просто бездарници, семпли бездарници, докопали се до властта, без да знаят какво да вършат с нея, с изключение на да я употребяват – по кое време за телесата, по кое време за суетата, по кое време ей така, за кесията. „ Те си не могат ” – бил съм казвал от време на време, когато не съм доста сърдит. И нямал съм самообладание да чувам, когато ми изясняват, че това са изпечени нехранимайковци, на които държавното ръководство съвсем не им е първата компетентност. Имат и други, не всичките така безвредни.
Ние към бездарника сме най-често добре ситуирани. По принцип всеки човек е некадърен към нещо. Един обущар има свободата да бъде некадърен като книжовник, като фотомодел или коминочистач. Дори и като рецензент на изкуство ( ”Обущарю, не по-високо от обувките! ”). Но в случай че се окаже некадърен като обущар, той ще осакати десетки хора. Бил съм благосклонен към такива в една област, в която бездарникът не е на респект, само че постоянно я управлява. И в този момент не мисля, че бездарната книга е рискова: тя няма шанса да навреди, тъй като просто не влияе – все заради това, че е бездарна. Но още не мога да се отърва от забележката на Емилиян Станев: ”Бездарният човек наложително е и лукавец ”. С годините, като прогледнах за живота отвън литературата, стъкмих и свое управително предписание: ”Бездарникът, даже да не е лукавец, е една измама на природата ”.
Тези дни се скарахме с Н.П. във връзка самоубийствения контракт с Македония. Беше раздразнен и обезверен, назова нашите дипломати и министри сръбски шпиони. Дожаля ми за него, пробвах да го убедя, че са просто бездарници. По-лошо стана. Не го признават моето миролюбиво пояснение. Работа ще би трябвало, до момента в който отстраним бездарника от националните каузи.
Бездарникът може да срине всичко, което му поверите да построи. Да провали – каквото му възложите да въздигне. Но възложете му това – да съсипе, да опропасти, той евентуално няма да се оправи. Не могат, не умеят, не дозимат. Прав е професорът, некадърници. От Бога некадърници са те...
Но и тая тематика е оглушително премълчана в обществото. Все е неуместен моментът. Та и в този момент. Бездарниците се стягат за избори.
ОХ, ИЗБОРИТЕ....
В началото на Прехода, когато читателят и фенът инстинктивно опитваха да избутат напред своите любимци с вярата, че те ще ги пазят и водят в новата пъртина, получавах оферти от разнообразни партии и доста писма, насърчения, въпроси: няма ли да се включа в напиращия политически живот. Отговарях персонално или посредством медии: в политиката ще вземам участие като гласоподавател.
Вярвах, че гласоподавател е почтена позиция в бъдеща България, значимо, уверено наличие в публичния живот, в националната орис. Намирах, че това е почтено и почтено, отговорно и стойностно присъединяване. Смятах, че изборите са великата квас на демокрацията, без която хлябът на свободата, както би споделил Радой, в никакъв случай няма да се опече.
Продължавам да изповядвам това схващане, макар че основанията да го зарежа са повече от противоположните. Благодарение на малките екрани доказателствата стигат непосредствено до нас, изобщо не се постанова да ги търсим по изборните региони.
Нощен пейзаж в халетата на ЦИК, където виждаме депутати от ръководещите да носят чували с бюлетини.
Комисия в секция край Плевен, където камера е снимала по какъв начин се броят бюлетини и се преправят изборни резултати.
Или купища, приготвени за ексцентрична приложимост бюлетини в печатницата в Костинброд, след това оповестени за... макулатура.
Всичките тези фрапантни изборни картинки бяха оневинени от българския съд и дефинитивно укрепиха вярата на публиката в локалната народна власт.
Познавам позавяхнал вече занаятчия на изборната битка от близкото минало. Обясняваше ми по какъв начин от един миг нататък престава да брои парите, които раздава пред урните и по махалите. Когато се завръща при командира си в централата, предава му „ буцата ” останали долари и оня великодушно му отброява няколко стотачки. „ И двамата знаем – споделя и през днешния ден този деятел, – че аз моето съм си го взел. Добър бизнес е да правиш избори. Сега, в случай че ме поканят отново, и за вас ще има. Само дето дълго след това не мога да виждам кебапчета. ”
Според този жител умеенето да се водят и да се манипулират гласоподавателите се цени в партиите. По места си съществуват такива „ спящи кафези ”, които се задействат пред всеки избор. Групите за напън и поддръжка в изборния ден се договарят „ на твърдо ” и при победа обилно се възнаграждават.
Спомних си всичко това, като се разбра, че госпожата от Кърджали е поканила представители от Европейския съюз да следят изборите. По този мотив един остроумен мъж се пошегува по малкия екран, че би се зарадвал да види като наблюдаващи виетнамци от Пекин. Оценихме шегата, само че нещата са съществени. Не е изключително безвредно тъкмо дами и господа от ЕНП да правят оценка българските избори. Защото, в случай че бъдат позволени до тукашните изборни описи, ще се получи непредпазлива обмяна на опит: на следващия ден милиони умрели ще вземат решение ориста и на Европейски Съюз.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ